№ 18847
гр. ************* 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110123487 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
145757/02.05.2024 г./ на ********************* срещу С. В. П., с която е предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с искане да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца следното задължение за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ************* ******************, с абон. № *********, а именно сумата
от 2 398.57 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
13718/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение за продажба на
топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния
имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени от ******************* по реда за дялово
разпределение. Сочи, че е получил частични плащания, но е останал непогасен остатък от
главницата за цената на доставената топлинна енергия в претендирания размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в
който оспорва иска. Твърди, че общият размер на дължимата от нея главница за исковия
период е бил 6 627.63 лв., като сумата е платена със закъснение – плащанията са извършвани
1
в периода от края на 2021 г. до м. 04.2024 г. и възлизат на общо 7 924.48 лв., като в
платежните документи е посочвано кое задължение се плаща, но ищецът не е отразил
правилно извършените плащания. Моли за отхвърляне на иска.
Третото лице – помагач на ищеца **************** /с предишно наименование
*************/ не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13718/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу
заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл.
410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявеният
иск е с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Основателността му се
обуславя от доказването от ищеца на следните предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството
на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност, както и изискуемост на вземането. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 32121/07.08.2024 г., в което е обективиран проектът за
доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието през исковия период на
договорно отношение между ищеца и ответницата за доставка на топлинна енергия за
битови нужди в процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през
исковия период, нейното правилно отчитане, разпределение и остойностяване. Следователно
по делото е установено възникването на вземане на ищеца срещу ответницата за цената на
доставената в нейния имот през исковия период топлинна енергия.
Спорно е по делото дали остатъкът от вземането, който се претендира в настоящото
производство, е погасен чрез плащане, доколкото ищецът признава получаването на
частични плащания, но ответницата релевира възражение, че е погасила задължението си в
цялост.
От приетото без оспорвания на страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, се установява, че в
счетоводството на ищеца след съобразяване на извършените от ответницата плащания,
които са конкретно посочени в заключението по дати, размер, основание и в погасяване на
кои задължения на ответницата са отнесени от ищеца, се води като непогасено вземане
срещу ответницата за исковия период в общ размер на 2 398.57 лв., но то представлява сбор
от две главници – главница за доставена топлинна енергия в размер на 2 321.28 лв. и
2
главница за дялово разпределение в размер на 77.29 лв. По делото обаче се претендира само
вземане за цената на доставената топлинна енергия, а претенция за цената на услугата
дялово разпределение не е предявена, поради което съдът приема за недоказано ответницата
да има непогасено задължение към ********************* за доставена й топлинна
енергия над осчетоводената от ищеца сума от 2 321.28 лв. На следващо място, видно е от
заключението, че част от плащанията, извършени в хода на процеса, ищецът е отнесъл в
погасяване на задължения на ответницата извън процесния период в общ размер на 1 500
лв., а друга част – за погасяване на задължения за съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 131.99 лв., равняващи се на присъдените със заповедта за
изпълнение съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че е видно от самите платежни документи, че в случая, извършвайки
плащания в хода на процеса, ответницата в качеството си на длъжник е упражнила правото
на избор по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД с тях да погаси само задълженията по изравнителната
сметка за периода 2021 – 2022 г., т.е. главницата за доставена топлинна енергия за периода от
м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г., а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
изяснява, че главницата за предходния отоплителен сезон е била платена още преди
завеждане на заповедното дело. Установява се от заключението, че кредиторът не се е
съобразил с обвързващия го избор на длъжника, а е прихванал изпълнението и към свои
вземания за период извън процесния, както и за съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, каквито вземания обаче не е имал към този момент, доколкото при заведен
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск разноските за заповедното производство се присъждат със
съдебното решение. Размерът на задълженията, които ищецът неправилно е осчетоводил
като погасени с извършените от ответницата плащания, възлиза на 1 631.99 лв., поради
което с тази сума следва да бъде намалена поради погасяване чрез плащане сумата от
2 321.28 лв.
Следователно неплатеният размер на главницата за цената на доставената топлинна
енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. възлиза на 689.29 лв., поради което
искът е основателен до този размер и за този период. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер и за останалата част от исковия период искът е неоснователен, защото
задължението до размера от 2 321.28 лв. е погасено чрез плащане, извършено в хода на
процеса, а над 2 321.28 лв. до пълния предявен размер е било погасено в по-ранен момент,
както и задължението за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. е било погасено преди
завеждане на делото. Върху сумата от 689.29 лв. ответницата дължи и законната лихва,
считано от 16.03.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на заповедното производство, което е
видно от платежните документи и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, то
ответницата е станала повод за завеждане на заповедното производство, поради което тя
следва да понесе изцяло отговорността за разноските за него, а разноски за исковото
производство дължи съразмерно на уважената част от иска. Следователно тя дължи
3
разноски за заповедното производство в общ размер на 131.99 лв. /81.99 лв. – държавна
такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/ и разноски за исковото производство в
общ размер на 86.41 лв. /13.91 лв. – държавна такса, 43.50 лв. – депозит за вещо лице, и 29
лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 77 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на СРС сумата от 150 лв. – възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК от *********************, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. ************* ул. ******************* срещу С. В. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. ************* ******************** иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че ответницата дължи на ищеца следното задължение за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ************* ******************, с абон. №
*********, а именно сумата от 689.29 лв. – неплатена част от стойността на доставената
топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
16.03.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13718/2023 г. по описа на СРС, 85 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 689.29 лв. до пълния предявен размер от 2 398.57 лв.
и за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *************
******************** да заплати на *********************, ЕИК ****************, със
седалище и адрес на управление: гр. ************* ул. *******************, сумата от
131.99 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 86.41 лв. – разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *************
******************** да заплати на Софийски районен съд сумата от 150 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4