№ 15254
гр. С., 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110161195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С. ЕАД срещу М. И. Г., В. И. Л., М. С.
Е. и М. С. Е. (съгласно молба уточнение от 02.12.2022 г.), с която са предявени кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД с искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: 214,47 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот, находящ
се на адрес: гр. С., район „П.“, ж. к. „Л. Г“, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 37, с абонатен № 321058, за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 34,67 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., както и суми за дялово
разпределение: 25,02 лв. - главница за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 5,05 лв. - мораторна лихва за периода от 30.11.2019 г. до
13.10.2022 г. Сумите се претендират при условията на разделна отговорност – 1/6 част от М.
И. Г., 1/6 част от В. И. Л., 2/6 части от М. С. Е. и 2/6 части от М. С. Е..
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците в
качеството им на наследници на С. М. Е. и като такива на собственици на процесния имот,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
1
срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са
изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в
посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. И. Г.
и В. И. Л., с който оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват да са
наследници на С. М. Е. с доводи, че последният е бил в граждански брак с тяхната майка –
М. Г.а К., сключен на 10.11.1985 г., който обаче е бил прекратен през 2007 г., съответно М. К.
и ответниците не са наследници на С. Е.. Молят за отхвърляне на исковете и за присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М.
С. Е. и М. С. Е..
В открито съдебно заседание на 22.01.2025 г. ответницата М. С. Е. се явява лично и
изразява готовност да заплати процесните задължения.
С молба от 27.02.2025 г. от страна на ищеца е представено споразумение от
03.02.2025 г., сключено с ответницата М. С. Е. за разсрочване на задълженията в общ размер
на 646,37 лв., включващи: 239,49 лв. – главница, 39,72 лв. – лихва за забава върху главницата
за периода от 30.10.2019 г. до 13.10.2022 г., 67,16 лв. – лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението, както и 300 лв. –
съдебни разноски, което задължение е разсрочено на шест месечни вноски в размер от 75,41
лв. за периода от 03.03.2025 г. до 03.08.2025 г. и една авансова вноска в размер на 193,91 лв.,
платима в деня на подписване на споразумението.
В открито съдебно заседание на 28.05.2025 г. процесуалният представител на ищеца
потвърждава, че всички вноски по споразумението са заплатени от ответницата, като моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответниците като собственици на процесния
имот през исковия период и техните квоти в съсобствеността (преминала след смъртта на С.
М. Е.), че през исковия период е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
2
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на ТЕ и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат своите
възражения, включително че са погасили претендираните вземания.
С оглед приетите по делото доказателства и становището на страните съдът приема за
безспорни обстоятелствата, че процесният имот е бил топлоснабден; за исковия период до
имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; за исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на
исковата сума; налице е забава по отношение на задължението за изплащане на стойността
на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца са
възникнали вземания за мораторна лихва в размер на исковите суми. Безспорно е и това, че
между „Т.С. ЕАД и М. С. Е. е подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване на
погасяването на дълга на 03.02.2025 г.
Относно качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови
нужди съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
3
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника,
включително и относно приемането на общите условия, в който смисъл е съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
В случая ищецът цели ангажиране на отговорността на ответниците като
собственици на процесния топлоснабден имот през исковия период (съсобственик на който
имот преди смъртта си е бил С. М. Е.).
От представените по делото доказателства се установява, че с решение № 199 от
17.10.2007 г. по бр. дело № 2918/2006 г. по описа на СРС, брачна колегия, 80 състав, е
прекратен бракът, сключен на 10.11.1985 г. с акт № 3361, издаден от Народен съвет „В. Л.“
между М. Г.а Е., ЕГН ********** и С. М. Е., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо
разстроен и е одобрено постигнатото между страните споразумение по чл. 99, ал. 3 СК,
според което семейното жилище, находящо се в гр. С., ж. к. „Л. Г“, бл. 6, вх. Б1, ет. 1, ап. 37
се предоставя за ползване от двамата съпрузи както следва: кухня с тераса, хола, част от
4
коридора и входът, прилежащ към тези помещения, ще се ползват от съпруга С. М. Е., а
останалата част от жилището, състояща се от две стаи, баня-тоалетна, бокс и останалата част
от коридора ще се ползват от съпругата М. Г.а Е., като тя ще ползва и полагащия се на тези
помещения вход. Решението е влязло в сила на 18.02.2008 г.
С молба от 30.09.2008 г. С. М. Е. е поискал от „Т.С. ЕАД партидата за процесния
имот, находящ се на адрес: гр. С., район „П.“, ж. к. „Л. Г“, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 37, с
абонатен № 321058 да бъде разделена на две части, тъй като в него ще живеят две семейства
– на С. М. Е. (118,08 кв. м.) и на М. Г.а Е. (103,13 кв. м.). В изпълнение на дадени от съда
указания, „Т.С. ЕАД е уточнило, че исковите суми се претендират именно за абонатен №
321058, титуляр на който е С. М. Е., както и че за имота е открита партида и с абонатен №
406884 на името на М. Г.а Е., задълженията по която не са предмет на настоящото
производство.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № РПД22-ДИ11-356
от 18.11.2022 г., издадено от Столична община, район „П.“, се установява, че С. М. Е. е
починал на 25.02.2012 г., като е оставил за свои наследници по закон Л. Христова Е.а, ЕГН
********** – съпруга, починала на 08.10.2019 г., М. С. Е., ЕГН ********** – син, и М. С. Е.,
ЕГН ********** – дъщеря (последните двама родени от брака на С. Е. с М. Г.а Е.).
Установява се, че след смъртта си на 08.10.2019 г. Л. Е.а е оставила за наследници М. И. Г.,
ЕГН ********** – дъщеря, и В. И. Л., ЕГН ********** – дъщеря.
Следователно, след смъртта на С. М. Е., неговата 1/2 част от правото на собственост
върху процесния имот е била наследена от Л. Е.а, М. Е. и М. Е. при равни квоти (по 1/6
част), а след смъртта на Л. Е.а – нейната 1/6 част е преминала в полза на М. Г. и В. Л. (по
1/12 част), т. е. към процесния период ответниците са били съсобственици на процесния
имот и като такива са длъжни да заплащат цената на доставената до имота топлинна
енергия. По делото не се установява впоследствие правото на собственост да е било
прехвърлено, или да е било учредено вещно право на ползване само на един от ответниците,
липсват данни партидата за имота да е била открита на името на един от ответниците, т. е. да
е сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия съгласно цитираното
по-горе тълкувателно решение с ищеца, поради което съдът приема, че ответниците като
съсобственици на топлоснабдения имот през исковия период са били потребители на
топлинната енергия, доставяна до него и материалноправно легитимирани да отговарят по
предявените искове съобразно квотите, за които са заявени исковите претенции, независимо
дали ответниците са ползвали фактически имота. Тук следва да се посочи, че сумите се
претендират не за целия имот, а за партидата, открита на името на С. Е., задълженията по
която се дължат от ответниците в пълен размер (а не съобразно квотите им в
съсобствеността на целия имот), съответно по 2/6 части от задълженията са дължими от М.
Е. и М. Е., а по 1/6 част от задълженията са дължими от М. Г. и В. Л.. По изложените
съображения съдът приема, че между „Т.С. ЕАД и ответниците за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
5
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Предвид отделените по-горе за безспорни между страните обстоятелства относно
доставката на топлинна енергия и забава в плащането на стойността й, както и
извършването на услуга дялово разпределение на топлинна енергия се налага извод, че в
полза на ищеца са възникнали вземания към ответниците за стойност на доставена топлинна
енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете релевантните за
спора факти, настъпили след предявяването на иска. Едно от съществените
правнорелевантни обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора,
безспорно представлява извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума
в хода на исковия процес.
По делото е прието извънсъдебно споразумение от 03.02.2025 г., сключено между
ищеца „Т.С. ЕАД и ответника М. С. Е., на основание чл. 365 ЗЗД. Съгласно клаузата на чл. 1
от последното негов предмет са сумите, предявени по настоящото гр. д. № 61195/2022 г.
Признато е, че към датата на споразумението ответникът дължи сума в общ размер от 646,37
лв., включваща сумата от 239,49 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Л. Г“, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 37, за период от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от
11.11.2022 г. до окончателното им изплащане (в размер на 67,16 лв.), сумата от 39,72 лв. –
лихва за забава върху главницата за период от 30.10.2019 г. до 13.10.2022 г., сумата от 300 лв.
– съдебни разноски.
Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да бъде изплатена от ответника при
описан погасителен план, чрез седем вноски, от които първа авансова в размер от 193,91 лв.,
платима в деня на подписване на споразумението и останалите шест в размер от по 75,41 лв.
с падежи от 03.03.2025 г. до 03.08.2025 г. В споразумението е отразено, че е дължимо и
юрисконсултско възнаграждение, което ищецът ще претендира в исковото производство. В
чл. 4 страните са уговорили, че при точно изпълнение на погасителния план от страна на
ответника „Т.С. ЕАД няма да начислява законна лихва за забава върху дължимите суми,
предмет на споразумението, за срока на разсрочено изпълнение на задълженията.
Съдът намира, че с подписването на това споразумение съществуването на
процесните задължения към ищеца е било признато, по което страните не спорят.
Същевременно, според настоящия съдебен състав сключването на споразумението само от
ответницата М. Е. не води до извод, че само тя има качеството на потребител на топлинна
енергия (при липса на предхождащ изричен писмен договор), като няма пречка всяко лице да
изпълни чуждо задължение. Безспорно е, че задълженията по споразумението са изпълнени,
чрез заплащане на всички уговорени вземания в срок. Доколкото вземанията по
споразумението са тези, които са и предмет на настоящото производство и същите са
заплатени, то предявените искове за главници и лихви следва да се отхвърлят като погасени
6
чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
В разглежданата хипотеза плащането на задълженията е извършено след
предявяването на исковете и при положение, че ответниците вече са били в забава, поради
което с поведението си са станали повод за завеждане на делото и не са налице основанията
за освобождаване от отговорност за разноските по чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед
обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в хода на процеса,
ищецът има право на разноски. В случая се претендира юрисконсултско възнаграждение,
доколкото останалите направени от ищеца разноски са предмет на извънсъдебното
споразумение и са заплатени от ответницата М. Е.. На ищеца се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., което съдът определя на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната
сложност на делото, както и разясненията на определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. №
4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о. Сумата от 50 лв. се дължи от страните съобразно
заявените от ищеца квоти – по 8,33 лв. от М. И. Г. и от В. И. Л., и по 16,67 лв. от М. С. Е. и
от М. С. Е..
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу М. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„О.П.“ № 62, В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г.М.“ (Д. С.) № 6, М. С. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л. З. Г“, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 37, и М. С. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л. З. Г“, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 37, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: 214,47 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот, находящ се на
адрес: С., район „П.“, ж. к. „Л. Г“, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 37, с абонатен № 321058, за периода
от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 34,67 лв. - мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 25,02 лв. -
главница за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,05
лв. - мораторна лихва за периода от 30.11.2019 г. до 13.10.2022 г., при условията на разделна
отговорност – 1/6 част от М. И. Г., 1/6 част от В. И. Л., 2/6 части от М. С. Е. и 2/6 части от М.
С. Е., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „О.П.“ № 62, В. И. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Г.М.“ (Д. С.) № 6, М. С. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
7
ж. к. „Л. З. Г“, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 37, и М. С. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.
З. Г“, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 37, да заплатят на „Т.С. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 50 лв.
– юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство (М. И. Г. – 8,33 лв., В. И. Л.
– 8,33 лв., М. С. Е. – 16,67 лв. и М. С. Е. – 16,67 лв.).
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г.П.“ № 3, като трето лице - помагач на страната на
ищеца „Т.С. ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8