РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Бургас, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно
гражданско дело № 20242100501575 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. В. К. и въззивна жалба на П. В. К.
против Решение № 218/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1393/2022 г. по описа на
PC-Несебър, с което е допусната съдебна делба между Б. В. К., А. И. П., К. В. К., И. В.
К., Е. И. Г., А. Х. Д., М. И. Б. и Х. Д. М. по отношение на поземлен имот с
идентификатор 11538.15.10 по КККР на гр. Свети Влас, намиращ се в м. „Касада-
Саръгьолджук“, с площ от 2 800 кв.м., при следните квоти: за Б. В. К. – 140/2800 ид.ч.,
за А. И. П. – 2240/2800 ид.ч., за К. В. К. – 140/2800 ид.ч., за И. В. К. - 140/2800 ид.ч., за
Е. И. Г. – 35/2800 ид.ч., за А. Х. Д. – 35/2800 ид.ч., за М. И. Б. – 35/2800 ид.ч. и за Х. Д.
М. – 35/2800 ид.ч., както и е отхвърлен иска за делба по отношение на П. В. К..
Във въззивната жалба на К. В. К. се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Въззивникът твърди, че районният съд го е лишил от право на
защита по делото, тъй като решението е вписано в електронното досие на делото 20
минути преди вписване в същото досие на представената от въззивника писмена
защита. Твърди също така, че решението е необосновано и е постановено в
противоречие с материалния закон, тъй като районният съд е извършил неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни доводи във
1
връзка с твърдяната по делото симулативност на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 101, том XXXIV, н.д. № 6484/2008 г.
по описа на нотариус Ст. Ангелов. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и
въззивният съд да постанови ново решение по съществото на спора, с което да допусне
делба на процесния имот между Б. В. К., К. В. К., И. В. К., П. В. К., Е. И. Г., М. И. Б. и
Х. Д. М. при следните квоти: за братята Б., К. и И. К. - по 20/80 ид.ч. за всеки от тях, за
П. К. – 16/80 ид.ч., за останалите съделители – по 1/80 ид.ч. В съдебно заседание се
явява упълномощен процесуален представител на въззивника, който поддържа
жалбата, не са ангажирани нови доказателства.
Във въззивната жалба на П. К., подадена от назначения му особен представител,
се твърди, че решението на РС-Несебър е неправилно, необосновано и несъобразено с
представените по делото доказателства. Поддържа се становището, че сделката,
обективирана в Нотариален акт № 101, том XXXIV, н.д. № 6484/2008 г. по описа на
нотариус Ст. Агелов е симулативна, тъй като не било доказано, че купувачът е платил
продажната цена, а действителната воля на страните по договора била отразена в
договора за строителство върху парцела, съгласно който собствениците се обезщетяват
с 20 % от бъдещото РЗП. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли иска за делба по
отношение на съделителя А. П., както и да допусне въззивника П. К. до участие в
делбата с квота 560/2800 ид.ч. от имота, а за останалите съделители да бъдат
определени следните квоти: за Б., К. и И. К.и - по 700/2800 ид.ч., за Е. Г., А. Д., М. Б. и
Х. М. - по 35/2800 ид.ч. В съдебно заседание въззивникът П. К. не се явява лично и не
се представлява, не са ангажирани нови доказателства от негова страна.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от лица, имащи право
и интерес от обжалване на първоинстанционното рещшение и отговарят на
изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което са допустими.
Отговори на двете въззивни жалби е подал само А. И. П., като твърди, че
жалбите са неоснователни. Счита, че решението на РС-Несебър е правилно и
законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати твърдяните от
въззивника К. К. процесуални нарушения. Сочи също така, че съдът правилно е
тълкувал волята на страните, изложена в Нотариален акт № 101 на нотариус Ст.
Ангелов, както и в договора за строителство от 28.11.2008 г. и е достигнал до
правилния извод за липса на твърдяната симулация. Моли се обжалваното решение да
бъде потвърдено и на въззиваемия П. да бъдат присъдени направените разноски по
делото. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на
въззиваемия П., който поддържа отговорите. Не са ангажирани нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред РС-Несебър е образувано по предявен от Б. В. К. против
А. И. П., К. В. К., И. В. К., Е. И. Г., А. Х. Д., М. И. Б. и Х. Д. М. иск за делба на
съсобствен недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 11538.15.10 по КККР на
гр. Свети Влас, с площ от 2800 кв.м., намиращ се в м. „Касада-Саръгьолджук“ в
землището на гр. Свети Влас, като се моли делбата да бъде допусната при следните
квоти: за А. И. П. – 2240/2800 ид.ч., за К. В. К., Б. В. К. и И. В. К. – по 140/2800 ид.ч.,
за Е. И. Г., Х. Д. М., М. И. Б. и А. Х. Д. – по 35/2800 ид.ч. В допълнителна молба от
13.12.2022 г. са изложени твърдения относно начина на възникване на собствеността
между страните. Представени са доказателства.
2
Ответникът К. В. К. е подал отговор на исковата молба, в който е признал, че
процесният имот е съсобствен, но е оспорил правото на ответника А. П. да участва в
делбата. Твърди се, че А. П. не притежава право на собственост в имота, тъй като
договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2008 г., който е
обективиран в нотариален акт № 101, том XXXIV, н.д. № 6484/2008 г. по описа на
нотариус Ст. Ангелов и от който праводателят на П. черпи правата си, е абсолютно
привиден и като такъв е нищожен. Ответникът заявява, че по горепосочената сделка не
е плащана никаква цена, като у страните по сделката е липсвала воля да се прехвърлят
вещни права върху имота срещу цена. Заявява също така, че атакуваната сделка не
прикрива друга действителна сделка, поради което не може да се приеме, че тя е
относително недействителна. Твърди, че договорът за покупко-продажба е бил
сключен като гаранционен инструмент във връзка със сключения между тях договор за
строителство, като действителна им воля е била собственикът на терена да получи
натурално обезщетение вместо плащане от строителя. Поради това според К. К.
горепосоченият договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2008 г. не е
прехвърлил право на собственост в полза на „Аква инвест“ ООД, съответно такова
право не притежава и ответникът А. П., тъй като не би могъл да го получи под
формата на ликвидационен дял, както се твърди от ищеца. С оглед на това ответникът
К. К. моли делба на имота да бъде допусната, но А. П. да бъде изключен от кръга на
правоимащите собственици, като неговият дял да бъде разпределен между братята К..
След запознаване с отговора на ответника К. К., ищецът е променил
първоначалната си позиция и с допълнителна молба от 10.05.2023 г. е заявил, че
поддържа заявеното възражение за недействителност на договора за покупко-
продажба на недвижим имот от 28.11.2008 г., както и за липсата на плащане на
продажната цена.
Отговор на исковата молба е подал и ответникът А. П., като същият е изразил
становище за основателност на исковата молба и моли да бъде допусната делба на
процесния имот при посочените от ищеца квоти. В първото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника П. е оспорил възражението за нищожност на
договора за покупко-продажба от 28.11.2008 г. Твърди, че е изтекла погасителна
давност по отношение на всякакви претенции за заплащане на цената по договора,
както и за неговото разваляне. Заявено е и възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност по отношение на имота – предмет на оспорения договор,
присъединявайки и изтеклата в полза на праводателя му придобивна давност, като
това възражение е прието за разглеждане от съда с протоколно определение от
17.04.2024 г.
Останалите ответници не са подали отговори и не са изразили становища по
иска за делба.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на
24.10.2023 г., съдът е конституирал като съделител - ответник по делото и лицето П. В.
К.. Назначеният особен представител на този ответник е подал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за допустимост и основателност на иска за делба,
но се моли да бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от
28.11.2008 г., поради неговата симулативност, в резултат на което А. П. да бъде
изключен от делбата и квотата му от 80 % от имота да бъде разпредели между П. К. и
неговите братя.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и съдебно-
счетоводна експертиза за установяване твърденията и възраженията на страните.
3
С обжалваното решение РС-Несебър е допуснал делба на процесния имот между
посочените в исковата молба съделители Б. В. К., А. И. П., К. В. К., И. В. К., Е. И. Г.,
А. Х. Д., М. И. Б. и Х. Д. М. и при посочените в исковата молба квоти, както и е
отхвърлил иска за делба по отношение на П. В. К.. За да постанови този краен
резултат, след преценка на събраните по делото доказателства районният съд е приел,
че възражението за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот от
28.11.2008 г. е неоснователно, тъй като дори да е налице неплащане на продажната
цена, това не може да обоснове извод за абсолютна симулация на целия договор, освен
ако не се установи, че изобщо не е била договорена цена или че волята на страните по
договора е била той да не произведе правните си последици, а в случая това не било
доказано. С оглед извода за липса на симулация съдът не е обсъдил възражението на
А. П. за придобиване на 80 % от процесния имот по давност.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският
окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимите законови норми, въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е
изяснил обективно и всестранно спора от фактическа страна, като споделя изцяло
изложените от РС-Несебър мотиви, както и правните му изводи, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
БОС възприема изцяло фактическата обстановка по делото така, както е
изяснена от първоинстанционния съд, поради което не се налага събраните по делото
и подробно обсъдени от първата инстанция доказателства да се преповтарят от
настоящата въззивна инстанция.
Въззивният съд споделя напълно и правните изводи на районния съд, изложени
във връзка с възражението за недействителност на представения по делото договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2008 г., а именно, че същият не е
нищожен и е породил правното си действие.
Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд БОС намира следното:
Неоснователно е възражението на въззивника К. К. за допуснато от районния
съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в лишаване на
страната от право на защита. Видно е, че в хода на първоинстанционното производство
този ответник е бил представляван от упълномощен процесуален представител, на
когото е била осигурена възможността да упражни пълноценно предоставените му
процесуални права, включително да представи писмена защита по делото, за което на
страните е бил определен 7-дневен срок, считано от 29.05.2024 г. (датата на
провеждане на последното открито съдебно заседание пред първата инстанция), който
срок е изтекъл на 05.06.2024 г. Видно е също така, че съдът е постановил решението си
на 11.06.2024 г., т.е. след изтичане на предоставения на страните срок за представяне
на писмени защити, като такива са постъпили едва след обявяване на решението.
Поради това и тъй като районният съд е обявил решението си след изтичането на
дадения на страните срок за писмени защити, макар такива да не са били представени
по делото, въззивният съд намира, че не е допуснато твърдяното от въззивника
процесуално нарушение, водещо до лишаването му от право на защита.
Неоснователни са и оплакванията в двете въззивни жалби за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение.
За да е налице твърдяната от част от съделителите симулация, следва да се
4
установи, че страните по договора за покупко-продажба от 28.11.2008 г. не са желаели
настъпването на произтичащите от него правни последици. В случая наличието на
симулация се обосновава с твърдението, че цената по горепосочения договор не била
платена от купувача, което сочело на липса на воля за сключване на договор за
покупко-продажба. В тази връзка следва да се посочи, че самият факт на неплащане на
цената не е достатъчен, за да се приеме, че сделката е симулативна, а може да бъде
само индиция в тази насока (в този смисъл е и цитирана от районния съд практика на
ВКС), като е необходимо да са налице и други доказателства в подкрепа на
твърдението за симулация. По настоящото дело обаче такива доказателства не са
ангажирани. Напротив – в представения по делото договор за строителство от
28.11.2008 г., който е сключен между лицата – страни по оспорения договор за
покупко-продажба на недвижим имот, също е изразена волята на братя К. да
прехвърлят на „АКВА ИНВЕСТ“ ООД собствеността върху 80 % от процесния имот
(така в чл. 1, чл. 4, б. „б“, чл. 11 от договора), а разпитаният по делото свидетел И. П.
(син на Д. П., който е бил управител на „АКВА ИНВЕСТ“ ООД и е представлявал
дружеството при сключването на договора за покупко-продажба и на договора за
строителство от 28.11.2008 г.) заявява, че в периода 2007 – 2008 г. „АКВА ИНВЕСТ“
ООД е придобило имот в края на Свети Влас от братя К.и, на който е следвало да се
извърши строителство, т.е. показанията на този свидетел също са в подкрепа на извода
за наличие на воля у страните по оспорената сделка за прехвърляне в полза на „АКВА
ИНВЕСТ“ ООД на собствеността върху част от процесния имот. Същият свидетел
твърди също така, че не знае да е плащана цена за този терен, но както бе посочено по-
горе в решението, фактът на неплащане на уговорената цена по договор за покупко-
продажба не е достатъчен да се приеме, че договорът е привиден при липсата на други
доказателства в тази насока. По делото е разпитан и свидетелят Д. М. (баща на
ответника Х. М.), но неговите показания основно касаят отношенията между страните
по повод строителството, което е следвало да бъде извършено в процесния имот, както
и начина на придобиване на идеална част от имота от неговия син, но не изясняват
конкретни факти и обстоятелства във връзка с оспорения договор за покупко-продажба
от 28.11.2008 г.
Неоснователно е и възражението на въззивника К., че районният съд е трябвало
служебно да се произнесе дали оспорената сделка не е относително симулативна. В
случая заявеното от съделителя К. К. в хода на първоинстанционното производство
възражение е за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот от
28.11.2008 г., обективиран в Нотариален акт № 101, том XXXIV, н.д. № 6484/2008 г. на
нотариус Ст. Ангелов, поради абсолютната му симулативност, т.е. не се твърди, че той
прикрива друг валиден договор между страните, нито някой от останалите съделители
е навел насрещни защитни твърдения за наличие на прикрито съглашение. Поради
това районният съд правилно и законосъобразно се е произнесъл само по надлежно
въведеното възражение за абсолютна симулация, но не е имал задължение служебно
да изследва въпроса дали сделката не е относително симулативна и служебно да
прилага последиците на евентуално прикрито съглашение между страните.
С оглед неоснователността на възражението за нищожност на договора за
покупко-продажба от 28.11.2008 г., не се налага разглеждане и произнасяне по
заявеното от съделителя А. П. в условие на евентуалност възражение за придобиване
по давност на 80 % ид.ч. от процесния имот.
С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да
5
бъде потвърдено изцяло.
Предвид неоснователността на въззивните жалби, в полза на въззиваемия А. П.
следва да бъдат присъдени направените от него разноски във въззивното
производство, които са в размер на 1000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 218/11.06.2024 г., постановено по гр.д. №
1393/2022 г. по описа на PC-Несебър.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, от ***, и П. В. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и настоящ адрес: ***, да заплатят на А. И. П., ЕГН **********, от
***, сумата от 1 000,00 (хиляда) лв., представляваща направените от него разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6