РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. И. К., подадена чрез особения
представител адвокат Б., против Решение № 260026 от 04.01.2021 г.,
постановено по гр. дело № 14946 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което
е признато за установено, че жалбоподателката дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД сумата от 455,14 лева,
представляваща стойността на доставените и потребени питейна и отведена
канална вода за периода 05.04.2017 г. до 07.06.2018 г. за водоснабден имот,
находящ се в гр. П., ***, както и сумата от 51,59 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 30.06.2017 г. до 31.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.06.2019 г., до окончателното погасяване на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10732/2019 г. по описа на РС – Пловдив.
В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното
решение. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е извършил
достатъчно задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и
преценка на наведените в хода на производството възражения. Оспорват се
изводите му, че ответницата – тук жалбоподател, има качеството потребител
на доставяните от ищеца услуги. Поддържа се също така, че последният не е
1
доказал, че е изправна страна и е доставял твърдените от него услуги, че
водомерите са изправни и са редовно и коректно отчитани, както и че
ответницата е изпаднала в забава. Отправя се искане към въззивния съд за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, чрез
пълномощника юрисконсулт Н. В отговора се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се отправя молба за оставянето без
уважение и за потвърждаване на обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове за установяване съществуването на вземанията на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД към ответницата Н. И. К.
за главница в размер на 455,14 лева, представляваща стойността на
доставените и потребени от последната питейна и отведена канална вода за
периода 05.04.2017 г. до 07.06.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в гр.
П., ***, както и сумата от 51,59 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 30.06.2017 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 27.06.2019 г., до окончателното погасяване на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 10732/2019 г. по описа на РС – Пловдив.
С обжалваното решение предявените искове са уважени изцяло като
доказани по основание и размер. Първоинстанционният съд е приел за
установено от събраните по делото доказателства, че ищцовото дружество е В
и К оператор по смисъла на чл.198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв
предоставя В и К услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив,
както и че ответницата има качеството потребител на такива услуги. Приел е,
на следващо място, че процесният имот е водоснабден, а отчитането на
изразходваната вода е ставало въз основа на две измервателни устройства,
като през целия процесен период отчетът е бил реален. Количеството
доставени за обекта В и К услуги съдът е приел за установено от
представените по делото карнети, които е ценил в съвкупност с останалите
доказателства. Въз основа на заключението по назначената по делото
съдебносчетоводната експертиза съдът е направил извод, че стойността на
начисленото количество вода общо за двата водомера е правилно определена.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
2
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че
ищцовото дружество е В и К оператор, както и че дейността на същото се
осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия, които са в сила
за всички потребители от обслужваната територия.
Един от спорните по делото въпроси е притежава ли ответницата
качеството потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги.
Съгласно §1, т. 2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4)
също е дефинирано понятието „потребител“, а именно: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Съгласно чл. 2, ал.
3 от Общите условия на ищцовото дружество потребител на услугите може да
бъде и наемателят за срока на наемното правоотношение, като самите общи
условия на дружеството въвеждат условията за това. В настоящия случай
между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че ответницата е имала открита партида за доставяне на питейна
и отвеждане на канална вода с аб. № ********** за имот на адрес гр. П., ***.
По делото е представена справка от ОП „Жилфонд“, от която видно, че по
силата на Заповед № 84/02.07.1982 г. същата е настанена в жилище, находящо
3
се на посочения по-горе адрес, собственост на Община Пловдив. Въз основа
на посочената заповед между нея и Община Пловдив чрез ОП „Жилфонд“ е
сключен договор за наем от 14.10.2005 г. По делото е представено и
уведомление от 31.05.2018 г. от ответницата, адресирано до директора на
общинското предприятие, в което същата е изразила желанието си за
прекратяване на наемния договор, считано от 01.06.2018 г. В уведомлението е
инкорпорирана и декларация на ответницата, че в 14-дневен срок ще
представи бележки за платени консумативи и закрити партиди за НЕК и В и
К. От приложените към преписката на общинското предприятие констативни
протоколи за извършени посещения се установява, че от началото на
процесния период до 01.06.2018 г. ответницата е обитавала жилището заедно
с членовете на своето семейство, поради което неоснователни се явяват
поддържаните във въззивната жалба възражения в тази насока. При тези
данни и с оглед посочената по-горе правна рамка, настоящият съдебен състав
намира, че между страните по делото е налице облигационно отношение, като
към процесния период ответницата е имала качеството потребител на
предоставяните от ищеца В и К услуги.
Данни за количеството доставени за обекта В и К услуги се извличат от
представените по делото карнети. Възраженията на ответника за недоказаност
на размера на потреблението, тъй част от отчетите не носят подпис на
потребител, а друга част от тях носят различни подписи, са неоснователни.
Карнетът представлява нормативно предвиден документ, установяващ
посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. В
разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 е предвидено, че отчетните
данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така
и с подписа на негов представител. Действително за част от помесечно
отчетените количества вода липсва подпис на потребител. Следва да се има
предвид обаче, че отчитането на консумираната вода е процес, при който
отразяването на текущото потребление представлява добавяне на стойности
към вече ползваните количества. Така, с полагането на подпис в карнетния
лист за последващ период потребителят удостоверява ползването на В и К
услуги и за периода преди отчета, съдържащ негов подпис. На следващо
място, както бе посочено по-горе, отчетните данни могат да бъдат
удостоверени не само от титуляра на партидата, но и от негов представител. В
закона липсва изискване за упълномощаване на този представител, от което
следва извод, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не
е изрично упълномощено да представлява потребителя във връзка с
отчитането на водомера, се явява негов представител въз основа на родствена,
съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По
тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4 може да бъде всяко лице, което обитава имота на
някакво фактическо или правно основание. Подписването на карнета от
такова лице не води до неистинност на документа. В случая от констативните
протоколи, приложени към представената от ОП „Жилфонд“ гр. Пловдив
4
преписка, касаеща наемното правоотношение, е видно, че процесното
жилище е обитавано не само от ответницата, но и от нейните деца и внуци.
От приетата в хода на производството пред първата инстанция
съдебнопочеркова експертиза се установи, че един от отчетите – този от
05.02.2018 г., е подписан от Н. С. С., фигурираща в договора за наем от
14.10.2005 г. като член на домакинството на ответницата, настанено в
общинското жилище. Следва да се отбележи още, че последните за процесния
период записи в карнетните листи в голяма степен съответстват на
показанията на водомерите в констативния протокол от 01.06.2018 г.,
изготвен при предаване на имота от ответницата К. и носещ нейния подпис.
Във връзка с поддържаните във въззивната жалба възражения относно
изправността на поставените в процесния водоснабден имот водомери, следва
да се отбележи, че задължение на оператора на водоснабдителната система е
монтажа, поддръжката и контрола на водомерите на водопроводните
отклонения, но не и на индивидуалните водомери на потребителите (чл. 32,
ал. 10 от Наредба № 4). Съгласно чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от ОУ, при сгради -
етажна собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един
потребител, всеки потребител поставя индивидуални водомери, които са
елементи на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната
водопроводна мрежа на потребителите, като задължението на В и К оператора
е да пломбира холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната
тръба и то за сметка на потребителите. Доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за
сметка на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредба
№ 4 на водомерите се извършват следните проверки: периодично, след
ремонт, при нарушаване на пломбата и по искане на оператора или
потребителя. При възникване на спор относно метрологичните
характеристики на водомерите всяка от страните може да заяви извършване
на метрологична експертиза по реда на Закона за измерванията и
подзаконовата нормативна уредба към него, като при изправен водомер
разходите се поемат от заявителя (чл. 34, ал. 3 и 4 от Наредба № 4, чл. 16, ал.
5 от ОУ). В случая по делото липсват данни някоя от страните да е
инициирала провеждането на тази процедура. При съобразяване на така
установената уредба на отношенията по повод и във връзка с монтажа и
поддържането на индивидуалните водомери, е видно, че е в задължение на
потребителя да следи за техническата изправност на монтирания във
водоснабдения имот водомер и за него са неблагоприятните последици от
евентуално неточно отчитане поради техническа неизправност. Отделно от
това, при съмнения относно изправността на водомера ответницата е можела
да поиска извършването на проверка за неговата метрологична годност.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено, че ищцовото дружество е доставило на ответника В и К услуги за
процесния период в количествата, удостоверени в приложените по делото
5
карнети. От заключението по приетата по делото съдебносчетоводна
експертиза се установи, че отчетените данни от карнетите са намерили точно
отражение в издадените от ищеца на основание чл. 33, ал. 1 от ОУ
ежемесечни фактури, както и че общият размер на задълженията на
ответницата за главница за процесния период възлиза на 455,14 лева. Не се
установява от същата, при носена от нея доказателствена тежест, да е
извършвала плащания на претендираните задължения за предоставени В и К
услуги за питейна вода и отведена канална вода, което обстоятелство се
потвърждава от заключението на експертизата. Изложеното налага извод за
основателност на предявената претенция в пълния заявен размер.
Правилно от първоинстанционния съд е уважена и акцесорната
претенция за обезщетение за забава. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл. 40, ал. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното
количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща
законна лихва по реда на чл. 86 ЗЗД. Доколкото по делото се установи, че е
налице забава от страна на ответницата за заплащане на дължимите суми, то
същата дължи обезщетение за забава в размера, изчислен от
съдебносчетоводната експертиза.
Неоснователно е въведеното с отговора на исковата молба и поддържано
с въззивната жалба бланкетно възражение за погасяване на претендираните
вземания по давност. Претендираните вземания са за периода 05.04.2017 г. –
07.06.2018 г. и за тях на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД се прилага тригодишна
погасителна давност, която не е изтекла към 27.06.2019 г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По така изложените съображения съдът намира подадената въззивна
жалба за неоснователна, поради което първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
При този изход на спора на жалбоподателката не се следват разноски.
Същата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество
разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 50
лв., както и сумата от 250 лв. – възнаграждение за особен представител за
производството пред въззивната инстанция.
Тъй като жалбоподателката, представлявана от особен представител, не
е заплатила държавна такса за образуване на въззивното производство, на
основание чл. 77 ГПК същата следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026 от 04.01.2021 г., постановено по
гр. дело № 14946 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН: **********, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата
от 300 лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 50 лв. – държавна такса
за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7