Протокол по дело №2688/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1067
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100502688
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 1067
гр. Варна , 10.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100502688 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призована,
не се явява представител.
Въззиваемата страна К. Р. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът докладва постъпило писмено становище с вх. № 25534/04.12.2020 г. от ОД на
МВР – Варна, в което се заявява, че няма да изпратят представител за участие в съдебно
заседание, молят да бъде даден ход на делото при липса на пречки, изразяват становище по
същество и представят списък с разноски.
Съдът докладва постъпила молба с вх. № 25497/04.12.2020 г. от К. Р. Д. чрез
процесуалния му представител адв. Д., в която заявява че няма да се яви в съдебно заседание
и моли делото да се гледа в отсъствие на въззиваемата страна при липса на процесуални
пречки, представя списък с разноски и договор за правна помощ.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
на ОД на МВР – гр. Варна, чрез юрисконсулт Б.Й., срещу Решение №3390/23.07.2020г.,
постановено по гр. дело № 20626 по описа за 2019г. на РС-Варна, с което, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на К. Р. Д.
сумата от 337,50 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.12.2016 г. - 08.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски за производството в размер на
100лева, на осн.чл.78 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон
и при нарушение на процесуалните правила. Изложени са твърдения, че въззивникът не е
редовно уведомен за единственото проведено пред първоинстонционния съд открито
съдебно заседание, поради което не му е била предоставена възможност да изрази
становище по проектодоклада по делото и да се запознае със заключението на допуснатата
ССЕ и да изрази становище по изменението на иска. Въззивникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и
приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 1
29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово
законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита,
че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3
от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не
следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно
такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00
часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на
0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи
отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните
служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че
получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е
престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените съображения
2
въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като делото се върне за ново
разглеждане, поради нарушение на процесуалните правила, евентуално отмяна на
решението и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли
изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да
присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. Доказателствени искания не
са направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият К. Р. Д.
оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно,
което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният
съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на
колизия между нормите на чл. 179,ал. 2 и чл.188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение –
потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от двете страни
списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените от двете страни списъци с разноски и
доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:31 часа.
3
Председател: _______________________

Секретар: _______________________
4