ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, № 260018./…27.08.2020 година
Варненският
апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа
докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 381/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 267 от ГПК.
Подадени са две въззивни жалби, едната от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез
юрк. Й.С. против решение № 73 от 21.01.2020 г., постановено по т. д. №
1148/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Л.Л.Ц.,
сумите, както следва:
- 25 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на ПТП от 27.06.2015
г., причинено от Лъчезар Георгиев Георгиев като водач на лек автомобил „Фиат
Линеа“, с рег. № СА 1598 РМ, застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със сумата от 882.02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 19.03.2018г. до датата на предявяване на исковата молба, на
основание чл. 226, вр. с чл. 267 от КЗ и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД;
- в общ размер
22 343.91 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за разходи за заместващо
хормонално лечение с плазмен тестостерон, поради загубата на единия тестис за
период от 26 години след завеждане на исковата молба, в размер на по 204.99 лева на тримесечие за периода от
м. 07.2018 г. до м. 08.2045 г., платими от първо до пето число от първия месец
на всяко тримесечие, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска;
- 177.79 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на част от изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева за периода от 19.03.2018 г. до датата на плащането -
19.04.2018 г., както и сумата от
- 300.02 лева – обезщетение за забавено плащане на сумата от 30 000 лева,
представляваща част от платеното обезщетение за неимуществени вреди за периода
от 19.03.2018 г. до датата на плащането -23.04.2018 г..
Подадена е и
въззивна жалба от Л.Л.Ц., чрез адв. К.М. против горепосоченото
първоинстанционно решение, в частта,
с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя за осъждане на „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС“ АД да заплати следните суми:
- 5 720 лева, представляваща разходи за
периодични лабораторни изследвания на плазмен тестостерон за период от 26
години от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от деня на
предявяване на иска;
- 2 396.16 лева, представляваща разходи
за съпътстващи лечението с плазмен тестостерон консумативи за период от 26
години след завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от деня на
предявяване на иска;
- 72 286 лева, представляваща разходи за
профилактика и лечение на ортопедичните увреждания на ищеца за период от 26
години след завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от деня на
предявяване на иска;
- 210.85 лева - лихва за забавено плащане
на сумата от 22 160.32 лева, представляваща заявена претенция от 21.03.2018 г.
за плащане на обезщетение за имуществени вреди, разходи за заместващо
хормонално лечение с плазмен тестостерон, за периода от 21.06.2018 г. до
23.07.2018 г., както и
- 275.03 лева - лихва за забавено плащане
на сумата от 30 000 лева, представляваща заявена претенция от 21.03.2018 г. за
плащане на обезщетение за имуществени вреди, разходи за профилактика и лечение
на ортопедичните увреждания.
В жалбата,
депозирана от Л.Л.Ц., чрез адв. К.М. се излагат доводи за неправилност на
решението в обжалваната част поради постановяването му в нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Жалбоподателят навежда аргументи за неправилност на извода на
съда за недоказаност на разходите за периодични лабораторни изследвания на
плазмен тестостерон. Позовавайки се на събрания доказателствен материал намира
за установена необходимостта от извършването на физиотерапия поне два пъти
годишно. Сочи, че физиотерапевтичното лечение се назначава от физиотерапевт,
въз основа на поставена диагноза от специалист-ортопед. Излага доводи за
необходимостта от провеждане на адекватна системна физикална терапия 2-3 пъти
годишно или общо 45 дни на година доживот. От заключенията на вещите лица,
счита за доказани настъпването на бъдещите вреди. За неправилен намира извода
на съда за недоказаност на задължителното заплащане на разноски във връзка с
поставянето на инжекции с хормонозаместващия препарат „Небидо“. В продължение
посочва, че същият не се поема от здравната каса, както и че съобразно
доказаната нужда от хормонозаместителна терапия с тестостерон ще се сторят
разходи по изследване на нивата на тестостерона, за съпътстващи лечения и други
кръвни изследвания. Позовавайки се на съдебна практика намира, че на
обезщетяване подлежат вредите и пропуснатите ползи, които непременно биха
настъпили след увреждането. Моли за отмяна на решението е обжалваните
отхвърлителни части. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА. Прави доказателствено искане.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от страна на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез юрк. Й.С.,
в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Позовавайки
се на съдебна практика намира за недопустимо присъждането на вреди за бъдещ
период. Излага доводи за неяснота относно възможността за настъпването на
евентуалните бъдещи дегенаративни ставни проблеми. Сочи, че липсват
доказателства за сторени разходи във връзка с балнеолечение в рамките на
възстановителния период. Позовавайки се на заключението на вещото лице, твърди,
че необходимостта от балнеолечение и физиотерапия зависят от конкретната
симптоматика и ефекта на лечението. Моли доказателственото искане да бъде
оставено без уважение поради преклудирането му. Моли за потвърждаване на
решението в отхвърлителните му части. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В жалбата, депозирана от „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез юрк. Й.С. се изгагат доводи за неправилност на
решението в обжалваните осъдителни части. Твърди, че е налице противоправно
поведение на пострадалия, изразяващо се в несъобразяване с безопасната за
движение скорост. За недоказана намира претенцията за заплащане на сумата от
22 343.91 лева, представляваща имуществени вреди за заместващо хормонално
лечение за плазмен тестостерон за периода от м. юли 2018 г. до м. август 2045
г.. Релевира доводи, че до настоящия момент е използван алтернативен препарат –
„Омнадрен“, а не тестостероновия препарат – „Небидо“. За неясно посочва
използването на „Небидо“, както и наличността на възможност за реимбурсация от
НЗОК. За неоснователни намира и акцесорните искове. Моли за отмяна на решението
в обжалваните осъдителни части. Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран
отговор от страна на Людмил Л.Ц., чрез адв. К.М., в който се изгалат доводи за
неоснователността на въззивната жалба, подадена от насрещната страна. Сочи, че
в настоящото производство не могат да бъдат ценени събраните доказателства в
наказателното производство. За неоснователни намира доводите за неопределяне на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Посочва, че въззивникът
сам признава липсата на доказано съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Позовавайки се на съдебна практика счита, че на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. За доказани намира
претърпените вреди следствие на оперативното отстраняване на десен тестис и
неизбежната хормонозаместителна терапия за възстановяване на нивата на
тестостерона. Кредитирайки заключението на вещото лице намира, че лечението с
медикамента „Омнидрен“ не е препоръчително, както и че към настоящия момент
следва да бъде провеждано с медикамента „Небидо“. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната осъдителна част. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
По повод на доказателственото искане на
въззивника - Л.Л.Ц., релевирано във въззивната жалба на страна, настоящият
съдебен състав намира следното:
Във въззивната жалба на Людмил Ц. се
съдържа искане за назначаване на допълнителна съдебно-оценителна експертиза,
която да отговори на следните въпроси: за стойността на съпътстващото
хормонозаместително лечение с тестостерон „Небидо“ и консумативи за период от
26 години след завеждане на исковата молба, при съобразяване със заключението
на вещото лице д-р Бояджиева за изискването на консумативи при поставянето на
медикамента.
Настоящият съдебен
състав, намира искането за неоснователно. В първоинстанционното производство е
назначена съдебно-оценителна експертиза, със задача да определи стойността на
бъдещите профилактични методи и средства, а именно лечение с тестостерон, спермограми,
кръвна картина, както и разходите за консумативи, свързани с тях /л. 253/. За
определяне на същите вещото лице е използвало заключението на вещото лице – д-р
Бояджиева относно вида и честотата на прилаганото лечение. На следващо място,
следва да се посочи, че в о. с. з от 26.06.2019 г., въззивникът не е поискал
назначаване на допълнителна или повторна експертиза, съобразно приложимостта на
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от ГПК. С оглед на гореизложеното, съобразно
недопустимостта за сочене на нови доказателства във въззивната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК и
липсата на наведените твърдения за приложение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3
от ГПК, доказателственото
искане на въззивника, следва да бъде оставено без уважение.
Настоящият съдебен състав, намира, че жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се насрочат за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството в о. с. з. на 13.10.2020 г. от 14:45 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на въззивника - Л.Л.Ц., релевирано във въззивната му жалба за назначaване на допълнителна съдебно-оценителна
експертиза.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните
с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.