Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 192
град Горна Оряховица, 14.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при
секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ......…..….........…,
като разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 2481 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
обективно съдединени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на
вземане по чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.318 от ТЗ и осъдителен иск по реда на чл.345
от ТЗ, във вр. с чл.232 от ЗЗД, във вр.
с чл.79 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост
Ищецът сочи, че датата на
деактивация на процесния абонамент е 26.05.2016г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент. Ответникът е в неизпълнение на договора си,
като не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Стандарт 20,99 лв. за
мобилен номер 0895/425785 до 24.02.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги
от 24.02.2016г. Ищецът не претендира начислената неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите за услуги в размер на 372,52 лв.
Ищецът сочи, че поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка APPLE модел Iphone 6s 16GB Gold са обявени за предсрочно
изискуеми. Съгласно договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер
0895/425785, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане,
с предпочетена дата на фактуриране на услугите 5-то число от месеца, като падежът
на лизинговите вноски е указан в месечните фактури срок за заплащане. Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове, дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал.
2 от Общите условия към договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими след месец 07/2016г. За устройство APPLE модел
Iphone 6s 16GB Gold, взето във връзка с мобилен номер 0895/425785, се дължи цена
в размер на 293,80 след месец 07/2016г., с период за дължими предсрочно изискуемите лизингови
вноски след м. 07/2016г. до м.01/2018г.
Твърди, че като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България” ЕАД ответникът И.А.О. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно Общите
Условия ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя, в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й. Незаплащането в срок на издадените фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на ищеца да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника И.А.О.. Сочи се, че при неспазване на което
и да е задължение по част XIII от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, ищецът има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Ответникът И.А.О. е подписал
договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер 0895/425785, не
е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените
услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника И.А.О., с ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, в размер на 183,41 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода
от 05.02.2016г. до 04.07.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане на сумата. Моли съда да осъди ответника да му заплати и сума в размер
на 293,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 24.02.2016г. за мобилен номер 0895/425785 за периода след м.07/2016г. до
м.01/2018г., с абонатен номер № *********. Претендира разноските в настоящото
производство.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ И.А.О., ЕГН **********,***
в срока по чл. 131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Mежду „Теленор България“ ЕАД и И.А.О.
е сключен Договор за мобилни услуги от 24.02.2016г., сключен за предпочетен мобилен
№ 0895/425785 с избрана абонаментна програма Стандарт 20.99 лв., с уговорен срок на действие до 24.02.2018г. При
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно
устройство APPLE модел Iphone 6s 16GB Gold на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 14.69 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор. Въз основа на договора ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен № 0895/425785
било фактурирано под клиентски номер на абоната № *********. Съгласно чл.26 от
ОУ на мобилния оператор - при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане па дължимите суми.
За потребените от абоната услуги на мобилен № 0895/425785
за периода: 05.02.2016г. - 04.07.2016г. ищецът издал фактури с клиентски номер
на абоната № *********: 1/ фактура № **********/05.03.2016г.
за отчетения период на потребление 24.02.2016г. – 04.03.2016г., с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 80,11 лв. (с ДДС),
от които: 23,52 лв. (без ДДС) за месечен абонамент Стандарт 20,99 лв.,
лизингова вноска - 14,69 лв.; Услуги с добавена стойност (SMS) - 31,00 лв. Дължимата сума е платима в срок
20.03.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер; 2/ фактура № **********/05.04.2016г. за отчетения период на потребление 05.03.2016г.-04.04.2016г.,
с начислена за периода сума за плащане в размер на 59,70 лв. (с ДДС), от които
17,49 лв. (без ДДС) за месечен абонамент Стандарт 20,99 лв.; Лизингова вноска -
14,69 лв.; Разговори към „Грижа за клиента” - 0,02 лв.; Услуги с добавена стойност
(SMS) - 20,00 лв. Падежът за плащане на сумата по фактурата е 20.04.2016г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
3/ фактура № **********/05.05.2016г. за отчетения период на потребление 05.04.2016г.-04.05.2016г.,
с начислена за периода сума за плащане в размер на 35,68 лв. (с ДДС), от които
17,49 лв. (без ДДС) за месечен абонамент Стандарт 20,99 лв.; Лизингова вноска
14,69 лв. Падежът за плащане на сумата по фактурата е 20.05.2016г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. С
Кредитно известие № **********/05.06.2016г. за извършена корекция по дълга е сторнирана сумата в размер на -6,77 лв. (с
ДДС) за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 14,59 лв. и е отразен
незаплатения баланс в размер на 175,49 лв. за предходните три отчетни периода,
при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 183,41 лв.
Според чл.71 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща
определените от дружеството цени по начин и срокове за плащане, посочени в т.27
от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването и. Според чл.75 от ОУ при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от ОУ или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
„Теленор България“ ЕАД има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т.196в от ОУ да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него. Поради неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 1683,41 лв., на основание чл.75, във
вр. с чл.196 от ОУ на мобилния оператор, „Теленор България“ ЕАД прекратил
едностранно индивидуалния договор на И.А.О. за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер № ********* от
05.07.2016г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 849,73 лв. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 372,52 лв.;
фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план в размер на 293,80 лв. и е включена сумата
за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на
183,41 лв.
Поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване па предоставяните услуги, на основание т.12 ал.2 от ОУ,
приложени към лизинговите договори дължимите
месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка APPLE
модел Iphone 6s 16GB Gold са обявени за предсрочно изискуеми.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК пред ГОРС е било
образувано ч.гр.дело № 1613/2018г. и е била издадена Заповед № 1920/09.08.2018г.
за изпълнение на парично задължение на И.А.О. към „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК130460283, за следните суми: 477,21 лв. (четиристотин седемдесет и седем
лева и двадесет и една стотинки), представляващи дължима сума за отчетните
периоди от 05.02.2016 до 04.07.2016г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 24.02.2016г., клиентски № *********, съгласно
фактура № **********/05.07.2016г.; 98,26 лв. (деветдесет и осем лева и двадесет
и шест стотинки), представляващи мораторна лихва, начислена върху сумата по
фактура № **********/05.07.2016г. за периода от 21.07.2016 до 31.07.2018г.;
законната лихва върху главницата от 477,21 лв., считано от 09.08.2018г. до
изплащане на вземането; 25 лв. (двадесет и пет лева), представляващи заплатена
от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на
изпълнителен лист, както и 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляващи
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за представителство и защита в заповедното
производство. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника И.А.О.
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
С Разпореждане от 22.10.2018г. ГОРС е указал на
заявителя „Теленор България“ ЕАД, че в едномесечен срок от връчване на препис
от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника И.А.О. за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата
държавна такса. Съобщението е получено на 07.11.2018г.
С пощенско клеймо от 07.12.2018г. „Теленор
България“ ЕАД депозирал настоящата искова молба.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът прави следните правни изводи:
С исковата молба по чл.415 от ГПК
заявителят е уточнил, че от сумата 477,21 лв. установителния иск е само за
сумата 183,41 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *********, останалата сума е: осъдителен иск за незаплатени лизингови
вноски във връзка със закупеното мобилно устройство за сумата 293,80 лв. Следва да се приеме, че сключения договор с ответника
за далекосъобщителни услуги и закупеното мобилно устройство на лизингови
вноски, са част от т.н. пакетни услуги по програма Стандарт при възползване от
преференциални условия на оператора и тя е ползвала съответните преференции до
момента, в който е спряла изплащането на услугите. Съгласно т.11б от Тълкувателно решение № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за първоначално
съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен
установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за
приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. В производството
по чл.415 от ГПК, респ.чл.422 от ГПК може да се предяви осъдителен иск на друго
основание за разликата между размера на вземането предмет на издадената заповед
за изпълнение и пълния размер на вземането при условията на чл.210, ал.1 от ГПК. В случая вземането по издадената заповед е 447,21 лв., а осъдителният иск
е част от тази сума от т.н. пакетна услуга и не я надвишава. Заявителят е
уточнил в исковата молба, че
далекосъобщителните неплатени услуги възлизат на 183,41 лв., а незаплатени
лизингови вноски във връзка със закупеното мобилно устройство възлизат на 293,80 лв.
В този смисъл, не следва да се преиначава тълкувателното решение. В
настоящия казус прилагайки т.11б от
цитираното тълувателно решение, пълният размер на търсеното вземане от
заявителя е това, което е предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК – 477,21
лв.
За да възникне спорното материално
право за парично вземане за ищеца по иска с правно основание чл.415 от ГПК, в
негова тежест е да установи наличието на действителен договор за предоставяне
на мобилни услуги, както и че е предоставил твърдените мобилни услуги на
ответника. Така, в тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден
договор за доставката на мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за
цена и срок на издължаването; приложимостта на представените с исковата молба
Общи условия (ОУ); потребените мобилни услуги и стойността им; надлежно
упражненото право за прекратяване на договора; наличието на валиден договор за
лизинг и точното изпълнение на задълженията му като лизингодател по него.
В тежест на ответника по делото от своя
страна е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, да установи точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на претендираните суми или
обстоятелства изключващи дължимостта им.
Съдът приема за безспорно
установено, че представените по делото Договор за мобилни услуги от 24.02.2016г.
и Договор за лизинг от 24.02.2016г. са валидно сключени и съответно обвързват
страните по делото. Същите не са оспорени от ответната страна и доколкото носят
подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени
от тези лица. В този смисъл следва да се приеме, че с подписването на процесния
договор за мобилни услуги и за лизинг в правната сфера на всяка от страните са
възникнали съответни права и задължения. За прецизност, следва да се уточни, че договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите за мобилни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на
правилата, уредени в чл.258 и сл. от ЗЗД
относно договора за изработка, докато договорът за лизинг пък намира своето
правно основание в чл.342 от ТЗ. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил
основното си задължение по договорите - да предоставя на ответника мобилни услуги по предпочетен мобилен № 0895/425785
по програма Стандарт, както и че и е предоставил лизинговата вещ - устройство марка
мобилно устройство APPLE модел Iphone 6s
16GB Gold на изплащане. Ответникът, от една страна не твърди, от друга -
не сочи доказателства във връзка с изпълнението на своите задължения по
приемане на работата (извършената услуга) от страна на ищеца, отделно не сочи
доказателства да са съществували каквито и да било причини да откаже да я
приеме, или да е направил възражения във връзка с приемането и. Не сочи и не се
установява от доказателствата по делото да са налице скрити недостатъци, които
да основават освобождаване от плащане или отбив в цената. Безспорен е и фактът,
че ответникът не е заплатил дължимата сума по издадената фактура в уговорения
срок, като доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха
ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът
приема, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е предложил
на кредитора изпълнение в уговорените срокове. От фактура № **********/05.07.2016г.
се установява, че по нея има неплатена
сума в общ размер от 849,73 лв. - цената на
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за отчетен период: 05.02.2016г.
- 04.07.2016г. В същата фактура са включени: сумата 183,41 лв., представляваща
цената на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № 00005548171;
сумата 372,52 лв., представляваща неустойка при прекратяване договора за
далекосъобщителни услуги; сумата 293,80 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски във връзка със закупеното мобилно устройство.
Oт изразените от страните становища
съдът приема за безспорно и че това правоотношение е било прекратено, без да е
установен по категоричен и безспорен начин в хода на производството точния
момент на прекратяване на договора (вероятно на 26.05.2016г., както се твърди в
ИМ). Също, от приложената фактура и приложенията към същата, които реално не са
оспорени от ответника, съдът приема, че са установени задължения на абоната за
заплащане на предоставени и съобщителни услуги и договорени месечни такси по
правоотношението относно Договор за мобилни услуги от 24.02.2016г., сключен за предпочетен
мобилен № 0895/425785. Дължимостта на тези суми е обвързана от доставката на
услуги и съдът намира, че тези суми се дължат от ответницата. Фактурaта и
приложението към нея изхождат от ищеца и установяват изгодни за него
факти/възникване на вземания за доставени услуги под формата на разговори,
съобщения и др. на посочените стойности/, като същите не са подписани от
получателя на доставката (ответника О.). Издаването на една данъчна фактура е неотменно
задължение, предвидено в данъчния закон като последица от факт на възникване на
данъчно събитие/доставка/, явяващо се и източник за определяне на дължимия
данък - чл.113 от ЗДДС. Нелогично би
било издаването на фактура, без да е налице реална доставка (освен хипотезата
на изготвянето на документ с невярно съдържание с цел извличане на облага чрез
признаване и реализация на несъществуващо право на приспадане на данъчен
кредит, каквито доводи и не са изложени от ответната страна). В тази връзка
следва да се подчертае, че сключването на договор за ползване на електронни
далекосъобщителни услуги с едновременно получаване на мобилно устройство от
същия мобилен оператор, предполага
ползването на тези услуги и заплащането на месечна абонаментна такса за осигурен
достъп в мрежата. Фактурата e частен
свидетелстващ документ и в това си качество има формална доказателствена сила,
като съгласно чл.180 от ГПК удостоверяват извършване на изявлението и неговото
авторство, без да доказват верността на вписаните в него други обстоятелства.
Изключение от това правило (материална доказателствена сила
на частен свидетелстващ документ) е
хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти.
Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради това, фактурата не се ползва
с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключения договор
между страните и стойността и. От друга страна, представените по делото фактура
е писмено доказателство по смисъла на ГПК и възпроизвежда дължимите по
сключения договор суми, като не е необходимо фактурата да е подписана,
доколкото чрез същата не се установява основанието на вземането. Също така, във
всяка фактура е посочено името на съставителя, а освен това същата отговаря на
всички изисквания на ЗСч. и няма пречка да бъде приета и ценена като
доказателствено средство. Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни
услуги. В чл.20 oт ОУ било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
дружеството. Съгласно чл.23б месечният абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания
от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Съгласно цитираните ОУ на мобилния оператор, заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. При сключването на договора мобилният оператор уведомява всеки абонат
за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от оператора, след предварително
уведомление до абоната. Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени
пред оператора в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата или по
общия ред, предвиден в действащото законодателство. Оспорването не освобождава
абоната от задължението за плащане на дължимите суми. Съдът намира, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си, като е издало процесната фактура със
съответното приложение, като отразява ползването на мобилни услуги от конкретен
мобилен номер, предоставен на ответника
по подписан от него договор с ищцовото дружество. След като не се оспорва от
ответника, че предоставените съобщителни услуги касаят период преди
прекратяване на правоотношението между страните, съдът намира за основателен и
доказан иска за дължимост на сумата 183,41 лв., представляваща цената на
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 24.02.2016г.
за абонатен № ********* и издадена фактура № **********/05.07.2016г. за отчетен
период: 05.02.2016г. - 04.07.2016г.
Относно осъдителния иск за сумата
293,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.02.2016г. за мобилен №
0895/425785, с абонатен № *********:
Нормите, уреждащи договора за лизинг се съдържат в ТЗ,
като видно от разпоредбата на чл.342, ал.1 от ТЗ, с договора за лизинг, лизингодателят
се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като в чл.342
ал.3 от ТЗ изрично е предвидена възможност лизингополучателят да придобие вещта
по време на договора или след изтичането. Безспорно е, че страните са сключили
Договор за лизинг от 24.02.2016г., по силата на който ответникъм е следвало да
заплаща в определен срок и размер лизингови/наемни/ вноски, т.е. отношенията
между страните се уреждат от нормите на чл.345 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД. В изпълнение на поетите с договора от 24.02.2016г.
задължения ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство APPLE модел Iphone 6s 16GB Gold, което
последният е получил. Плащането на наемната цена (лизингови вноски) е основно
задължение на лизингополучателя във възникналото между страните правоотношение (23бр.
месечни лизингови вноски в размер на по 14,69 лв. с ДДС, съгласно уговорения
погасителен план), съгласно чл.345 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Неизпълнението на това задължение е изява на виновно поведение на ответника в
договорното правоотношение, което дава право на лизингодателя - ищец, съгласно
чл.79, ал.1 от ЗЗД, да иска изпълнение. Следователно, лизингодателят има
вземане за наемна цена (лизингови вноски) срещу лизингополучателя по процесния
договор. Претенцията включва 20 бр. незаплатени месечни вноски - след м. юли 2016г.
(месеца, в който е издадена фактура № **********/05.07.2016г.) до м. февруари
2018г., която е в размер на 293,80 лв. Установено е, че лизингодателят е предал вещта
на лизингополучателя, като няма данни да са плащани претендираните лизингови вноски.
В случая това е един отрицателен факт, който не подлежи на доказване, а на
оборване от ответната страна, което не е било сторено в настоящето
производство, като посочения иск следва да бъде уважен до претендирания размер.
При този изход на делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата
страна сумата 255,00 лв., представляваща направени в производството по гр.дело №
2481/2018г. на ГОРС разноски (75,00 лв. - ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК и
180,00 лв. - адвокатско възнаграждение), съразмерно на уважените искове.
Разноските в заповедното
производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя - кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на
исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното
начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход
в производството в полза на ищеца - заявител следва да бъдат присъдени разноски
в заповедното производство - ч.гр.дело № 1613/2018г. на ГОРС в размер на 65,34
лв.
Водим от изложеното , съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск от страна на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА И.А.О., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Младост
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен
срок от връчване на преписа.
На
основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………