Решение по дело №51/2018 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 40
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Бисера Максимова
Дело: 20183500900051
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                     21.05.2019 г.                                    гр.Т...

 

 

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                             Х състав

На двадесет и трети април                                                               2019 година

В публично заседание в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Секретар Милка Тончева

разгледа докладваното от Председателя

т.д. № 51по описа на съда за 2018 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ. 

Производството е образувано по постъпила искова молба от „А...” ООД, в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Росица Георгиева Матева, в качеството му на длъжник, против  Н.а.з.п. с адрес за призоваване: гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52, представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова, с правно основание в разпоредбата на чл. 694, ал. 1 от ТЗ, и с цена на иска: 412007,75 лева.

В исковата молба се твърди, че в указания срок съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 6 от ТЗ ищецът предявява настоящия установителен иск с правно основание в чл. 694, ал. 1 от ТЗ от длъжника в производство по несъстоятелност по ТДН № 34/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Т... против кредитора НАП-София с приети вземания съгласно списък, съставен от синдика на основание чл. 689 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. С предявения иск ищецът оспорва съществуването на приетото публично вземане на посочения кредитор в общ размер на сумата от 412007,75 лева, представляваща сбор от публични вземания за данъци и осигуровки, ТБО, глоби и санкции. Ищецът оспорва дължимостта на всяко едно предявено и прието вземане от кредитора като неоснователно и недоказано, както по основание, така и по размер.

Според ищеца, кредиторът Националната агенция за приходите не е установила надлежно и законосъобразно сочените задължения, приети като вземания на този кредитор от синдика, поради което и същите не съществуват и не се дължат. В условията на евентуалност, в случай, че се установи, че вземанията са установени по основание, то размерът на вземането е неоснователен и недоказан, поради което го оспорва, тъй като е неточно определен. Ищецът прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за претендираната от кредитора сума за главници и лихви, а в условията на евентуалност прави възражение за изтекла 10-годишна погасителна давност за цялото вземане на кредитора, на основание ДОПК. Оспорва дължимостта на задълженията до 2013 г., тъй като те са с изтекла 5-годишна погасителна давност, а в условията на евентуалност са погасени с 10-годишна абсолютна погасителна давност като в Ревизия от юли 2009 са включени задължения за периода 2006-2008 вкл. Давността е прекъсвана за срок 7 месеца само по време на самата Ревизия от 2009 г., както и с наложени запори на банкови сметки на длъжника от 2008 и 2011, както и запори на имот от февруари 2009 и юли 2009, но всички те са без установени наличности и не са произвели действие, поради което не са прекъснали давността. Според ищеца основание за тези изводи е изпълнително дело № 2721 от 2009 г. по описа на НАП, за образуването на което на длъжника не е съобщено надлежно и към настоящия момент чрез Съобщение за доброволно изпълнение. Всички последващи присъединявания по посоченото дело на вземания, които прави НАП след 2009 год., са присъединявани именно към това дело, за което обаче длъжникът така и не е известен чрез Съобщение за доброволно изпълнение, което е довело до неговото перемиране, а от там и същото не е произвело правен ефект, поради което вземаният на кредитора са погасени с кратката 5 — годишна погасителна давност, съгласно ДОПК, а в условията на евентуалност с абсолютната 10- годишна погасителна давност.

Според ищеца, фактът, че изпълнителното дело е перемирано по силата на закона, както и че вземанията на кредитора спрямо длъжника са погасени по давност, е видно от материалите по изпълнителното дело при публичен изпълнител при НАП и по изпълнителното дело при ЧСИ Анелия Загорова, с Per. № 769, с район на действие ОС - гр. Т..., където държавата е присъединен взискател.

Ищецът твърди, че при извършена справка по изпълнително дело № 818/2009 г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, с Per. № 769, с район на действие ОС - гр. Т..., се установява, че въз основа на изпълнителените листове, издадени от Районен съд - гр. Т..., първоначално е било образувано изпълнителното дело при по описа на ЧСИ Анелия Загорова, с Per. № 769, с район на действие ОС - гр. Т... от кредитор Уникредит Булбанк АД. От извършената справка по изпълнителните дела - това при ЧСИ и това при публичен изпълнител при НАП се установява, че в периода от образуване на изпълнителното дело при ЧСИ Загорова, в продължение на две и повече години взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, но те са обявени за нестанали, е изключение на две публични продани. Предвид неизвършване на същински изпълнителни действия в продължение на повече от две години или извършването на нестанали такива, по силата на закона и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1,6. „д“ ГПК, отм.) изпълнителните дела са перемирани, като моментът, от който е настъпила по силата на закона е с изтичането на две години, считано от образуване на изпълнителните дела и от последното същинско изпълнително действие.

Според ищеца, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и практиката е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва ех lege, а съдебният изпълнител може само да прогласи с изрично постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Така и изрично т. 10 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В този смисъл извършените след датата на перемпцията действия се считат за такива без правни последици и изпълнително дело № 818/2009 г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, с Per. № 769, с район на действие ОС - гр. Т... и изпълнително дело № 2721 от 2009 г. по описа на НАП, спрямо този взискател, настоящ кредитор с предявено вземане в производството по несъстоятелност, е прекратено по силата на закона на посочената дата.

Според ищеца, по отношение на акцесорните вземания за лихви и разноски - чл. 119 от ЗЗД определя, че с изтичане давността на главното вземане се погасяват и акцесорните такива - за лихви и разноски. Погасяват се и вземанията във връзка с воденето на изпълнителното производство, които също имат акцесорен на главното вземане характер. Вземанията за лихви се погасяват и на собствено основание с изтичане на тригодишна давност - арг. от чл. 111, б. „В” ЗЗД.

Ищецът твърди, че преди датата на предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност, както главното, така и акцесорните вземания са погасени по давност и не подлежат на удовлетворяване, поради липсата на уведомяване по изпълнителното дело пред публичния изпълнител, както и поради перемирането на делото пред ЧСИ.

С оглед на гореизложеното, ищецът изрично се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на гореописаните вземания на Н... по отношение на длъжника.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът „А...” ООД, с ЕИК *********, в открито производство по несъстоятелност по ТДН № 34/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Т..., длъжник в производство по несъстоятелност по ТДН № 34/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Т..., не дължи и не съществува вземането на кредитора Н.а.з.п. с адрес за призоваване: гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52, представлявано от изпълнителния директор Галя Димитрова, с приети вземания съгласно списък, съставен от синдика на основание чл. 689 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, за публични вземания за данъци и осигуровки, ТБО, глоби и санкции.

    В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Националната агенция за приходите, гр. София, ул. “Княз Дондуков” № 52, Чрез: Нели Колева - съгласно пълномощно № 821/18.09.2017 г.

     Ответникът счита, че предявеният от длъжника отрицателен установителен иск относно публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски, имуществени санкции, държавни такси и такса битови отпадъци в общ размер на 412 007,75 лв. е частично недопустим, поради следните съображения:

     С Решение № 44 от 08.09.2017 г. по т. д. № 34 до. описа за 2017 г. на Окръжен съд Т... е обявена неплатежоспособността на „А... ООД и е открито производство по несъстоятелност на търговеца.С молба изх. № 24-03-215#23 от 11.10.2017 г. Националната агенция за приходите е предявила на основание чл. 685, ал. 1 и чл. 687, ал. 2 от Търговския закон публични вземания в общ размер на 412 007,75 лв., от които главници - 218 994,91 лв. и лихви, изчислени до 04.10.2017 г. - 193 012,84 лв. Посочените вземания синдикът е включил в списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър с № 20171120150807. С вх. № 4418/27.11.2017 г. на Окръжен съд Т... длъжникът „А...“ ООД е депозирал на основание чл. 690 от ТЗ възражение срещу част от приетите със списъка публични вземания. С Определение № 113/22.03.2018 г. по т. д. № 34 по описа за 2017 г., обявено в Търговския регистър с № 20180323102810, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите от синдика вземания, като вследствие на депозираното възражение е направил промени в него и е изключил като погасени поради изтичането на абсолютна 10 - годишна давност публични вземания в размер на 39 018,19 лв. Националната агенция за приходите е предявила в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ и на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ положителен установителен иск за установяване съществуването и дължимостта на неприети в производството по несъстоятелност на „А...“ ООД публични вземания в общ размер на 39 018,19 лв., в това число главници - 27 566,19 лв. и лихви - 11 451,99 лв., установени с влязъл в сила Ревизионен акт № *********/06.07.2009 г., издаден от ТД на НАП Варна. Предвид изложеното, ответникът твърди, че към настоящия момент процесните публични държавни вземания в общ размер на 39 018,19 лв., които са част от предмета на депозирания от длъжника отрицателен установителен иск, не са приети вземания по смисъла на чл. 693 от ТЗ в производството по несъстоятелност по т.д. № 34 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Т.... По отношение на процесните публични вземания не са налице фактическите състави, установени в разпоредбата на чл. 694, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, обосноваващи правен интерес от предявяване на настоящия иск, като такъв интерес е налице именно за Националната агенция за приходите като кредитор с предявено и неприето вземане в производството по несъстоятелност на „А...“ ООД.

    На следващо място Националната агенция за приходите е предявила с молба изх. № 24-03-215#23 от 11.10.2017 г. публични вземания по влязъл в сила Ревизионен акт № *********/06.07.2009 г., издаден от ТД на НАП Варна. С Решение № 845/02.02.2010 г. на директора на Дирекция „ОУИ“ Варна при ЦУ на НАП, жалбата на дружеството срещу цитирания акт е оставена без разглеждане. Посоченото решение е потвърдено с Определение № 2783/03.06.2010 г. по адм. дело № 651/2010 г. по описа на Административен съд Варна, оставено в сила с Определение № 13340/09.11.2010 г. по адм. дело № 9518/2010 г. по описа на Върховен административен съд. Общият размер на публичните вземания за главници и лихви, изчислени до 04.10.2017 г., които са с основание за възникването им именно цитираният ревизионен акт е 240 504,46 лв. По съображения, посочени по-горе доколкото част от публичните вземания, установени с акта са предмет на предявен от агенцията положителен установителен иск, то общият размер на приетите публични вземания по ревизионния акт възлиза на 201 486,27 лв. Със същата молба агенцията е предявила и публични общински вземания по Ревизионен акт № 8/21.04.2012 г. на Община Т..., за който липсват доказателства за административно обжалване. Общият размер на сумата за главница и лихви, изчислени до 04.10.2017  г., които са с основание за възникването им Ревизионен акт № 8/21.04.2012 г. на Община Т... е 5 210,73 лв. Предявени са също публични общински вземания с изпълнителни основания АУЗД №1406/25.11.2011 г. на Община А... за ДНИ и АУЗД №1403/25.11.2011 г. на Община А... за ТБО в общ размер на 631,65 лв., за които отново липсват данни за административното им обжалване.

    С молба изх. № 24-03-215#23 от 11.10.2017 г. Н... е предявила публични вземания за имуществени санкции в общ размер на 2 867,50 - главници, установен със следните влезли в сила наказателни постановления:

1.         НП № 164396/30.06.2009 г., издадено от НАП;

2.         НП № 164398/30.06.2009 г., издадено от НАП;

3.         НП № 164397/30.06.2009 г., издадено от НАП;

4.         НП № 164399/30.06.2009 г., издадено от НАП;

5.         НП № 164235/12.02.2009 г., издадено от НАП;

6.         НП № 164395/30.06.2009 г., издадено от НАП.

    С посочената молба са предявени също публични вземания за държавни такси в общ размер на 335,79 лв. - главници и лихви, начислени до 04.10.2017 г. с изпълнителни основания - следните изпълнителни листа, издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения:

1.         ИЛ №1335/2009/29.07.2010 г. на PC Т...;

2.         ИЛ №231/2011/03.11.2011 г. на PC Т...;

3.         ИЛ № 516/ 2009/13.10.2009 г. на PC Т...;

4.         ИЛ № 517/ 2009/15.09.2009 г. на PC Т...;

5.         ИЛ № 520/ 2009/24.11.2009 г. на PC Т...;

6.         ИЛ № 521/ 2009/24.11.2009 г. на PC Т...;

7.         ИЛ № 522/ 2009/24.11.2009 г. на PC Т....

    Общият размер на приетите публични вземания, предявени с молба с изх. № 24-03- 215#23 от 11.10.2017 г., установени с влезли в сила актове, възлиза на 210 529,66 лв.

    Ответникът счита, че подадената искова молба, в частта й, в която е направено искане за установяване несъществуването на описаните по-горе публични вземания е недопустима, поради следното:

    В конкретния случай, „А...“ ООД предявява искова молба с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ, разпоредба, която се намира в Част Четвърта от същия закон, озаглавена „Несъстоятелност“. Направеното искане е за установяване недължимостта на публични вземания, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК, в случай, че публично вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Такъв вид вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон. Разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК има императивен характер, създадена е с оглед защита на обществения интерес от попълване на фиска и създава процесуална пречка за оспорване по реда на Търговския закон, включително и чрез подаване на отрицателен установителен иск относно съществуването или дължимостта на точно определена категория публични вземания, установени с влязъл в сила акт, след изчерпването на възможностите за обжалването на акта по административен и съдебен ред.

       Предвид изложеното, на основание чл. 164, ал. 4 от ДОПК, предявеният от дружеството иск по отношение на публичните вземания, установени с влезли в сила актове в общ размер на 210 529,66 лв. - главници и лихви е недопустим.

    По отношение на исковата молба, в частта й, в която е направено искане за установяване несъществуването на публични вземания в общ размер на 162 457,62 лв., от които 101 766,66 лв. - главници и 60 690,96 лв. - лихви, начислени до 04.10.2017 г., които вземания не са установени с влезли в сила актове, ответникът счита същата за допустима, но за неоснователна и недоказана, поради следното:

    Редът за установяване на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими по силата на Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъка върху доходите на физическите лица и Кодекса за социално осигуряване е регламентиран в ДОПК. Първата фаза от установяването на публичните вземания е определяне на размера им от страна на данъчно-задълженото лице с декларация, подадена по реда на съответния данъчен или осигурителен закон като публичното вземане подлежи на внасяне в сроковете, определени в съответния закон по силата на чл. 105 от ДОПК.

     Подробно индивидуализираните в молба с изх. № 24-03-215#23 от 11.10.2017 г. справки-декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации и декларации образец 6 са подадени от „А...“ ООД, по реда на Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъка върху доходите на физическите лица и Кодекса за социално осигуряване. Същите представляват частни свидетелстващи документи относно обстоятелствата, релевантни за определяне на дължимия данък върху доходите на физическите лица, удържан от работодателя, чийто размер е законово регламентиран и данъчно задълженото лице го е определило въз основа на правно- релевантните по съответните закони факти. По същество декларациите удостоверяват неизгодни за подписалото ги лице факти относно правно-релевантните факти, на база на които е определен и размерът на данъка; като е подал посочените декларации образец 6, длъжникът извънсъдебно е признал размера на дължимия от него данък, който следва да внесе в определените в закона срокове.

    Аналогичен е и режимът на установяване и съответно на възникване на задълженията за заплащане на задължителните осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване определя кръга на задължително осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по кодекса лица. По своята същност Декларациите образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ”, съдържат данни за дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, здравно осигуряване, фонд „ГВРС” за всички осигурени от длъжника лица и за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ за лицата, наети по трудови и приравнени на тях правоотношения. Като е подал посочените декларации образец 6, длъжникът извънсъдебно е признал размера на дължимите от него задължителни осигурителни вноски, които следва да внесе в определените в закона срокове.

По отношение на съществуването и дължимостта на публичните вземания за данък недвижим имот и такса битови отпадъци с изпълнителни основания посочените в молба с изх. № 24-03-215#23 от 11.10.2017 г. два броя декларации по чл. 14 от ЗМДТ, следва да се приеме приемете следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 10 и следващите от Закона за местните данъци и такси разположените на територията на страната недвижими имоти се облагат е данък върху недвижимите имоти, като данъчно задължено лице е собственикът на имота. Данъкът е дължим до промяна на собствеността на имота, или до неговото унищожаване. Декларираните по чл. 14 от ЗМДТ обстоятелства относно недвижимите имоти, притежавани от „А...“ ООД, са използвани от общинската администрация при определяне на данъчната оценка на последните и дължимия за тях данък и такса битови отпадъци. Задълженото лице е длъжно да подаде нова декларация единствено при промяна на някое от обстоятелствата, имащо значение при определяне на данъка/таксата. Правомощие на общинската администрация е да отразява размера на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци като задължение по партидата на длъжника. При липса на промяна в декларираните обстоятелства, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на имота към 1 януари на годината за който е дължим. Съгласно чл. 20 от същия закон данъчната оценка на имота се определя от служител на общинската администрация, въз основа на данните, подадени от самото задължено лице.

    Съгласно чл. 107 от ДОПК, при подобен вид установяване на публично вземане, органът по приходите /в случая служител на общинската администрация/ изчислява дължимия данък, въз основа на данни от подадена от задълженото лице декларация, като данъкът подлежи на внасяне в срока, определен в съответния закон /ЗМДТ/.

    Към молба с изх. № 24-03-215#23 от 11.10.2017 г. са приложени писмо, изх. № 15-00- 998/20.09.2017 г. на Община А... и писмо с изх. № 12-00-195/21.09.2017 г. на Община Т..., ведно със справки, удостоверяващи размера на публичните вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци и периодите, за които са дължими публичните вземания.

    Относно дължимостта на лихвите, начислени върху публичните вземания за главници, ответникът изразява следното становище: вземанията за лихви са акцесорни и като такива не могат да възникват сами по себе си. Те възникват в зависимост от главния дълг, следват главното задължение, прехвърлят се и се залагат заедно е него. По своето правно естество лихвата се явява обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 175 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за неплатените в сроковете за доброволно плащане публични вземания се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. ДОПК не съдържа специални правила по отношение изчисляването размера на лихвата, поради което се прилагат специалните закони - Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, в който е закрепено императивното правило, че за неплатените в сроковете за доброволно плащане данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва, която е основният лихвен процент плюс 10 пункта, а за невнесените в срок осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи, възникнали до 31.12.2012 г. - основния лихвен процент плюс 20 пункта и основния лихвен процент плюс 10 пункта - същите публични вземания, възникнали след същата дата, което правило е закрепено в чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.

    В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът излага следното:

    Оспорва твърденията на ответника за липсата на правен интерес и прекратяване на производството като недопустимо относно публични държавни вземания в общ размер на 39018,19 лева - част от предмета на иска по настоящото дело, за които ответникът сочи, че е предявил установителен иск като кредитор, имащ правен интерес от установяване съществуването на вземането и представя препие от исковата молба по образуваното от него дело. Счита, че в случая основанията, поради които се оспорва вземането от страна на длъжника и тези, изложени от ответника в представения препис от исковата молба, не са тъждествени, както и като се съобразят изложените в първоначалната искова молба по настоящото дело доводи от страна на длъжника, то за последния е налице правен интерес от доказване несъществуването на вземането на ответника. Оспорва твърденията на ответника за наличие на материално правна и процесуална пречка и невъзможност за подаване на отрицателен установителен иск поради въздигнатия от ответника в свръх императивен характер на нормата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК. 

    Според ищеца, доводите на ответника в това отношение са неоснователни, тъй като дори и дадени вземания да бъдат установени със съответен акт, то в случай, че за събирането на същите не се предприемат надлежни действия, с които да се прекъсва погасителната давност, както и тя да се спира, съгласно твърденията на длъжника в исковата молба по настоящото дело, а така също и независимо от спирането или прекъсването, когато изтече абсолютната погасителна давност, то за длъжника съществува правен интерес да установи настъпили след установяването на публичните задължения обстоятелства, които водят до погасяването им по давност и в този смисъл, че същият не ги дължи, като изрично се позове на изтеклата погасителна давност.

    Ищецът оспорва твърденията на ответника, че вземанията в общ размер на 162457,62 лева също били доказани, с оглед на извънсъдебно признание на ищеца на неблагоприятен за него факт относно съществуването на тези вземания. Такова признание не съществува, тъй като за да се приеме дадено изявление като извънсъдебно признание на неблагоприятен факт за дадена страна в процеса, то това признание следва да е ясно, изрично и точно, а не да се извлича по тълкувателен път и то още по-малко пък от подаване на документи от страна на данъчно задължено лице в изпълнение на неговите задължения по закон да подава такива справки или декларации. Независимо от подаването на справки и декларации от страна на ищовото дружество, това не означава, че посочените като дължими публични вземания са в такъв размер, какъвто претендира ответникът като кредитор в производството по несъстоятелност. С оглед на това и предвид твърденията на ответника в отговора на исковата молба, с настоящата допълнителна искова молба ищецът заявява, че оспорва съществуването на публични вземания в общ размер на 162457,62 лева за данъци, осигуровки, местни данъци и такси.

       Ищецът твърди, че представеното Наказателно постановление № 0164235/12.02.2009 г. не е връчвано на „А...“ ООД, както и не са представени никакви доказателства за това. Видно от Известие за доставяне ИД PS 7970 0007G9 0, както и Покана за доброволно изпълнение № 1408/25.11.2011 г.; Покана за доброволно изпълнение № 1409/25.11.2011 г.; Акт за установяване на задължения № 1406/25.11.2011 г.; Акт за установяване на задължения № 1403/25.11.2011 г., всички на Община А..., същите не са връчени на А...“ ООД, както и не са представени никакви доказателства за това.

    По отношение на Ревизионен акт № 8/21.04.2012 г. на Община Т... оспорва същият да е връчван на „А...“ ООД, като в тази връзка, на основание чл. 193 от ГПК, оспорва истинността на представения документ в частта на представената разписка от 02.05.2012 г. за връчването му, като оспорва същия като неавтентичен в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева.

    По отношение на Наказателно постановление № 0164395/30.06.2009 г. оспорва същото да е връчвано на „А...“ ООД, като в тази връзка, на основание чл. 193 от ГПК, оспорва истинността на представения документ в частта на представената разписка от 14.07.2009 г. за връчването му, като оспорва същия като неавтентичен в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева.

    По отношение на Наказателно постановление № 0164398/30.06.2009 г. оспорва същото да е връчвано на „А...“ ООД, като в тази връзка, на основание чл. 193 от ГПК, оспорва истинността на представения документ в частта на представената разписка от 14.07.2009 г. за връчването му, като оспорва същия като неавтентичен в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева.

    По отношение на Наказателно постановление № 0164399/30.06.2009 г. оспорва същото да е връчвано на „А...“ ООД, като в тази връзка, на основание чл. 193 от ГПК, оспорва истинността на представения документ в частта на представената разписка от 14.07.2009 г. за връчването му, като оспорва същия като неавтентичен в частта на изписания саморъчен текст й положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева.

    По отношение на Ревизионен акт № *********/06.07.2009 г. на ТД на НАП - гр. Т... оспорва същият да е връчван на „А...“ ООД; като в тази връзка, на основание чл. 193 от ГПК, оспорва истинността на представения документ в частта на представената разписка от 14.07.2009 г. за връчването му, като оспорва същия като неавтентичен в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева.

    По отношение на Ревизионен акт № *********/22.07.2009 г. на ТД на НАП - гр. Т... оспорва същият да е връчван на „А...“ ООД, като в тази връзка, на основание чл. 193 от ГПК, оспорвам оспорва истинността на представения документ в частта на представената разписка от 31.07.2009 г. за връчването му, като оспорва същия като неавтентичен в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева.     

    В срока по 373, ал. 1  от ГПК от ответника е постъпил допълнителен отговор на допълнителната исковата молба.

    Според ответника, претенцията на ищеца за установяване несъществуването и недължимостта на публични вземания в общ размер на 39018,19 лв. е недопустима. Съображенията за това не се изчерпват единствено с факта, че НАП е предявила положителен установителен иск по отношение на същите вземания, производството по който е висящо. Съгласно чл. 694, ал. 1 от Търговския закон длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане в две хипотези — когато е направил възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, но съдът е оставил възражението без уважение или когато вземането е включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. С Определение № 113/22.03.2018 г. по т. д. № 34/2017 г., обявено в Търговския регистър с № 20180323102810 съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите от синдика вземания, като вследствие на депозираното от „А...“ ООД възражение е направил промени и е изключил от списъка като погасени поради изтичането на абсолютна 10- годишна давност публични вземания в размер на 39018,19 лв. Налага се изводът, че за ищеца липсва правен интерес от инициирането на исково производство за

   В съдебно заседание ищецът чрез адвокат Арподдържа изцяло предявената искова претенция и моли съда да уважи предявения иск. Представена е писмена защита.

В съдебно заседание ответникът НАП-София оспорва исковите претенции и моли съда да ги отхвърли.

Синдикът на несъстоятелния търговец, конституиран в производството с оглед разпоредбата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ, изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Третото лице-помагач – Община Т... счита предявения иск за неоснователен по отношение на местните данъци и такси, дължими от несъстоятелния търговец.

Третото лице-помагач Община А... не изпраща представител.

 Настоящият иск е предявен съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

  Предявеният отрицателен установителен иск e частично допустим, тъй като длъжникът „А...” ООД в производство по несъстоятелност по ТДН № 34/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Т... е подал възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, но съдът е оставил възражението частично без уважение със свое Определение № 137 от 22.03.2018 г. Същото е обявено в Търговския регистър на 23.03.2018 г. и срокът за предявяване на настоящия иск изтича на 10.04.2018 година. Исковата молба е подадена на 10.04.2018 година от надлежна страна - длъжник в производството, против кредитор, чието вземане е предявено, прието е от синдика, подадено е възражение от длъжника, но същото е оставено частично без уважение от съда по несъстоятелността. Съдът констатира служебно, че с  посоченото определение съдът по несъстоятелността е изключил приетите от синдика публични вземания на кредитора Национална агенция по приходите-гр.София, ЕИК ********* в частта им за сума в общ размер на 39018.19 лв., установени с ревизионен акт №*********/06.07.2009 г. и погасени поради изтекла 10-годишна абсолютна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. Възражението на ищеца е прието за основателно за сумата от 39018,19 лв., поради което същият няма правен интерес да предявява иск за тази сума. В тази част производство се явява недопустимо и съдът е прекратил производството по т. дело № 51/2018 само в частта му за недължимост на сумата от 39018,19 лв. по Ревизионен акт № *********/06.07.2009 година,  като недопустимо поради липса на правен интерес.

С определението си по насрочване на делото съдът е открил производство по оспорване на следните документи, на основание чл. 193 от ГПК, а именно: 1. Разписка от 02.05.2012 г. за връчване на Ревизионен акт № 8/21.04.2012 г. на Община Т... на „А...“ ООД, в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева; 2. Разписка от 14.07.2009 г. за връчване на Наказателно постановление № 0164395/30.06.2009 г. на „А...“ ООД в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева; 3. Разписка от 14.07.2009 година за връчване на Наказателно постановление № 0164398/30.06.2009 г. на „А...“ ООД, в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева; 4. Разписка от 14.07.2009 година за връчване на Наказателно постановление № 0164399/30.06.2009 г. на „А...“ ООД, в частта на изписания саморъчен текст й положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева 5. Разписка от 14.07.2009 година за връчване на Ревизионен акт № *********/06.07.2009 г. на ТД на НАП - гр. Т... на „А...“ ООД в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева; 6. Разписка от 31.07.2009 година за връчване на Ревизионен акт № *********/22.07.2009 г. на ТД на НАП - гр. Т... на „А...“ ООД в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева.         Назначената от съда съдебно-графологична експертиза, изготвена от компетентен експерт, дава заключение, че подписите върху съответните документи са изпълнени от управителя на дружеството. Съдът приема, че оспорването на тези документи в частта на оспорения подпис се явява недоказано.

По фактите съдът съобрази следното:

Безспорно е, че по т. д. № 34/2017 година по описа на Окръжен съд-Т... спрямо ищеца „А...” ООД, с ЕИК *********, е открито производство по несъстоятелност. С молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС Националната агенция по приходите /НАП/ е предявила  вземания в производството по несъстоятелност в общ размер на 412 007,75 лв. /четиристотин и дванадесет хиляди, седем лева, седемдесет и пет стотинки/, от които главници - 218 994,91 лв. /двеста и осемнадесет хиляди, деветстотин деветдесет и четири лева, деветдесет и една стотинки / и лихви - 193 012,84 лв. /сто деветдесет и три хиляди, дванадесет лева, осемдесет и четири стотинки /, както следва:

1. Публични вземания за данъци и ТБО за 259 477,23 лв., в т. ч. главници - 144 285,65 лв. и лихви-115 191,58 лв. Основания за публичните вземания за данъци и ТБО са подадени от длъжника Справки-декларации по ЗДДС, Декларации образец 6 и Декларации по чл.92 от ЗКПО, Декларации по чл. 14 от ЗМДТ, ревизионни актове и АУЗД;

 2. Публични вземания за задължителни осигурителни вноски за 149 327,23 лв., в т. ч. главници - 71 646,76 лв. и лихви - 77 680,47 лв. Основания за публичните вземания за задължителни осигурителни вноски са подадени от длъжника Декларации образец 6 и влязъл в сила Ревизионен акт № *********/06.07.2009;

 3.        Публични вземания за имуществени санкции за 2 867,50 лв. главници. Основания за публичните вземания за имуществени санкции са следните влезли в сила Наказателни постановления: 3.1.            НП №164396/30.06.2009 г., издадено от НАП; 3.2.     НП № 164398/30.06.2009 г., издадено от НАП; 3.3.    НП № 164397/30.06.2009 г., издадено от НАП; 3.4.НП № 164399/30.06.2009 г., издадено от НАП; 3.5. НП № 164235/12.02.2009 г., издадено от НАП; 3.6.       НП № 164395/30.06.2009 г., издадено от НАП.

4.         Публични вземания за държавни такси за 335,79 лв., в т. ч. главници - 195,00 лв. и лихви - 140,79 лв. Основания за публичните вземания за държавни такси са следните Изпълнителни листи, издадени въз основа на подлежащи на изпълнение съдебни актове: 4.1.           ИЛ по гражданско дело № 1335/29.07.2010 г. по описа на PC Т...; 4.2.  ИЛ по гражданско дело №231/03.11.2011 г. по описа на PC Т...; 4.3.    ИЛ по НАХД № 516/13.10.2009 г. по описа на PC Т...; 4.4.     ИЛ по НАХД № 517/15.09.2009 г. по описа на PC Т...; 4.5.         ИЛ по НАХД № 520/24.11.2009 г. по описа на PC Т...; 4.6.      ИЛ по НАХД № 521/24.11.2009 г. по описа на PC Т...; 4.7.     ИЛ по НАХД № 522/24.11.2009 г. по описа на PC Т.... Публичните вземания за държавни такси по това предявяване се разделят на: -            възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност - 334,36 лв., в т. ч. главници - 195,00 лв. и лихви - 139,36 лв.; -           възникнали лихви след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, в периода от 09.09.2017 г. до 04.10.2017 г. - 1,43 лв.

По повод на така подадената от НАП молба, с която предявява вземанията си в производството по несъстоятелност, синдикът на несъстоятелния търговец вписва тези вземания в списък на основание чл. 689 от ТЗ, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, за публични вземания за данъци и осигуровки, ТБО, глоби и санкции. Вземанията на ответника са приети от синдика в размер и основание, както са посочени в неговата молба. Списъкът на приетите от синдика вземания е вписан в търговския регистър на 20.11.2017 година като срещу така приетите вземания на ответника ищецът е подал възражение на 27.11.2017 година, разгледано от съда по несъстоятелност. С Определение от 22.03.2018 година по т. д. № 34/2017 година съдът е оставил  допуснал промяна в списъка по чл.686, ал.1 от ТЗ на приетите от синдика на „А...“ ООД-гр.Т..., ЕИК ********* /в открито производство по несъстоятелност/ по т.д.н.№34/2017г. на Окръжен съд-Т... вземания,  предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 20.11.2017 г. с вписване №20171120150807, като е изключил приетите от синдика публични вземания на кредитора Национална агенция по приходите-гр.София, ЕИК ********* в частта им за сума в общ размер на 39 018.19 лв., установени с ревизионен акт №*********/06.07.2009 г. и погасени поради изтекла 10-годишна абсолютна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, представляващи  вземания за корпоративен данък за 2006 г. в общ размер на 11 343.23 лв + 119.56 лв.+ 3 753.52 лв. лихва =15 216.31 лв.; вноски по ДОО за времето м.02-м.11.2007г. в общ размер на 12 870.49 лв.+6 322.24 лв. лихва=19 192.74 лв.; вноски за ЗО за времето м.02-м.11.2007г. в общ размер на 2 438.36 лв. +784.33 лв. лихва=3 222.69 лв.; вноски за ДЗПО-УФ за времето м.02.-м.11.2007г. в общ размер на  722.54 лв. +386.81 лв. лихва=1 109.35 лв. и вноски за ГВРС за времето м.02-м.11.2007г. в общ размер на 191.57 лв.+85.53 лв.=277.10 лв., като е оставил без уважение възражение вх.№4418/27.11.2017г. в останалата му част срещу приети вземания на кредитора НАП-гр.София до пълния им общ размер на 412 007.75 лв.

За оспорване на приетите вземания в общ размер на 372989.56 лева ищецът е предявил настоящия иск. Пред съда по несъстоятелност ищецът е възразил, че част от вземанията на НАП са погасени по давност, поради което в настоящото производство именно това е въпросът – има ли и кои вземания са погасени по давност.

Съгласно становището на синдика следните вземания са включени в списъка на приетите вземания на кредитора НАП София, които се оспорват от ищеца:

 А). ДДС по справки - декларации общо 55 броя за периода от м.10.2008 год. до м.08.2017 год. - данъкът и лихвите са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 55138,87 лв. главница и 31165,62 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

Б). Декларации по чл.92 от ЗКПО за 2009 и 2015 год . - данъкът и лихвите са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 29,85 лв. главница и 14,84 лв. лихви до 04.10.2018 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год. 

В). Данък по ЗДДФЛ по общо 52 бр. Декларации обр.6 - данъкът и лихвите са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 3437.32 лв. главница и 720,18 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

Г). Задължителни осигурителни вноски за ДОО по общо 52 бр. Декларации обр.6 - осигурителните вноски и лихвите са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 38348,83 лв. главница и 27091,97 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

Д). Данък по ЗМДТ по Декларация вх.№ 2584/25.06.2010 год. на Община А... - предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 6114,38 лв. главница и 1505,44 лв. лихви до 20.09.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

Е). АУЗД № 1406/25.11.2011 год. на Община А... - предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 77,18 лв. главница и 70,57 лв. лихви до 02.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

Ж). АУЗД № 1403/25.11.2011 год. на Община А... - предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 265,66 лв. главница и 218,24 лв. лихви до 02.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

3). АУЗД № 8/21.04.2012 год. на Община Т... - предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 2877,61 лв. главница и 2333,12 лв. лихви до 20.09.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

И). Данък по ЗМДТ по Декларация вх.№ **********/02.08.2013 год. на Община А... - предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 697,41 лв. главница и 192,91 лв. лихви до 20.09.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

К). Държавни такси по общо 7 бр. изпълнителни листи на PC Т... - предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 195,00 лв. главница и 140,79 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

Л). Глоби и имуществени санкции по 6 бр. наказателни постановления - предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 2867,50 лв. главница, приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

М). Задължения по Ревизионен акт № *********/22.07.2009 год.:

1. ДДС за периода м.12.2006 год. до м.10.2008 год. - данъкът и лихвите са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 43444,83 лв. главница и 43803,48 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

2. Данък печалба по ЗКПО:

-           данъкът и лихвите за 2007 год. и 2008 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 12697,00 лв. главница и 21935,77 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.;

3.         Данъци по чл.38 и чл.42 от ЗДДФЛ:

-           за периода от м.01.2007 год. до м.11.2008 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 8389,66 лв. главница и 7692,20 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

4.         Данъци по чл.34, 35 и 36 от ЗКПО за 2006 год. в размер на 93,92 лв. главница и 112,98 лв. лихви до 04.10.2017 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

5.         Данъци по чл.194 и 195 от ЗКПО за 2007 год. в размер на 1165,70 лв. главница и 990,39 лв. лихви до 04.10.2017 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

6.         Данъци по чл.92 от ЗКПО за 2006 год. в размер на 513,03 лв. главница и 553,22 лв. лихви до 04.10.2017 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год., приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.;

7.         Осигурителни вноски за ДОО:

-           за м.11.2007 год. и за периода от м.01.2008 год. до м.10.2008 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 13792,42 лв. главница, приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

8.         Осигурителни вноски за 30:

-           за периода от м.01.2007 год. до м.09.2007 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 2438,36 лв. главница и 784,33 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика, но не са одобрени от съда по несъстоятелността и са изключени от списъка на приетите вземания с Определение № 11.2/22.0.2.2018 год,

-           за периода от м.10.2007 год. до м.10.2008 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 3440,30 лв. главница, приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

9. Вноски за ДЗПО - УПФ:

-           за периода от м.11.2007 год. до м.10.2008 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 962,01 лв. главница, приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

10.       Вноски за фонд ГВРС:

- за периода от м.12.2007 год. до м.10.2008 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 201,96 лв. главница, приети са от синдика и са одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 113/22.03.2018 год.

11. Задължения за лихви по т.9, 10, 11 и 13 – същите не  са индивидуализирани за всеки отделен период и вид задължение както в молба вх.№ 4127/12.11.2018 год. на “А...”ООД /в открито производство по несъстоятелност/ - гр.Т... по т.д.№ 51/2018 год. на ТОС, така и в молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. на НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС.

Съгласно становището на синдика част от оспорените от ищеца вземания на НАП не са предявени или са били предявени, но са били изключени от съда по несъстоятелност, а именно:

Задължения по Ревизионен акт № *********/22.07.2009 год.:

1. ДДС и лихвите за 2006 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 11343,23 лв. главница и 3873,08 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика, но не са одобрени от съда по несъстоятелността и са изключени от списъка на приетите вземания с Определение № 112/22.04.2018 год.

2. Данъци върху разходите по чл.204 от ЗКПО за 2007 год. и 2008 год. в размер на общо 51,99 лв, не са предявени от НАП.

3. Данъци по чл.38 и чл.42 от ЗДДФЛ:

- за м.11.2006 год. и м.12.2006 год. в размер на общо 500.05 лева не са предявени от НАП:

4. Осигурителни вноски за ДОО:

-           за м.11.2006 год.. м.12.2006 год. и м.12.2007 год. в размер на общо 2815,43 лв. не са предявени от НАП:

-           за периода от м.01.2007 год. до м.10.2007 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 12870,49 лв. главница и 6322,24 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика, но не са одобрени от съда по несъстоятелността и са изключени от списъка на приетите вземания с Определение № 113/22.0.3.2018 год.

5. Данъци върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства за 2007 год. и 2008 год, в размер на общо 461.03 лв. не са предявени от НАП.

6. Осигурителни вноски за 30:

- за м,11.2006 год.. м.12.2006 год. и м.12.2007 год. в размер на обшо 617.44 лв. не са предявени от НАП:

 - за периода от м.01.2007 год. до м.09.2007 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 2438,36 лв. главница и 784,33 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика, но не са одобрени от съда по несъстоятелността и са изключени от списъка на приетите вземания с Определение № 11.2/22.0.2.2018 год,

6. Вноски за ДЗПО - УПФ:

-           за м.11.2006 год. и м.12.2006 год. в размер на общо 128,18 лв. не са предявени от НАП:

-           за периода от м.01.2007 год. до м.10.2007 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо 722,54 лв. главница и 386,81 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика, но не са одобрени от съда по несъстоятелността и са изключени от списъка на приетите вземания с Определение № 113/22.03.2018 год.

7.         Вноски за ДЗПО - ППФ в размер на общо 1722.00 лв. не са предявени от НАП.

8. Вноски за фонд ГВРС:

-           за м.11.2006 год., м.12.2006 год. и м.03.2007 год. в размер на обшо 47.07 лв. не са предявени от НАП;

 -          за периода от м.01.2007 год. до м. 11.2007 год. са предявени от НАП по т.д.№ 34/2017 год. на ТОС с молба вх.№ 3818/12.10.2017 год. в размер на общо

191,57 лв. главница и 85,53 лв. лихви до 04.10.2017 год., приети са от синдика, но не са одобрени от съда по несъстоятелността и са изключени от списъка на приетите вземания с Определение № 113/22.03.2018 год.

За да постанови своето решение по същество съдът с оглед наведените доводи от ищеца за погасяване на вземанията на ответника по давност, съдът изхожда от следните правни постановки:

Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред. Погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Алинея две предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, въвеждаща абсолютната 10-годишна давност за публични вземания, представлява санкция за бездействието в този срок на органите по приходите и публичните изпълнители, на които е възложено обезпечаването и събирането на публичните вземания. Тя се явява специална норма спрямо разпоредбите на чл.685а от ТЗ, предвид което последните не могат да я дерогират. Абсолютната давност за публични вземания настъпва автоматично с изтичането на 10 години от началото на течене на давностния срок и е независима от спирането или прекъсването на давността през този период. Съгласно чл.173, ал.2 – ДОПК вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.   Абсолютната давност може да не е била настъпила при предявяване на вземането, но ако е настъпила в хода на настоящото производство, съдът следва да съобрази този новонастъпил факт и да приложи изтеклата абсолютна давност за вземанията.

Съдът приема, че следните вземания, обсъждани в настоящото производство, са погасени по давност:

1. Видно от заключението на втората назначена от съда съдебно-счетоводна експертиза, при извършена съпоставка между вземанията, предявени от НАП и приети от синдика в производството по несъстоятелност на „А...“, които са предмет на оспорване в настоящото производство (съобразно уточнителна молба № 4127/12.11.2018) и записванията в актуалната справка за задълженията (към 19.02.2019 г.) налице са вземания на НАП, включени в списъка на приетите вземания, оспорени в настоящото производство, които към датата на справката (19.02.2019) са записани като погасени по давност в регистрите на НАП, а именно

Основание за възникване на задължението

Период, за който се отнася

Прието вземане за главница

Прието вземане за лихва до 04.10.2017

Лихва до 31.12.2018 (погасена по давност)

СД по ЗДДС вх. № *********

10.2008

13 106,59

12 318,48

13 971,28

Декл.обр.6 № 25002088096867

11.2008

109,06

144,07

157,83

 ДДС по РА № *********/06.07.2009

05.2008

11 157,31

11 204,56

12 987,89

 ДДС по РА № *********/06.07.2009

07.2008

5 600,76

5 486,10

6 190,09

 ДДС по РА № *********/06.07.2009

10.2008

10 036,59

9 437,30

10 715,42

 ДДФЛ по РА № *********/06.07.2009

11.2006

253,75

292,76

386,51

 ДДФЛ по РА № *********/06.07.2009

12.2006

246,30

284,16

 

ОБЩО

40 510,36

39 167,43

44 409,02

 

Вещото лице уточнява, че по отношение задължението по РА за месец 05.2008 г. в справката на НАП е посочено, че по давност е погасена главница в размер 11 157,31 лв, докато посоченият в уточнителната молба (вх.№ 4127/12.11.2018) размер на предявеното от НАП вземане е 12 291,89 лв. , която стойност следва да се вземе предвид от съда, поради което размерът на главницата следва да се счита 41644.94 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 173 от ДОПК „Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.  Вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.

С оглед обстоятелството, че НАП е приела, че част от оспорените в настоящото производство вземания са погасени по давност, то несъмнено искът се явява основателен за тези вземания (главница 41644.94 лева и лихва за забава в размер на 39167.43 лева или общо 80812.37  лева) и следва да се уважи.

2. По АУЗД № 1406/25.11.2011 година погасените по давност вземания са общо за 78.92 лева, а именно:

 - вземане за данък върху недв. имоти за 2007 с главница: 18,70 лева и лихва за забава 20,52 лева с падеж 01.11.2007 година

- вземане за данък върху недв. Имоти за 2008 година с главница            20,40 лева и  лихва за забава19,30 лева с падеж 01.11.2008 година.

3. По АУЗД № 1403/25.05.2011 година погасени са по давност вземания в общ размер 105.24 лева, а именно:

             - вземане за такса битови отпадъци за 2007 година с главница 24,94 лева и лихва за забава - 27,37 лева с падеж - 01.11.2007 година.

- вземане за такса битови отпадъци за 2008 година с главница 27,20 лева и лихва за забава - 25,73 с падеж - 01.11.2008 година.

4. по АУЗД № 8/21.04.2012 година погасени са по давност вземания в общ размер от 1207.11 лева, а именно:

- вземане за ДНИ и ТБО за 2007 година с главница 575,52 лева и лихва за забава 631,59 лева с падеж 01.11.2007 година.

- вземане за ДНИ и ТБО за 2008 година с главница 575,52 лева и лихва за забава 544,42  лева с падеж 0.11.2008 година.

5. Вземане за корпоративен данък по РА № *********/06.07.2009 за 2008 година в общ размер на 8411.30 лева, а именно:  главница 4 465,15 лева и лихва за забава 3 946,15 с падеж 01.04.2009 година.

6. Вземания за данък върху разходите по ЗКПО (представителни и за експлоатация на МПС) по РА № *********/06.07.2009 – за 2007        и 2008 година с падежи съответно 01.04.2008 и 01.04.2009 година при главница 513,03            и лихва за забава  - 513,75 лева или общо 1026.78 лева.

Всички тези вземания са погасени поради изтичане на десетгодишната абсолютна давност. Същите са на обща стойност 91641.62 лева

В останалата си част до пълния предявен размер на вземанията за  372989.56 лева исковите претенции са неоснователни. Същите не са погасени по давност. Спрямо тях не е изтекла абсолютната погасителна давност. Отделно от това от приложените писмени доказателства, а именно Заповед № ЗЦУ-1071/11.08.2014 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите; Заповед № ЗЦУ-974/16.07.2018 г. на главния секретар на НАП; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 6048/17.07.2009 г. на НАП ТД Т...; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 6251/15.08.2008 г. на НАП ТД Т...; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 840/02.02.2009 г. на НАП ТД Т...; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 842/02.02.2009 г. на НАП ТД Т...; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.           

2721/2009/000010/01.04.2011 г. на ТД на НАП Варна, офис Т...; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №2721/2009/00002/05.08.2010 г. на ТД на НАП Варна, офис Т...;             Запорно съобщение изх. № 2721/2009/000003/05.08.2010 на ТД на НАП Варна, офис Т...; Запорно съобщение изх. № 2721/2009/000004/05.08.2010 на ТД на НАП Варна, офис Т...;            Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх. № 2263/16.03.2009 г. на ТД на НАП гр. Т...; Писмо за връчване на документи изх. № 2721/2009/000049/13.03.2015 г.;        Писмо за връчване на документи изх. № С170025-178-0026513/06.12.2017 г.; 16  броя покани за за доброволно изпълнение, изпратени от ответника до длъжника, давността спрямо останалите вземания е била спирана и многократно прекъсвана, поради което вземанията не се явяват погасени по давност.

В обобщение следва да се отбележи:

Искова претенция се явява основателна за сума в общ размер от 91641.62 лева и неоснователна до пълния предявен размер от 372989.56 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 7 от ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.   Искът е отхвърлен за 281347.94  лева и дължимата държавна такса, която следва да се възложи за сметка на масата на несъстоятелността е в размер на 2813.48 лева. Ответникът не следва да заплаща държавна такса на основание чл. 84, т. 1 от ГПК.

Ответникът има право на разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ /чл. 25 от наредбата/. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на НАП-София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева. НАП-София има право на разноски за внесен депозит за експертиза в размер на 500 лева съобразно отхвърлената част на иска, а именно – сумата 377.20 лева.

Ищецът е направил разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 805 лева и съобразно уважената част на исковата претенция има право да му бъде присъдена сумата от 198.44 лева. Съдът служебно прилага компенсация на разноските, поради което ищецът следва да заплати на НАП-София сумата от  478.76 лева разноски в производството след направена компенсация.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че не е доказано оспорването на следните документи, на основание чл. 193 от ГПК, а именно: 1. Разписка от 02.05.2012 г. за връчване на Ревизионен акт № 8/21.04.2012 г. на Община Т... на „А...“ ООД, в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева; 2. Разписка от 14.07.2009 г. за връчване на Наказателно постановление № 0164395/30.06.2009 г. на „А...“ ООД в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева; 3. Разписка от 14.07.2009 година за връчване на Наказателно постановление № 0164398/30.06.2009 г. на „А...“ ООД, в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева; 4. Разписка от 14.07.2009 година за връчване на Наказателно постановление № 0164399/30.06.2009 г. на „А...“ ООД, в частта на изписания саморъчен текст й положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева; 5. Разписка от 14.07.2009 година за връчване на Ревизионен акт № *********/06.07.2009 г. на ТД на НАП - гр. Т... на „А...“ ООД в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева; 6. Разписка от 31.07.2009 година за връчване на Ревизионен акт № *********/22.07.2009 г. на ТД на НАП - гр. Т... на „А...“ ООД в частта на изписания саморъчен текст и положения подпис, за които се твърди, че са изпълнени от Росица Матева.      

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО несъществуването на приети вземания на НАП-София в производството по несъстоятелност на „А...” ООД, ЕИК *********, по т. дело № 34/2017 година по описа на ТОС, в общ размер на 91641.62 /деветдесет и една хиляди шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ лева, както следва: 1. СД по ЗДДС вх. № ********* за 10.2008 година в размер: главница - 13 106,59 лева и лихва за забава до 04.10.2017 година в размер на 12 318,48 лева; 2. Декл.обр.6 № 25002088096867 за 11.2008 в размер главница: 109,06 и лихва за забава до 04.10.2017 година в размер на   144,07 лева; 3. ДДС по РА № *********/06.07.2009 за м.05.2008 в размер главница: 12 291,89 лв. и  лихва за забава до 04.10.2017 година в размер на 11 204,56; 4. ДДС по РА № *********/06.07.2009 за месец     07.2008 в размер: главница - 5 600,76 и            лихва за забава до 04.10.2017 година в размер на 5 486,10; 5. ДДС по РА № *********/06.07.2009       за месец 10.2008 в размер: главница - 10036,59 лева и лихва за забава до 04.10.2017 година в размер на 9 437,30 лева; 6.  ДДФЛ по РА № *********/06.07.2009        за м. 11.2006 в размер: главница - 253,75  и лихва за забава до 04.10.2017 година в размер на 292,76 лева; 7. ДДФЛ по РА № *********/06.07.2009 за м.12.2006 в размер:  главница - 246,30      лева и лихва за забава до 04.10.2017 година в размер на 284,16 лева;  8. По АУЗД № 1406/25.11.2011 година  вземане за данък върху недвижими имоти   за 2007 с главница: 18,70 лева и лихва за забава 20,52 лева с падеж 01.11.2007 година и вземане за данък върху недвижими имоти за 2008 година с главница       20,40 лева и  лихва за забава19,30 лева с падеж 01.11.2008 година; 9. По АУЗД № 1403/25.05.2011 година вземане за такса битови отпадъци за 2007 година с главница 24,94 лева и лихва за забава - 27,37 лева с падеж - 01.11.2007 година и вземане за такса битови отпадъци за 2008 година с главница 27,20 лева и лихва за забава - 25,73 с падеж - 01.11.2008 година; 10. По АУЗД № 8/21.04.2012 година  вземане за ДНИ и ТБО за 2007 година с главница 575,52 лева и лихва за забава 631,59 лева с падеж 01.11.2007 година и вземане за ДНИ и ТБО за 2008 година с главница 575,52 лева и лихва за забава 544,42  лева с падеж 0.11.2008 година; 11. Вземане за корпоративен данък по РА № *********/06.07.2009 за 2008 година в общ размер на 8411.30 лева, а именно:  главница 4 465,15 лева и лихва за забава 3 946,15 с падеж 01.04.2009 година; 12. Вземания за данък върху разходите по ЗКПО (представителни и за експлоатация на МПС) по РА № *********/06.07.2009 – за 2007 и 2008 година с падежи съответно 01.04.2008 и 01.04.2009 година при главница 513,03 лева и лихва за забава  513,75 лева или общо 1026.78 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до пълния му предявен размер от 372989.56 лева като неоснователен, на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

ОСЪЖДА  „А...” ООД, в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Росица Георгиева Матева да заплати по сметка на Окръжен съд-Т... в полза на бюджета на съдебната власт за сметка на масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 2813.48 /две хиляди осемстотин и тринадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева.

ОСЪЖДА  „А...” ООД, в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Росица Георгиева Матева, да заплати на НАП-София сумата от 478.76 лева разноски в производството след служебна компенсация, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Решението е постановено при участие на синдика на несъстоятелното дружество. Решението има има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на основание чл. 694, ал. 8 от ТЗ.

Решението е постановено и с участието на Община Т... и Община А... в качеството им на трети лица-помагачи.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

             

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: