№ 725
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500678 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна
жалба на „ ЮтеКредит България „ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Разпореждане от 18.01.2023 г., обективирано в Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 311/18.01.2023 г. по
ч.гр.д. № 349/2023 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по
заявлението на частния жалбоподател вх. № 2 273/ 10.01.2023 г. за издаване
на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу
длъжник В. Й. Ц. досежно претендираните със заявлението вземания,
съставляващи такса за разглеждане по чл. 5.1 от договора за потребителски
кредит в размер на 159, 60 лв. и такса по т. 5.5 от Общите условия към
договора на ЮтеКредит България ЕООД във връзка с Тарифата на
дружеството за таксите и комисионните на физическите лица в размер на 218,
50 лева.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното
разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен
съдебен акт за уважаване на заявлението за процесните вземания.
Претендират се разноски.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от
ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е
допустима и ще се разгледа по същество.
За да постанови отказ по заявлението досежно казаните такси
районният съд е приел,че договорните клаузи за тях са нищожни поради
1
противоречие с императивната норма на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Тези решаващи мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Според разпоредбата на чл. 5.1 от сключения между страните Договор
за потребителски кредит от 27.08.2021 г., в деня на подписване на договора
кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане.
Явно се касае за такса във връзка с усвояването на кредита по смисъла
на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, която разпоредба изрично забранява да бъде събирана
от кредитора. Изводът на районния съд в същия смисъл е правилен.
Според чл. 5.5 от ОУ, в случай на неизпълнение на задълженията си по
договора точно и в срок кредитополучателят дължи да възстанови
причинените на кредитора разходи за административно обслужване
съобразно действащата Тарифа на последния и при стриктно съобразяване на
реално извършените от него действия. Тарифата не е представена, какви са в
случая реално извършените действия и направените за тях разходи не се сочи
в заявлението.
Действията на кредитора по извънсъдебно събиране на задължението не
съставляват – както неоснователно се твърди, престирани от кредитора
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а несъмнено са
действия по управлението на кредита по смисъла на ал. 2 от разпоредбата, за
които той няма право да събира нито фиксирана такса, нито разходи, тъй като
съгласно чл. 33 ал.ал. 1 и 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите по
кредита плащания, той дължи само обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Дори и да се приеме противното, налице е обоснована
вероятност за неравноправност на тази клауза от ОУ на основание чл. 143 т. 5
от ЗЗП, тъй като същата не сочи реални разходи на кредитора / направени или
разумно би могло да се очаква да бъдат направени / във връзка с
изискуемостта на просрочения кредит, а явно се касае за предварително
фиксирана по основание и размер сума, дължима се независимо от настъпили
или разумно очаквани да настъпят разходи. Тоест съставлява отнапред
уговорено по основание и размер задължение за потребителя при допуснато
от него забавено изпълнение по кредита, извън и наред с останалите такива за
същата забава. Твърденията в частната жалба относно естеството на тези
разходи е неоснователно, тъй като то не се извлича от съдържанието на тази
клауза, в която подобни разяснения – и изобщо каквито и да било такива
относно основанието за процесните хипотетични разходи и формирането им
като размер, липсват, липсва и Тарифата, в която се твърди те да са
детайлизирани като вид и размер.
С оглед изложеното правилно е постановен отказ по заявлението
досежно горните две вземания, съответно частната жалба срещу отказа е
неоснователна и се оставя без уважение.
И съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане от 18.01.2023 г., обективирано в Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
311/18.01.2023 г. по ч.гр.д. № 349/2023 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е
постановен отказ по заявлението на „ ЮтеКредит България „ ЕООД, ЕИК
********* с вх. № 2 273/ 10.01.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от
ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В. Й. Ц., ЕГН –
********** досежно претендираните със заявлението вземания,
съставляващи такса за разглеждане по чл. 5.1 от договора за потребителски
кредит в размер на 159, 60 лв. и такса по т. 5.5 от Общите условия към
договора на ЮтеКредит България ЕООД във връзка с Тарифата на
дружеството за таксите и комисионните на физическите лица в размер на 218,
50 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3