№ 30508
гр. София, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110112715 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Н. А. Д., Т. А. Д. и М. Т. Д. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
72175/2021 г. по описа на СРС.
С Определение № 14571/08.06.2022 г. съдът прекратил производството по делото
в частта на предявените искове против Т. А. Д. и М. Т. Д., като в тази част делото е
изпратено по подсъдност на РС Дупница. Срещу определението на съда е депозирана
частна жалба от М. Т. Д., като с определение № 10657/25.10.2022 г. по в. ч. гр. дело №
10938/2022 г. СГС е отменил определението на СРС по отношение на
жалбоподателката М. Д. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия от състава на СРС.
С оглед изложените мотиви от СГС, от една страна, и като съобрази, че делото не
е изпратено по подсъдност на РС Дупница и по отношение на лицето Т. А. Д., съдът
намира, че на осн. чл. 253 ГПК следва да отмени определението си и в частта,
отнасяща се за ответника Т. Д., като настоящият състав разгледа производството по
делото и по отношение на тримата ответници.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците М. Т. Д. и Н. А. Д..
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Т. А. Д. /данни за датата на връчване на исковата молба и приложенията към
нея за отговор на ответника се съдържат по в. ч. гр. дело № 10938/2022 г. – л. 3 и л. 4/.
Ищецът и ответницата М. Д. са представил писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо.
Видно от депозираните от ответниците М. Д. и Н. Д. отговори на исковата молба,
същите оспорват частично вземанията, касаещи непогасени по давност периоди, като
ответницата Д. оспорва и начина на изчисление на дължимите суми. Ето защо, и
доколкото ответниците не оспорват фактите, предмет на поисканата от ищеца СТЕ,
същата не следва да бъде допускана, като фактите бъдат отделени като безспорни.
Искането за допускане на ССчЕ е относимо и същото следва да бъде уважено, със
задачи, посочени в исковата молба.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
1
„Бруната България” ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай
на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Искането е основателно, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на „Бруната” ООД по
реда на чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба заверени преписи от
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния
имот през исковия период.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК Определение № 14571/08.06.2022 г. по гр. дело №
12715/2022 г. по описа на СРС, в частта, в която съдът е изпратил делото по исковете,
предявени срещу Т. А. Д. по подсъдност на РС Дупница.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал.1 ГПК „Бруната“ ООД, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул. “Братя Бъкстон” № 85 като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Бруната” ООД в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен препис
намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот през исковия период, включително документите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на
измервателните уреди, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора, депозиран от М. Д.
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси, като вещото лице отговори и на въпроса: какъв
е размерът на задълженията за топлинна енергия за главница и лихва за забава и за
дялово разпределение – главница и лихва за забава, чиято изискуемост е настъпила
след 16.12.2019 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза ....., тел. .......,
която да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 230,00 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.01.2023 г. от 10:30 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение.
Да се изпратят на конституираното трето лице-помагач преписи от исковата
молба, приложенията към нея и от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
2
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Н. А. Д., Т. А. Д. и М. Т. Д.
за сумите от:
По отношение на всекиго от ответниците Н. А. Д. и Т. А. Д.: главница в размер на
904,92 BGN /деветстотин и четири лева и 92 стотинки/, представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва, считано от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г. в размер на 158,34
BGN /сто петдесет и осем лева и 34 стотинки/, главница в размер на 4,89 BGN
/четири лева и 89 стотинки/, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва, считано от 16.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г. в размер на 1,06 BGN /един лев и 06
стотинки/, държавна такса в размер на 21,38 BGN /двадесет и един лева и 38
стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 12,50 BGN /дванадесет
лева и 50 стотинки/;
По отношение на ответницата М. Т. Д.: главница в размер на 1 809,86 BGN
/хиляда осемстотин и девет лева и 86 стотинки/, представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва, считано от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г. в размер на 316,70 BGN /триста и
шестнадесет лева и 70 стотинки/, главница в размер на 9,79 BGN /девет лева и 79
стотинки/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 16.12.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до
30.11.2021 г. в размер на 2,10 BGN /два лева и 10 стотинки/, държавна такса в
размер на 42,78 BGN /четиридесет и два лева и 78 стотинки/, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/.
В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: ......... Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата М. Т. Д. твърди, че е извършила частично
3
погасяване на задълженията, като възразява срещу дължимостта на част от
претендираните от ищеца суми. Счита, че дължи единствено за месеците 02, 03, 04
2020 г. или общо сумата от 504,79 лева, от която сума заплатила по банков път ½ част,
като сочи, че заплатила и сумата от 103 лева лихви и разноски по делото.
Ответникът Н. А. Д. прави признание на иска, но оспорва дължимостта на сумите,
отнасящи се за частта от процесния период, погасена по давност.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че
ищецът е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за
дялово разпределение; както и че са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-техническата експертиза в исковата молба,
отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за
тяхното допускане, както и обстоятелството, че в процесния период между страните е
съществувало твърдяното облигационно правоотношение за процесния имот.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4