Р Е
Ш Е Н
И Е
№10/5.2.2021
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Гюмлиева
и с участието на прокурора Милен Божидаров, разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 2 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд
-Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН
и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бозов инвест груп“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, кант.208, чрез адв.М.А. за проверка на Решение №272/01.12.2020 г. постановено по анд №
20202330200936 по описа на Ямболския районен съд за 2020 г., с което е
потвърден Електронен фиш серия Г, №
0010598, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който на „Бозов инвест
груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Елхово на осн чл.638, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 във връзка с
чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за
нарушение на чл.483, ал,1, т.1 от КЗ.
В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, т.к. мотивите му са противоречиви,
което води до невъзможност да бъде установено кои и какви доказателства е
ползвал съда за да постанови съдебния си акт, поради което се претендира да се
отменят решението и обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание касатора,
редовно призован не се явява и не се представлява, като с писмена молба
заявява, че подържа жалбата и претендира за уважаването й и за присъждане на
направените по делото разноски
Ответникът по касация не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Участващият в процеса прокурор намира касационната
жалба за неоснователна, счита решението за правилно и надлежно мотивирано от
фактическа и правна страна и моли да се остави в сила.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни
основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение №272/01.12.2020 г. по анд № 20202330200936/2020
г. Ямболският районен съд е потвърдил Електронен фиш серия Г, № 0010598, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с
който на „Бозов инвест груп“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Елхово на осн чл.638, ал.4 във
връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.483, ал,1, т.1 от КЗ.
За да постанови решението си районния съд приема, че
при съставянето и издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати
съществени нарушения на административно-наказателно процесуалните правила,
които да налагат отмяна на същия, който съдържа всички изискуеми реквизити,
като са налице правилна материална квалификация на деянието и съответствие
между нарушената норма и санкционната такава, а санкцията е строго
регламентирана от законодателя и не може да бъде намалявана от съда.
Приетата от районния съд фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно
направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда
от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания
за отменянето му.
В решението си съдът мотивирано е обосновал правилността
на възприетата от наказващия орган правна квалификация на нарушението, като е
разграничил съществените елементи при различните посочени в закона хипотези.
В съответствие с това и наличните по делото
доказателства е обоснован извода, че касатора е допуснал
нарушение на чл.638, ал.4 КЗ, според който когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал.1, а именно че на лице по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000
лв.–за юридическо лице или едноличен търговец.
В случая са безспорно доказани както положителните,
така и отрицателните предпоставки за налагане на наказанието, т.к. е установено
управление на моторното превозно средство, за същото не е имало сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и санкцията е наложена на неговия
собственик.
Неоснователни са и изложените в касационната жалба
доводи.
На първо място в настоящия казус дори и да не е
посочено точното място на извършване на нарушението, то същото не е съществено
нарушение на процесуалните правила, т.к. нарушението е било налице, независимо
къде по ул.“Граф Игнатиев“ е било констатирано. За разлика от превишаването на
максимално допустимата скорост, което е моментно състояние, то липсата на сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е състояние продължаващо през цялото време
на изминаване на въпросния път. В тази връзка касатора
нито твърди, нито доказва, че в някакъв момент от движението си или в дадена
точка от пътя е бил сключен застрахователния договор, за да бъдат накърнени
правата му от непосочване на точното място на извършване на нарушението.
На второ място в оспорения електронен фиш е налице
пълно, точно и конкретно описание на нарушението с всичките му
индивидуализиращи белези, а не само с посочване на нарушената правна норма,
поради което от една страна не е нарушено правото на защита.
На трето място съгласно чл.481, ал.1 КЗ за целите на
задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко
превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както
и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника, включително къмпинг-автомобилите,
като за моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата
по Закона за движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата.
Поради това са неоснователни съжданията
в жалбата, че задължение за сключване на
застраховка "Гражданска отговорност" има единствено
собственика на МПС, а не и този на ремарке, в покрепа
на което е и въведеното с чл.100, ал.1, т.3 ЗДвП задължение на водача на
моторно превозно средство да носи не само документ за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното
превозно средство, което управлява, но и за тегленото от него ремарке.
Следва да се посочи, че действително ремаркето не може
да бъде управлявано самостоятелно, но по тази причина законодателя в чл.479 КЗ прави разграничение кой
застраховател покрива вредите, като по чл.479, ал.1 КЗ вреди, нанесени от
ремарке по чл.481, ал.1, изречение второ и ал.2, т.3, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно
средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването
и ползването на теглещото моторно превозно средство, докато по чл.479, ал.2 КЗ
вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и
не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение,
както и при самозадвижване, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето.
Т.е. в зависимост от това дали ремаркето е свързано с моторно
превозно средство, което се управлява и е функционално зависимо от него или
ремаркето е самостоятелно, то отговорността ще се носи от застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство или от застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването
и ползването на ремаркето, което отново обуславя самостоятелния и задължителен
характер на застраховка "Гражданска отговорност" за ремаркетата, а не
само за моторните превозни средства.
По отношение на останалите доводи в касационната жалба
районния съд е направил обстоен коментар и ги е отхвърлил, като съображенията
му се споделят изцяло от настоящата инстанция и с оглед разпоредбата на чл.221,
ал.2 АПК мотивите не следва да бъдат повтаряни.
Ето защо в конкретния казус районния съд е извършил
вярна преценка за липсата на нарушения на процесуалните и материални норми,
поради което решението му следва да бъде оставено в сила като допустимо,
валидно и правилно.
При този изход на делото следва да бъде отхвърлено
искането на касатора за присъждане на направените разноски.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№272/01.12.2020 г. постановено по анд № 20202330200936/2020 г. по описа на Ямболския районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Бозов инвест груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, кант.208, чрез адв.М.А.
за присъждане на направените по делото разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/ не се чете
2. /п/ не се чете