Р Е Ш Е Н И Е
№….........../25.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 6746 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С.Т.И.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс – Г, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 879,61 лв., представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 22.03.2017 г.
до 21.03.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ***, с абонатен № *** и клиентски № ***,
за която сума е издадена фактура № № ***от „Енерго-Про Продажби“ АД.
По твърдения в исковата молба, ищецът
е потребител
на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***, с
абонатен № *** и клиентски № ***. Ищецът поддържа, че „Електроразпределение
Север“ АД е преизчислило едностранно количеството
потребена електроенергия в обекта. Излага, че за стойността на служебно
начислената ел. енергия за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. ответното
дружество е издало фактура № ***за сумата от 879,61 лв. Счита, че не дължи тази
сума, доколкото липсват законови предпоставки за извършената корекция,
приложената процедура е незаконосъобразна и фактурираното количество
електроенергия не е реално доставено и потребено от абоната. Отделно излага, че
електромерът е собственост на електропреносното
предприятие и именно то носи отговорност за техническата му изправност, като
липсва въздействие върху измервателния уред от стана на абоната.
По изложените съображения по същество моли да бъде
установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество
сумата от 879,61 лв., за която е издадена съответната фактура. Претендира и
присъждането на сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Л.П., поддържа исковата претенция и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ.
Твърди, че на 21.03.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта в присъствието
лично на абоната, при която електромерът е демонтиран, подменен с нов, поставен
в индивидуална опаковка, пломбиран и предоставен за метрологична експертиза в
БИМ, които обстоятелства са отразени в съставения за проверката констативен
протокол. При експертизата на измервателния уред е установено, че показанията му
по тарифи Т1 (002048,8 кВтч) и Т2 (0055148,1 кВтч), визуализирани на дисплея, не съответстват на
показанията в сумарния регистър Т0 от 012191,2 кВтч,
който е съхранен в енергонезависима памет и отчита
цялата преминала през електромера енергия по всички тарифи. Излага, че на
25.04.2019 г. „Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за
начисляване на електрическа енергия и е конкретизирало точното количество ел.
енергия след прочитане на регистър 1.8.0 - 4995 кВтч,
което е остойностено в размер на 879,61 лв. с издадена от ответника фактура № ***Счита,
че при липса на данни за техническа неизправност на електромера извън
извършената манипулация, установеното след разчитане на сумарния регистър
количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната,
респективно стойността на същото е дължимо. Отделно изтъква, че служебно
начислената електроенергия е остойностена по цени за
технологични разходи, значително по-ниски от тези по всяка тарифа. Намира, че
липсва нарушение на чл. 10 и чл. 11 ПИКЕЕ, за което излага подробни аргументи.
Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са
осъществени всички предпоставки за приложение на корекционната процедура.
По тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. Милослава Лечева, поддържа и в открито съдебно заседание.
Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет доставката на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***, с абонатен № *** и
клиентски № ***, като ищецът се явява
битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката.
От
съдържанието на приетия по делото протокол за монтаж № 1182427
от 13.02.2017 г. (л. 44) се установява, че на посочената дата е подменен
монтираният в процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен номер 6441540 със следните показания на
регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа: 001107 за нощна тарифа и 003379 за
нощна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на
електромера по сумарния регистър.
Видно от констативен
протокол № 1400717/21.03.2018 г. (л. 29), на 21.03.2018 г. служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен
номер, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният
уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи.
Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от
клиента (ищцата).
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 651/17.04.2019
г. (л. 31), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че показанията на Т1 и Т2, изведени на дисплея на
електромера, не съответстват на показанията на сумарния регистър – 012191,2 кВтч, който е съхранен в енергонезависимата
памет. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 25.04.2019 г. е съставено становище от
„Електроразпределение Север“ АД (л. 35) за начисление на електрическа енергия в размер на 4995 кВтч
за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г., в което е посочено, че корекцията
е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 879,61 лв., от страна на „Енерго-Про Продажби“
АД е издадена процесната фактура № ***(л. 33).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на
„Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД до ищeцa са изпратени писма съответно от 25.04.2019 г. и от 02.05.2019
г. (л. 40 и 41), които са редовно връчени съгласно приложените известия за
доставяне (л. 42 и 43).
Видно
от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца (л. 36) и извлечение за фактури и плащания към дата 12.06.2019
г. (л. 38), за периода 22.03.2017 г. -
21.03.2018 г. по партидата на ищеца са начислени 4995 кВтч ел. енергия на стойност 879,61 лв., която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-електротехническа експертиза (л. 64 и сл.) се установява, че към датата
на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична
годност. Според експерта сборът от количеството ел. енергия,
отчетено в регистър 1.8.1 (2048 кВтч за нощна
енергия) и в регистър 1.8.2 (5147 кВтч за дневна
енергия), не съответства на показанието, регистрирано в сумарния регистър 1.8.0
(12191 кВтч), и разликата от 4995 кВтч
не е отчетена при редовните месечни отчети, като това несъответствие води до
извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи
на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация
и по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или
промяна в схемата на свързване. Според вещото лице направените изчисления за
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни.
При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че
не може да се установи кога е започнало натрупването на процесното количество ел.
енергия в сумарния регистър, нито в кой часови диапазон е отчетено
потреблението.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.
С оглед вида на търсената защита, доказателствената тежест в процеса се
носи от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно
доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното
дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ корекция на цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия
за минал период.
Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за
възникване правото на ответника да извърши въпросната корекционна процедура.
Поради спецификата на
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната
уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване
потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на
живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на
доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда,
че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително
изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на
ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период,
следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената
корекция по предвидения в общите условия начин.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 -
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими
към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала
неточното измерване на електромера, е извършена на 21.03.2018 г., тоест след
тяхната отмяна.
Действие към
посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират
предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на
допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези
предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както
и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на
проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ,
в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на
практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури
- незаконосъобразни.
Не са налице и
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя по реда
на ЗЗД, тъй като не е установено при условията на пълно и главно доказване
реалното потребление на служебно начисленото количество електроенергия в
периода на корекцията. Поради липсата на данни за
началния момент, от който електромерът е престанал да отчита цялото количество
потребена електроенергия във видимите регистри за дневна, респ. нощна енергия,
не може да бъде установено и обстоятелството дали показанията в сумарния
регистър, които надвишават сбора от тези в останалите регистри, са натрупани
след монтирането на СТИ в обекта. Подобен извод не може да бъде направен и от
протокола за първоначален монтаж на електромера, тъй като в същия не са
отразени показанията на въпросния сумарен регистър към момента на монтажа. Нещо
повече – електромерът е монтиран с показания по дневна и нощна тарифа общо от
4486 кВтч, което допълнително поставя под съмнение
потребяването на служебно начисленото количество електроенергия именно от
ищеца, от който се претендира заплащането на неговата стойност.
По изложените
мотиви съдът намира, че процесната сума е недължима от абоната, респективно
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, като бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 879,61 лв., начислена по процесната фактура.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 55
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 5 лв. за съдебно
удостоверение.
Предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за
адвокатурата, в полза на адв. Л.П. следва да бъде
присъдено възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие
на ищеца в размер на 300 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С.Т.И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс – Г, сумата от 879,61 лв. (осемстотин седемдесет и девет лева и
шестдесет и една стотинки), представляваща стойността на допълнително начислена
електроенергия за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. след извършена
корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ***, с абонатен № *** и клиентски № ***, за която сума е издадена
фактура № № ***от
„Енерго-Про Продажби“ АД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, сумата
от 55 лв. (петдесет и пет лева) за сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г,
ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Л.П., вписан в Адвокатска колегия – Варна, със служебен адрес: гр. Варна, ***,
сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца С.Т.И., ЕГН **********,
в настоящото производство, на основание чл.
38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 7 във вр. ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: