№ 50264
гр. С, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110114986 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. И. Б., чрез адв. И.,
срещу Д. Л. В..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че заедно с
баща му И Ц Б. закупили поземлен имот с идентификатор ********** находящ се в гр. С,
ул. М А“ № 62, с площ от 742 кв.м., съгласно Нотариален акт № *********ом III, дело №
***** г. Сочи, че след придобИето на имота, с баща му построили в него жилищна сграда с
идентификатор ********** както и гараж с идентификатор *********** които придобили в
съсобственост по реда на чл. 92 ЗС. След смъртта на И Ц Б. настъпило наследствено
правоприемство на притежаваната от него 1/2 идеална част от посочените недвижими имоти
в полза на законните му наследници – Ц. И. Б., Ю И. Б. и С И.а Б.а. В тази връзка, ищецът
бил собственик на 4/6 идеални части от процесните имоти, а ответникът, в качеството му на
единствен законен наследник на С И.а Б.а, придобил 1/6 идеална част от същите. Твърди, че
след смъртта на И Б., настъпила на 09.09.2002 г., сменил патронниците и съответно
ключовете за отваряне на всички входни врати на процесните имоти, като заявил устно пред
останалите наследници – Ю И. Б. и С И. Б.а, че е едноличен собственик на същите, поради
което ограничава достъпа им до тях. Сочи, че считано от 09.09.2002 г. до настоящия момент
единствено той имал достъп до имотите, спрямо които упражнявал фактическа власт с
присвоително намерение, което манифестирал недвусмислено пред останалите наследници.
Излага доводи, че всички подобрения в имотите били извършени по негова инициатива и за
негова сметка. С оглед изложеното, счита че в периода 09.09.2002 г. – 09.09.2012 г. е
придобил на основание давностно владение припадащите се идеални части от имотите на
останалите съсобственици. В тази връзка, предприел действия по снабдяване с констативен
1
нотариален акт за собственост. Сочи, че след като депозирал молба – декларация с рег. №
РВТ24-МД94-30/29.03.2024 г. за признаване на правото му на собственост спрямо
процесните имоти чрез извършване на обстоятелствена проверка, от страна на Столична
община – район „Витоша“ му било връчено удостоверение във връзка с постъпило от
ответника становище на 26.04.2024 г., с което същият възразил срещу образуваната
административна преписка. Посоченото обстоятелство му попречило да се снабди с
констативен нотариален акт за собственост. Счита, че с действията си ответникът е засегнал
упражняването на правото му на собственост спрямо процесните имоти, което обосновава
правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ц. И. Б., че Д. Л.
В. не е собственик на 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор **********
находящ се в гр. С, ул. М А“ № 62, с площ от 742 кв.м., заедно с изградените в него жилищна
сграда с идентификатор ********** с площ от 62 кв.м., както и гараж с идентификатор
*********** с площ от 48 кв.м. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че след смъртта на дядо му И Б., заедно
с майка му живеели в процесния имот за период от около две години. Излага доводи, че през
1991 г. ищецът заминал със семейството си за САЩ, като до 2024 г. посетил България не
повече от два пъти. Сочи, че процесните имоти били необитаеми, като рядко посещавал
същите заедно с вуйчо му Ю Б., предвид притесненията им, че същите се рушат и
разграбват, доколкото не били стопанисвани. Оспорва твърдението на ищеца, че е полагал
грижи за имота както лично, така и чрез трети лица. Сочи, че когато ищецът идвал в
България, същият отсядал в апартамента си в ж.к. С Т“. Твърди, че ищецът не е сменял
брави и ключове за имотите, тъй като в същите можело да се влезе безпрепятствено от всеки.
Излага доводи, че през 2010 г. се свързал с ищеца като му отправил предложение да
разчистят съсобствените имоти, но последният заявил, че не се интересува от същите,
доколкото живеел в САЩ, съответно предложил на ответника да изкупи дела му. В тази
връзка, ответникът останал изненадан, след като разбрал, че ищецът желае да се снабди с
нотариален акт за собственост на процесните имоти на основание давностно владение.
Оспорва ищецът да е придобил по давност припадащата му се част от процесните имоти,
както и твърденията относно упражнява от него фактическа власт спрямо същите с
намерение за своене.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК за признаване за установено по отношение на Ц. И. Б., че Д. Л. В. не е собственик на
1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор ********** находящ се в гр. С, ул. М
А“ № 62, с площ от 742 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи:
********** ***********, ******* ******** ************, заедно с построените в имота
жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ********** с площ от 62 кв.м., и гараж с
идентификатор *********** с площ от 48 кв.м.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Съгласно Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му
интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Ето защо, съдът
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже по делото пълно и главно фактите, от които
2
произтича правният му интерес от предявяване на иска.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно правопораждащите правото му на собственост факти върху процесните
имоти до размера на припадащата му се идеална част.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на поисканите от ищеца
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане в първото
по делото съдебно заседание, които да дадат показания за обстоятелствата, посочени в
исковата молба.
ДОПУСКА на основание събирането на поисканите от ответника гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане в първото по делото
съдебно заседание, които да дадат показания за обстоятелствата, посочени в отговора на
исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.01.2026 г. от
13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3