№ 31
гр. С., 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900117 по описа за 2024 година
Ищецът Х. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „Стефан Караджа“№10, чрез
пълномощника си адв. К. Д. от САК и адв. Д. К. от САК, със съдебен адрес: гр. С., пл.
„Позитано“ № 3, ет. 3, офис № 35 е предявил обективно съединени, осъдителни искове по
чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу Застрахователно акционерно дружество
„Д.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М Д.“ № 1, за
заплащане на сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), предявен като частичен иск от
250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на
неговия баща Д.Н. Б., причинена при ПТП, настъпило на 17.01.2022 год. около 11.30 часа на
път ВП – 81, в посока от гр. Г. към гр. К., в района на кръстовището с пътя за
„Птицекомбинат“, гр. К., по вина на Х. Х.в Б. – водач на товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, със застрахователна полица №
BG/30/121003634017 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 28.12.2021 год. до 27.12.2022 год., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 04.07.2023 год. до окончателното им заплащане.
В исковата си молба, ищецът Х. Д. Б. твърди, че на 17.01.2022 г., около 11:30 часа, на
път ВП - 81, в посока от гр. Г. към гр. К., се движил товарен автомобил с марка „Рено“,
модел „Мастър Т - 35 Д“, с рег. № СО 1898 АК, управляван от Х. Х.в Б., със скорост от около
90 км./ч. В същото време, в обратна посока, със скорост от около 57 км./ч., се движил лек
автомобил с марка „Форд“, модел „Ц-макс“, с рег. № СО 6973 СМ, управляван от Е.В.М., а
зад него - на разстояние от около 10 м., със скорост от около 58 км./ч., се движил лек
автомобил с марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № В 3814 ВХ, управляван от З. Г. Л..
1
Достигайки при км. 12 от ВП - 81, в района на кръстовището с пътя за „Птицекомбинат“, гр.
К., водачът на товарен автомобил „Рено“, поради неупражнен контрол върху превозното
средство, се отклонил на ляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. Сочи се, че
поради недостатъчното време и пространство за реакция на водачите между т.а. „Рено“ и л.а.
„Форд“ настъпил удар, товарният автомобил се преобърнал върху лявата си страна и
преустановил движението си.
Твърди се, че в момента на настъпване на инцидента, пасажер в превозното средство
на предна дясна седалка на товарен автомобил „Рено“ бил Д.Н. Б. – син на ищеца, който
претърпял тежки телесни увреди и бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, където
бил хоспитализиран за период от 17.01.2022 г. до 21.01.2022 г., но на 21.01.2022 г., поради
множеството травми несъвместими с живота, същият починал.
За така настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2/17.01.2022 г., по описа на ОД на МВР - С. обл. и образувано ДП № 8/17.01.2022 г.,
по описа на ОД на МВР- С. обл. Сочи се, че във връзка с горното ПТП било образувано
НОХД № 727/2023 год. на СОС, като с влязла в сила на 30.03.2024 год. присъда №
12/14.03.2024 год. водачът на товарния автомобил „Рено“ Х. Х.в Б. бил признат за виновен за
това, че при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
Д.Н. Б. и телесни повреди на друго лице, поради което и на осн. чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.
„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК бил
осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което било отложено
на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.
Ищецът Х. Д. Б. твърди, че е син на починалия при пътния инцидент - Д.Н. Б.. Той
изживявал изключително тежко новината за настъпилата смърт на баща си. Преди да
настъпи смъртта на Д.Н. Б., отношенията в семейството им били изключително близки,
основани на привързаност, подкрепа, обич и уважение. Д.Н. Б. бил пример и опора за своя
син. Вследствие смъртта на баща си, ищецът търпял големи болки и страдания, тъй като бил
лишен завинаги от него. Скръбта от смъртта на баща му, ищецът понасял изключително
тежко, като това дало силно негативно отражение върху живота му в периода след
настъпването й, и към момента на предявяване на иска. Здравето му рязко се влошило. До
смъртта на баща си, ищецът бил абсолютно здрав, без каквито и да е оплаквания. Към
момента постоянно приемал лекарства, често получавал висока захар, в резултат на силния
стрес, който преживял. Отслабнал с повече от двадесет килограма. Ищецът твърди, че
получавал и изтръпвания на горните крайници, което особено много се засилвало в
моментите на най - обострена тъга и скръб за починалия. След смъртта на баща си, ищецът
непрекъснато бил в състояние на много голямо нервно напрежение, цялостен психически
дискомфорт и изпитвал постоянна нестихваща тъга. Той посетил мястото на катастрофата и
изпаднал в нервен шок от мисълта, какъв ужасен удар в тялото на баща му е могъл да
причини толкова тежки увреждания. Ищецът отслабнал драстично от стрес и безпокойство.
След смъртта на баща си, ищецът станал неконтролируемо избухлив, заядлив, нервен и
2
неуравновесен човек. Станал затворен в себе си и не проявявал желание да контактува със
свои близки и познати, дори със свои добри приятели. Твърди, че е живял заедно с баща си в
едно домакинство, поради което имали непрекъснат близък контакт помежду си, като той
чувствал опората и подкрепата му във всеки аспект от живота си. Новината за настъпилото
събитие причинила на ищеца силни болки, страдания, стрес и дълбоко емоционално
разстройство, които продължавали и до днес.
Ищецът Х. Д. Б. твърди, че за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т –
35 Д“, с ДК №СО 1898 АК, управляван при ПТП от деликвента Х. Х.в Б., била сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/30/121003634017, с начална дата на покритие 28.12.2021 г. и крайна дата на
покритие 27.12.2022 г., валидна към датата на ПТП, 17.01.2022 г.
Твърди, че на 03.04.2023 г. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380,
ал.1 от КЗ до ЗАД „Д.” АД с вх. № 1688/03.04.2023 г., но до изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ ответникът не се е произнесъл, нито определил и изплатил застрахователно
обезщетение, нито отказал плащане.
С оглед на това, за ищецът бил налице правен интерес да претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
смъртта на баща му Д.Н. Б., настъпила поради пътен инцидент от дата 17.01.2022 г., пряко от
застрахователя на виновния водач, а именно - „З.“.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
„Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор чрез пълномощника
си адв. Н. Л., с който оспорва така предявените искове, като неоснователни и недоказани. В
условията на евентуалност, в случай, че съдът намери исковете за установени по основание,
да намали размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишен.
На първо място ответникът ЗАД „Д.” АД счита, че предявеният иск е недопустим.
Твърди, че извънсъдебно не е депозирана писмена застрахователна претенция до
застрахователя, съответстваща на нормата на чл.380. ал. 1 във вр.с ал.3 от КЗ, поради това,
че не е представена с извънсъдебната застрахователна претенция лична банкова сметка, с
титуляр ищеца Д. Х.в Б., или сметка с нотариално заверка на подписа на пълномощника, при
воля за получаване на плащането от друго лице, по смисъла на чл.338. ал.1 от КЗ. Поддържа,
че непредставянето на данни и удостоверение за издадена валидна банкова сметка влече като
правна последици липсата на валидно сезиране на застрахователя, поради което и счита
предявения иск за процесуално недопустим.
С отговора, ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
процесното ПТП, касаещо посоченото в исковата молба МПС.
Оспорва всички твърдения, наведени от ищеца в исковата молба по основанието на
съдебно предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Счита, предявения от ищеца иск за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта
3
на неговия баща, в резултат от посоченото в исковата молба застрахователно събитие, за
напълно неоснователен.
С отговора се оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди като необосновано прекомерно завишен. Сочи се, че
съгласно съдебната практика понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението, което не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице.
Оспорва релевираните с исковата молба твърдения, че между ищеца и неговия баща е
съществувала особено дълбока и изключителна по своя характер връзка, която да води до
пораждане на право на обезщетение за неимуществени вреди в полза на първия, като
твърди, че не кореспондират на обективните правнорелевантни обстоятелства, касаещи
отношенията между ищеца и неговия роднина.
Сочи, че твърденията на ищеца са субективни възприятия и подлежат на доказване,
поради което не следва да бъдат кредитирани като абсолютна истина. Поддържа, че
починалият Д.Н. Б. е живял в отделно домакинство с ищеца, че само наличието на кръвна
връзка, не може да бъде основание за присъждане на обезщетение, макар и в лимитиран
размер. Сочи, че от представеното с исковата молба копие на удостоверение за наследници,
последният адрес, на който има обективни данни да е живял преди смъртта си Д.Н. Б. е в гр.
С., до като ищецът живеел в гр. Г..
Поддържа се, че в процесния случай релевираните от ищцовата страна твърдения за
претърпени морални вреди и то такива, които надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, каквото именно е изискването на ТР
№ 1 /21.06.2018г., постановено по ТД № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, са напълно
неоснователни и недоказани.
С отговора се оспорва механизма на ПТП, по начина по който е описан в исковата
молба, като се твърди, че не съответства на действителните обстоятелства, свързани с
процесния случай. Въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт, пораждащ правните
последици по чл. 300 от ГПК, ответникът твърди, че ищцовата страна поддържа механизъм,
който не съответствал на вече установения в наказателното производство, чиято юридическа
сила следва да бъде зачетена от гражданския съд в настоящото производство съгласно
правилото на чл. 300 от ГПК.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между реализирането на
процесното ПТП и настъпването на смъртта на Д.Н. Б.. Поддържа се, че той е страдал от
множество предхождащи и/или дегенеративни заболявания, датиращи отпреди конкретния
пътен инцидент, които са довели до леталния изход, тъй като евентуално получените от
събитието телесни увреждания обективно не са годни да обусловят сами по себе си неговата
смърт.
С отговора се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
4
пострадалия, като се сочи, че по време на ПТП е пътувал без поставен обезопасителен колан
в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване
на телесните му травми в конкретната им тежест и е способствало за леталния изход.
Оспорват се и претенцията за лихва върху претендираната главница по аргумент от
неоснователността на главния иск. В условията на евентуалност, ответникът счита че най-
ранният момент, от който би могло да се породи твърдяното от страна на ищеца акцесорно
вземане за законна лихва за е от датата на постановяване на отказ да бъде изплатено
обезщетение по претенцията от страна на застрахователя или след изтичането на 3-месечния
срок по КЗ.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло ищцовите претенции,
като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. В условията на
евентуалност и в случай, че съдът счете предявените искове основателни, прави възражение
за прекомерност на претендирания размер като необосновано завишен и моли същият да
бъде намален, с оглед на направените възражения за съпричиняване.
Претендира на основание чл. 78 от ГПК присъждане на направените в настоящото
производство разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът Х. Д. Б. е депозирал допълнителна искова
молба, с която е оспорил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата
молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът Застрахователно акционерно дружество
„Д.“ АД е представил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа всички
твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени с първоначалния
отговор на исковата молба.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от присъда №12/14.03.2024г. по НОХД №727/2023г. на СОС, като с влязла в
сила на 30.03.2024г. водачът на товарния автомобил „Рено“ Х. Х.в Б. бил признат за виновен
за това, че на 17.01.2022г., около 11,40 ч., на път ВП-81, в участъка на 12-ти км., в посока на
движение от гр.Г. към гр.К., в района на кръстовище с път за „Птицекомбинат“, при
управление на МПС – товарен автомобил марка „Рено“, модел “Мастър Т 35- Д“, с рег. №
СО 1898АК, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, с което по непредпазливост е причинил смъртта на
Д.Н. Б., с ЕГН **********, престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във
вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК като му е наложено съответно
наказание.
Видно от акт за смърт Д.Н. Б. е починал на 21.01.2022 г.
Видно от удостоверение за наследници Д.Н. Б. има син-ищецът Х. Д. Б..
5
С молба от 03.04.2023г. ищецът Х. Д. Б. е отправил застрахователна претенция към
ЗАД „Д.“ АД.
Страните не спорят по отношение на факта, че е налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК №СО 1898 АК по силата на
Застрахователна полица № BG/30/121003634017, сключена със „З.“ АД и валидна към датата
на ПТП-17.01.2022г.
По делото се разпита свидетелката З. Г. Л..
„На 17.01.2022г. пътувах от гр. С., гр. К. в посока гр. Г., гр. М. със служебен автомобил
марка „Дачия“, модел „Логан“, който управлявах аз. След излизане от гр. К. на ляв завой
срещу нас излезе бус. Казвам срещу нас, защото пред мен имаше още една кола.
Произшествието беше в светлата част на денонощието, по обяд. Платното за движение беше
с по една пътна лента за всяка посока. По средата на двете платна има осева линия, но няма
мантинела. Маркировката на осевата линия е непрекъсната. Пътят е със завой и има
кръстовище на завоя, има отбивка за на дясно по моята посока на движение. Отбивката е
към някаква птицекланица или птицекомбинат на гр.К.. Кръстовището, където е отбивката е
„Т“ образно. С автомобилът, който се движеше пред мен, се движехме заедно от гр. К.
нагоре, той се движеше малко пред мен и аз карах след него. Тази отбивка за
птицекланицата (птицекомбината) е между гр. К. и гр. Г., пада се малко след излизане от гр.
К. в моята посока на движение. От автомобила пред мен спазвах около два автомобила
дистанция, не знам колко метра се падат точно. Движила съм се с не повече от 80 км./ч.
Малко преди завоя има знак за ограничение от 60 км./ч., но преди това няма пътни знаци.
Времето беше слънчево, но студено, когато стана произшествието. Не беше мокро. Не
валеше. Пътят беше сух. Нямаше сняг. Платното за движение беше сухо. Просто беше доста
студено, но беше слънчево. В района на ПТП-то нямаше намаление на видимостта. Беше
ясно и имаше нормална видимост. Нямаше ограничение на видимостта. Единственото
ограничаване на видимостта е на самия завой, където завоят ограничава видимостта. Движех
се в посока гр. Г., когато малко преди завоя, тоест почти на завоя видях буса, който ни удари
и дойде в нашата лента. Стана много бързо. Явно е ударил първо предната кола и аз се
ударих в тях. Не знам откъде се появи този бус, все едно от никъде. Идваха коли отсреща,
може би е решил да ги изпреварва и е изгубил контрол, не знам какво е направил. Бусът го
видях пред мен как излиза от завоя и влиза в нашата лента и удари автомобила пред мен.
Ударът между буса и колата, която беше пред мен беше челен. Помня, че видях буса срещу
нас, помислих си, че той тръгва да прави ляв завой към комбината, но той не завива, удари
колата пред мен и аз се ударих в нея. Нямах време за някакви кой знае какви мисли, дори не
помня дали съм натиснала спирачка, може би инстинктивно съм натиснала спирачки. Просто
стана много бързо. Бях си ударила и тялото и главата, опитах се да изляза от колата, може би
съм изгубила съзнание за някакво определено време, защото когато сама излязох от колата,
използвайки доста сила, за да отворя вратата, около мен имаше хора от другите коли, които
пътуваха от страната на буса, които тичаха напред, назад, питаха ме как съм. Бусът се
6
обърна, но не помня на коя страна. Колата пред мен, когато слязох да видя какво се случва,
колата се беше завъртяла почти в другата лента, аз бях почти в моята лента на движение, а
бусът беше до мен, но ще Ви излъжа как беше точно обърнат. Повечето хора тръгнаха към
буса, за да видят има ли пострадали, няма ли и какво се случва, а аз отидох към тази жена,
която беше в колата пред мен, за да й помогна, защото беше затисната от колата. Освен, че
си говорих с жената от предната кола, на която нямаше как да помогна, защото беше
затисната и дойде пожарна, за да отворят колата и да я извадят. Бусът беше обърнат и
мъжете вечер се опитваха да влязат и извадят един възрастен мъж, с който не знам какво се е
случило в буса. Момчето, което е шофьорът на буса вече беше излязъл от него и навън
видях, че това е той. След това не съм помагала кой знае колко на никого, защото нямаше
как да помогна. Единствено видях жената, която беше в предната кола и беше затисната,
защото тя беше с колан. От буса не съм видяла хората, тъй като той беше обърнат и вече
вадеха хората.
Имаше разстояние между мен и буса, но не мога да преценя точно колко е било.
Предполагам щетите по буса са били от страната, на която се е обърнал. Не помня дали бяха
счупили предния прозорец или си беше счупен и как извадиха хората. Дали изкараха хората
през предния прозорец или през страничното стъкло на вратата не помня.
Не и двамата бяха в буса.“.
По делото се разпита свидетелката Л.Д. Д.а.
„Познавам Х. Б. от раждането му. С родителите му имаме петдесетгодишно
приятелство. Бях в болница от Ковид-19, когато е станало произшествието, но разбрах
веднага. Не мога да кажа точно какво е станало. Знам единствено, че първо са се обадили на
Х.. След като разбрах за случилото се пожелах да ме изпишат от болницата и се прибрах в
гр. Г., за да бъда близо до съпругата на Д.. Тогава синът му Х. не беше на себе си от факта,
че отива на място, на което може да завари баща си в такова състояние. Към онзи момент Х.
не знаеше, че е станало най-страшното. Всъщност баща му още беше жив и тогава Х. е
извикал линейка и са го транспортирали до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Х. беше плътно с
него в болницата. През целия ден в коридора чакаха сведения от лекуващите лекари.
Направиха всичко възможно да търсят контакти, както на всеки се случва да търси близки
за лекари и беше изцяло там, и когато се разбра, че Д. е починал беше шок за всички.
Х. живееше при семейството си и след брака му, живяха три години с майка си и
баща си, след което Д. подсигури апартамент на Х. в гр. Г. пак в близост до тях, но те бяха
почти по всяко време в къщата на майка си и баща си. Двамата живееха в различни
домакинства, но в едно населено място. Мога да кажа, че толкова много се отрази на Х.
загубата на баща му, защото баща му беше стожер за цялото семейство. Той пое бизнеса на
баща си, въпреки че имаше собствен бизнес, пое грижите за майка си, която се разболя
онкологично в следствие смъртта на съпруга си. И. беше навсякъде, на работа, в магазина,
всеки ден на гробища, плачеше неистово, защото наистина загубата беше огромна. Като
приятели не можем да повярваме още, че това нещо се е случило. Х., колкото и силен
характер да има като мъж, стана много нервен, много избухлив, в същото време безкрайно
7
грижовен. Това нещо му се отрази по-скоро психически, започна да вдига кръвно, което го
знам със сигурност, направи диабет, което го знам със сигурност, излезе му псориазис, което
беше в следствие смъртта на баща му, което мисля, че е достатъчно да кажа какво е
преживял. Продължава да го преживява, защото 3 години не са кой знае колко и не могат да
свикнат още с неговата загуба.
За мен Д. беше образец като баща. Дори съм давала примери на моя съпруг, че искам
да бъде като Д., безкрайно грижовен. Той даваше всичко за себе си. Започна да учи в гр. К. в
техникума по ветеринарна медицина. Водеше го, докарваше го, искаше това, искаше онова,
въобще беше безкрайно грижовен като родител.
Още като малък бях госпожа на Х. в детската градина. Ние знаехме, че само баща му
го води, само баща му го прибира. Само него търсехме, когато Д. имаше някакви
здравословни проблеми за него беше и баща и майка. След това като ученик, Д. беше много
взискателен към сина си и изискваше много от него, за да бъде добър ученик. След това,
когато отиде в гр. К., защото с бизнеса му му се налагаше за някои неща да пътува до гр. С.,
всеки път се отбиваше в техникума, за да види как е синът му. Наистина много грижовен и за
пример.
Не се е налагало бащата Д. Б. да отсъства от семейното жилище.
Х. след като завърши в техникума, баща му го привлече в неговия бизнес и Х. беше
плътно до баща си. Много години бяха в един и същ бизнес. Взаимно си помага за всичко.
Ако се налага да се секат дърва за къщата, Х. беше насреща. Ако се налага за по-такива неща,
които Д. не можеше, на среща беше Х.. Х. разчиташе на финансова издръжка от баща си. Д.
беше известен, имаше средства и успя да закупи собствено жилище на двата си сина, водеше
ги непрекъснато на почивки, помагал е. Х. не е спирал да говори колко му липсва баща му,
защото той опира до тези неща, които е вършил баща му, сега ги върши той. Преди смъртта
на Д. всеки петък и събота бяха на вечери, да кажем по-официални, Д. беше страхотен
кулинар, правеше великолепни неща и канеше децата си всяка петък и събота, защото
другият му син идваше от гр. С.. Присъствала съм много често на техни тържества. Без
децата никога не са се правили тържества, но са правили такива дори през седмицата.
Преди да почине баща му, Х. не е имал никакви заболявания. Преди злополуката с
баща му, Х. си беше здраво и работещо момче. Преди това не е имал абсолютно нищо.
Х. и баща си бяха много години заедно, след което Х. започна да се занимава с
дърводобив, като негов собствен бизнес. Х. помагаше на баща си в неговия бизнес и
отделно имаше собствен бизнес.
Абсолютно да. Д. беше работещ до последно. Дори предния ден си беше на работа,
беше в Общинския съвет в гр. Г., където присъстваше по всяко време. Той беше толкова
жизнен, че никога не е имал никакви заболявания или здравословни проблеми.
Откъде знаете, че бащата на Х. е подсигурил новия му дом?
Ние сме най-добрите приятелски семейства. Д. ми беше казвал, че ще купи апартамент на Х.
8
и в стремежа си да го подсигури, след като Х. се омъжи, желание на всеки родител е да
подсигури детето си и мисля, че това е нормално.“
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно -
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни - чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ - срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно -„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал. 1
9
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената
с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „Д.” АД - вх. №
1690/03.04.2023 год. на Х. Д. Б., по който няма данни ответникът да се е произнесъл до
изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал. 1 от КЗ, като определи и заплати обезщетение
или откаже плащане на такова.
По основателността на предявения иск съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищецът
следва да установи и че е низходящ от първа степен, т.е. от кръга на лицата, легитимирани да
получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 4/25.05.1961 год. с оглед смъртта на
техния съпруг и баща.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложената по делото влязла в законна сила на 30.03.2024 год. присъда
№12/14.03.2024 год. на СОС, постановена по НОХД №727/2023 год. - относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че
зачитайки така постановената присъда на наказателния съд, настоящият съдебен състав
следва да приеме за установени: извършеното виновно от Х. Х.в Б. деяние, съставляващо
престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ и чл.342,
ал.1 от НК; настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на Д.Н. Б., за когото бе
установено, че е баща на ищеца Х. Д. Б..
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ -
обстоятелството, че за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т - 35 Д“, с ДК №
СО 1898 АК, управляван при ПТП от деликвента Х. Х.в Б., е бил сключен с ответника
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/30/121003634017, към датата на ПТП, 17.01.2022 год.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Застрахователно
акционерно дружество „Д.“ АД по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
10
резултат от наследодателя на ищеца, който със своите действия, респ. бездействия да е
допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат, като е пътувал в автомобила
без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Видно
от показанията на свидетелката З. Г. Л. не се доказа липсата на предпазен колан.
Следва да се посочи, че ответникът следва да установи не само твърдените действия и
бездействия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен
резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена
както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. №
44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., № 59/10.06.2011 год.
по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.-
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Доказан по основание, предявеният главен иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти
и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение №
749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по
т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год.
на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга - най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания, търпени
от сина на починалия Д.Н. Б. вследствие загубата на неговия баща. Характерът и тежестта
на същите бяха установени от показанията на свидетелката Л.Д. Д.а ищецът Х. Д. Б. е
11
преживял тежко загубата на своя баща, с когото са поддържали непрекъснати контакти,
всички са поддържали близки човешки взаимоотношения. Установи се, че починалият Д.Н.
Б. е подпомагал и материално сина си с доходите от търговската си дейност, осигурявал е
издръжката на семейството си, закупил е жилище на сина си в гр. С., в което ищецът е
заживял, след като е създал свое семейство.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата
сума, която ответникът дължи на ищеца е в размер на 160 000 лева - съобразена и с момента
на настъпване на застрахователното събитие, 21.01.2022г., при отчитане на настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата и икономическата конюнктура. Поради изложеното съдът следва да осъди ЗАД „Д.”
АД да заплати на ищеца Х. Д. Б. сумата от 160 000 лева, като отхвърли предявения като
частичен иск за разликата до пълния им предявен като частичен размер от 200 000 лева, при
пълен размер на претенциите от 250 000 лева.
Върху сумата от 160 000 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 04.07.2023 год. до окончателното
им заплащане, съобразно заявения петитум - независимо, че с оглед изложеното по-горе
застрахователят дължи законна лихва от по-ранен момент /03.04.2023 год., датата, на която е
сезиран със застрахователните претенции по чл.380, ал.1 от КЗ/.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът Х. Д. Б. е освободен от заплащане на
държавни такси и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете по чл.432, ал.1 от КЗ - в
размер на 6 400 лева. В хода на производството по делото не са направени разноски от
бюджета на съда.
В хода на производството по делото ищецът не са направили разноски и такива не
следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Тъй като видно от представения в о.с.з. на 07.02.2025 год. договор за правна помощ
от 15.11.2024 год., сключен между ищците и адв. Д. К. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищците и осъди ответника да заплати така
определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на ОСГТК
на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при определянето на
възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за съотношението на
12
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва
да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при несъответствие между размера
на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение.
В настоящия случай невисоката фактическа и правна сложност на делото е
обусловена от приложението на чл.300 от ГПК с оглед наличието на влязла в сила присъда
за процесния деликт, което е предпоставило и извършването на значително по-малко
процесуални действия по събиране на доказателства - напр. във връзка с установяване на
авторството на деликта, неговата противоправност и виновността на дееца; отделно -
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищеца в проведените
едно съдебно заседание се свеждат до разпит на двама свидетели.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи
на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко - фактическата и правна
сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС,
II т.о./. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ с оглед уважения
размер на исковете /160 000 лева/ минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.5
би възлизал на 12 650 лева, което е несъответно на фактическата и правна сложност на
делото.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на
делото и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 5 000 лева,
която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца. Върху
така определеното възнаграждение няма основание за начисляване на ДДС. Така
определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция
съразмерно на отхвърлената част на исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК
/определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът Застрахователно акционерно
дружество „Д.“ АД е направил разноски в размер на 85 лева - внесен депозит за призоваване
на свидетел и ДТ за издаване на съдебно удостоверение. Тъй като ответникът не е бил
представляван по делото от юрисконсулт, а от адвокат, то няма основание и за присъждане
на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, каквото искане е направено от пълномощника му.
Ответникът не е удостоверил и сключен договор за правна помощ, съотв. не е удостоверил
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, поради което такова
също не следва да му се присъжда.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът Х. Д. Б. следва да се осъди да
заплати на ответника Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД сумата от 17 лева,
съставляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
13
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД „Д.” АД, ЕИК . да заплати на
Х. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „Стефан Караджа“№10, сумата от 160 000,-
лева (сто и шестдесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди - душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговия баща
Д.Н. Б., настъпила на 21.01.2022 год. вследствие на горното ПТП, настъпило на 17.01.2022г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2023г. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал. 1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за
разликата до предявения му като частичен размер от 200 000 лева (двеста хиляди лева), при
пълен размер на претенцията от 250 000 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД ГПК ЗАД „Д.” АД, ЕИК . да заплати на адв.
Д. Г. К. от САК, с личен номер **********, със служебен адрес гр. С., пл. „Позитано“, ет.3,
офис 36, сумата от 5000,-лева (пет хиляди лева), съставляваща определено от съда по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Х. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул.
„Стефан Караджа“№10, да заплати на ЗАД „Д.” АД, ЕИК . сумата от 17,-лева (седемнадесет
лева), съставляваща направени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „Д.” АД, ЕИК . да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд гр.С. бул.„Витоша“ №2 сумата от 6 400,-лева (шест хиляди и
четиристотин лева), представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14