№ 260
гр. Варна , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500307 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от ИН. Н. П., чрез процесуалния й представител адв. С.К.,
против определение №998/19.03.2021г., постановено по в.гр.д. №650/21г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е спряно производството по в.гр.д. №650/21г. по
описа на ВОС, гр.о. на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на
стабилен съдебен акт по гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС.В жалбата се
твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззиваемите Т. ХР. ТР., ТР. Н. ТР. и В. С. ОСМ. в подадения в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК отговор по частната жалба, тримата чрез процесуалния
им представител адв.Д.П., поддържат становище за нейната неоснователност
и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Въззиваемите В. Б. К. и Д. ЕФТ. ЕФТ., редовно уведомени, не са
депозирали отговори по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
1
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.
Производството по в.гр.д.№650/21г. по описа на ВОС е образувано по
подадени от ИН. Н. П., Д. ЕФТ. ЕФТ., Т. ХР. ТР., ТР. Н. ТР., В. С. ОСМ. и В.
Б. К. въззивни жалби против съответни части от решение №2994/09.07.2020г.,
постановено по гр.д.№11222/18г. по описа на ВРС, с което са частично
уважени, съответно частично отхвърлени предявените от ИН. Н. П. искове
както следва: 1/ против В. Б. К. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС с предмет ½ ид.ч. от
недвижим имот с идентификатор 10135.3515.737.5.3, представляващ
апартамент №3 с площ от 61, 69 кв.м., при участието на Д. ЕФТ. ЕФТ. като
трето лице помагач на ответника по този иск; 2/ против Т. ХР. ТР. и ТР. Н.
ТР. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС с предмет ½ ид.ч. от ½ ид.ч. от недвижим имот
с идентификатор 10135.3515.737.5.15, представляващ от гараж №3 с площ от
36, 80 кв.м.; 3/ против В. С. ОСМ. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС с предмет ½ ид.ч.
от недвижим имот с идентификатор 10135.3515.737.5.1, представляващ
апартамент №1 с площ от 59, 63 кв.м., както и са уважени предявените от ИН.
Н. П. искове както следва: 1/ против В. Б. К. и Д. ЕФТ. ЕФТ. иск с пр.осн.
чл.33, ал.2 от ЗС с предмет прехвърления с договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№11/14г., недвижим имот с идентификатор
10135.3515.737.5.3; 2/ против Т. ХР. ТР., ТР. Н. ТР. и Д. ЕФТ. ЕФТ. иск с
пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС с предмет прехвърления с договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а.№15/14г., недвижим имот с идентификатор
10135.3515.737.5.15; 3/ против В. С. ОСМ. и Д. ЕФТ. ЕФТ. иск с пр.осн. чл.33,
ал.2 от ЗС с предмет прехвърления с договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№149/17г., недвижим имот с идентификатор
10135.3515.737.5.1.
В исковата си молба ищцата ИН. Н. П. твърди, че е собственик на ½ ид.ч.
от недвижим имот с идентификатор 10135.3515.737.5.1, ½ ид.ч. от недвижим
имот с идентификатор 10135.3515.737.5.3 и ½ от ½ ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор 10135.3515.737.5.15, придобила собственост както следва.С
ответника Д. ЕФТ. ЕФТ. са бивши съпрузи, с брак, сключен 1989г., прекратен
с развод през 2010г.Същият е бил собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ дворно място - имот пл.№4689, кв.1113 по плана на гр.Варна,
цялото с площ от 412 кв.м., с адрес гр.Варна, ул.“Добрин Василев“№17, по
2
силата на договор за дарение, обективиран в н.а.№27/82г.С н.а.
№90/09.09.2005г. съсобствениците на дворното място са учредили на
съсобственика Д.Е. възмездно/срещу посочените в договора парични суми/ по
време на брака му с ищцата право на строеж за изграждането на
горепосочените три обекта/ап.№1, ап.№3 и ½ ид.ч. от гараж №3/ в
предвидената за изграждане в това дворно място жилищна сграда.Тъй като
учредяването на право на строеж е възмездно по време на брака между
страните, изградените впоследствие обекти, за които е било учредено право
на строеж /сградата е построена в груб строеж през 2006г. и въведена на
експлоатация през 2007г./ са придобили статут на вещи СИО.По КККР,
одобрени 2008г., ап.№1 съставлява обект с идентификатор
10135.3515.737.5.1, ап.№3 съставлява обект с идентификатор
10135.3515.737.5.3, а гаражът обект с идентификатор
10135.3515.737.5.15.След прекратяване на брака и т.к. при развода
имуществените им отношение по повод тези обекти не са били уредени, те са
останали в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при квоти по ½
ид.ч., като е имало устна уговорка, че ще останат в наследство на децата
им.На 24.05.2018г. ищцата установила, че Д.Е. е сключил разпоредителни
сделки за всеки от трите имота, а именно продал е с н.а.№11/02.12.2014г. на
В.К. обект с идентификатор 10135.3515.737.5.3, с н.а.№15/09.12.2014г. ½ ид.ч.
от обект с идентификатор 10135.3515.737.5.15 на Т. ХР. ТР. по време на брака
й с ТР. Н. ТР., и с н.а.№149/24.08.2017г. на В. С. ОСМ. обект с идентификатор
10135.3515.737.5.1, като приобретателите владеят целите имоти.С договорите
Д.Е. не е могъл да им прехвърли повече от притежаваната от него ½
ид.ч.Сделките са сключени и преди да й бъде предложено като съсобственик
да изкупи частта на Д.Е. по действително уговорените цени.Предвид
гореизложеното са предявени горепосочените искове с пр.осн. чл.108 от ЗС и
чл.33, ал.2 от ЗС.
В отговора си на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК,
ответниците Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. са оспорили така предявените искове,
като са твърдели, че ищцата не се легитимира като собственик, т.к. н.а.
№90/09.09.2005г., с който е учредено право на строеж за трите обекта,
обективира относително симулативна сделка.Твърдят, че правото на строеж
не е учредено от съсобствениците срещу посочените в н.а. парични суми.Тази
3
сделка, както и договорът с който съсобствениците на дворното място -
Христо и Добринка Момчилови и Д.Е. продават на „Жоел“ЕООД 100 кв.м.
ид.ч. от дворното място срещу парична сума, както и договорът, с който му
учредяват като съсобственик право на строеж за обекти в сградата срещу
парична сума, както и договорът, с който Д.Е. и „Жоел“ЕООД като
съсобственици учредяват на останалите съсобственици - Момчилови право на
строеж за определени обекти срещу парична сума са относително
симулативни и прикриват действителните договори между страните за
прехвърляне право на собственост на „Жоел“ЕООД върху ид.ч. от дворното
място и учредяване право на строеж на дружеството за определени обекти не
срещу заплащане на парични суми, а срещу насрещното задължение на
дружеството то да изгради със собствени средства цялата сграда, т.е. вкл. и
обектите на физическите лица.Предвид така учреденото право на строеж с
прикритите сделки, вкл. и тази по н.а.№90/05г., липсва принос на ищцата за
придобиване на правото на строеж, предвид което и впоследствие
изградените обекти не са били със статут на вещи СИО, съответно ищцата не
се легитимира като техен собственик.
С отговора на исковата молба са предявили инцидентни установителни
искове за установяване между страните нищожността на договора за
учредяване право на строеж, обективиран в н.а.№90/05г., като привиден-
относително симулативен в частта за цената на осн. чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД, и
за обявяване за действителен на осн. чл.17 от ЗЗД на прикрития договор
между „Жоел“ЕООД, Д.Е. и Момчилови за прехвърляне на собственост и
учредяване право на строеж срещу задължение на дружеството за
строителство на цялата сграда.Също с отговора са предявили в условие на
евентуалност - уважаване на иска с пр.осн. чл.108 от ЗС насрещен иск с
пр.осн. чл.72 от ЗС против ищцата за заплащане на извършените в имота
подобрения с признаване право на задържане върху имота до заплащането
им.Също с отговора са искали привличането на Д.Е. на тяхна страна като
трето лице помагач по предявения против тях иск с пр.осн. чл.108 от ЗС и в
условие на евентуалност са предявили против него обратни искове с пр.осн.
чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения между тях договор за покупко-
продажба до размера на ид.ч., принадлежащ на ищцата, и с пр.осн. чл.190,
ал.1 от ЗЗД за връщане на платената по договора цена за тази част.
4
С определение №2315/18.02.2019г., постановено по гр.д.№11222/18г. по
описа на ВРС, от производството по гр.д.№11222/18г. са разделени всички
предявени с отговора искове от Т.и, т.к. е прието, че разглеждането им ще
затрудни значително производството по първоначалните искове.
Производството по отделените искове е образувано в гр.д.№2666/19г. по
описа на ВРС.Същото е било спряно в о.с.з. на 14.07.2020г. до приключване
на производството по гр.д.№11222/18г. по описа на ВРС, но предвид дадените
от ВОС на ВРС указания с обжалваното определение №998/19.03.2021г.,
постановено по в.гр.д.№650/21г. по описа на ВОС, гр.о., е възобновено на
30.03.2021г. и насрочено в о.с.з.
Исковете за обявяване нищожността по чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД поради
привидност на договора, обективиран в н.а.№90/05г., и за разкриване на
симулацията по чл.17, ал.1 от ЗЗД, които се разглеждат понастоящем по гр.д.
№2666/19г. по описа на ВРС, са преюдициални по отношение на исковете,
предмет на гр.д.№11222/18г. по описа на ВРС, съответно в.гр.д.№650/21г. по
описа на ВОС, т.к. именно от този договор, съответно твърдението, че с него
се учредява право на стоеж по време на брака срещу заплащането на парична
сума, ищцата черпи своето право на собственост. Действително същите
отношения са въведени и като възражение от ответниците Т.и/както и от
останалите ответници/, но без предявен иск по тези възражения няма да се
формира СПН, т.к. същите ще са предмет на обсъждане само в мотивите на
решението по исковете с пр.осн. чл.108 от ЗС, съответно чл.33, ал.2 от ЗС.Не
може да се отрече правният интерес на страната от установяване на тези
правоотношения със СПН, която да обвърже страните, като и именно за това
са предявени първоначално ИУИ, но впоследствие същите са отделени в
отделно производство.С оглед горното и съдът приема, че производството по
тези искове се явява преюдициално по см. на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.Отделен
е въпросът, че исковете за нищожност на сделка, предявени от трето за нея
лице, каквито са Т.и, е необходимо да бъдат насочени против всички страни
по тази сделка, докато понастоящем те са насочени само против
приобретателя по нея.Също отделен е и въпросът дали Т.и имат правен
интерес да атакуват цялата сделка/така, както в момента я атакуват/, след като
са приобретатели само на един от недвижимите имоти по нея-този, предмет
на техния договор по н.а.№15/14г.
5
Изложеното относно преюдициалността се отнася само до исковете за
нищожност, предмет на гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС.Негов предмет
обаче са и горепосочените искове на Т.и с пр.осн. чл.72 от ЗС, чл.87, ал.3 от
ЗЗД и чл.190, ал.1 от ЗЗД.Тези искове не са преюдициални за исковете с
пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.33 от ЗС.Напротив последните са преюдициални за
първите и следва да се изчака приключване на производството по тях, защото
разглеждането на тези искове на Т.и е поставено от ищците по тях в условие
на евентуалност - да бъдат разгледани само при уважаване на предявените
против тях искове от И.П..
С оглед горното и следва определението на ВОС да бъде потвърдено в
частта му, с която производството се спира до постановяване на стабилен
съдебен акт по гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС, само в частта му по исковете
за установяване на нищожността на договор за учредяване право на строеж,
обективиран в н.а.№90/05г., като привиден - относително симулативен в
частта за цената на осн. чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД, и за обявяване за действителен
на осн. чл.17 от ЗЗД на прикрития договор между „Жоел“ЕООД, Д.Е. и
Момчилови.
В частта, с която производството се спира до постановяване на стабилен
съдебен акт по гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС по останалите предявени в
това производство искове, съответно с пр.осн. чл.72 от ЗС, чл.87, ал.3 от ЗЗД
и чл.190, ал.1 от ЗЗД, определението на ВОС следва да бъде отменено, т.к.
именно производството по гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС в частта му по
тези искове подлежи на спиране на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до
приключване на производството по гр.д.№11222/18г. по описа на ВРС с
влязъл в сила съдебен акт по исковете, предявени от И.П. против Т.и.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №998/19.03.2021г., постановено по в.гр.д.
№650/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с което е спряно
производството по в.гр.д.№650/21г. по описа на ВОС, гр.о. на осн. чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на стабилен съдебен акт по гр.д.№2666/19г.
по описа на ВРС само в частта му, имаща за предмет исковете за
6
установяване нищожността на договор за учредяване право на строеж,
обективиран в н.а.№90/05г., като привиден - относително симулативен в
частта за цената, на осн. чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД, и за обявяване за действителен
на осн. чл.17 от ЗЗД на прикрития договор между „Жоел“ЕООД, Д. ЕФТ.
ЕФТ., Х.И.М. и Д.Д.М.
ОТМЕНЯ определение №998/19.03.2021г., постановено по в.гр.д.№650/21г.
по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с което е спряно производството по
в.гр.д. №650/21г. по описа на ВОС, гр.о. на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до
постановяване на стабилен съдебен акт по гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС в
частта му, имаща за предмет исковете с пр.осн. чл.72 от ЗС, чл.87, ал.3 от
ЗЗД и чл.190, ал.1 от ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7