РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Добрич, 04.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230100419 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „*****“, бл. 30, вх. В, ет. 3, ап. 8 срещу Г. Т. Х., ЕГН **********
и Й. П. Х., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, ул.
„****“ № 54, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата е
собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ж.к. „****“,
ул. „****“ № 54:
- жилищна сграда с идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град
Добрич, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с
площ от 39 кв.м., с избено помещение с площ от 24 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – еднофамилна жилищна сграда;
- сграда с идент. № 72624.606.***.6 по КК и КР на град Добрич,
одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с площ от
14 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид сгради за обитаване;
- ведно с 225, 50 кв. м. ид. части от правото на собственост върху
поземления имот с идент. № 72624.606.*** по КК и КР на град Добрич,
одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на КККП, засягащо поземления имот от 25.06.2014 г.,
целият с площ от 476 кв.м., с трайно предназначение на територията,
1
урбанизирана, начин на трайно ползване: с ниско застрояване (до 10 м.),
номер по предходен план 1940, кв. 347, парцел XI.
Иска се и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху
имота на ищцата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на
горепосочените имоти, находящи се в гр. Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ №
54. Сочи се, че ищцата е придобила имотите по силата на прехвърлителна
сделка – покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 187, том V, дело №
932/2022 г.
Изтъква се, че посоченото в т. 4 от нотариалния акт предаване на
владението на имота не се е осъществило. Продавачът по делото е отложил
предаването поради здравословни проблеми. Това обаче не се е случило до
настоящия момент. Заявява се, че на 17.04.2022 г. ищцата е посетила имота, но
ответницата Г. Х. е отказала да я допусне вътре, независимо че се е
легитимирала с нотариалния акт. По-късно, на 04.10.2023 г., е изпратила и
нотариална покана рег. № 6686/2023 г., том 1, № 187 на нотариус В. Томов.
След получаването на поканата двамата ответници са продължили да обитават
имота и са отказали да го напуснат.
Ищцата се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от
адвокат Д. М., който пледира за уважаване на претенцията.
В законоустановения срок са постъпили идентични отговори от
ответниците Г. Х. и Й. Х..
В процесуалните документи се излагат твърдения, че ответницата е
собственик на дворно място от 225, 50 кв. м. ид. части от правото на
собственост върху поземления имот с идент. № 72624.606.*** по КК и КР на
град Добрич, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор
на АГКК, последно изменение на КККП, засягащо поземления имот от
25.06.2014 г., целият с площ от 476 кв.м., с трайно предназначение на
територията, урбанизирана, начин на трайно ползване: с ниско застрояване (до
10 м.), номер по предходен план 1940, кв. 347, парцел XI, ведно с построените
в него две стаи, ниша, антре и отделно лятна кухня, по силата на покупко-
продажба, обективирана в нот. акт № 78, том VI, дело № 2343/1971 г. на
Толбухински районен съдия и по наследство от съпруга П. Х., починал на
25.06.2003 г.
Сочи се, че през 1974 г. въз основа на строително разрешение № 880
от 03.10.1974 г. на ответницата и съпруга им е било разрешено да построят
пристройка от 16 кв.м., съгласно архитектурен план на основание чл. 148 от
ЗТСУ. С протокол за строителна линия и определено ниво № 399 от 09.10.1974
г. е зададена линията за строеж на постройката. Така, постройката е била
изградена и съединена с основната постройка, придобита от съпрузите по
силата на прехвърлителната сделка.
В обобщение се твърди, че ответницата е собственик на сгради с
идент. № 72624.606.***.7, № 72624.606.***.5, № 72624.606.***.4, №
2
72624.606.***.3, № 72624.606.***.2 и на половината от сграда с идент. №
72624.606.***.1 по КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед № РД-18-
15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК. Заявява се, че двамата ответници
никога не са владели другата половина от сграда с идент. № 72624.606.***.1 и
сграда с идент. № 72624.606.***.6. В тези части претенциите се признават.
Оспорва се правото на собственост на ищцата върху 225, 50 кв. м. ид.
части от правото на собственост върху поземления имот с идент. №
72624.606.*** по КК и КР на град Добрич и върху половината от сграда с
идент. № 72624.606.***.1. В тази връзка се сочи, че праводателят на ищцата –
Г. Л., е придобил недвижимия имот по силата на нот. акт за покупко-продажба,
вписан с акт № 92, том 10, дело № 3043/1993 г., вх. рег. № 3233 от 31.11.1993
г. Според ответниците, нот. акт не удостоверява правото на собственост върху
цялата сграда с идент. № 72624.606.***.1, тъй като липсва посочена
квадратура. Обръщат внимание и на отразеното в нот. акт № 152, том Vc, дело
№ 1748/1979 г., по силата на който Г. Л. е придобил от М. Т. следния имот –
стая и антре, лятна кухня и изба без дворно място. Уповавайки се на двата
нотариални акта, ответниците твърдят, че процесната сграда с идент. №
72624.606.***.1 е разделена на две части – лявата, западна е тяхна
собственост, а дясната, източна част е собственост на ищцата.
Излагат се твърдения, че ответниците са придобили по давност имота,
обективиран в нот. акт № 78, том VI, дело № 2343/1971 г. на Толбухински
районен съдия.
Прави се искане за отхвърляне на претенциите досежно половината от
жилищна сграда с идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град Добрич,
одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с площ от
39 кв.м., с избено помещение с площ от 24 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – еднофамилна жилищна сграда и досежно 225, 50 кв. м. ид.
части от правото на собственост върху поземления имот с идент. №
72624.606.*** по КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед № РД-18-
15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККП,
засягащо поземления имот от 25.06.2014 г., целият с площ от 476 кв.м., с
трайно предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно
ползване: с ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 1940, кв.
347, парцел XI. Претендират се разноски.
В съдебно заседание се явява ответникът Й. Х. и процесуалният
представител на двамата ответници – адвокат Ю. Отузбирова. Последната
поддържа отговора на исковата молба. Счита исковете за неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С приложения по делото нотариален акт № 180, том V, рег. 3706, дело
3
№ 1050/1945 г. на нотариус при Добричкия Областен съд е извършена
покупко-продажба на недвижим имот (л. 91). Х. И.С.(по мъж С.-И.) лично,
Г.И. С. и М. И. С., чрез своя настойник и законен представител С.С.И. са
продали на М.С.К.и М.М.С.наследствения си недвижим имот, състоящ се от
една къща – постройка от две стаи построена от кирпич с дворно място
застроено и незастроено от 490 кв.м., находящо се в чертите на гр. Добрич, ул.
„****“ № 60, при съседи: ул. „*********“, П.Д., С. Г. и ул. „****“.
Видно от нотариален акт № 78, том VI, дело № 2343/1971 г. на
Толбухински районен съдия, Й. Х.Й.ов и Д.М. С.са прехвърлили на Г. Х. и
съпруга П.Х. правото на собственост върху дворно място от 225 кв.м.,
представляващо ид. части от дворно пар. XI, кв. 347, пл. № 1940 по плана на
гр. Толбухин, ул. „****“ № 66, заедно с част от къщата, построена на това
място, а именно – две стаи, ниша, антре и отделната лятна кухня – стаите
разположени на запад откъм ул. „***“ (л. 60).
Представено е и строително разрешение № 880/1974 г. за строеж на
пристройка (л. 61). Със същото е дадено позволение на П. и Г. Х.и да построят
пристройка до 16 кв.м. съгласно представен архитектурен план на основание
пар. 148 от ЗТСУ. Като писмено доказателствено средство е приет и Протокол
за строителна линия № 399/09.10.1974 г. за строеж на масивна пристройка до
16 кв.м. в мястото на П. и Г. Х.и в гр. Толбухин, ул. „****“ № 66, кв. 29, парцел
пл. № 1940.
Наследници на починалия на 25.06.2003 г. П. Х. са неговите съпруга и
синове – съответно Г. Х., както и Т. Т.ов и Й. Х..
С Нотариален акт № 152, том Vс, дело № 1748/1979 г., съставен от
Толбухински районен съдия, М. Т. Й. е призната за собственик на масивно
жилище от стая, антре, лятна кухня и изба, находящо се в гр. Толбухин, ул.
„****“ № 66, кв. 29, парцел пл. № 1940 по регулационния план на гр.
Толбухин (л. 75).
По силата на нотариално завещание от 20.07.1984 г. М. Т. Й. е
завещала на дъщерите си З. М. С. и П. М. К. собствения си недвижим имот:
дворно място от 220, 5 кв.м. в гр. Толбухин, ул. „****“ № 54, ведно с
построената в него жилищна сграда от стая, антре, лятна кухня и изба, с площ
от 42 кв.м. – кв. 29, парцел пл. № 1940 по регулационния план на гр. Толбухин
(л. 90).
Съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 92, том X, дело № 3043, на 03.11.1993 г. П. М. К. и З. М. С. са прехвърлили
на Г. Й.ов Л. правото на собственост върху дворно място от 225, 5 кв.м.
застроено и незастроено, находящо се в чертите на гр. Добрич, по ул. „****“
№ 54, ведно с построената върху него масивна жилищна сграда от една стая и
антре, лятна кухня и изба, ведно с подобрения в имота (л. 76).
По делото е представен нот. акт № 139, том I, рег. № 1406, дело № 106
от 17.03.2022 г. на помощник-нотариус Велина Искрева-Димитрова, вписан в
СВ Добрич под Акт № 187, том V, дело № 932/2022 г. (л. 25). В акта е
4
обективирана сделка за покупко-продажба, по силата на която Г. Л. е
прехвърлил на ищцата правото на собственост върху следните недвижими
имоти, находящи се в гр. Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ № 54:
- жилищна сграда с идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град
Добрич, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с
площ от 39 кв.м., с избено помещение с площ от 24 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – еднофамилна жилищна сграда;
- сграда с идент. № 72624.606.***.6 по КК и КР на град Добрич,
одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с площ от
14 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид сгради за обитаване;
- ведно с 225, 50 кв. м. ид. части от правото на собственост върху
поземления имот с идент. № 72624.606.*** по КК и КР на град Добрич,
одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на КККП, засягащо поземления имот от 25.06.2014 г.,
целият с площ от 476 кв.м., с трайно предназначение на територията,
урбанизирана, начин на трайно ползване: с ниско застрояване (до 10 м.),
номер по предходен план 1940, кв. 347, парцел XI.
На 14.08.2023 г. е извършено трасиране и означаване на гранични
точки в жилищна сграда с идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град
Добрич, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с
площ от 39 кв.м., с избено помещение с площ от 24 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – еднофамилна жилищна сграда, видно от Протокол от
същата дата (л. 10 - 12).
От представените писмени доказателствени средства – нотариална
покана и разписка за получаване, се установява, че на 04.10.2023 г. Г. Х. е
получила нотариална покана от М. Н., съставена на 20.09.2023 г. (л. 13 - 15). С
процесния документ М. Н. е поканила ответницата Х. да напусне жилищна
сграда с идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град Добрич, одобрени със
заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно
изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с площ от 39 кв.м., с
избено помещение с площ от 24 кв.м., брой етажи 1, с предназначение –
еднофамилна жилищна сграда, тъй като я ползва без основание.
Като свидетели бяха разпитани З. А. и Т. Т.ов (брат на Й. Х. и син на Г.
Х.). Свидетелят А. обясни, че знае процесния имот от повече от 50 г., тъй като
е роден там. Разказа, че имотът е бил собственост на баба М. и дядо Й., които
са били приятели на родителите му. З. А. поясни, че сграда с идент. №
72624.606.***.6 е пристройка, изградена със съгласието на родителите му.
Сгради с идент. № 72624.606.***.1 и идент. № 72624.606.***.2 са били
закупени от Г. и П.. Според свидетеля, в сграда с идент. № 72624.606.***.1
винаги е имало преградна стена. С тази стена сградата е разделена на две, като
5
едната част е към сграда с идент. № 72624.606.***.6, а другата към сграда с
идент. № 72624.606.***.2. Под частта от сграда с идент. № 72624.606.***.1,
сочеща към сграда с идент. № 72624.606.***.6 има мазе. Тази част се е
ползвала от баба М. и дядо Й.. В другата част в една стая е живеела дъщеря им
Д.. Ползвали са общо три стаи. Впоследствие Д. е продала стаята си на П. –
баща на ответника. Свидетелят заяви, че в частта на П. е правен ремонт на
покрива. З. А. подчерта изрично, че сграда с идент. № 72624.606.***.6 е
пристройка, която не лежи под един покрив със сграда с идент. №
72624.606.***.1. Пристройката е направена като ателие на дядо Й., който е
бил шивач.
Свидетелят Т. Т.ов разказа, че през 1971 г. заедно с ответниците и
баща му са се преместили да живеят в процесния имот в гр. Добрич, на ул.
„****“. Обясни, че през същата година родителите му са купили две стаи от
сграда с идент. № 72624.606.***.1 от предишната собственичка Д.. Заяви, че
под тази част от сградата няма мазе. Под другата част от сградата, която е била
на М. и Й., има мазе. Подчерта също, че между двете части, на родителите му
и на М. и Й., има преградна стена. Свидетелят си спомни, че откъм частта на
последните двама е била изградена пристройка – сграда с идент. №
72624.606.***.6. Същата се е ползвала от дядо Й., който е бил шивач.
Съдът счита, че показанията на свидетелите са ясни и не съдържат
противоречия. Кореспондират както помежду си, така и с останалата част от
доказателствения материал, поради което съдът ги приема за достоверни.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза (л. 141).
Вещото лице е посочило, че имот с идент. № 72624.606.*** се намира в гр.
Добрич, на ъгъла на ул. „****“ (която е пресечка на ул. „****“) и ул. „***“.
Застроен е с шест малки по площ сгради по северната и западната граница.
Арх. А. Е. В. е установила, че спорната сграда с идент. №
72624.606.***.1 се състои от три стаи, означени с цифри от 1, 2 и 3; две
антрета, означени с цифри и букви – 4а и 4б, както и една ниша, означена с
цифра и буква – 4в (план-приложение № 13 към заключението). Там има
три преградни стени – надлъжна стена А, която разделя стая 2 и двете антрета
(4б и 4в); напречна стена Б, която разделя стая 2 и стая 3 и напречна стена В,
разделяща бившата входна площадка на две антрета 4б и 4в (план-
приложение № 13 към заключението). Арх. В. е констатирала, че стая 1,
стая 2, антре 4а и ниша 4в (оцветени в бял цвят на план-приложение № 13 към
заключението) се ползват от ответниците. Съседната стая 3 и антре 4б от
сграда с идент. № 72624.606.***.1; помещения 5, 6, 7, 8, 9, 10, находящи се в
сграда с идент. № 72624.606.***.6, както и изба под стая № 3, означена с № 11
(оцветени в оранжев цвят на план-приложение № 13 към заключението) се
ползват от ищцата.
Вещото лице изрази мнение, че северният скат на покрива на сграда с
идент. № 72624.606.***.1, намиращ се над стая 1 и 2 (ползвани от
ответниците), е ремонтиран и е в добро състояние. Другата част от покрива на
6
сградата – южният скат, е покрита с неравности.
Според вещото лице, стена А и стена Б (план-приложение № 13 към
заключението) са изградени през 1947 г., когато е изградена масивната
жилищна сграда, отразена в кадастралния план от 1958 г. Пред съда обясни, че
в тази част от заключението се е доверила на заявеното от ответника Х..
Третата стена В е изградена след като входната площадка е покрита и
разделена на три: вляво е било обособено антре 4а към стая 1; вдясно антре 4б
към стая 3; в средата е останала ниша с прозорец на стая 2; със затварянето на
нишата и обособяване на антре 4в към стая 2, вратата в стена В е била
зазидана (план-приложение № 13 към заключението).
Арх. В. е проследила застрояването в кадастралните планове от 1958
г., 1973 г., 1988 г. и 1997 г. Констатирала е, че в тях процесната сграда с идент.
№ 72624.606.***.1 не е отразена като самостоятелна, а като част от масивна
жилищна сграда МЖ. По-късно, в кадастралната карта от 2005 г. е обособена
като отделна сграда. Според вещото лице, отразяването е неправилно. Счита,
че жилищната сграда е една с два самостоятелни обекта в нея. Границата
между двата обекта минава по оста на стена Б между стая 2 и 3; част от стена
А между стая 2 и антре 4б; стена В между антре 4б и антре 4в (план-
приложение № 13 към заключението).
Съдът счита, че заключението е обективно и професионално
изготвено. В пълнота отговаря на поставените задачи, поради което съдът го
приема при формиране на фактическите си и правни изводи.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание по чл. 108 от ЗС.
По иска с правно основание по чл. 108 от ЗС е в тежест на ищцата в
условията на пълно и главно доказване да установи, че е титуляр на правото
на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в гр. Добрич,
ж.к. „****“, ул. „****“ № 54 по силата на покупко-продажба:
- жилищна сграда с идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град
Добрич, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с
площ от 39 кв.м., с избено помещение с площ от 24 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – еднофамилна жилищна сграда;
- ведно с 225, 50 кв. м. ид. части от правото на собственост върху
поземления имот с идент. № 72624.606.*** по КК и КР на град Добрич,
одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на КККП, засягащо поземления имот от 25.06.2014 г.,
целият с площ от 476 кв.м., с трайно предназначение на територията,
урбанизирана, начин на трайно ползване: с ниско застрояване (до 10 м.),
номер по предходен план 1940, кв. 347, парцел XI, както и че ответниците го
владеят или държат.
7
В тежест на ответниците е в условията на пълно и главно доказване да
установят, че упражняват фактическата власт върху имота на вещноправно
или облигаторно основание.
С протоколно Определение от 28.11.2024 г. производството по делото
е прекратено в частта относно предявения иск по чл. 108 от ЗС за сграда с
идент. № 72624.606.***.6 по КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед №
РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на
КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с площ от 14 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – друг вид сгради за обитаване, поради оттегляне на исковата
молба в тази част.
С исковата молба се поддържа тезата, че ищцата е придобила
процесните имоти по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нот. акт № 139, том I, рег. № 1406, дело № 106 от 17.03.2022 г. на помощник-
нотариус Велина Искрева-Димитрова, вписан в СВ Добрич под Акт № 187,
том V, дело № 932/2022 г. (л. 25). Ответниците от своя страна
противопоставят възражение за придобиване на част от жилищна сграда с
идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед №
РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на
КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., по-конкретно на стая 1, стая 2,
антре 4а и ниша 4в (оцветени в бял цвят на план-приложение № 13 към
заключението) и на 225 кв.м. ид. ч. от дворното място по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 78, том VI, дело №
2343/1971 г. на Толбухински районен съдия. В условията на евентуалност
твърдят, че са придобили процесната част от сградата чрез давностно
владение.
Твърденията на страните концентрират спора около въпросите,
придобила ли е М. Н. цялата жилищна сграда с идент. № 72624.606.***.1 или
е придобила само част от нея, и придобила ли е 225, 50 кв. м. ид. части от
правото на собственост върху поземления имот с идент. № 72624.606.*** по
КК и КР на град Добрич.
Съвкупният анализ на доказателствата по делото води до отрицателен
отговор и на двата въпроса. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК „Всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения“. Ищцата не проведе успешно главно и пълно доказване на
фактите от предмета на доказване. Разгледани в хронологическа
последователност, сделките подкрепят твърденията на ответниците, а не на М.
Н..
Първата сделка относно процесните имоти е обективирана в
нотариален акт № 180, том V, рег. 3706, дело № 1050/1945 г. М. С. К. и М.
М.ева С. са придобили недвижим имот, състоящ се от една къща – постройка
от две стаи построена от кирпич с дворно място застроено и незастроено от
490 кв.м., находящо се в чертите на гр. Добрич, ул. „****“ № 60, при съседи:
ул. „***“, П. Д., С. Г. и ул. „****“. Тази сделка стои изолирано от всички
8
останали, защото липсват доказателства някой измежду последващите
собственици на имота да го е придобил по силата на договор или
наследствено правоприемство от М. К. и/или М. С..
Последващите сделки позволяват да бъдат направени изводи за
промяната в собствеността на процесните имоти. Първата сделка е
обективирана в нотариален акт № 78, том VI, дело № 2343/1971 г. на
Толбухински районен съдия, като Й. Й.ов и Д. С. са прехвърлили на Г. Х. и
съпруга П. Х. правото на собственост върху дворно място от 225 кв.м.,
представляващо ид. части от дворно пар. XI, кв. 347, пл. № 1940 по плана на
гр. Толбухин, ул. „****“ № 66, заедно с част от къщата, построена на това
място, а именно – две стаи, ниша, антре и отделната лятна кухня – стаите
разположени на запад откъм ул. „***“ (л. 60). Ответниците се легитимират
като собственици на стая 1, стая 2, антре 4а и ниша 4в от сграда с идент. №
72624.606.***.1 (оцветени в бял цвят на план-приложение № 13 към
заключението) и на 225 кв.м. ид. ч. от дворното място с посочения нотариален
акт. В действителност, по делото не са представени доказателства за правото
на собственост върху имота на праводателите Д. С. и Й. Й.ов, както твърди
ищцата. Тази доказателствена непълнота обаче не разколебава извода, че към
настоящия момент Г. Х. и Й. Х. са собственици на самостоятелен обект от
сграда с идент. № 72624.606.***.1, включващ стая 1, стая 2, антре 4а и ниша
4в (оцветени в бял цвят на план-приложение № 13 към заключението). Това е
така, защото дори Д. С. и Й. Й.ов да не са били собственици на
самостоятелния обект към момента на сделката, Г. Х. и съпругът П. Х. са го
придобили посредством добросъвестно владение в периода от 1971 г. до 1976
г. – чл. 79, ал. 2 от ЗС. Владението е било добросъвестно, защото от наличието
на възмездна прехвърлителна сделка личи, че приобретателите са били
убедени, че договарят със собственици.
Фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване на имота
след десетгодишно давностно владение също би бил осъществен. На
основание чл. 79 от ЗС е необходимо да бъде установено, че съпрузите П. и Г.
Х.и са владяли имота десет години. Владението е дефинирано като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя – в чл. 68, ал. 1 от ЗС. Състои се от два елемента:
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен –
намерение за своене на вещта. Преценката за наличието на обективния
елемент следва да бъде съобразена с характеристиките на владението,
посочени в чл. 2 от Закона за давността (отм.) – да е непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнително
По делото не е спорно, а и двамата свидетели А. и Т.ов заявиха при
разпита си, че П. и Г. Х.и са ползвали без прекъсване двора и стая 1, стая 2,
антре 4а и ниша 4в от сграда с идент. № 72624.606.***.1 (оцветени в бял цвят
на план-приложение № 13 към заключението) от 1971 г. до смъртта на П. Х.
през 2003 г. След това наследниците на починалия – съпругата му Г. и синът
му Й., са продължили да ползват имота и до настоящия момент. Стая № 3 и
9
антре 4б от сграда с идент. № 72624.606.***.1 съставляващи отделен
самостоятелен обект; помещения 5, 6, 7, 8, 9, 10, находящи се в сграда с идент.
№ 72624.606.***.6, както и изба под стая № 3, означена с № 11 (оцветени в
оранжев цвят на план-приложение № 13 към заключението) и двора са се
ползвали от Й. и М.. Не се събраха доказателства между семействата да е
съществувало напрежение, породено от непрекъснатото ползване на
самостоятелния обект от П. и Г., от което следва, че владението е било
спокойно. Дори напротив, установи се, че съседите са били в много добри
отношения.
Намерението за своене на помещението се извежда от показанията на
свидетелите. Обективираната в нотариалния акт възмездна сделка също
подкрепя извода, че Г. и П. са държали вещта като тяхна собствена. Двамата са
сключили договор за покупко-продажба с ясното съзнание, че
прехвърлителите са собственици на имота. В противен случай не биха се
явили пред нотариус и не биха платили за имота.
Цялостният анализ на показанията, описанието на имота в нотариален
акт № 78, том VI, дело № 2343/1971 г., както и заключението по съдебно-
техническата експертиза, дават основание на съда да приеме, че ответниците
са собственици на стая 1, стая 2, антре 4а и ниша 4в от сграда с идент. №
72624.606.***.1 (оцветени в бял цвят на план-приложение № 13 към
заключението). Този извод е в пълен синхрон с описанието от нотариалния
акт. Д. С. и Й. Й.ов са прехвърлили на Г. и П. две стаи (1 и 2 от приложението),
ниша и антре ( 4в и 4а от приложението) – разположени на запад откъм ул.
„***“. Свидетелите и вещото лице потвърдиха пред съда, че именно тези
помещения се ползват от ответниците от 1971 г. до настоящия момент и те са
описаните в нотариалния акт. Поради тази причина покривът само над тези
помещения от процесната сграда е бил ремонтиран от ответниците. Според
експерта, помещенията на ответниците са обособени в самостоятелен обект,
част от спорната сграда с идент. № 72624.606.***.1. Този самостоятелен обект
е отделен от другия самостоятелен обект в сградата, собственост на М. Н.,
като границата между двата обекта минава по оста на стена Б между стая 2 и
3; част от стена А между стая 2 и антре 4б; стена В между антре 4б и антре 4в
(план-приложение № 13 към заключението). Оттук се извежда, а и по делото
не се спори, че последната е собственик на стая 3, антре 4б от сграда с идент.
№ 72624.606.***.1, както и на изба под стая № 3, означена с № 11 (оцветени в
оранжев цвят на план-приложение № 13 към заключението).
10
Въз основа на всичко изложено следва да бъде прието, че искът на
ищцата, с който се иска да бъде признато за установено, че по силата на
покупко-продажба е титуляр на правото на собственост върху жилищна сграда
с идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед
№ РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на
КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с площ от 39 кв.м., с избено
помещение с площ от 24 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – еднофамилна
жилищна сграда, находящ се в гр. Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ № 54, следва
да бъде уважен в частта относно стая № 3 и антре 4б, изба под стая № 3,
означена с № 11, съставляващи отделен самостоятелен обект в сградата
(оцветени в оранжев цвят на план-приложение № 13 към заключението).
В останалата част относно стая 1, стая 2, антре 4а и ниша 4в от сграда
с идент. № 72624.606.***.1 (оцветени в бял цвят на план-приложение № 13
към заключението), претенцията подлежи на отхвърляне, като неоснователна.
На отхвърляне подлежи и осъдителната претенция на ищцата, с която
иска владението върху сграда с идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град
Добрич, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., да
бъде предадено от ответниците, доколкото не се събраха доказателства, че
последните упражняват фактическа власт върху самостоятелния обект на
ищцата.
Ищцата не е придобила и правото на собственост върху 225, 50 кв. м.
ид. части от поземлен имот с идент. № 72624.606.*** по КК и КР на град
Добрич, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение на КККП, засягащо поземления имот от
25.06.2014 г., целият с площ от 476 кв.м., с трайно предназначение на
територията, урбанизирана, начин на трайно ползване: с ниско застрояване (до
10 м.), номер по предходен план 1940, кв. 347, парцел XI, находящ се в гр.
Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ № 54. Този извод се основава на приложените
по делото писмени доказателствени средства.
Ищцата се легитимира като собственик на имота чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 139, том I, рег. № 1406, дело №
106 от 17.03.2022 г. на помощник-нотариус Велина Искрева-Димитрова,
вписан в СВ Добрич под Акт № 187, том V, дело № 932/2022 г.
11
Праводателят на ищцата – Г. Л., е придобил имота от П. М. К. и З. М.
С. чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 92, том X, дело
№ 3043, на 03.11.1993 г.
Двете праводателки се легитимират като собственици на имота с
нотариално завещание от 20.07.1984 г. По силата на завещанието М. Т. Й. е
завещала на дъщерите си З. М. С. и П. М. К. собствения си недвижим имот:
дворно място от 220, 5 кв.м. в гр. Толбухин, ул. „****“ № 54, ведно с
построената в него жилищна сграда от стая, антре, лятна кухня и изба, с площ
от 42 кв.м. – кв. 29, парцел пл. № 1940 по регулационния план на гр. Толбухин
(л. 90). По делото е наличен Нотариален акт № 152, том Vс, дело № 1748/1979
г., съставен от Толбухински районен съдия, от който се установява, че М. Т. Й.
е призната за собственик на масивно жилище от стая, антре, лятна кухня и
изба, находящ се в гр. Толбухин, ул. „****“ № 66, кв. 29, парцел пл. № 1940 по
регулационния план на гр. Толбухин (л. 75). В този нотариален акт, от който
М. Т. Й. черпи права, не е признато право на собственост върху цялото или
част от дворното място. Липсват и други доказателства, от които да се изведе
правото на собственост върху дворното място. Никой не може да прехвърли
повече права отколкото има. Следователно, като не е била собственик на 220,
5 кв.м. ид. части от дворното място, М. Т. не е могла да ги прехвърли на
дъщерите си. След смъртта на М. Т. последните не са станали собственици на
дворното място по силата на завещанието. Оттук следва, че и Г. Л. не е
придобил права върху дворното място, а и ищцата.
Ето защо, искът на ищцата за установяване правото на собственост
върху 225, 50 кв. м. ид. части от поземлен имот с идент. № 72624.606.*** по
КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на
изп. директор на АГКК, последно изменение на КККП, засягащо поземления
имот от 25.06.2014 г., целият с площ от 476 кв.м., с трайно предназначение на
територията, урбанизирана, начин на трайно ползване: с ниско застрояване (до
10 м.), номер по предходен план 1940, кв. 347, парцел XI, находящ се в гр.
Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ № 54, по твърдения че е придобит от ищцата
чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 139, том I, рег. №
1406, дело № 106 от 17.03.2022 г. на помощник-нотариус Велина Искрева-
Димитрова, вписан в СВ Добрич под Акт № 187, том V, дело № 932/2022 г., и
за предаване на владението му на ищцата, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ответниците се поражда правото
12
да им бъдат заплатени направените разноски.
Й. Х. представя доказателства за направени разноски в размер на
1829, 50 лева (адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника Й. Х. разноски в размер на 1829, 50
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „*****“, бл. 30, вх. В, ет. 3, ап. 8 срещу
Г. Т. Х., ЕГН ********** и Й. П. Х., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ № 54, иск с правно основание по чл. 108 от ЗС,
че ищцата е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда с идент. №
72624.606.***.1 по КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед № РД-18-
15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККП,
засягащо сградите от 25.06.2014 г., брой етажи 1, с предназначение –
еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Добрич, ж.к. „****“, ул.
„****“ № 54, състоящ се от стая „3“, антре „4б“ от сграда с идент. №
72624.606.***.1, както и на изба „11“, намираща се под стая „3“ (всички
оцветени в оранжев цвят на план-приложение № 13 към заключението по
съдебно-техническа експертиза с вх. № 14069/24.07.2025 г., представляващо
неразделна част от решението) по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 139, том I, рег. № 1406, дело № 106 от 17.03.2022 г.
на помощник-нотариус Велина Искрева-Димитрова, вписан в СВ Добрич под
Акт № 187, том V, дело № 932/2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „*****“, бл. 30, вх. В, ет. 3, ап. 8 срещу Г. Т. Х., ЕГН **********
и Й. П. Х., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, ул.
„****“ № 54, иск с правно основание по чл. 108 от ЗС, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в
жилищна сграда с идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град Добрич,
одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., брой етажи
1, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.
Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ № 54, състоящ се от стая „1“, стая „2“, антре
„4а“ и ниша „4в“ (всички оцветени в бял цвят на план-приложение № 13 към
заключението по съдебно-техническа експертиза с вх. № 14069/24.07.2025 г.,
представляващо неразделна част от решението) по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 139, том I, рег. № 1406, дело №
106 от 17.03.2022 г. на помощник-нотариус Велина Искрева-Димитрова,
вписан в СВ Добрич под Акт № 187, том V, дело № 932/2022 г., като
13
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „*****“, бл. 30, вх. В, ет. 3, ап. 8 срещу Г. Т. Х., ЕГН **********
и Й. П. Х., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, ул.
„****“ № 54, иск с правно основание по чл. 108 от ЗС, за осъждане на
ответниците да предадат на ищцата владението върху недвижим имот,
находящ се в гр. Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ № 54, представляващ
жилищна сграда с идент. № 72624.606.***.1 по КК и КР на град Добрич,
одобрени със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на КККП, засягащо сградите от 25.06.2014 г., с избено
помещение, брой етажи 1, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „*****“, бл. 30, вх. В, ет. 3, ап. 8 срещу Г. Т. Х., ЕГН **********
и Й. П. Х., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, ул.
„****“ № 54, иск с правно основание по чл. 108 от ЗС, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ № 54, представляващ 225, 50 кв. м. ид.
части от правото на собственост върху поземления имот с идент. №
72624.606.*** по КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед № РД-18-
15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККП,
засягащо поземления имот от 25.06.2014 г., целият с площ от 476 кв.м., с
трайно предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно
ползване: с ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 1940, кв.
347, парцел XI, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.
акт № 139, том I, рег. № 1406, дело № 106 от 17.03.2022 г. на помощник-
нотариус Велина Искрева-Димитрова, вписан в СВ Добрич под Акт № 187,
том V, дело № 932/2022 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „*****“, бл. 30, вх. В, ет. 3, ап. 8 срещу Г. Т. Х., ЕГН **********
и Й. П. Х., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, ул.
„****“ № 54, иск с правно основание по чл. 108 от ЗС, за осъждане на
ответниците да предадат на ищцата владението върху недвижим имот,
находящ се в гр. Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ № 54, представляващ 225, 50
кв. м. ид. части от правото на собственост върху поземления имот с идент. №
72624.606.*** по КК и КР на град Добрич, одобрени със заповед № РД-18-
15/12.05.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККП,
засягащо поземления имот от 25.06.2014 г., целият с площ от 476 кв.м., с
трайно предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно
ползване: с ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 1940, кв.
347, парцел XI, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „*****“,
бл. 30, вх. В, ет. 3, ап. 8, да заплати на Й. П. Х., ЕГН ********** с адрес: гр.
14
Добрич, ж.к. „****“, ул. „****“ № 54, сумата от 1829, 50 лева – разноски по
гр.д. № 419/2025 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
15