Решение по дело №452/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 43
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20211700500452
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Перник, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500452 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано след като с Решение № 60089 / 20.07.2021г. по гр.д. № 105/2021г.
на I г.о. е отменено Решение № 91/13.30.2020г. на ОС Перник по гр.д. № 255/2019г. и е
върнато делото за разглеждане от друг състав на съда по:
1. Въззивна жалба Вх. № 29399/06.11.2018г. подадена
ОТ: ОБЩИНА ПЕРНИК с адрес : пл. „И. Рилски“ № 1
ЧРЕЗ: юк. К.Л. и юк. Д.Е.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва ИЗЦЯЛО, като неправилно,
незаконосъобразно не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, ищеца не
бил доказал идентичността на претендираните от него 1511 кв.м., с имота описа в
представения от него нотариален акт, с който се легитимира, като собственик на
1 300.00 кв.м., поради което се моли да бъде отменено, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 236 от ГПК е подаден отговор с вх. № 22584 / 12.12.2018г. от С. В.
Н. – ответник по гр.д. № 7894 / 2017г. чрез процесуалния му представител адв. В., с който,
счита въззивната жалба за допустима, доказана и основателна по съображенията
изложени в нея, не се оспорват доводите на жалбоподателя спрямо обжалваното решение.
Моли да се отмени решението изцяло и в частта за разноските платими от всеки един от
ответниците в размер на 796.67лв., тъй като не съответствали на размера на предявения
иск.
1
2. Въззивна жалба Вх. № 30626/16.11.2018г. подадена
ОТ:
1. М. В. Н. от *** ЕГН **********,
2. И. В. С. от ***, ЕГН **********,
3. И. Л. И. от *** ЕГН **********
и
4. Е. И. К. от ***, ЕГН**********
ЧРЕЗ: адвокати Г. М. от АК - *** и К. Б. от АК - ***
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, В ЧАСТТА, в която съдът е
уважил предявените обективно и субективно съединени искове против ответниците –
жалбоподателя, като е признал за установено, че ищецът е собственик на реална част с
площ от 187.78 кв.м., представляващ ливада, възстановена на наследниците на И. Л.К., по
преписка № 1998 от 19.05.1992 г. с решение № 03000 от 18.10.1999 г. на ПК-Драгичево,
защрихована и посочена по точки 1.2-3-4-1 на скица № 9 неразделна част от искова молба.
Поради което се моли да бъде отменено в обжалваните части и бъде постановено ново, с
което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани и бъдат
присъдени всички направени разноски по делото пред всички съдебни инстанции.
В срока по чл. 236 от ГПК е подаден отговор с вх. № 34882/ 27.12.2018г. от С. В. Н.
– ответник по гр.д. № 7894 / 2017г. чрез процесуалния му представител адв. В., с който,
счита въззивната жалба за допустима, доказана и основателна по съображенията
изложени в нея, не се оспорват доводите на жалбоподателя спрямо обжалваното решение.
Моли да се отмени решението изцяло и в частта за разноските платими от всеки един от
ответниците в размер на 796.67лв., тъй като не съответствали на размера на предявения
иск.
3. Въззивна жалба Вх. № 29399/06.11.2018г. подадена
ОТ:
1. М. С. Г., с ЕГН: **********
и
2. А. С. Г. с ЕГН: **********
със съдебен адрес: ***
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва ИЗЦЯЛО, като се моли да
бъде отменено и да постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените
против тях искове, тъй като ищецът не бил установил границите на неговия имот и
частите от неговия имот, които попадали в техния. Останало недоказано
добросъвестното владение на ищеца.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва и в частта за разноските,
доколкото претендираната площ била от 1 503.123 кв.м., а направените разноски били в
размер на 7 1701 лв. за площта, която се претендирал спрямо двете жалбоподателки от
106.10 кв.м., следвало да заплатят сумата от 506.10 лв. всяка една от тях, доколкото били
собственици при равни квоти, вместо присъдените 796.67лв.
В срока по чл. 236 от ГПК е подаден отговор с вх. № 2612/28.01.2019г. от С. В. Н. –
ответник по гр.д. № 7894 / 2017г. чрез процесуалния му представител адв. В., с който,
счита въззивната жалба за допустима, доказана и основателна по съображенията
изложени в нея, не се оспорват доводите на жалбоподателя спрямо обжалваното решение.
Моли да се отмени решението изцяло и в частта за разноските платими от всеки един от
ответниците в размер на 796.67лв., тъй като не съответствали на размера на предявения
иск.
4. Въззивна жалба Вх. № 33583 / 12.12.2018г. подадена
2
ОТ: С. В. Н. с ЕГН ********** и адрес ***
ЧРЕЗ адв. В. от САК
със съдебен адрес: ***
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, в ЧАСТТА , в която съдът е
уважил предявените обективно и субективно съединени искове против ответниците, в
това число и против С. Н., като е признал за установено, че ищецът е собственик на
реална част с площ кв.м., представляваща ливада възстановена на наследниците на В. Н. Д.
по преписка № 1272/26.02.1992г. с Решение № 16660/04.05.2007г. на ОСЗГ – Перник вписан в
СВ Перник, спрямо него по силата на НА № *, том **, дело № 565/18.10.2007 г. на
Нотариус Р. ***, защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 8, неразделна част
от исковата молба.
Жалбоподателят, останал недоволен от постановеното решение в обжалваните
му части и моли да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да бъдат
отхвърлени предявените срещу жалбоподателя искове, като неоснователни и недоказани,
както и да бъдат присъдени всички разноски, съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК.

5. Частна жалба вх. № 34608 / 19.12.2018г. подадена
ОТ:
3. М. С. Г., с ЕГН: **********
и
4. Р. С. Г. с ЕГН: **********
със съдебен адрес: ***
С частната жалбата се оспорва Определение от 05.12.2018г., с което районния
съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските,
тъй като съд не бил съобразил че разноските се заплащат съразмерно уважената част на
иска съобразно с правилата по чл. 78, ал. 1 от ГПК, тъй като ищеца бил предявил различни
спрямо материални си интерес претенции за различни площи представляващи реални
части от имоти.
В срока по чл. 276 от ГПК е подаден отговор от С. В. Н. – ответник по гр.д. №
7894 / 2017г. чрез процесуалния му представител адв. В., с който, счита частната жалба
за допустима, доказана и основателна по съображенията изложени в нея, не се оспорват
доводите на жалбоподателя спрямо обжалваното решение. Моли да се отмени решението
изцяло и в частта за разноските платими от всеки един от ответниците в размер на
796.67лв., тъй като не съответствали на размера на предявения иск.
1. Частна жалба вх. № 2613 / 28.01.2019г. подадена
ОТ: С. В. Н. с ЕГН ********** и адрес ***
ЧРЕЗ адв. В. от ***
със съдебен адрес: ***
С частната жалбата се оспорва Определение от 31.12.2018г., с което районния
съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските,
тъй като съд не бил съобразил че разноските се заплащат съразмерно уважената част на
иска съобразно с правилата по чл. 78, ал. 1 от ГПК, тъй като ищеца бил предявил различни
спрямо материални си интерес претенции за различни площи представляващи реални
части от имоти.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
3
С Решение № 1104/19.10.2018г. по гр.д. № 7849/2017г. по описа на Районен съд -
Перник, първоинстанционния съд e признал за установено по иск на Г. А. К., с
ЕГН:********** и адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. С. Х. от ***, срещу
Община Перник, с ЕИК:********* и адрес: гр. Перник, ул. “Свети И. Рилски” № 1А, М. С.
Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, Р. С. Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, С. В. Н., с
ЕГН:********** и адрес: ***, И. Л. И., с ЕГН:********** и адрес: ***, И. В. С., с
ЕГН:********** и адрес: ***, М. В. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, Е. И. К., с
ЕГН:********** и адрес: ***, и К.К. Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ищецът е
собственик на неурегулиран поземлен имот, целият е площ по сегашно геодезическо
измерване от 1 511 кв.м., а по нотариален акт с площ от 1 300 кв.м., находящ се в землището
на с. ***, община ***, вилна зона “***”, (местността “***”), при граници по нотариален акт:
път, Д. Х., Б.П. И. Г. и държавна гора, заедно с построената в него масивна вилна сграда със
застроена площ от 54 кв.м., състояща се от етаж от две стаи, кухня, сервизни помещения и
тераса, и тавански полуетаж, който е идентичен със следните реални части по КВС и спрямо
съответните ответници, както следва:
1. Реална част с площ от 40,23 кв.м. от имот с № ***, представляващ полски път
собственост на общ. Перник (спрямо община Перник), защрихована и посочена по точки 1-
2-3-4-5-6-1 на скица № 2, неразделна част от ИМ;
2. Реална част с площ от 20,39 кв.м. от имот с пл. № ***, представляващ ливада,
цялата с площ от 161 кв.м., стопанисвана от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ (спрямо община
Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 3, неразделна част от ИМ;
3. Реална част с площ от 668,51 кв.м. от имот с пл. № ***, представляващ ливада на
общ. Перник - стопанисвана от общината, актуван с АЧОС № 6817/2012 г (спрямо община
Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-5-6-1 на скица № 4, неразделна част от
ИМ;
4. Реална част е площ от 9,25 кв.м. от имот с пл. № ***, представляващ друга
селищна територия на км. с. Кладница (спрямо Община Перник), защрихована и посочена
по точки 1-2-3-4-1 на скица № 5, неразделна част от ИМ;
5. Реална част с площ от 8,21 кв.м. от имот № ***, представляващ ливада на общ.
Перник, - стопанисвана от общината, актуван с АЧОС № 6817/2012г.(спрямо община
Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-1 на скица № 6, неразделна част от ИМ;
6. Реална част с площ от 106,10 кв. м. от имот № ***, представляващ ливада
,възстановена на наследниците на С.Л.Л. (спрямо ответниците М. С. Г. и Р. С. Г.),по
преписка № 1734/17.04.1992 г. с решение с № 03000/23.09.1999 г., изд. от ПК Драгичево и
решения №03000/18.10.1999 г., изд. от ОСЗГ Перник, защрихована и посочена по точки 1-2-
3-4-1 от скица № 7, неразделна част от ИМ;
7. Реална част с площ от 22,52 кв. м. от имот № ***, представляващ ливада,
възстановена на наследниците на В. Н. Д. по преписка № 1272/26.02.1992 г. с решение №
1660/04.05.2007 г. от ОСЗГ Перник вписано в СВ Перник, спрямо отв. С. В. Н. по силата на
4
НА № *, том **, дело № 565/18.10.2007 г. на Нотариус Р. ***, защрихована и посочена по
точки 1-2-3-4-1наскица№8,неразделна част от ИМ;
8.Реална част с площ от 187,78 кв.м. от имот № ***, представляващ ливада,
възстановена на наследниците на И. Л.К. (спрямо ответниците И. И., И. С., М. Н., и Е. К.) по
преписка № 1998/19.05.1992 г. с решение № 03000/18.10.1999 г. от ПК Драгичево,
защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 9, неразделна част от ИМ;
9. Реална част с площ от 448,34 кв.м. от имот № ***, представляващ ливада,
възстановена на наследниците на В.Д.М. (спрямо ответника К. Г.), по преписка №
1998/19.05.1992 г. с решение № 03000/18.10.1999 г. от ПК Драгичево, защрихована и
посочена по точки 1-2-3-4-5-6-1 на скица № 10, неразделна част от ИМ.
Като е оставил без разглеждане евентуално съединения иск на ищеца Г. А. К. срещу
Община Перник, М. С. Г., Р. С. Г., С. В. Н., И. Л. И., И. В. С., М. В. Н., Е. И. К., К.К. Г. и
Р.К.С., с който се иска да бъде признато за установено, че е ищецът е собственик на
неурегулиран ПИ, целият е площ по сегашно геодезическо измерване от 1 511 кв.м., а по
нотариален акт с площ от 1 300 кв.м., находящ се в землището на с. ***, община ***, вилна
зона “***”, (местността “***”), при граници по нотариален акт: път, Д. Х., Б.П. И. Г. и
държавна гора, заедно с построената в него масивна вилна сграда със застроена площ от 54
кв.м., състояща се от етаж от две стаи, кухня, сервизни помещения и тераса, и тавански
полуетаж, на основание придобивна давност.
За да се произнесе първоинстанционният съд приел, че процесният имот е имал и има
характер на вилен имот за отдих, а районът, където се намират всичките вилни сгради и
дворните места към тях е имал и има характер на вилна зона. При това положение
ответниците, които черпят своите права за правото на собственост по отношение на
спорните имоти, въз основа на реституция по ЗСПЗЗ, припокриващи се с процесния имот, не
могат да ги противопоставят на ищеца, тъй като същият не е участвал в реституционните
производства, поради което намерил, че процесният имот няма земеделски характер.
С оглед дадените задължителни указания на касационната инстанция по делото е
допусната комплексна съдебно технико–геодезична експертиза с която да се установят
точните граници на имота на ищеца, като бъдат отбелязани на скици точните граници и
площи на застъпване между имота на ищеца, очертан съобразно плана от 1945-1947 г., и
имотите на ответниците, като означи тези площи с букви или цифри.
От заключението на вещите лица с вх. № 448/31.01.2022г. се установява, че
процесният имот на Г. К., така както е заснет, се припокрива с части от имоти по КВС.
На комбинираната скица приложена към заключението, със зелен контур са отразени
имотите по неодобрения кадастрален план от 1945 - 1947 г., а с жълт контур - процесния
имот с площ от 1511 кв. м. Имот 9 по КП 1945-1947 г. е отразен с тъмно зелен контур,
площите на застъпване, отразени на комбинираната скица, представляващи затворени
контури, определени с цифри са, както следва:
имот № 12.43, контур обозначен с цифри 1-2-5-20-21, площта на застъпване е 40.23
5
кв.м.;
имот № 12.46, контур обозначен с цифри 2-3-6-5, площта на застъпване е 20.39 кв.м.;
имот 12.13, контур обозначен с цифри 3-4-8-7-6, площта на застъпване е 106.10 кв.м;
имот № 12.76, контур обозначен с цифри 4-10-9-8, площта на застъпване е 22.52 кв.м;
имот № 12.86, контур обозначен с цифри 8-9-11-14-15-7, площта на застъпване е
668.51 кв.м.;
имот № 12.14, контур обозначен с цифри 11-12-13-14, площта на застъпване е 9.25
кв.м.;
имот№ 12.87, контур обозначен с цифри 16-17-18, площта на застъпване е 8.21 кв.м.;
имот № 12.12, контур обозначен с цифри 6-7-15-16-18-19, площта на застъпване е
448.34 кв.м.
имот № 12.44, контур обозначен с цифри 5-6-19-20, площта на застъпване е 187.78
кв.м;
От допълнителното заключението на вещите лица с вх. № 4403 / 02.09.2022г. се
установява, че план на частните имоти в местността „***“ в землището на е. ***- ***, хижа
„***“, изработен през месец август 1934 г. не е предоставен за съхранение в АГКК, СГКК
СОФИЯ - ГРАД и в архива на Район "Витоша - Столична община, правоприемник на ОП
„Софийски кадастър“.
На приложената към заключението скицата, със зелен цвят са отразени имотите по
плана от 1945- 1947 г., с черен цвят - имотите по КККР и с жълт цвят - заснетият имот.
Площите по КВС са отразени в декари, а в КККР - в квадратни метри.
Засегнатите площи и имоти на ответниците по КВС са идентични с действащата
КККР.
След съвместяване на имотите по плана от 1945-1947 г., с имотите по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-1170/28.05.2018 г. на изп. директор на АГКК. с
предоставеното в цифров вид геодезическо заснемане на процесния имот, е определено
припокриването на процесния имот с части от имоти по КККР на жалбоподателите. Към
заключението са приложени 9 броя комбинирани скици (Приложения от 1 до 9), в които са
отразени със затворени контури, означени с цифри, засегнатите площи па имотите по КККР
с ПИ с пл. № 9 от КП 1945-1947 г., както и засегнатите площи на имотите по КККР със
заснетия имот.
Широчината на съществуващия път в процесния участък от 2.5 м, ограничен с
бордюри и настлан с трошляк, не съответства на начина по който пътя е нанесен в КВС и
КККР. Има грешка в КВС и КККР относно нанасянето на границите на съществуващия на
място път.
Съгласно неодобрените планове, площта на имота на И. К. по плана от 1934 г. е в
размер на 485 кв.м., а в плана от 1945-1947 г. - е с графична площ от 522 кв.м.
С решение № 03000/23.09.1999 г. по преписка № 1998/29.05.1992 г. ПК Драгичево
възстановява правото на собственост на наследниците на И. Л.К. в съществуващи
6
(възстановими) стари реални граници на: 1. ливада от 0,261 дка, девета категория, местност
„***”, имот № *** по КВС. 2. ливада от 0,188 дка, девета категория, местност „***”, имот №
*** по КВС.
Общата площ на двата имота е в размер на 449 кв.м.
Съгласно неодобрените планове, площта на имота на праводателите на Г. К. по плана
от 1934 г. е в размер на 1457 кв.м., а в плана от 1945-1947 г. - е с графична площ от 2398
кв.м.
Съгласно договор за продажба от 09.07.1933 г., вписан със записка № 45, том
64/06.10.1943 г., И. К. закупува 1/4 идеална част от имот с обща площ от 2750 кв.м., или
687.50 кв.м.
Площта на имота на И. К. и на имота праводателите на Г. К. съгласно неодобрените
планове не отговаря на документите за собственост на имотите.
През 2014 г., от правоспособно лице по кадастъра, е заснело съществуващите на
място огради на процесния имот. При направения оглед на място вещите лица установили,
че заснетата през 2014 г. дървена ограда откъм пътя е разградена.
След съвместяване на плана от 1945-1947 г. с геодезическото заснемане на процесния
имот от 2014 г. е определено неговото местонахождение, от приложената скицата към
заключението, със светло зелен цвят е отразено геодезическото заснемане, а с тъмно зелен
цвят - имотите по плана от 1945-1947 г.
Към настоящия момент, има частично съвпадение на имота на ищеца съгласно
неодобрените кадастрални планове и извършеното на място заснемане.
Има разминаване в площите на имота на ищеца по неодобрените кадастрални
планове и площта от заснемането на имота на място.
Разликата на установената площ по документи и нанесената и измерена на място се
дължи на това, че границите на имотите по плана от 1945-1947 г. не са били
материализирани на място и при изработването на картата по чл. 18 от ППЗСПЗЗ не са били
отразени в нея. Също така, към документите за собственост не са прилагани скици, в които
да са отразени реалните площи на имотите, определени чрез геодезически заснемания. Освен
това, поради това, че границите на имотите по плана не са били материализирани на място,
записвани са имената на собствениците на съседните на имоти. Също така, с течение на
времето са настъпвали промени в ситуационните елементи на терена - граници на огради,
сгради, пътища, проводи, растителната покривка и др.
Имотът на И. К. по неодобрените кадастрални планове и имота нанесен на КВС и на
КККР на земеделските имоти в областта на хижа Селимица съвпада частично.
Налице е частична идентичност между имота на И. К. и на имота на ищеца съгласно
неодобрените кадастрални планове и приложени документи за собственост. По
неодобрените кадастрални планове и съгласно приложени документи за собственост, двата
имота са съседни.
7
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира изготвеното първоначално и
допълнително заключение на вещите лице по допуснатата комбинирана съдебно технико-
геодезична експертиза, като компетентно изготвени от непредобедни и безпрестанни вещи
лица, поради което и формира фактическите си изводи относно площите на имотите по КВС
и по КККР и съответните препокривания въз основа на тях.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия при Районен съд - Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящият съдебен състав, преценявайки изложените и от двете страни
доводи, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, в пределите на чл. 263 от ГПК подлагайки на самостоятелна преценка
всички релевантни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С оглед дадените изрични указания на касационната инстанция с Решение № 60089 /
20.07.2021г. по гр.д. № 105/2021г. на I г.о. на ВКС задължително за настоящата инстанция
предмет на настоящото производството е изследването на останалите площи, които са
засегнати от процесния имот №*** с площ от 668.51 кв.м.
С оглед така очертания предмет, като взе предвид трайната практиката на ВКС, като
т. 2, т. 3 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на
ОСГК на ВКС, решение № 92 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1001 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о.,
решение № 100 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 4334 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. и др., и т. 5 от
Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК, настоящия състав приема, че исковата
претенция е за установяване собствеността върху реална част от имот, за която не е
установена действителната регулационна граница.
Така както е очертан от твърденията на страните, спорът се свежда до правилното
заснемане на границата между имотите при одобряването на кадастралната карта.
Ищеца счита, че е станал собственик на спорната площ въз основа на Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № *** от 31.03.2011 г., ищецът Г. К. е
закупил от В.Д. недвижим имот – ПИ, представляващ дворно неурегулирано място, с площ
от 1 300 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. ***, вилна зона ***, при граници по
НА път, Д. Х., Б.П. И. Г. и държавна гора, заедно с построената в него масивна вилна сграда,
със застроена площ от 54 кв.м, тъй като в съставения нотариален акт удостоверяващ правото
на собственост имотът е описан по действащата към момента на изповядване на сделката
кадастрална карта, според която спорните площи попадат в неговия имот.
Ответникът Община Перник оспорва предявените искове, като посочва, че съгласно
представения по делото НА ищецът е собственик на имот с площ от 1 300 кв.м., а не на имот
с площ от 1 511 кв.м. Твърдят, че имота не е нанесен на КВС, поради което не може да се
направи извод за припокриване на имота с други имоти и чия собственост са същите.
Ответниците Р. Г. и М. С. /наследници на С.Л./ оспорват идентичността на имотите,
описани в исковата молба, с този, възстановен на ответниците – ливада, находяща се в
землището на с.***, им. с пл. № ***, тъй като имотите, предмет на легитимационните
8
документи от 1934 г. насам не са идентични, както по между си, така и със спорния имот.
Ответниците М. В. Н., И. В. С., И. Л. И. и Е. И. К. /наследници на И. К./, твърдят, че
владеят частта от техния имот, която се претендира от ищецът и той по никакъв начин не ги
е отстранил от това владение.
При тези твърдения, с оглед очертания предмет на спора съдът за да се разреши
спора е необходимо да се установи дали заснетата граница по кадастралната карта
съответства на правото на собственост, което означава проследяване на регулационните
промени в процесния имот и съседните му имоти – предпоставките за прилагане на
регулациите, обуславящо трансформиране на регулационните граници в имотни и
съответно нанасянето им за граници по кадастралната карта. / В този смисъл Решение
№35/13.05.2021 по дело №1652/2020г./
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства и с оглед
дадените задължителни указания на касационната инстанция с Решение № 60089 /
20.07.2021г. по гр.д. № 105/2021г. на I г.о. ищца се легитимират, като собственици още при
закупуване на имота от Н. Б. С. и Ц. И. Г. с договора от 22.06.1934 г. и застрояването му
през 1935 г. със сграда за живеене /хижа/, имотът е придобил вилен характер. Писменият
договор за покупко-продажба от 22.06.1934 г. е бил вписан със записка от 11.05.1943 г., №
47, т. 10, на основание чл. 25 от Закона за спекула с недвижими имоти (отм.) и съгласно
цитираната разпоредба от момента на вписването собствеността е прехвърлена върху
купувачите. Собствеността върху имота е запазена след 1944 г., тъй като той не е подлежал
на колективизация, имало е законово основание за запазване на собствеността върху 1200
кв. м. от този имот, а разликата над тази площ никога не е била одържавявана на основание
чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), съответно – не е подлежала на реституция по чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Имотът в неговата цялост е бил предмет на нотариално производство за установяване на
собственост по давност за 1/2 ид. част през 1976 г.; на съдебна делба през 1981 г., с него са
извършвани разпоредителни сделки през 1991 г. 2011 г., т. е. собствеността на
първоначалните и на последващите приобретатели е била зачитана в нотариалните
производства и в производството по съдебна делба. Обстоятелството, че процесният имот е
имал вилен характер, се потвърждава и от следните доказателства – описанието на имота в
нотариалните актове и в решенията по делбеното дело; в молба от 11.02.1948 г. от
Министерство на държавните мини и подземни богатства до председателя на Софийска
областна жилищна комисия по настаняването, в която се отправя искане за настаняване по
реда на чл. 33 и чл. 34 от Закона за наемите (отм.); в частните вили в местността "***",
включително и във вилата на Б.С., както и от удостоверение на кметство Кладница от
28.07.1982 г. за оценка на имота, включително вилната сграда..
От представените в настоящото производство първоначално и допълнително
заключение на допуснатата съгласно дадените задължителни указания на касационната
инстанция съдебно - техническа експертиза с вх. № 448/31.01.2022 и №4403/02.09.2022г. се
установява, че при сравняване на данните, отразени на план към 1934 г., с данните в
кадастралния план от 1945-1947 г. отразените и в двата плана сгради в имот 1, 5 и 6 по КП
от 1945-1947 г. и сградите в имот 1, 4 и 5 по плана от 1934 г., почти изцяло се припокриват.
Картата на землището по чл. 18 от ППЗСПЗЗ се изработва главно на основата на
ЕТК и ортофото планове, като се ползват и другите съществуващи картни материали и
графични документи, а при необходимост - и допълнителни геодезически измервания.
В ЕТК с условни знаци е отразен релефът, чрез хоризонтали, полски и горски
почвени пътища, граници и огради, подпорни степи, растителна и почвена покривка,
кладенци и чешми, надземни проводи, масивни и паянтови постройки и пр.
В картата по чл. 18г от ППЗСПЗЗ са определени териториите, в които се
възстановява собствеността на земите в: границите, върху които собствеността се
възстановява по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; съществуващи на терена стари реални
граници; възстановими на терена стари реални граници; нови реални граници с план за
земеразделяне и др.
9
Съществуващите на терена стари реални граници се заснемат, а възстановимите и
новите реални граници е план за земеразделяне се трасират.
При изработването на картата по чл. 18 от ППЗСПЗЗ на землището на с. *** не е
взет предвид кадастралния план от 1945 - 1947 г., в който са отразени имотите със застроени
вилни сгради в тях в местността „***”, представляващо летовище „***“ - Витоша в
землището на село ***, съгласно одобрения план с № 1-371 от 28.01.1948 г. на Санитарно-
курортното управление при Министерството на Народното здраве, съгласно молбата на
Министерството на Държавните мини и Подземните богатства до Председателя на
Софийската Областна Жилищна комисия по настаняването - гр. София.
След съвместяване на имотите по плана от 1945-1947 г. с едромащабната
топографска карта (ЕТК) - М 1:5000, съставена от ПО Геопланпроект - 1970 г. по карти от
1957 г., отпечатана 1972 г., е изработена комбинирана скица, на която със зелен контур са
отразени имотите по неодобрения кадастрален план от 1945 - 1947 г., а с жълт контур
заснетият имот на Г. К..
Видно от комбинираната скица, в ЕТК отразените с условен знак сгради почти
изцяло се припокриват със сградите, отразени в плана от 1945-1947 г. Имотните граници,
отразени в неодобрения кадастрален план от 1945 - 1947 г., в ЕТК не са отразени като
материализирани на терен със съответните условни знаци.
Границите на имотите с вилни сгради са отразени в кадастралния план от 1945 -
1947 г., но не са отразени в картата по чл. 18 от ППЗСПЗЗ, поради което отразените граници
на имотите по КВС и КККР, видно от скицата по-долу са изместени в посока югоизток.
На скицата, със зелен цвят са отразени имотите по плана от 1945-1947г., с черен
цвят - имотите по КККР и с жълт цвят - заснетият имот.
В имот с № * по кадастралния план от 1945 - 1947 г., собственост на И. Л.К.,
попадат имоти е №№ 12.11 и 14.44, собственост на И. Л.К. и имоти с№№ 12.16, 12.17, 12.43
и 12.45 по КККР.
1.Имот № 12.12 по КК попада в имоти с №№ * и *със собственици Б.С. и Х. Х. по
плана от 1945-1947 г.
2. Имот № 12.13 по КК попада в имоти е №№ * и ** със собственици Б.С. и Х. Х. по
плана от 1945-1947 г.
3. Имот 12.14 по КК попада в имот № 9* със собственик Б.С. по плана от 1945-1947
г.
4. Имот 12.43 по КК попада в имоти е №№ *, *, ** и пр. със собственици И. В. Н.,
И. Л.К., Б.С. и Х. Х. по плана от 1945-1947 г.
5. Имот 12.44 по КК попада в имоти с № * със собственик Б.С. и № ** по плана от
1945-1947 г.
6. Имот 12.46 попада в имоти е № ** със собственик Х. Х., № ** и № ** по плана от
1945-1947 г.
7. Имот 12.76 попада в имоти с №№ * и ** със собственици Б.С. и Х. Х. по плана от
1945-1947 г.
8. Имот 12.86 попада изцяло в имот № * със собственик Б.С. по плана от 1945-1947
г.
9. Имот 12.87 попада изцяло в имот № * със собственик Б.С. по плана от 1945-1947
г.
10. Заснетият имот попада в имоти с №№ *, *, ** със собственици И. Л.К., Б.С. и Х.
Х. и № ** по плана от 1945-1947 г.

ИмотПлощ по КВС от 2019 г.КонтурПлощ на припокрИ.е
10
№Собствениккв. мбуквакв. м
12.12В.Д.М.458 Ж 448.34
12.13С.Л.Л.461 В 106.10
12.14Кметство с.Кладница871 Е 9.25
А
12.43Община - Перник74240.23
12.44И. Л.К.188 И 187.78
земи по чл. 19 от
12.46ЗСПЗЗ161 Б 20.39
12.76С. В. Н.800 Г 22.52
д
12.86Община Перник1046668.51
З
12.87Община Перник108.21
От показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство
свидетели А.К.Г., С. Х. С. и Л. Б. П., както правилно е посочил и първоинстанционният съд
– кореспондиращи помежду си се установява, че всеки от тях, както и трети лица имат
вилни сграда в близост до процесния имот, като всичките вилни сгради са били построени
през 30-те години на миналия век, а пък всичките вилни сгради в местността “***“ се
намират в близост до хижа „***“. Установява се, че до 09.09.1944г. всяко вилно място е
било заградено, че по – късно макар и без огради, всеки от собствениците е знаел своето
вилно място и между тях не е имало никога спорове, а такива са започнали след приемането
на Картата на възстановената собственост с лицата, на които са били възстановени
земеделски земи и които са конституирани като ответници по делото.
С оглед изложеното при условията на пълно и главно доказване ищецът е доказал,
че е собственик на процесния имот на валидно правно основание от праводателя си, в това
число - наличие на собственост в лицето на неговите праводатели, още повече че по делото
няма спор, че вилата в процесния имот принадлежи именно на ищеца, а преди това – на
неговите праводатели, който извод следва и от съвкупната преценка на показанията на
свидетелите, съпоставени с първоначално и допълнително заключение на допусната по
делото комплексна технико–геодезична експертиза, съгласно площите на застъпване,
отразени на комбинираната скица, представляващи затворени контури, определени с цифри
са, както следва: имот № 12.43, контур обозначен с цифри 1-2-5-20-21, площта на застъпване
- 40.23 кв.м.; - имот № 12.46, контур обозначен с цифри 2-3-6-5, площта на застъпване е
20.39 кв.м.; - имот 12.13, контур обозначен с цифри 3-4-8-7-6, площта на застъпване е 106.10
кв.м; - имот № 12.76, контур обозначен с цифри 4-10-9-8, площта на застъпване е 22.52 кв.м;
- имот № 12.86, контур обозначен с цифри 8-9-11-14-15-7, площта на застъпване е 668.51
кв.м.; - имот № 12.14, контур обозначен с цифри 11-12-13-14, площта на застъпване е 9.25
кв.м.; - имот№ 12.87, контур обозначен с цифри 16-17-18, площта на застъпване е 8.21 кв.м.;
- имот № 12.12, контур обозначен с цифри 6-7-15-16-18-19, площта на застъпване е 448.34
кв.м. - имот № 12.44, контур обозначен с цифри 5-6-19-20, площта на застъпване е 187.78
кв.м съгласно скицата приложена към страница 6 на първоначалното заключение на вещите
лица вх. № 448/31.01.2022г. и преподписана от съда и неразделна част от настоящото
решение.
Предвид гореизложеното постановеното съдебно решение се явява правилно и
законосъобразно, като правен извод, но с оглед дадени изрични указания на касационната
инстанция и представената, приета и преподписана от настоящия състав комбинира скица на
заснетия през 2014 г. имот, отразен с жълт контур, с имотите по КВС, номерата, на които са
отразени със син цвят, с площите на застъпване с процесния имот, определени със затворени
контури и обозначени с цифри, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
11
частта в която имотите са индивидуализирани чрез номерацията им по КВС и приложената
скица към исковата молба и вместо това да се индивидуализират с площ и граници съгласно
представена и преподписаната скица, неразделна част от настоящото решение.
По исканията за присъждане на разноски, съдът за да се произнесе взе предвид
следното:
С оглед резултата от обжалването на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал. 1 от ГПК на
въззиваемата Г. А. К. страна се дължат, направените в хода производство разноски, същия
претендира и доказва разноски в общ размер на 12 632.50 лв. от които пред настоящата
инстанция в размер на 2700.00 лв. – платено адвокатско възнаграждения, разноски пред
касационната инстанция в общ размер на 2 762.50лв. за платено адвокатско възнаграждение
и държавна такси по касационното производство; разноски по в.гр.д. № 255/2019г. на ПОС в
общ размер на 2 700.00 платено адвокатско възнаграждения; разноски по в.гр.д. № 207/2017
на ПОС в общ размер на 2945.00 платено адвокатско възнаграждения, разноски пред
въззивната инстанция; като разноски по гр. .д. № 3705/2017г. на ПРС в общ размер на
4 225лв. не следва да бъда присъждани доколкото са присъдени с обжалваното
първоинстанционно решение в която част настоящата въззивна инстанция го е потвърдила
или общия размер на разноските които следва да бъдат присъдени от настоящата инстанция
е 8 407.50 лв.
Предвид изложеното и след съвещание СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1104/19.10.2018 г., постановено по гр. д. № 281 / 2019г. по
описа на Районен съд – Брезник, В ЧАСТТА в която са индивидуализирани имотите както
следва: собственост на общ. Перник (спрямо община Перник), защрихована и посочена по
точки 1-2-3-4-5-6-1 на скица № 2, неразделна част от ИМ; 2. Реална част с площ от 20,39
кв.м. от имот с пл. № ***, представляващ ливада, цялата с площ от 161 кв.м., стопанисвана
от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ (спрямо община Перник), защрихована и посочена по точки 1-
2-3-4-1 на скица № 3, неразделна част от ИМ; 3. Реална част с площ от 668,51 кв.м. от имот с
пл. № ***, представляващ ливада на общ. Перник - стопанисвана от общината, актуван с
АЧОС № 6817/2012 г (спрямо община Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-5-
6-1 на скица № 4, неразделна част от ИМ; 4. Реална част е площ от 9,25 кв.м. от имот с пл. №
***, представляващ друга селищна територия на км. с. Кладница (спрямо Община Перник),
защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 5, неразделна част от ИМ; 5. Реална
част с площ от 8,21 кв.м. от имот № ***, представляващ ливада на общ. Перник, -
стопанисвана от общината, актуван с АЧОС № 6817/2012г.(спрямо община Перник),
защрихована и посочена по точки 1-2-3-1 на скица № 6, неразделна част от ИМ; 6. Реална
част с площ от 106,10 кв. м. от имот № ***, представляващ ливада, възстановена на
наследниците на С.Л.Л. (спрямо ответниците М. С. Г. и Р. С. Г.),по преписка №
1734/17.04.1992 г. с решение с № 03000/23.09.1999 г., изд. от ПК Драгичево и решения
№03000/18.10.1999 г., изд. от ОСЗГ Перник, защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1 от
скица № 7, неразделна част от ИМ; 7. Реална част с площ от 22,52 кв. м. от имот № ***,
представляващ ливада, възстановена на наследниците на В. Н. Д. по преписка №
1272/26.02.1992 г. с решение № 1660/04.05.2007 г. от ОСЗГ Перник вписано в СВ Перник,
спрямо отв. С. В. Н. по силата на НА № *, том **, дело № 565/18.10.2007 г. на Нотариус Р.
***, защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1наскица№8,неразделна част от ИМ; 8.Реална
част с площ от 187,78 кв.м. от имот № ***, представляващ ливада, възстановена на
наследниците на И. Л.К. (спрямо ответниците И. И., И. С., М. Н., и Е. К.) по преписка №
1998/19.05.1992 г. с решение № 03000/18.10.1999 г. от ПК Драгичево, защрихована и
посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 9, неразделна част от ИМ; 9. Реална част с площ от
448,34 кв.м. от имот № ***, представляващ ливада, възстановена на наследниците на В.Д.М.
(спрямо ответника К. Г.), по преписка № 1998/19.05.1992 г. с решение № 03000/18.10.1999 г.
12
от ПК Драгичево, защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-5-6-1 на скица № 10, неразделна
част от ИМ, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Г. А. К., с ЕГН:********** и адрес: ***,
чрез процесуалния си представител адв. С. Х. от ***, срещу Община Перник, с
ЕИК:********* и адрес: гр. Перник, ул. “Свети И. Рилски” № 1А, М. С. Г., с
ЕГН:********** и адрес: ***, Р. С. Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, С. В. Н., с
ЕГН:********** и адрес: ***, И. Л. И., с ЕГН:********** и адрес: ***, И. В. С., с
ЕГН:********** и адрес: ***, М. В. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, Е. И. К., с
ЕГН:********** и адрес: ***, и Д. Б. К. с ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът е
собственик на неурегулиран поземлен имот, целият е площ по сегашно геодезическо
измерване от 1 511 кв.м., а по нотариален акт с площ от 1 300 кв.м., находящ се в землището
на с. ***, община ***, вилна зона “***”, (местността “***”), при граници по нотариален акт:
път, Д. Х., Б.П. И. Г. и държавна гора, заедно с построената в него масивна вилна сграда със
застроена площ от 54 кв.м., състояща се от етаж от две стаи, кухня, сервизни помещения и
тераса, и тавански полуетаж, който е идентичен със следните реални части съгласно
площите на застъпване, отразени на комбинираната скица, представляващи затворени
контури, определени с цифри са, както следва: имот № 12.43, контур обозначен с цифри 1-2-
5-20-21, площта на застъпване - 40.23 кв.м.; - имот № 12.46, контур обозначен с цифри 2-3-6-
5, площта на застъпване е 20.39 кв.м.; - имот 12.13, контур обозначен с цифри 3-4-8-7-6,
площта на застъпване е 106.10 кв.м; - имот № 12.76, контур обозначен с цифри 4-10-9-8,
площта на застъпване е 22.52 кв.м; - имот № 12.86, контур обозначен с цифри 8-9-11-14-15-7,
площта на застъпване е 668.51 кв.м.; - имот № 12.14, контур обозначен с цифри 11-12-13-14,
площта на застъпване е 9.25 кв.м.; - имот№ 12.87, контур обозначен с цифри 16-17-18,
площта на застъпване е 8.21 кв.м.; - имот № 12.12, контур обозначен с цифри 6-7-15-16-18-
19, площта на застъпване е 448.34 кв.м. - имот № 12.44, контур обозначен с цифри 5-6-19-20,
площта на застъпване е 187.78 кв.м съгласно скицата приложена към страница 6 на
първоначалното заключение на вещите лица с вх. № 448/31.01.2022г., преподписана от съда
и неразделна част от настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Перник, с ЕИК:********* и адрес: гр. Перник, ул. “Свети И.
Рилски” № 1А, М. С. Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, Р. С. Г., с ЕГН:********** и
адрес: ***, С. В. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, И. Л. И., с ЕГН:********** и адрес:
***, И. В. С., с ЕГН:********** и адрес: ***, М. В. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, Е.
И. К., с ЕГН:********** и адрес: ***, и Д. Б. К. с ЕГН ********** с адрес *** заедно или
по отделно ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. А. К., с ЕГН:********** и адрес: *** сумата в размер на
8 407.50 лв. / осем хиляди четиристотин и седем лева и 50 ст./, представляваща сторени в
хода на производството от ищеца разноски.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13