Определение по дело №420/2015 на Окръжен съд - Бургас

                                  О П Р Е Д E Л Е Н И Е №908

 

                                №     , година 2017, 18. 09.  гр. Бургас

 

 

                        БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова

 постави на разглеждане  гр. дело № 420, по описа на БОС за 2015 г. и за да се произнесе, съобрази, следното:

                        Производството е образувано по  молба на ответника В.Г.С., ЕГН **********,***, представляван от адв. Кр. Г., БАК, инкорпорирана в депозираната въззивна жалба,  с която се иска да бъде изменено постановеното, по делото, решение,  в частта  за разноските,  направени от ищеца, по отношение на адвокатския хонорар, който е намерен за прекомерен и поради това, че такъв е получен вече,  от процесуалния представител на ищеца в заповедното производство, при снабдяване със заповед за изпълнение  и изпълнителен лист, по ч.гр.д. 174/15г. на ЦРС, които имат за предмет същото задължение – предмет на настоящото производство

                        Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

                        В изпълнение изискванията на чл. 248, ал. 2 от ГПК, съдът е съобщил на насрещната страна искането на В.С..

                        От името на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД – София, ЕИК *********, чрез адв. Г.С., е депозиран отговор, с който искането е оспорено, като неоснователно. Посочено е, че платеният адвокатски хонорар е в размер, съгласно предвидения минимален размер, с включен ДДС, по чл. 7 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Доводът за недължимост на адвокатско възнаграждение в исковото производство, поради заплащане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство, също е оспорен, като неоснователен, с аргумента, че това са две отделни производства, в които страната може да бъде представлявана от различни процесуални представители, на които се дължат отделни възнаграждения, различни по размер и  предвидени в различни текстове на Наредба № 1.      

                        Съдът, въз основа на направеното искане, възраженията, по него и като съобрази закона, намира молбата на ответника В.Г.С. за неоснователна.

                        Съгласно текста на чл. 248 от ГПК, съдът по този ред, може да допълни или измени постановеното решение, в частта на разноските, но при наличие на основание за това: неприсъждане на разноски, изцяло или  частично, поради опущение или грешка в изчисленията, поради грешка във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които е произнесено решението, по отношение на разноските.

В случая, ответникът твърди прекомерност на присъдения адвокатски хонорар и недължимост на същия, предвид присъждането на такъв, в заповедното производство. Видно от съдебното решение, присъденото  адвокатско възнаграждение  е в размер на 12332, 42 лв. и съдът не го намира за прекомерно, предвид сложността на производството по установяване на вземания на ищеца, в голям размер и множеството съдебни заседания,проведени по причини, свързани с искания и с поведението на ответниците, с редовното участие на процесуалния представител на ищеца. 

            Съдът намира за несъстоятелно направеното възражение за недължимост на адвокатски хонорар на ищеца, в настоящото производство, защото такъв е получен вече от процесуалния представител на ищеца, в заповедното производство, при снабдяването му със заповед за изпълнение  и изпълнителен лист, по ч.гр.д. 174/15г. на ЦРС, които имат за предмет същото задължение – предмет на настоящото производство.  Касае се за две различни производства, пред различни съдилища, с различни процедури, нормативно установени, поради което се дължат направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, включително и адвокатско възнаграждение, ако страната е била представлявана от адвокат. 

 

                        Мотивиран от горното, съдът намира, че не са налице законовите основания за изменение на постановеното решение, в частта на разноските, по отношение на присъдения адвокатски хонорар на ищеца

                        Водим от гореизложеното, БУРГАСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД,

 

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

 

                        ОТХВЪРЛЯ искането на ответника В.Г.С., ЕГН **********,***, представляван от адв. Кр. Г., БАК, инкорпорирано в депозираната въззивна жалба,  за изменение на постановеното решение по т.д. № 420/2015г. на БОС,  в частта  за разноските,  направени от ищеца, по отношение на присъдения  адвокатски хонорар.

 

                        Определението подлежи на обжалване, по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

 

 

 

                                                          

                                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: