№ 14751
гр. София, 17.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110167067 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „за“ АД срещу „ви“ ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 525,96 лева
– регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Хюндай“ с рег. № .,
причинени при ПТП, настъпило на 31.03.2017 г. в гр. Бургас, по вина на водача на МПС „к“
с рег. № 9, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2021 г. до окончателното плащане,
както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 141,67
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.03.2019 г. до
24.11.2021 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 31.03.2017 г. в гр. Бургас,
водачът на МПС „к“ с рег. № 9 предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на
което било увредено имущество на трето лице – лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ., със
собственика на което ищецът имал сключена имуществена застраховка „Автокаско“, въз
основа на която заплатил обезщетение в размер на 510,96 лева. Поддържа, че въпреки
получената от ответника покана за сумата в размер на платеното обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ответникът отказал да заплати дължимото
обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, както и размера на определеното от
ищеца застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на МПС „к“ с рег. № 9. Твърди, че не е налице причинно-следствена
връзка между реализираното ПТП и процесните вреди, поради което моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
1
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 31.03.2017 г. в гр. Бургас между водач на МПС „Хюндай“ с
рег. № ., застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“ и водача на МПС „к“ с рег. №
9, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП
в срока на застрахователното покритие, както и че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по валидно сключена имуществена застраховка за увреденото МПС „Хюндай“
с рег. № . в размер на 510,96 лева. Посоченото се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – двустранен констативен протокол от 31.03.2017 г., застрахователна
полица за застраховка „Каско“, уведомление за щета, преводно нареждане, справка от
информационната система на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП от 31.03.2017 г., представените и
неоспорени уведомление за щети, опис на щета, списък на констатирани увреждания, доклад
по щета, неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата експертиза,
както и показанията на свидетеля Т. Г. Р. се установява, че на 31.03.2017 г. в гр. Бургас, на
паркинг в близост до фирма „п“ водачът на лек автомобил „к“ с рег. № 9, при извършване на
маневра десен завой за навлизане в гараж, не осигурява безопасна странична дистанция,
вследствие на което реализира ПТП с паркирания в товарен автомобил МПС „Хюндай“ с
рег. № .. Така описаният механизъм се потвърждава от показанията свидетеля Р., които са
последователни, логични и непротиворечиви и съответстващи на другите събрани по делото
доказателства. Съгласно заключението на автотехническата експертиза щетите по МПС
„Хюндай“ с рег. № . са причинени в резултат на настъпилото произшествие.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
заключението на неоспорената по делото автотехническа експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно изготвено, се налага извод, че по делото е установено, че
процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена
имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на МПС „к“ с рег. № 9, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, който в нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
е предприел извършване на маневра за паркиране без да се съобрази с положението на
паркираното МПС „Хюндай“ с рег. № .
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ., изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 644,30 лева. Доколкото регресното
вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното плащане - в случая на извършеното плащане, се налага извод, че регресното
вземане на ищцовото дружество към ответното такова на основание чл. 411 КЗ е именно в
претендирания размер на 510,96 лева. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи
и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата, поради което към
общия размер на дължимата от ответника сума следва да се включи и претендираната сума
от 15 лева - обичаен разход за приключване на застрахователната щета. Следователно
общият дължим от ответника размер възлиза на сумата от 525,96 лева в какъвто размер е и
2
претенцията на ищеца, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 411, ал. 2 КЗ. В случая не се твърди
получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят,
а и от представения по делото отговор на регресна покана от 28.01.2019 г. се установява, че
към 01.03.2019 г., от който момент се претендира и обезщетението за забава, е изтекъл 30-
дневният срок за плащане на задължението.
За периода от изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ – 01.03.2019 г. до деня,
предхождащ датата на подаване на исковата молба – 24.11.2021 г. размерът на мораторната
лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 146,09 лева. Претендираната от
ищеца сума е в по-малък размер, поради което и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважена в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. Същите са в общ
размер на 1080 лева, от които 50 лева за платена държавна такса, 60 лева за платен депозит
за свидетел, 250 лева за платен депозит за вещо лице и 720 лева за платено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. Ответникът релевира възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. С
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че е било
проведено едно съдебно заседание и извършените процесуални действия, съдът намира, че
същото следва да бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба №1/2004 г. в
приложимата към датата на уговаряне на възнаграждението редакция, като в полза на ищеца
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с включен ДДС. При това
положение дължимите от ответника на ищеца разноски възлизат на сумата в общ размер на
720 лева.
Разноски в полза на ответника при този изход на спора не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ви“ EАД, с ЕИК 1, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, да заплати на „за“ АД, с ЕИК 3 и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „с“ № 16, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 525,96 лева – регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Хюндай“ с рег. № ., причинени
при ПТП, настъпило на 31.03.2017 г. в гр. Бургас, по вина на водача на МПС „к“ с рег. № 9,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
25.11.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
141,67 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.03.2019 г.
до 24.11.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 720 лева -
разноски по делото.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4