№ 206
гр. Оряхово, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100584
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21
век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „Фератум
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20, кумулативно
обективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
П. Н. С., с ЕГН:********** и „Фератум България” ЕООД, ЕИК: ********* гр.
София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №1113102
от 18.01.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания
на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. да бъде признато за
установено, че клаузата в чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102
от 18.01.2022г., предвиждаща заплащане на такса банкова гаранция към фирма
партньор в размер на 1725 лева е нищожна;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Фератум България” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца
П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 2112,50 лева /две хиляди сто и
дванадесет лева и 50 ст./, представляваща сбор недължимо платена лихва от
387,50 лева /триста осемдесет и седем лева и 50 ст./ и поръчителство /такса
банкова гаранция към фирма партньор/ по чл.5 от Договор за потребителски
1
кредит №1113102 от 18.01.2022г. в размер на 1725 лева /хиляда седемстотин
двадесет и пет лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 07.08.2024г. –
датата на завеждане на делото до окончателното плащане;
- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е
само клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от
18.01.2022г. да бъде осъден ответникът да върне на ищеца недължимо платена
сума за поръчителство /такса банкова гаранция към фирма партньор/ по чл.5
от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. в размер на
1725 лева /хиляда седемстотин двадесет и пет лева/, ведно със законната лихва
върху сумата от 07.08.2024г. – датата на завеждане на делото до
окончателното плащане.
Претендират се и направените в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит
№1113102 от 18.01.2022г., сключен със „Фератум България” ЕООД, ЕИК:
********* гр. София, по силата на който се е задължил да върне главница в
размер на 2500 лева на 8 /осем/ месечни вноски, с първа падежна дата
17.02.2022г..
Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 4612,50 лева,
като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумите за лихва в
размер на 387,50 лева и за поръчителство /такса банкова гаранция към фирма-
партньор/ по чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от
18.01.2022г. в размер на 1725 лева.
Релевира се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице,
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от
ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу
неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.
Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков,
той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че
ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на
клаузата па чл.5 от договора. Според ищеца, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни ако не са уговорени индивидуално.
Твърди се, че с невключването на такса банкова гаранция към фирма-
партньор, която представлява скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и
чл.19, ал.1 от ЗПК. Предвид това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11
и т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не
поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като
съгласно чл.23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на
реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Излагат се доводи, че предвидената в чл.5 от договора такса банкова
гаранция към фирма-партньор представлява скрита лихва и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите, а включването й ще надвиши
многократно законовото ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а
2
именно годишния процент на разходите да не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва. По този начин са нарушени чл11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от
ЗПК.
Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Твърди се, че в тази хипотеза, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят
дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други
разходи по кредита.
Моли се, съда да постанови решение, с което:
- да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с
ЕГН:********** и „Фератум България” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №1113102 от
18.01.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на
Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. да бъде признато за
установено, че клаузата в чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102
от 18.01.2022г., предвиждаща заплащане на такса банкова гаранция към фирма
партньор в размер на 1725 лева е нищожна;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Фератум
България” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца П. Н. С., с
ЕГН:********** сумата в размер на 2112,50 лева /две хиляди сто и дванадесет
лева и 50 ст./, представляваща сбор от недължимо платена лихва от 387,50
лева /триста осемдесет и седем лева и 50 ст./ и поръчителство /такса банкова
гаранция към фирма партньор/ по чл.5 от Договор за потребителски кредит
№1113102 от 18.01.2022г. в размер на 1725 лева /хиляда седемстотин двадесет
и пет лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 07.08.2024г. – датата на
завеждане на делото до окончателното плащане;
- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е
само клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от
18.01.2022г. да бъде осъден ответникът да върне на ищеца недължимо платена
сума за поръчителство /такса банкова гаранция към фирма партньор/ по чл.5
от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. в размер на
1725 лева /хиляда седемстотин двадесет и пет лева/, ведно със законната лихва
върху сумата от 07.08.2024г. – датата на завеждане на делото до
окончателното плащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове, като недопустими, неоснователни и
недоказани.
Ответникът признава факта за сключен договор за заем с ищеца, по
силата на който е предоставил на последния сумата от 2500.00 лева.
Сочи се, че сумата следва да бъде върната за срок до 8 месеца, при ГПР
3
от 48,76%.
Според ответника ищецът е поел задължение по чл.5 от договора да
даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от
Мултитюб Банк /Малта/.
Твърди се, че при сключването на договора за кредит, ищецът е могъл да
избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител, предложен от
кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи
поръчител, избран от него. Именно поради това, се счита, че сключването на
договора за кредит не е обусловено от сключването на договор за гаранция.
На следващо място се излагат доводи, че предявените искове за
прогласяване на нищожността на договор за гаранция са недопустими, като
предявени срещу ненадлежна страна, доколкото този договор е сключен
между ищеца и Мултитуюд Банк, а исковете са предявени срещу Фератум
България, при положение, че по това облигационно отношение Фератум
България не е страна.
Релевира се, че не е нарушена нормата на чл.143 от ЗЗП, тъй като
дължимите от ищеца суми са описани ясно в договора за гаранция, който е
сключил, както и в предоставения му Стандартен европейски формуляр
/СЕФ/.
Сочи се, че не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като
договорът за гаранция е сключен с лице, различно от кредитодателя, поради
което и разходът за гаранция, не следва да се включва в ГПР, поради факта, че
не влиза в общия разход по кредита.
Според ответника, посочения в договора ГПР от 48,76 ℅ е в
съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера
на законната лихва
Също така се твърди, че на основание чл.9 от договора ищецът е имал на
разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора, без
да дължи обезщетения или неустойки, като той не е упражнил това свое
право.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
претенцията на ищеца като неоснователна и да присъди на „Фератум
България” ЕООД с ЕИК:*********, направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит
№1113102 от 18.01.2022г., сключен между ответника „Фератум България“
ЕООД с ЕИК:********* от гр. София – „заемодател“ и ищеца П. Н. С., в
качеството на „заемател“, последният е получила сумата в размер на 2500 лв.
4
/две хиляди и петстотин лева/, като е поел задължение да я върне на 8 /осем/
броя месечни вноски, с първа падежна дата 17.02.2022г. и последна падежна
дата 15.09.2022г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен
процент в размер на 0,00 % и ГПР 48,76%, като дължимата лихва за целия
период е в размер на 387,50 лв. /триста осемдесет и седем лева и 50 ст./ или
общо дължимата сума по кредита е в размерна 2887,50 лв. /две хиляди
осемстотин осемдесет и седем лева и 50 ст./.
Установява се от чл.5 на посочения Договор за потребителски кредит
№1113102 от 18.01.2022г., че страните се съгласяват кредитът да бъде
обезпечен с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на
кредитора.
В чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният
му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството
да има силата на негов саморъчен подпис.
В чл.2 „Дефиниции“ от представените по делото и приложими към
договора за кредит Общи условия е дадено определение на понятието „Код за
потвърждение“, а именно персонален код, предоставян на всеки
кредитополучател, който ще се използва във взаимоотношенията между
страните, в това число, но не само за сключване на Договора за потребителски
кредит и приемане и подписване на общите условия, а кодът за потвърждение
ще има силата на електронен подпис на кредитополучателя по силата на чл.13,
ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Посочено е, че
страните заявяват изричното си съгласие да признават кода за потвърждение
на кредитополучателя за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с
кредитора.
Видно от Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г.,
сключен между ответника „Фератум България“ ЕООД с ЕИК:********* от гр.
София – „заемодетел“ и ищеца П. Н. С., в качеството на „заемател“, същият е
подписан от последния с Код за потвърждение 7477 на 18.01.2022г..
По делото са представени, освен договора за кредит и приложимите Общи
условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и
неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги
/заеми/ от разстояние и СЕФ.
Представена е Справка за получени плащания от „FERRATUM“ по Договор
за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. от П. Н. С. от която е
видно, че по посочения договор са внесени сумите, както следва: главница –
2500 лева; лихва – 370,24 лева; плащания, съгласно Тарифата и Общи условия
– 102,50 лева и 2,02 лева – надвнесена сума.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на експертизата, което съдът приема изцяло като
обективно, пълно и професионално изготвено след извършена проверка на
материалите по делото и след проверки във „Фератум България“ ЕООД, се
установи, че ответникът е погасил заема, като заплатените суми са както
5
следва: главница – 2500,00 лева; договорна лихва – 370,24 лева; сума за
предоставяне на обезпечение поръчителство /гаранция/ – 1631,24 лева;
платени такси, във връзка с направени разходи от кредитодателя за събиране
на вземането – 90 лева; обезщетение за предсрочно погасяване – 12,50 лева и
надвнесена сума – 2,02 лева. Общо платената сума по кредита възлиза на 4606
лв. /четири хиляди шестстотин и шест лева/.
Отразено е, че сумата за поръчителство с друг партньор „Фератум Банк“ не
е включено в ГПР на кредита, като при включването му ГПР ще стане 496,92
℅.
Съдът кредитира заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключения с
„Фератум България” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София Договор за
потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. е нищожен, респективно
клаузата за заплащане на такса /банкова гаранция към фирма партньор/ в
случай на непредставяне на обезпечение е нищожна на твърдените основания,
както и че е заплатил на ответника сумата в размер на 2112,50 лв. /две хиляди
двеста и дванадесет лева и 50 ст./ или сумата от 1725 лв. /хиляда седемстотин
двадесет и пет лева/.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца П. Н. С., по силата на което има право
да задържи получената сума размер на 2112,50 лв. /две хиляди двеста и
дванадесет лева и 50 ст./ или сумата от 1725 лв. /хиляда седемстотин двадесет
и пет лева/.
В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца
съдът допусна намаляване размера на предявения иск до размера на сумата в
общ размер на 2001,48 лева /две хиляди и един лева и 48 ст./, представляваща
лихва от 370,24 лв. /триста и седемдесет лева и 24 ст./ и такса за банкова
гаранция на фирма партньор от 1631,24 лв. /хиляда шестстотин тридесет и
един лева и 24 ст./, плетена по Договор за потребителски кредит №1113102 от
18.01.2022г..
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
Съдът с доклада по делото прие за безспорен между страните факта, че
са били обвързани от облигационно правоотношение по Договор за
потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г..
6
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит
№1113102 от 18.01.2022г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК,
поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като
приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор за потребителски
кредит №1113102 от 18.01.2022г., се установява, че същият има
характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата
на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед изявлението на
заемополучателя в договора, че дава съгласието си Кодът за потвърждение,
предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.13,
ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на
негов саморъчен подпис, процесният договор за кредит е подписан от ищеца с
електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за потребителски
кредит №1113102 от 18.01.2022г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
7
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
48,76 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвиденото в чл.5 от Договор за потребителски
кредит №1113102 от 18.01.2022г., условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство и дължимата по него сума, следва да се
включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това
ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания
ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48.76%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.5 от Договор за потребителски кредит №1113102 от
18.01.2022г., получаването на кредита е обвързано с условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство.
8
От заключението на приетата по делото, съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в посочения в договора за потребителски кредит
ГПР от 48.76%, не е включена сумата, представляваща възнаграждение за
поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се
покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на
чл.5 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за
поръчителство с „Ferratum Bank“.
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници
на информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя
(чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави
кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор.
В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по
кредита в Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г., чрез
поръчителство на посочено и одобрено от кредитора дружество, за което се
дължи отделно възнаграждение противоречи освен на закона и на добрите
нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда
чл.26, ал.1 от ЗЗД.
На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността
на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на
чл.5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на
ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146 ал. 1 ЗЗП, а също
и на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника „Фератум България“ ЕООД,
че няма нищо общо с третото за делото лице „Ferratum Bank“. В
действителност „Ferratum Bank“ е самостоятелно юридическо лице,
регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на Република
България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под №178 в
публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят
се установява от факта, че „Ferratum Bank“ фигурира в предварително
определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри.
Това от своя страна показва, че двете дружества се намират в икономическа
9
свързаност, сочеща недобросъвестност, с оглед обективираните права и
задължения между двата сключени договора /този за потребителски кредит и
този за поръчителство/, което на практика представлява разделяне на
приходите по кредите между двете формално отделни юридически лица, с цел
да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.
Възражението на ответника, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, тай като
ищецът е могъл да посочи избрано от него лице за поръчител е неоснователно.
Това е така, тъй като отказът да бъде сключен договор за поръчителство, може
да доведе до отказ да бъде сключен договора за потребителски кредит от
страна на кредитора. Единствената „привилегия“, която е била предоставена
на кредитополучателя е това, че той е могъл да избере физическо или
юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да бъде предварително
одобрено от кредитора. Фактът, че ищецът е избрал поръчителят да бъде
предварително одобреното от кредитодателя лице и договорът за кредит да
бъде сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя
извода, че сключване на договор за поръчителство е задължително условие за
получаване на кредита.
Инкорпорирането в Договор за потребителски кредит №1113102 от
18.01.2022г. на клаузата на чл.16.2. б. “а“ от Общите условия, където е
предвидено, че в случай че получи плащане от кредитополучателя, което не е
предназначено за „Фератум България“ ЕООД и в случай, че идентифицира за
кого е предназначено това плащане, следва да преведе сумата директно на
получателя, като уведоми затова кредитополучателя, също е индиция за
свързаност на „Фератум България“ ЕООД и „Ferratum Bank“. Това е така, тъй
като за да бъде създадена тази клауза, предварително е било предвидено, че
средствата към гаранта/поръчителя ще бъдат получавани от кредитора, който
за да не ги осчетоводи и за да заобиколи ЗПК, поема задължението да ги
превежда на свързаното с него лице.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.
В случая, съдът приема в отношенията между страните П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ж.к.
Младост 3, бул. “Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20,
представлявано заедно от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. че сключеният между
тях Договор за потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което й предявеният установителен иск
се явява основателен и доказан.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило
10
сумата в общ размер на 2001,48 лева /две хиляди и един лева и 48 ст./,
представляваща сбор от лихва от 370,24 лв. /триста и седемдесет лева и 24 ст./
и такса за банкова гаранция към фирма партньор от 1631,24 лв. /хиляда
шестстотин тридесет и един лева и 24 ст./, плетена по Договор за
потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. на отпаднало основание,
поради което и същата подлежи на връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 2001,48 лева /две хиляди и един лева и 48 ст./, представляваща сбор
от лихва от 370,24 лв. /триста и седемдесет лева и 24 ст./ и такса за банкова
гаранция към фирма партньор от 1631,24 лв. /хиляда шестстотин тридесет и
един лева и 24 ст./, представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 07.08.2024г.
до окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като основателен и
доказан.
По отношение на предявените в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД от П. Н. С. срещу ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* гр. София, които да бъдат разгледани, в случай, че
бъдат отхвърлени предявените главни искове, съдът намира, че същите не
следва да бъде разглеждани. Това е така, тъй като не се осъществи условието,
което да наложи разглеждането на предявените в условията на евентуалност
искове, доколкото бяха уважени предявените главни искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
В случая на ищеца се дължи сумата в общ размер на 850 лв., включваща
държавна такса в размер на 200.00 лева, депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 250.00 лева и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 3, бул.
“Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано
заедно от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №1113102 от 18.01.2022г. е нищожен.
11
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Младост, ж.к. Младост 3, бул. “Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9,
ап. офис 20, представлявано заедно от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. ДА
ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово,
обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 сумата в общ размер
на 2001,48 лева /две хиляди и един лева и 48 ст./ - сбор от лихва от 370,24 лв.
/триста и седемдесет лева и 24 ст./ и такса за банкова гаранция към фирма
партньор от 1631,24 лв. /хиляда шестстотин тридесет и един лева и 24 ст./,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит
№1113102 от 18.01.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от подаване на исковата молба в съда - 07.08.2024г. до окончателното
изплащане, като ОСНОВАТЕЛЕН и ДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.“А“,
ет.9, офис 20 да заплати на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово,
общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18,
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 850.00 лв., представляващи заплатена държавна такса, депозит за
ССчЕ и платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
12