Решение по дело №819/2020 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№  260086

 

гр.Айтос, 22.07.2021 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и две юни две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                        

                          Председател :  М. Джанкова 

                                                                                   Съдебни заседатели :   …........…………

 

                                                                                                          

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело  № 819 по описа  за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба на И.Ю.О., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, чрез а. Д.В. – БАК против М.Д.Л., ЕГН **********, с посочен адрес: ***.

Претенцията си ищецът обосновава като твърди, че от 2009г. е кмет на Община Р. и с години изгражда авторитет в обществото на активен, честен и почтен общественик.  Сочи, че от известно време ответното лице М.Л. е започнало да пише до държавни органи писма,  в които излага неверни, позорящи го твърдения и с които го злепоставя и му причинява физически и душевни болки и страдания. На база на подробно отразена фактическа обстановка, с посочено в хронологичен ред първо заявление на ответницата от дата 14.08.2020г.  ищецът И.Ю.О., ЕГН ********** моли ответницата М.Д.Л. да бъде осъдена да му заплати сумата от 5 000,00 (пет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени  болки и страдания, срам, унижение, оскърбление, накърняване на честта и достойнството, стрес, напрежение, безпокойство, нарушения на съня, на физическото здраве – високо кръвно налягане, главоболие, гадене, виене на свят, нарушения на емоционалното здраве (повишена раздразнителност), виновно причинени от отв.Л. и представляващи пряка и непосредствена последица  от увреждането, ведно със законната лихва за забава от деня на увреждането  до окончателно изплащане на сумата.

Претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Представя писмени доказателства и моли за служебно прилагане от ОД на МВР – Бургас преписката, образувана по заявление на отв.Л. с № 251000-15086/14.08.2020г. и от Община  – Р. - преписката, образувана по отговор на отв.Л. с вх.№ Р-261-2/03.09.2020г., както и за назначаване на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с конкретни задачи. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Д.В. - БАК поддържа исковата претенция. Ангажира гласни и писмени доказателства, съобразно направените искания.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответницата М.Д.Л. представя писмен отговор. Със същия излага подробно становище за неоснователност на иска.  В обобщение моли за отхвърляне на ищцовата претенцията. След изпращане на отговора  представя също писмени доказателства и заявява доказателствени искания.

В съдебно заседание ответницата М.Л. не се явява и не ангажира гласни доказателства, но чрез пълномощника си адв.Л.К. *** моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, вкл. за заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна помощ.

 

Исковата претенция намира правно основание в чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Не спорно между страните, че във времето ответницата многократно е подавала жалби и е заявявала несъгласието си със случващото се в Община Р., където е постоянния ѝ адрес, а както самата тя твърди – бащината ѝ къща. От представената пo делото полицейска  преписка, образувана по сигнал на ответницата се установява, че на 14.08.2020 год.  М. Л. е подала поредно заявление № 251000-15086/14.08.2020 г. до Директора на OД на МBP Бургас, в което  е изложила следните твърдения, касаещи ответника, a именно: „…. в с.Р. върлува организирана престъпна група, оглавена oт кмета на общината г-н И.О.“, ,,….върху мен се упражнява жесток психически тормоз oт тяхна страна“. Изложеното не само, че не се оспорва от самата ответница, но същата  в отговора  на настоящата искова молба потвърждава както, че е автор на заявлението, така също и че поддържа отразеното в него досежно поведението и личностните характеристики на ищеца. В допълнение към обстоятелствените съждения, отразени в отговора, отв.Л. прилага десетки други нейни сигнали (молби), отправяни до различни институции и касаещи почни идентични с цитираното заявление факти и квалификации относно кмета на община Р..

Безспорно между страните е, че по повод, подаденото от ответницата заявление на 20.08.2020г. е извършена проверка от органите на OД на MBP - Бургас на място в община Р., като от проведената беседа с ищеца, същият разбрал зa написаното от отв.М.Л. и предоставил сведение пo случая. Според показанията на разпитания  св.Н. М., в конкретния случай ищецът бил шокиран, най-вече заради сериозността на обвинението и в частност, че е описан като ръководител на „ОПГ“ (организирана престъпна група), почувствал се силно обиден и бил стресиран. Пак според възприятията на свидетеля, тези емоции били в резултат на  накърнено чувството за чест и човешко достойнство на ищеца. Като последица от стреса в деня на полицейската проверка (на 20.08.2020 г.) И.О. вдигнал кръвно налягане (150 на 95), имал силно главоболие, гадене и виене на свят, поради което потьрсил медицинска помощ.

Към делото е приложена преписка, образувана в Община Р. пo повод искане на отв.Л. да бъде освободена от заплащане на  такса „битови отпадъци“ за имoт. По повод  изпратено от Община Р. писмо до М.Л., oт нейно име постьпил  отговор с вх. № Р-261-2/03.09.2020 г. дo ищеца в качеството на кмет на общината, в който същата отново излагала твърдения пo негов адрес и в частност обвинения, че „…се занимавате с организирана престъпна дейност“. Отговорът на отв.Л. бил входиран на 03.09.2020 год. в информационния център на Община Р. и станал достояние на служителите. Междувременно нa 14.09.2020г. в писмо дo Областения управител на Област Бургас ответницата, наред с другите си оплакванията, отбелязала „….и най-важен oт всички е И.О.. Той въpти цяла България на малкия си пръст.“. В писмо до Министьр-председателя на РБългария от дата 15.09.2020 г., отв.Л. отново е охарактеризирала поведението на ищеца, в качеството му на кмет на Община Р., вписвайки: „ …това обаче се използува много хитро и умело oт И.О. и той създаде организирана престъпна група срещу мен“. Ha 30.09.2020 г. отв.М.Л. изпратила писмо до Президента на Република България, по повод на което от  администрацията към Президентството било поискано от отв.О. да вземане на отношение по отправените му обвинения.

Съдържанието на горепосочените сигнали и жалби не се оспорва от ответницата, както и авторството им. Нещо повече, дори и във фазата на  съдебното производство отв.Л. продължава да отправя различни обвинения и обидни твърдения за ищеца, между които: ,,……всичко това е в резултат oт организираната престъпна дейност на И.О.“,  „…….аз съм увредена oт този човек чак до молекулно ниво. Душата ми e разкъсана на парчета“, „…..от юни месец 2018г. до ден днешен съм жертва на телефонен тероризъм“. В допълнително изложение от 26.01.2021 година до съда, Л. твърди: „аз съм подложена на неописуемо жесток тормоз от г-н О. и неговия предшественик“ и допълва „ …..Разбира се, че това е организирана престьпна дейност“.

Не спорен и факта, че И.О. ***, a преди това е бил учител  в с.с. Според разпитаните свидетели е известен сред населението на общината като добър и честен човек, oтзивчив и съпричастен към проблемите на гражданите. В този смисъл следва да бъдат ценени показанията на свид. М. М., който твърди:  „Той е обичан сред съселяните си …на последните избори с 82% спечели …. такъв кмет не е имало“. B аналогичен смисъл са и показанията на свид. Н. М., според когото като човек и като кмет И.О. се ползва с уважението и доверието на населението.

При така изложената фактическа обстановка и разпределяйки доказателствената тежест в процеса, съдът съобрази, че исковата претенция намира правно основание в чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Взе предвид, че съгласно  разпоредбата на чл.45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл е тълкуването на закона, дадено в трайната и задължителна съдебна практика (Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Отговорността по  чл.45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, следователно, за да възникне основание за обезщетение при причиняване на вреди е необходимо вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение. Поведението е противоправно не само при нарушение на изрични законни разпоредби, но и на правилата на добрите нрави.

При така безспорно устоновеното поведение на ответницата, с подаването на десетки сигнали и жалби до различни институции и като следствие на писанията, съдържащи неверни, позорящи ищеца твърдения, отправени до различни органи, се установява освен гореизложеното, че на 01.10.2020 г. поради влошено здравословно състояние - главоболие, гадене, сърцебиене, И.О. е посетил д-р М.М., който констатирал повишено  ниво на кръвното налягане.

При така установената фактическа обстановка предявеният от ищеца иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е процесуално допустим, а съдът приема, че е отчасти основателен и доказан, поради следните съображения:

Макар доказаните чисто физическите поражения - високо  кръвно, гадене, световъртеж, главоболие, да са били преодоляни относително бързо въ времето, безспорно ищецът в по-продължителен период, а и понастоящем търпи негативни последици, доколкото случилото, като резултат от десетките сигнали на Л. е повлияло негативно на психиката му и на общото му здравословно състояние. Установи се, че множеството жалби (молби) на ответницата са станали всеобщо достояние в сравнително малката социална общност на с.Р., където страните живеят, намерили са широк отзвук, повлиявайки негативно  на авторитета и доброто име на ищеца.  От друга страна не се установи преди това ищецът да е имал  зравословни проблеми, като разпитаните свидетели са категорични, че той е бил в добро общо състояние и нe е имал оплаквания. Наред с това, от разпита на свид. М.М. се установи, че ищецът освен, че е бил оскърбен, се е чуствал напрегнат, станал раздразггителен и нервен в работата си, а също и със семейството си. Написаното оказало отрицателно отражение в личните мy отношения, създало  напрежение, травмирало  ищеца и семейството му. И.О. преживял тежко на личностово ниво написаните пo негов адрес злепоставащи го твъpдeния, най-вече приписаното мy престъпление, че е ръководител на ОПГ. Негативните емоционални преживявания, унижението и засягането на личното достойнство и чест, накърняването на авторитета му в обществото, сочат на интензитет на търпените неимуществени вреди, което обосновава основателността на претенцията за обезвреда.

От събраните доказателство се установи  също, че неистинските твърдения ищецът е възприел категорично за позорни и уронващи доброто му име в обществото, като вредите, които са му причинени, следва да се възприемат, че са в  пряка причинно-следствена връзка с изнесеното в горепосочените жалби на ответницата. За изчерпателност следва да се отрази, че написаното не може да бъде класифицирано като израз на упражняване нa правото на сигнал или жалба, за да бъде извършена проверка, a има за цел именно да накърни репутацията нa лицето, да окаже негативно влияние върху професионалното мy положение, да окаже отрицателно въздействие и да подкопае авторитета му, най-общо  да гo злепостави.

Гореизложеното обосновава извода, че в случая е налице фактическия състав, визиран в чл.45 от ЗЗД. Налице е вреда, съществува и причинна връзка между поведението на ответницата и настъпилия за ищеца вредоносен резултат, което се установява при съпоставка на писмените доказателства и свидетелските показания, кореспондиращи с останалия събран по делото доказателстван материал.

Като съобрази естеството на увреждането, съпътствано от болка, периода на възстановяване от травмите (физически и психически), по време на който период физическите болки са отшумяли бързо, но унижението от случилото се – значително по-продължително, съдът счита, че като резултат от отправените пред множество институции обвинения ищецът е претърпял физически и психически страдания. Следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата за обезщетяване на тези неимуществени вреди. Като справедливо с оглед на установените, действително търпените неимуществени вреди и предвид разпоредбата начл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размера 2 000,00 лева. В случая при определяне размера на обезщетението е отчетено като негативно спрямо здравето на ищеца, цялостното поведение на ответницата, отличаващо се с  преднамереност, постоянство и висок интензитет на отправяни обвинение, употребявани с цел да се увреди и злепостави ищеца, при положение че твърденията на М.Л. многократно са били обект на проверки от различни ведомства. Няма данни да са били установени нарушения или престъпления от страна на ищеца.

При определяне вида на нанесените вреди и справедливия размер  за  обезщетяването им, съдът взе предвид и изнесените от ответницата, чрез повереника й твърдения и в частност личността на ищеца, в качеството на кмет, т.е. публична личност, както и обстоятелството, че ответницата притежава имот именно в населеното място, където И.О. е кмет. Безспорно е също, че отв.Л. е упражнила правото си на жалба до различни държавни органи, както и че е имала право да заяви недоволство от работата на Кмета. Безспорен е и факта, че правото на жалба на гражданите до Държавните органи е конституционно закрепено и гарантирано. В същия смисъл е и константната практика на съдилищата (напр. решение № 363 от 2002 г. на ВКС), съгласно която в една демократична и правова Държава всеки има право да изпрати сигнал без  санкции, да изразява становище и да подава жалби по всякакъв вид и въпроси, при условия обаче че се спазват определените правила и това не може да бъде квалифицирано като престъпление.

В конкретния случай, поведението на ответницата Л., обсъждано в контекста на интензитена на подаване на десетки жалби, както и на съдържанието им  следва да бъде възприето в голяма степен за  превратно упражняване на права, доколкотото  правото й на критика като гражданин пo отношение на представител на управлявлението, в случая преминава прага на търпимост. Недоволството oт действията на публична личност, намира пряка проекция в подаване на жалби и сигнали, в които следва да се съдържат конкретни факти, за да могат да бъдат проверени и да се констатира евентуално престъпление или нарушение, каквото според гражданина (жалбоподател) е извършено. Когато се отправят голословни обвинения, обидни квалификации и от цялостното съдържание се създават съвсем общи внушения за престъпна дейност, без изложение на  конкретни факти, които  да могат да бъдат проверени (доказани или опровергани), следва извода, че чрез разгласяване на мнение на сигнализатора, се цели единствено да се злепостави лицето, да му се нанесе вреда, като бъде поставен в положението да понася негативи – чрез уронване на доброто му име и репутация в обществото, само защото е публична личност.

Ето защо исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 2000 лв., в частта относно реално претърпените негативни последици, степента на увреда на ищеца и причинно следствена връзка помежду им, а в останалата си част, над горепосочения размер искът - бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан. В този смисъл следва да се отчете факторът, че и двамата разпитани свидетели М. М. и Н.Х. М., са близки на ищеца, съответно – роднина и приятел/служител. Ето защо и макар показанията им да са кредитирани от съда досежно изложената от тях фактическа обстановка, следва да се отчете, че при емоционалната им свързаност, съвсем естествено е преценката относно причинените на ищеца страдания (особено психически) да е повлияна и в известна степен  - субективна.  От друга страна и двамата описаха съвсем недвусмислено поведението на ищеца след узнаване съдържанието на подадените от отв.Л. сигнали и настъпилите промени както следва: повишено кръвно налягане, нервност, раздразнителност, които постепенно са отшюмели.

Върху уважената част от иска следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на увреждането - 20.08.2020год. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълният му размер от 5 000,00 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на спора, в полза на ищеца, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени част направените по делото разноски за внесена държавна такса от 200 лв., съобразно уважената част от иска, т.е. в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, при неуважаване на иска в пълния претендиран размер, ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата разноски от 544,80 (петстотин четиридесет и четири лв. и осемдесет ст.) лева, съразмерно на отхвърлената част от претенцията му и на база представения списък с разноски от общо 908,00 лв., включващ  заплатено адв.възнаграждение от 880,00 лева и такса за превод на документ – 28,00 лева.   

 

По изложените съображения, Айтоският Районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА М.Д.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на И.Ю.О., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, сумата от 2 000,00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение от непозволено увреждане за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени  болки и страдания, срам, унижение, оскърбление, накърняване на честта и достойнството, стрес, напрежение, безпокойство, нарушения на съня, на физическото и емоционалното здраве, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума от датата на увреждането  - 20.08.2020год. до окончателно изплащане на дължимото и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетяване на нанесени неимуществени вреди в останалата част, над уважения до пълния претендиран  размер от 5 000,00 лева.

 

ОСЪЖДА М.Д.Л., ЕГН ********** да заплати на И.Ю.О., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер от 80,00 (осемдесет) лева.

 

ОСЪЖДА И.Ю.О., ЕГН ********** да заплати на М.Д.Л., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 544,80 (петстотин четиридесет и четири лв. и осемдесет ст.) лева.

 

 

Решението подлежи на въвзивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :