№ 8022
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110120335 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. П. Г. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че спрямо него е издаден изп. лист на 25.02.2013г. по гр. д. №
20313/2012г. по описа на СРС въз основа на заповед за изпълнение, срещу която не е
подал възражение, за сумата от 2075лв. – главница за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2010г.-м.04.2012г., ведно със законната лихва от 03.10.2012г. до
изплащане на вземането, 252,59лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2010г.-
12.09.2012г. и 146,57лв. – разноски по делото. Поддържа, че въз основа на изп. лист е
образувано изп. дело № 3229/2013г. по описа на ЧСИ С. Я., по което бил наложен
запор върху трудовото му възнаграждение, от което постъпвали суми. На 23.02.2017г.
било извършено последното плащане по делото, като след това не са извършвани
действия и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК делото било прекратено. Счита, че от
датата на последното изп. действие – 23.02.2017г. до 23.02.2020г. са изтекли три
години и вземанията са погасени, а евентуално са погасени по давност най-късно на
23.02.2022г. с изтичане на пет години. След прекратяване на изп. дело при ЧСИ Я., на
03.02.2022г. било образувано ново изп. дело под № 1877/2022г. при ЧСИ М. Б., но към
този момент вземанията вече били погасени по давност.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 2075лв. – главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2010г.-м.04.2012г., ведно със законната
лихва от 03.10.2012г. до изплащане на вземането, и 252,59лв. – мораторна лихва за
периода 01.07.2010г.-12.09.2012г., поради погасяването им по давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че за вземанията е приложима 5-годишна давност,
както и че регулярно са искани и извършвани изп. действия, с които давността е
прекъсвана. Поддържа, че давността е спряла да тече и по време на извънредното
положение.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 25.02.2013г. по гр. д. № 20313/2012г. по описа на СРС, 113-ти състав, е издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
съгласно който ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от
2075,82лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2010г.-
м.04.2012г., ведно със законната лихва от 03.10.2012г. до изплащане на вземането,
252,59лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2010г.- 12.09.2012г. и 146,57лв. –
разноски по делото.
За събиране на горните вземания, по молба на кредитора от 13.08.2013г. е
образувано изп. дело № 3229/2013г. по описа на ЧСИ С. Я.. С молбата за образуване са
възложени на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
От съдържанието на изп. дело № 3229/2013г. по описа на ЧСИ Я. се установява,
че на 10.09. и 12.09.2013г. са наложени запори върху вземанията на длъжника по
банковата му сметка и върху трудовото му възнаграждение, получавано от р-н
Връбница. На 20.11.2013г. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника за
обезпечаване на вземанията на взискателя. В периода 29.11.2013г.-14.05.2015г.
ежемесечно са постъпвали удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника за
погасяване на задълженията по изп. дело, като това е видно както от наличните
платежни нареждания по изп. дело, така и от извършените върху гърба на изп. лист
удостоверявания за извършени плащания. На 05.01.2017г. и 23.02.2017г. ищецът е
извършил доброволни плащания по изп. дело, с което давността за вземанията следва
да се счита прекъсната съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Следващото надлежно поискано
2
от взисактеля действие, което е годно да прекъсне давността, е подадената на
27.11.2019г. молба до съдебния изпълнител, с която е поискано налагане на запор
върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника и насрочване на опис на
движими вещи. Към този момент обаче е изтекъл 2-годишен период от време, в който
не са искани и извършвани изп. действия и изп. производство се е прекратило по
силата на закона поради настъпила перемпция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Макар
делото да е прекратено по право на 23.02.2019г., на 02.03.2020г. е наложен запор върху
вземания на ищеца по банкови сметки. По отношение на въпроса дали предприетите
след настъпила перемпция изпълнителни действия по изп. дело следва да се приемат за
валидни да прекъснат давността, е налице противоречива практика на ВКС. В
Решение № 42/26.02.2016г. по гр. д. № 1812/2015г., IV ГО на ВКС, Решение №
209/02.02.2016г. по т. д. № 1248/2013г., I ТО на ВКС, Решение № 451/29.03.2016г. по
гр. д. № 2306/2015г., IV ГО на ВКС и др., се приема, че предприетите след тази дата
действия на взискателя по прекратеното по право изпълнително производство нямат
значение на прекъсващи давност. Обратното становище се застъпва в Решение №
37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС и др., където е прието, че
„Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване
на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела“.
Доколкото към постановяване на настоящото решение не е налице
задължително тълкувателно решение по въпроса, настоящият съдебен състав споделя
първото становище, че предприетите след настъпила перемпция изпълнителни
действия по прекратеното по право изпълнително производство нямат значение на
прекъсващи давността, тъй като това становище се доближава повече до принципните
разсъждения и постановки, застъпени в ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г.,
ОСГТК на ВКС. Ето защо, съдът приема, че извършените след перемпцията, настъпила
на 23.02.2019г., изпълнителни действия по изп. дело № 3229/2013г. по описа на ЧСИ Я.
са ирелевантни и не са способни да прекъснат давността за вземанията.
С молба от 02.03.2022г. обаче ответникът е поискал образуване на ново изп.
дело пред ЧСИ М. Б., като с молбата за образуване е поискано и предприемане на
конкретни изп. действия – налагане на запори върху вземания, като това действие е
годно да прекъсне давността за вземанията. С оглед на това, решаващи за изхода на
делото се явяват два въпроса – дали давността за процесните вземания е 3-годишна или
5-годишна и дали в периода 23.02.2017г.-02.03.2022г. същата е изтекла.
По първия въпрос е формирана съдебна практика, която настоящият съдебен
състав споделя изцяло – Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на
ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение
№ 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС и др., съгласно която чл.
117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с
3
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага
променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът
не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено,
така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С
оглед на това, за установените в влязла в сила заповед за изпълнение вземания
правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложими и същите се погасяват с 5-годишна
давност. Същият отговор е даден и в Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. №
4063/2021г., III ГО на ВКС, в което е прието, че изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за пет
годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в
сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение
установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер
вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
/Съгласно чл.424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и
съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание/. Законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл.414 ГПК, за
длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424, ал.1 ГПК.
Извън това и след срока по чл.424, ал.2 ГПК, за длъжника не съществува форма за
искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че
при всички хипотези на чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е
оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират /вж.решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о., по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV
г.о./
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че процесните
вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасяват с 5-
годишна давност.
С оглед гореприетото, погасителната давност за процесните вземания следва да
е изтекла на 23.02.2022г., когато изтича 5-годишният срок. В периода, през който е
текла погасителната давност обаче е приет специалният Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., и за
преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в
сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват
или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание
на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г.
до 13 април 2020г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение
на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България е удължен до 13 май 2020г. Съгласно § 13 от
4
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за
времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона, респ. към датата на молбата за образуване на второто изп.
дело – 02.03.2022г. същата не е изтекла (тъй като 5-годишният срок се удължава с
времето, през което давността не е текла), а със самата молба и последващо
наложените запори давността за вземанията е прекъсната.
По изложените съображения, процесните вземания не се явяват погасени по
давност и предявените искове следва да бъде отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
на 100лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
/населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на сумите от 2075лв. – главница за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2010г.-м.04.2012г., ведно със законната лихва от 03.10.2012г. до
изплащане на вземането, и 252,59лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2010г.-
12.09.2012г., за които е издаден изп. лист на 25.02.2013г. по гр. д. № 20313/2012г. по
описа на СРС, 113-ти състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. П. Г., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление /населено място/, сумата от 100лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5