Р Е
Ш Е Н
И Е № 336
гр. Пловдив, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА-СТОЙЧЕВА
при секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№2 по
описа на ПОС за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№2/02.01.2020г депозирана от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК *********, в качеството му на правоприемник
на БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, против Решение №3927 от 18.10.2019г.. на ПРС, постановено по гр.д.№7493/2018г., осемнадесети гр.с., с което се осъжда БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД,
ЕИК130950970, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ю.Д. ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 6070 евро /шест хиляди и седемдесет евро/, представляваща недължимо
платена сума по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 38779 от
03.07.2008 г.. С постановеният съдебен акт е осъден БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД, ЕИК130950970, да заплати на Д.Ю.Д. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1602,10 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски.
С Определение №13947 от 12.12.2019г. е изменено Решение №3927 от 18.10.2019г.. на ПРС, постановено по гр.д.№7493/2018г., осемнадесети гр.с в частта за
разноските, като е осъден Д.Ю.Д. да заплати на БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД, направени по делото разноски в размер на
65.31лв. Решението на първоинстанционния съд се обжалва, като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в
противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно
изложени в жалбата. Моли се въззивният
съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли исковете като
неоснователни. Претендират се разноски,
съобразно представения списък с направени такива..
Въззиваемата страна Д.Ю.Д. ЕГН **********, с адрес: *** не взима становище по жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са подадена в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Първоинстанционният
съд
е уважил предявените искове, като
е приел, че чл. 23, ал. 1 и
чл.6 ал.2 от сключения между страните договор съдържа неравноправна клауза,
доколкото риска от промяна във валутния курс е поставена необосновано върху
потребителя и това засяга неговите права
като по-слаба икономически страна, поради което е основание за обявяване на тези
клаузи за нищожни.
Недоволен от
постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само
посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното
производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по
гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция
не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства,
които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 03.07.2008г.
между „Юробанк България“ АД /с предишно
наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/ от една страна и Д.Ю.Д., от друга,
е сключен Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот № HL 38779 за кредитен лимит на равностойността в
швейцарски франкове на 80 685 лева, както и че вземанията по договора са цедирани в полза на ответника Бългериън Ритейл
Сървисиз. Няма спор между страните, че ищецът е направил плащания – погасяване
на отпуснатия заем, за част от които се
твърди, че са дадени при начална липса на основание, на база нищожни клаузи от посочения договор за кредит, поради тяхната
неравноправност.
Няма спор между
страните относно обстоятелството, че ищецът е притежавал качеството
„потребител“ към момента на сключване на договора, а „Юробанк“ АД от своя страна има качеството
на търговец по смисъла на ТЗ и ЗЗП, поради което клаузите на ЗЗП са приложими
по отношение на възникналото между
страните правоотношение.
Спорът между
страните се концентрира върху това дали са налице неравноправни клаузи в
сключения между страните договор.
В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от сключения
между страните договор е предвидено, че
кредитополучателят декларира, че е запознат
и съгласен с обстоятелството, че промяната на курс „купува“ или „продава“ на
швейцарския франк спрямо лева/еврото, както и превалутирането по чл.21 от
договора, може да има за последица,
включително и в случаите по чл.6 ал.2 , повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита изразени в Лева/ евро, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди/ вкл.
и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Разпоредбата на чл.23 ал.2 от
договора гласи, че кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6 ал.2 и
чл.21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването
им.
Съгласно чл. 143
от ЗЗП, Неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За неравноправна
се определя и клаузата, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. По смисъл на
чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори - „неравноправни клаузи“ означава договорните клаузи определени в чл.3.
В чл.3 от Директива 93/13/ЕИО от своя
страна е предвидено, че в случаите когато
дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за
неравноправна, когато въпреки изискването
за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между права и задължения, произтичащи от договора. Като не
се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание,
по специално във връзка с договорите с
общи условия.
Съгласно
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. В конкретният случай, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, видно от данните по делото и съдържанието на процесния договор, очевидно става дума за типов договор, предоставян от
банката – кредитодател, на кредитополучателя, поради което не може да се направи извод, че
същият е договорен индивидуално с
потребителя, и съответно последният е имал възможност да влияе върху
неговото съдържание.
Дали обаче се касае за неравноправна клауза, въпреки че същата не е уговорена
индивидуално: Според дадените задължителни тълкувания на СЕС по дело 186/16г. по
повод приложение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета (транспонирана в българското
законодателство), не е неравноправна клауза в потребителски договор,
предвиждаща погасяването на потребителски заем в същата чуждестранна валута, в
която е бил отпуснат заема, стига клаузата да е написана на ясен и разбираем
език. Изложеното налага задължение за финансовата институция да изложи точния
механизъм на конвертиране на чуждестранна валута, както и отношението между този механизъм и механизма свързан
с отпускане на кредита, така че потребителят да може предвиди въз основа на
ясни и разбираеми критерии, произтичащите
за него икономически последици.
В конкретният
случай, от договореното в клаузата на чл. 23, ал. 1 от сключения между страните
договор, може да се направи обоснован извод, че целият валутен риск е
прехвърлен изцяло на кредитополучателя. Действително банката е уведомила
кредитополучателя, че избраната валута не е с фиксиран курс, но не му е
предоставила информация за факторите, които определят курса, по който ще се извършва превалутирането и последиците
свързани с риска от повишаване на погасителните вноски при колебания в обменния
курс. Изложеното обосновава извода, че клаузите на чл.23 ал.1 и чл.6 ал.2 от договора не са съставени прозрачно, поради
което кредитополучателят не е в състояние за прецени, въз основа на ясни и
разбираеми критирии, икономическите последици, произтичащи от подписването на
договора. Макар да не е налице недобросъвестност от страна на банката –
кредитодател, доколкото се установява, че е налице неравноправност между
правата и задълженията на страните по
договора в ущърб на потребителя, то посочените
клаузи следва де бъдат обявени за нищожни.
Мотивиран от
горното и като взе предвид изготвената и приета пред първата инстанция ССЕ, която съдът кредитира като обективно и
безпристрастно изготвена, както и обстоятелството, че приложимият при
конвертиране на българският лев към швейцарски франк е курсът, приложен към
момента на сключване на договора, а именно 1,175200 лв, настоящият съдебен
състав приема, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 6070 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожни
клаузи от договор, предвид което ответникът дължи нейното връщане.
Уважавайки
предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като
неоснователна оставена без уважение.
Въззиваемата
страна не претендира направени разноски, поради което такива не и се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3927 от 18.10.2019г.. на ПРС, постановено по гр.д.№7493/2018г., осемнадесети гр.с,
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: