РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 25.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №5421 по описа за 2019година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „В.И К.” ЕООД ***,
в която се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответника И.Й.К. ***. Твърди се, че вследствие на това е било образувано ч.гр.д.№2600/2019год. по описа на Плевенския районен съд и е била издадена заповед за
изпълнение
по чл.410 от ГПК:
сумата от 815,74 лева главница за потребени, но незаплатени ВиК услуги, 87,26
лева лихва за забава за периода 02,03,2017 г. до 09,04,2019 г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението – 25,04,2019 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер
на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева.Вземането
произтича от следните обстоятелства: предоставени, но незаплатени ВиК услуги,
за които са издадени фактури в периода от 31,01,2017 г. до 29,03,2019 г.;
услугите са предоставяни на адрес – ****.
Твърди се, че между ищцовото дружество и потребителя е налице облигационно отношение,
което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен.
Твърди се, че съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1 и 3 от горепосочената наредба получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответния
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Твърди се, че общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен и местен ежедневник. Твърди се, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни
условия.Твърди
се, че съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, в сила от 30.09.2014г. се издават ежемесечни
фактури,като абонат следва да заплати в 30 дневен срок задължението си ползване
на услугата.След този срок при неизпълнение , се дължи лихва за забава. В заключение ищцовото дружество
моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за посочените в заповедта
суми. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
За ответницата, особения представител е взел
становище, че сумите са завишени, но не е мотивирала изявлението си.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2600/2019год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз
основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и
не е открит
длъжника, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледани по същество, предявените
положителен установителни
искове са основателни.
С оглед изложеното в исковата молба и
съобразно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест
на ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с
всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни
отношения между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период, обема
на доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а
по иска за заплащане на лихва за забава- че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на
заявената сума. Визираните по- горе
обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно
доказване.
Не е оспорено качеството на
абонат на ответника. Между ищеца от една страна и
потребителя от друга е налице облигационно отношение което се регулира от
Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от
Общите условия на ВиК Плевен. Съгласно Общите условия, задължение на ВиК оператора
е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в
качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от
своя страна е длъжен да заплати ВиК услугите в установения между страните срок
и размер. Цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на
изискванията на чл. 192 и 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба № 4
от 14.09.2004г.На следващо място, са
представени карнети за процесния период, които не са оспорени.
Видно от карнетите, показанията на
водомерите са за неосигурен достъп и липса
на измервателен уред, като е начислявано служебно количество вода,
съгласно ОУ. Предоставените с исковата молба фактури за процесния период са
извадка от системата на ВиК Плевен и отразяват информацията за конкретен
абонат. В случая се касае за
периодични задължения, като се начислява лихва, като се дължи изпълнение след
издаване на фактурата и след изтичане на съответния месец, чл.33 и чл.44 от ОУ.При
това положение следва да се уважат предявените искове.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 735лв., съгласно представен списък. Предявени са два
иска и с оглед размера на претендираните сумите, и Наредба№1/2004г., съдът приема,
че не са налице условията за редуциране на възнаграждението. Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 385лв. - разноски по ч.гр.д.№2600/2019г.
по описа на ПлРС, съобразно предявените претенции.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422
вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника И.Й.К., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на
кредитора „В.И К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
сумата : сумата от
815,74 лева главница за потребени, но незаплатени ВиК услуги, 87,26 лева лихва
за забава за периода 02,03,2017 г. до 09,04,2019 г., законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 25,04,2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение №1441/30.04.2019г. по ч.гр.д.№2600/2019г. на
ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И.Й.К.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „В.И К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, сумата общо в размер на 735лв.,разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА И.Й.К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „В.И
К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, сумата 385лв. -
разноски по ч. гр.д.№2600/2019г. по описа на ПлРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :