№ 22598
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20241110104502 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ди Ей Си“ ЕООД, чрез
адв. Г. В., срещу „Групама застраховане” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, да заплати на ищеца сумата в размер на 800,95 лева (след
допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 08.12.2025 г. открито
съдебно заседание), представляваща дължимо обезщетение за причинените от ПТП,
настъпило на 25.08.2023 г., имуществени вреди по лек автомобил марка „Воксхол“, модел
„Вектра“, рег. № ********, щета № 66002300580, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 25.08.2023 г., в гр. Пловдив, на ул. „Захари Стоянов“,
в близост до ул. „Ген. Данаил Николаев“, водачът Н. Т. К., управляваща лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ********, излизайки от паркинга, при завиване на дясно
реализирала ПТП с паркирания лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“, рег. №
********, собственост на С. Д. С.. В резултат на произшествието на паркирания автомобил
били нанесени следните вреди: предна броня и десен фар – с лека деформация и преден
десен калник – със средна деформация. Към датата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/26/123001443510, със срок на застрахователното покритие от 22.05.2023 г. до 22.05.2024
г. На 28.08.2023 г. собственикът на увредения автомобил предявил пред застрахователя по
задължителната застраховка претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените вреди, по която била образувана щета № 66002300580. С писмо изх. № 20-03-
1
2297 С. С. бил уведомен, че ответникът отказва да заплати застрахователно обезщетение,
тъй като естеството и степента на деформациите по увредения автомобил не съответствали
на декларирания механизъм на ПТП и не кореспондирали с уврежданията по другия лек
автомобил – участник в произшествието. Съгласно проформа фактура, издадена от
„Дженеръс Ауто“ ЕАД, за ремонта на увредения автомобил била необходима сумата в
размер на 800,95 лева. На 14.09.2023 г. с договор за цесия С. Д. С. прехвърлил на ищеца
вземането си към ответника по процесната щета. До настоящия момент ответникът не бил
уведомен за извършената цесия. Затова към исковата молба било приложено уведомление по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Групама
застраховане” ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. Р. Ч.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като
недопустим, неоснователен и недоказан. На първо място възразява, че сключеният между
ищеца и собственика на увредения автомобил договор за цесия не пораждал задължения за
ответното дружество и не го обвързвал. Оспорва описания в исковата молба механизъм на
ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между него и твърдените вреди.
Освен това не било доказано наличието на виновно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Оспорва иска и по размер, като твърди, че
същият бил силно завишен и не съответствал на реално претърпените имуществени вреди.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
В съдебно заседание ищецът „Ди Ей Си“ ЕООД, редовно призован, се представлява от
адв. А.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания
отговор. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковата претенция като доказана
от събраните по делото доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Групама застраховане” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. П.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба
и оспорва предявения иск. В хода на устните състезания моли съда да го отхвърли изцяло по
съображенията, изложени в депозирания отговор. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ******** по застрахователна полица №
BG/26/123001443510, със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 22.05.2023 г. до
23,59 ч. на 22.05.2024 г., поради което посоченото обстоятелство е отделено от съда като
2
ненуждаещо се от доказване. Същото се потвърждава от представената по делото
застрахователна полица.
Видно от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І, датата
на първата регистрация на увредения лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“, рег.
№ ********, собственост на цедента С. Д. С., била 31.07.2001 г.
От приетия като доказателство двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие се установява, че на 25.08.2023 г., около 11,00 ч. в гр. Пловдив водачът Н. Т.
К., управляваща лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ********, излизайки
от паркинг при завиване на дясно по ул. „Захари Стоянов“ реализирала ПТП с паркирания
на главната улица лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“, рег. № ********,
собственост на С. Д. С.. Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил били
причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: предна броня – ожулена,
калник – смачкан, държач на фар – счупен. Протоколът бил подписан от двамата водачи,
участвали в ПТП без забележки и възражения, като водачът Н. К. отбелязала, че е виновна.
Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. –
ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети
и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение №
3. Доколкото между двамата водачи – участници в ПТП не е имало спор относно неговия
механизъм и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към
МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.),
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на
процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на
МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП,
подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на
инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална
доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори
на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на
удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и
причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде
преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на
съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с
3
действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса
(вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от
25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Описаният в двустранния констативен
протокол за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по
делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на
свидетелката Н. Т. К..
За причинените на процесния автомобил повреди, на 28.08.2023 г. собственикът С. Д.
С. подал до ответника, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, уведомление за настъпилото
застрахователно събитие, по което била образувана щета № 66002300580. На 29.08.2023 г. на
увредения автомобил бил извършен оглед от експерти на застрахователя, които описали
следните увреждания: облицовка предна броня и десен фар – с лека деформация, преден
десен калник – със средна деформация.
Не се спори между страните, че с писмо изх. № 20-03-2297/29.08.2023 г.
застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение по процесната щета, тъй
като естеството и степента на деформациите по увредения автомобил не съответствали на
декларирания механизъм на ПТП и не кореспондирали с уврежданията по другия лек
автомобил – участник в произшествието.
Видно от договор за цесия от 14.09.2023 г., собственикът на увредения автомобил С. Д.
С. прехвърлил възмездно на ищеца „Ди Ей Си“ ЕООД вземането си към „Групама
застраховане” ЕАД, представляващо дължимо застрахователно обезщетение по щета №
66002300580 от 28.08.2023 г., заведена по застрахователна полица „Комбиниран пакет
„Соло“ № BG/26/123001443510 за МПС „Воксхол Вектра“, рег. № ********. Съгласно т. 2 от
договора за цесия прехвърленото вземане преминавало в патримониума на цесионера, ведно
с принадлежностите му.
От представено по делото пълномощно от 14.09.2023 г. се установява, че цедентът
упълномощил цесионера и Адвокатско дружество „М.“ със следните права: да изпратят и
входират подписано от първия уведомление, както и да уведомяват лично от свое име
„Групама застраховане” ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания по договор за цесия
от 14.09.2023 г., сключен между С. Д. С. и „Ди Ей Си“ ЕООД. Адвокатско дружество „М.“
имало право да преупълномощава с правата си по това пълномощно и адвокати, които не са
част от дружеството. В тази връзка към исковата молба е приложено уведомление по чл. 99,
ал. 4 ЗЗД от 14.09.2023 г., подписано от собственика С. Д. С., до ответното дружество за
извършената цесия. На основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД ответникът бил уведомен, че негов
кредитор по процесната щета било „Ди Ей Си“ ЕООД и на него следвало да изпълни.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитана свидетелката Н. Т. К. – водач на другия автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие. От показанията й се установява, че процесното
ПТП настъпило през м. август, сутринта около 09,00 ч. Времето било ясно, видимостта –
перфектна. Свидетелката излизала по тясна уличка от паркинг зад блока и завила надясно по
4
централната улица. Не видяла паркирания там автомобил и със задна дясна броня ожулила
неговата предна дясна броня, малко от мигача, повече от фара и малка част от вратата. След
като чула шума от съприкосновението между двата автомобила, спряла и констатирала
причинените щети. Със собственика на процесното МПС съставили представения по делото
двустранен констативен протокол. Съдът кредитира изцяло показанията на Н. К. като
обективни, последователни, подробни и логични. Същите напълно кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът няма основание да смята,
че при свидетелката липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и
добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото документи. От заключението се установява, че
обстоятелствата и причините, при които настъпило процесното ПТП, били следните: на
25.08.2023 г., около 11,00 ч. лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** се движил в
района на паркинг в близост до кръстовището между ул. „Захари Стоянов“ и ул. „Ген.
Данаил Николаев“, където водачът предприел маневра за излизане и завой надясно по ул.
„Захари Стоянов“, в посока към ул. „Ген. Данаил Николаев“, при която реализирал ПТП с
паркирания от дясната му страна лек автомобил „Воксхол Вектра“, рег. № ********. Вещото
лице направило извод, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното
ПТП било поведението на водача на лекия автомобил „Тойота Ярис“, който при извършване
на маневра за завой надясно не оставил достатъчно странично разстояние до паркирания от
дясната му страна лек автомобил „Воксхол Вектра“. От така представения механизъм на
ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в Протокола за ПТП
видими увреждания се налагал изводът, че щетите по процесния лек автомобил се намирали
в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 25.08.2023 г. произшествие в гр.
Пловдив. Вещото лице изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на застрахователното събитие, възлизала на 813,65 лева. От заключението се
установява, че уврежданията по двата автомобила по вид, площ и посока съвпадали с
описания от вещото лице механизъм на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
Преди да бъде разгледан предявеният иск по същество съдът следва да се произнесе по
5
направените от ответника възражения относно легитимацията на ищцовото дружество да
претендира заплащане на процесното вземане. „Ди Ей Си“ ЕООД обосновава правния си
интерес от предявяване на иска със сключен на 14.09.2023 г. договор за цесия със
собственика на увредения автомобил – С. Д. С.. В отговора на исковата молба ответникът е
оспорил посочения договор с твърдението, че към датата на сключването му цедентът не е
имал вземане към застрахователя, което да прехвърли на цесионера. Настоящият съдебен
състав намира възражението за неоснователно. Цесията е договор, по силата на който
кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Предмет на цесията могат да бъдат
вземания (парични и непарични) и други права, които имат имуществен характер. Правата
трябва да са действителни, като прехвърлянето на право, което не е изискуемо, не е
недействително, съответно настъпването на изискуемостта не обуславя годността на
вземането да бъде предмет на договор за цесия. Не съставлява пречка за прехвърлянето на
това вземане и съществуващ спор между кредитора и длъжника относно действителния
размер или изискуемостта на вземането. В съответствие с принципа, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам притежава, цесионерът придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора за цесия, като
в негова полза ще преминат действително притежаваните от цедента права до посочения в
цесията размер (вж. Решение № 50103 от 12.01.2024 г. по т. д. № 1970/2022 г., I т. о., ВКС).
Обстоятелството, че към момента на сключване на процесния договор за цесия вземането на
цедента е било спорно, т.е. неликвидно, включително отречено от ответника, не означава, че
то не съществува. Ако бъде установено, че прехвърленото вземане не съществува или е
нищожно, унищожено, непрехвърлимо, прекратено, погасено по давност или принадлежи на
трето лице, цедентът отговаря пред цесионера, ако прехвърлянето е било възмездно (чл. 100
ЗЗД). Обстоятелството, че при несъществуване на прехвърленото вземане възниква
единствено договорна отговорност за цедента, е достатъчно за обосноваване на извода, че в
този случай договорът не е нищожен и поражда валидно облигационно отношение между
страните по него.
Нещо повече, в съдебната практика се приема, че длъжникът не е легитимиран да
оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в
предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или
допустимо при изрично установени условия, които не са спазени. И това е така, защото
страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът и той не създава нови права и/или
задължения в правната сфера на длъжника, а само се променя лицето, на което той трябва да
изпълни. Поради това длъжникът не е страна по договора за цесия, макар и той да е от
значение за него, с оглед надлежното изпълнение на задължението и освобождаване от
отговорност. Затова той не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или
прекратяването му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него.
Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и
длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на
договора за цесия. Нищожността е съществен порок на сделките и на нея може да се позове
всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по
6
договора за цесия. Възможността за такова позоваване обаче е ограничена от наличието на
интерес за третото лице за прогласяване на нищожността. При евентуална нищожност на
договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4
ЗЗД на новия кредитор, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор
следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да
оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4
ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор
може да бъде отказано само поради липсата на уведомление (вж. Решение № 60256 от
07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., ВКС). В настоящия случай е прехвърлено
вземане, достатъчно индивидуализирано по страни, размер (определяем) и правопораждащ
фактически състав, съществувало към датата на сключване на договора за цесия, макар и
неликвидно, като по съгласие на страните по него прехвърлителният ефект на цесията е
настъпил със сключването на договора. Не могат да бъдат приети направените в отговора на
исковата молба възраженията, че с процесния договор за цесия недопустимо се
освобождавала от отговорност сочената за виновна за настъпването на процесното ПТП Н.
К.. Страните по договора за цесия нямат правомощието да освобождават когото и да било от
отговорност, а са се възползвали единствено от възможността да си прехвърлят възмездно
паричното вземане на собственика на увредения автомобил срещу застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
На следващо място съдът намира, че ответното дружество е било надлежно уведомено
за извършената цесия. Съгласно съдебната практика установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение в полза на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо подадената
искова молба от цесионера за присъждане на прехвърленото вземане, доколкото изхожда от
новия кредитор, няма характер на съобщение за самото прехвърляне, т.е. същата не
представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и няма за последица действие на
цесията спрямо длъжника. От друга страна обаче не може да не бъде съобразен настъпилият
в хода на процеса факт на получаване на отправеното от цедента до длъжника уведомление
за цесията. Едно от приложенията към исковата молба е именно уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, с което С. Д. С. уведомява длъжника „Групама застраховане”
ЕАД, че е прехвърлил вземанията си към него по процесната щета на „Ди Ей Си“ ЕООД.
Исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответното дружество на
07.03.2024 г. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
7
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І Т.О.,
ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ Т.О., ВКС). Освен това следва
да бъде подчертано, че задължението по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е предвидено единствено в
интерес на длъжника и то за да бъде предпазен от плащане в полза на ненадлежен кредитор.
В настоящия случай нито се твърди, нито има данни ответникът да е извършвал някакви
плащания по процесната щета в полза на стария си кредитор след извършената цесия, което
да налага обсъждане на въпроса надлежно ли е същото или не. По делото са представени
всички необходими доказателства, установяващи прехвърлянето на процесното вземане в
полза на ищцовото дружество, поради което същото се явява легитимирано да претендира
изплащането му от ответника.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правото на иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане
на обезщетение за причинените му от застрахования вреди. Това право произтича от
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и причинителя на вредата и настъпване на застрахователното събитие.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на
причинителя на вредата – деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената
връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност. Това е така, защото
отговорността на застрахователя, изразяваща се в заплащане на обезщетение за
претърпените от пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на застрахования делинквент –
застрахователят дължи обезщетение за вредите само доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за тяхното репариране. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Не се оспорва от страните и е прието от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на марка „Тойота“, модел
„Ярис“, с рег. № ******** по застрахователна полица № BG/26/123001443510.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От съвкупния анализ на двустранния констативен протокол за ПТП,
изслушаните свидетелски показания и заключението на съдебната автотехническа
експертиза се установява механизмът на настъпване на произшествието, както и
8
противоправното поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба
са неоснователни. Н. Т. К. нарушила правилата за движение и по-точно задължението си
като водач на пътно превозно средство при разминаване с друго превозно средство да
осигури достатъчно странично разстояние между тях (чл. 44, ал. 1 ЗДвП). В резултат на
противоправното поведение на водача Н. К., на лекия автомобил, собственост на цедента С.
С., били причинени щети, като вещото лице установило, че от техническа гледна точка е
налице съответствие между механизма на съприкосновението и повредите по автомобила.
Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка между противоправното
поведение на водача и причинените щети. Видът и характерът на вредите по процесния
автомобил се установяват както от писмените и гласните доказателства по делото, така и от
заключението на вещото лице. По делото липсват доказателства, които да оборват
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При
застраховка „Гражданска отговорност“ размерът на застрахователното обезщетение е
ограничен и от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по
т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О.,
ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
9
вещото лице стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни цени в размер на
813,65 лева представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който
размер следва да бъде определено застрахователното обезщетение, дължимо от ответното
дружество. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид
обстоятелството, че ищецът претендира заплащане на сума в по-малък размер, а именно
800,95 лева, съдът следва да се съобрази с направеното искане. По делото няма данни, а и
твърдения за пълно или частично погасяване на задължението. С оглед изложеното дотук,
искът по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото
производство ищецът е извършил следните разноски: 50 лева за внесена държавна такса, 250
лева за депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за призоваване на свидетел и 480 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Групама застраховане” ЕАД следва да бъде осъден
да заплати на ищеца „Ди Ей Си“ ЕООД сумата в общ размер на 840 лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса, депозити за
вещо лице и за призоваване на свидетел и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Групама Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори С. Е. Б. и Т. П. М., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, да заплати на „Ди Ей
Си“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Д. З., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец“, ул. „Хан Аспарух“ № 60, ет. 3, по иска с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД
сумата 800,95 (осемстотин лева и 95 ст.) лева, представляваща дължимо обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените от
ПТП, настъпило на 25.08.2023 г., имуществени вреди по лек автомобил марка „Воксхол“,
модел „Вектра“, рег. № ********, щета № 66002300580, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Групама Застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори С. Е. Б. и Т. П. М., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет.
10
3, да заплати на „Ди Ей Си“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Д.
З., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Хан Аспарух“ № 60,
ет. 3, сумата 840 (осемстотин и четиридесет) лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за
призоваване на свидетел и за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11