РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Златоград, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20205420100197 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Н.Г.Б.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес
на управление гр. С.З., п.к.*, ул. „И.“, представлявано от Изпълнителен
Директор Д. П.П., чрез адв. З. Д. – АК – С.З., със съдебен адрес гр. С. З., ул.
„П. М.К.“ № *, срещу С. Х. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес
**********.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 18.10.2019 г. между „Н.
Г.Б.“ АД, в качеството на Заемодател и С. Х. Д., в качеството на Заемател е
сключен Договор за паричен заем, по силата на който „Н. Г. Б.“ АД е
предоставил на С. Х. Д. сума в размер на 9500 лева, за срок от 3(три) месеца
от датата на сключване на договора, като същият се задължава да върне заема
след изтичане на срока и при условията на договора. Съгласно т. 2 от този
договор върху заетата сума се начислява годишна лихва в размер на 5% от
стойността на заема.
На 18.10.2019 г. във връзка със сключения договор за паричен заем
между страните, С. Х. Д. издава в полза на „Н.Г.Б.“ АД Запис на заповед за
сумата 9500 лева.
Съгласно сключеният договор между страните срока за връщане на
заемната сума е изтекъл на 18.02.2020 г., но до завеждане на иска сумата не е
върната на Заемодателя и е дължима от Заемателя. Многократно служители
на ищцовото дружество са се опитвали да намерят доброволен начин за
заплащане на предоставените услуги от ответника, като са водени разговори,
1
но без резултат.
На 18.10.2019 г. във връзка със сключения договор за паричен заем
между страните, С. Х. Д. издава в полза на Д.П.П. Запис на заповед за сумата
9500 лева.
Съгласно сключения договор между страните срока за връщане на
заемната сума е изтекъл на 18.02.2020 г., но до завеждане на иска сумата не е
върната на заемодателя и е дължима от Заемателя. Многократно служители
на ищцовото дружество са се опитвали да намерят доброволен начин за
заплащане на предоставените услуги от ответника, като са водени разговори,
но без резултат.
Ищцовото дружество е инициирало заповедно производство по чл. 410
ГПК, като в негова полза РС – З. е издал заповед за изпълнение. Срещу тази
заповед обаче ответникът С.Д. е възразил.
Поради гореизложеното, пълномощникът на изпълнителния директор
Д.П.П., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
С. Х. Д. дължи на дружеството-ищец сумите, както следва:
9500,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
паричен заем от 18.10.2021 г.;
315,00 лева, представляваща Договорна лихва, в размер на 5% от
стойността на заема за периода 18.10.2019 г. до 25.06.2020 г., както
и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендира за разноски в исковото и в заповедното производство.
В съдебно заседание, чрез адв. Я. И., преупълномощена от адв. З.Д.,
ищцовото дружество поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез адв. Г.Х., оспорва предявеният иск, като твърди, че е
подписал под заплаха документи, като не е видял точно какви. Твърди, че не
е получавал в заем претендираната сума.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
На 18.10.2019 г. в гр. С.З. между „Н.Г.Б.“АД и С. Х. Д., ЕГН
********** е подписан Договор за паричен заем, по силата на който,
дружеството е предоставило в заем на С.Д. сумата 9500,00 лева за срок от
три месеца от датата на сключване на договора, след която дата, заемателят е
длъжен да върне заема.
Договорена е годишна лихва, в размер на 5% от стойността на заема
(главницата). След връщане на заема е предвидено законовото задължение на
заемодателя, да издаде разписка за върнатата сума. На същата дата, а именно:
18.10.2019 г., С. Х. Д. е издал в полза на „Н.Г.Б.“АД Запис на заповед за
сумата 9500,00 лева, като е уточнено, че сумата представлява заем на дата
18.10.2019 г.
Издателят собственоръчно е написал името си и е положил подпис.
2
Съдът приема за установено горното, тъй като ответникът, чрез
пълномощника си оттегля оспорването на своите подписи по договора и
записа на заповед и поддържа единствено оспорването на подписа под
договора на Д.П. – изп. директор.
На 18.10.2019 г. С.Д. е подал молба до изп. директор на „Н.Г.Б.“АД, да
бъде освободен на заеманата от него длъжност, считано от 21.10.2019 г.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-графологична експертиза
от вещото лице Г.Т..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно.
От същото съдът приема за установено, че Д. П.П. е положила
подписа за „Заемодател“ в представения по делото Договор за паричен заем
от 18.10.2019 г. между дружеството и С.Д..
В съдебно заседание, вещото лице е категорично, че всички
сравнителни образци от подписите на ищцата водят до извода, че подписа във
въпросният договор е на Д.П.
Като свидетели по делото са разпитани Е. Х. Ж. и В. Й. ИВ..
Съдът дава вяра на разпитаните по делото свидетели, тъй като те не
влизат в противоречие помежду си, а и с останалите по делото доказателства.
От същите съдът приема за установено, че С. Х. Д. е работил в
„Н.Г.Б.“АД, където изп. директор е била Д.П. Е.Ж. е била главен
счетоводител и е изготвила трудовия договор за назначаване на Д..
Свидетелката Ж. е получила обаждане по телефона от Д. П. с указания, да
подготви пари от касата на дружеството, за да ги дадат в заем на С.Д..
Ставало въпрос за 19-20 000 лева. Ж. обяснила, че разполагат с 10 000 лева в
касата и не могат да дадат всички пари и да останат без пари. Така от касата
щял да бъде даден фирмения заем, в размер на 9500 лева, а останалата сума
ще даде като личен заем, който е предмет на разглеждане по гр.д. 198/2020 г.
по описа на РС – З.
Свидетелката Е.Ж. изготвила и договора за заема и записа на заповед
по указания на Д.П. Като дошъл след обяд Д., заявил, че е започнал дейност с
някаква оранжерия за отглеждане на марули в близко село до С.З., а именно:
М.К. Той дори носел във фирмата от тези марули. Всичко това било в
петъчен ден, когато на работниците се плащали седмичните заплати. Д.
пристигнал с други работници, но в стаята на Ж. влезнал сам, където била и
счетоводителката В.И.. Ж. била подготвила и договора и записа в по два
екземпляра. Тя предоставила същите на Д. да ги прочете и след като същият
ги прочел наум, казал „добре“. Валя присъствала през цялото време. Д.
подписал документите, след като казал „добре“ и получил екземпляр от
записа на заповед и от договора. Първоначално уговорката била да му се
удържат вноски по заема от заплатата, но за целта му било обяснено, че той
трябва да подпише декларация. Това ядосало Д. и той заявил, че иска да
напусне. Убеждавали го да не го прави, но поради това, че бил категоричен
му дали бланка на молба за напускане и той собственоръчно я написал. Преди
3
да попълни тази молба и след като вече бил подписан договора и записа, му
били дадени процесните 9500 лева в банкноти по 50 и по 20 лева. След като Д.
написал молбата за напускане и излезнал, Ж. се обадила на Д.П. и я
уведомила за подадената молба за напускане. Д. казала, че няма проблем.
Всъщност, на С.Д. били дадени двете суми от по 9500 лева преди да напише
молбата за напускане. По-късно Д.П. няколко пъти звъняла в счетоводството,
за да пита дали С. е върнал заема. Лично Д.П. е звъняла пред Ж. на Д., за да го
кани да върне заема. Същият обещавал да върне парите, но не го сторил, а и
бизнесът с оранжерията бил неуспешен и Д. се изнесъл от старозагорския
район.
Д. П., като пристигнала след обяд във фирмата, подписала всички
документи, оставила парите за Д. и си тръгнала, а към 17,00 часа, когато
пристигнал С.Д., тогава и той подписал документите, получил екземпляри от
тях и парите. Уведомлението за прекратяване на трудовия договор до НАП е
подадено в понеделника, защото петък Д. се е водил на работа и това му е
работен ден.
Като взе предвид установеното съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
С т. 17 от Тълк. решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по Тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК са дадени указания към съдилищата относно предмета на
делото и разпределянето на доказателствената тежест по предявен
установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на Запис на заповед. В това тълкувателно
решение, ВКС приема, че записът на заповед е ценна книга, материализираща
права и доказателство за вземането. Това вземане по записа на заповед
произтича от абстрактна сделка. При редовен от външна страна менителничен
ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него и длъжника. С въвеждането обаче на твърдения
от поемателя или възражения от издателя за наличие на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, се разкрива
основанието на задължението за плащане.
ВКС приема, че доказателствената тежест се разпределя съобразно
правилото на чл.154, ал. 1 ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си и които касаят спора.
Тоест, съобразно дадените указания от ВКС, в случая, съдът следва да
приеме, че издаденият Запис на заповед представлява доказателство за
вземането на ищцовото дружество срещу ответника. Последният не оспорва
подписа си, поставен в записа на заповед, нито в договора. След като в
съдебно заседание от изпълнената СГЕ се установява и че положеният подпис
в договора на „Заемодател“ е на Д.П., то следва да се приеме, че има валидно
сключен договор за заем и валидно издаден запис на заповед.
4
В друго свое решение, а именно: № 74/25.07.2019 г., на ВКС, по Гр.д.
№ 2999/2018 г., IV г.о., ВКС приема, че записът на заповед по същност е
писмено обещание на длъжника, че ще заплати и служи като доказателство,
че менителничното задължение съществува.
Тоест във всички тези случаи, ВКС приема, че с подписването на
запис на заповед се приема, че задължението е възникнало, а за да възникне
то, се приема, че сумата, която се претендира е получена в заем. Вярно е, че в
случая страните не са подписали разписка за предаване на сумата 9500 лева
от заемодател на заемател, липсва такова отбелязване и като точка в
договора, но съдът приема, че тази сума е предадена с оглед гореизложените
разсъждения и приетото от ВКС. Допълнителен аргумент, за да се приеме, че
Д. е получил в заем сумата от 9500 лева са и свидетелските показания. Вярно
е, че е налице забрана да се установяват договори на стойност над 5000 лева,
но ВКС отново е дал тълкувание към съдилищата, като е приел, че
свидетелките показания са винаги допустими, когато страните ги сочат за
установяване на обстоятелства около сключване на договора, респективно за
мотивите им, да се обвържат с определена сделка. Или в конкретния случай
дадената в заем сума като размер се установява от подписания запис на
заповед, където между другото изрично е отбелязано, че тази сума
представлява заем на дата 18.10.2019 г. (Решение № 12/31.01.2019 г., на ВКС,
по гр.д. 2000/2018 г., IV г.о.). Дори в записа падежът е посочен не след три
месеца, а практически след четири – на 18.02.2020 г.
След като в съдебната практика се приема, че записът на заповед
доказва наличие на задължение и след като ответникът оттегля оспорването
на подписа си, т.е. приема, че подписът е негов, то следва да се направи
извод, че задължението на дружеството срещу ответника съществува в
неговия пълен размер и след като същото е падежирало, то и предявеният иск
следва да бъде уважен.
Съдът не приема оправданието на ответника, че не е внимавал какво
подписва и му било обяснено, че подписва документи за прекратяване на
договора. От свидетелските показания става ясно, че той е прочел наум
дадените му документи и след прочитането им е казал „добре“. Тоест
неоснователно е възражението, че е въведен в заблуда или пък е подписал
документите под страх.
В случая е доказано наличието на вземане в полза на ищец, както по
абстрактната, така и по каузалната сделка.
С оглед на това, че подписаният договор създава права и задължения
за страните, ще следва в полза на ищеца да се присъди по чл. 86 ЗЗД и
договорната лихва по чл.2 от договора, която за посочения период възлиза на
316,66 лева, но в исковата молба се претендира сумата 315 лева.
В полза на ищцовото дружество, ще следва да се присъдят както
направените разноски в заповедното производство, така и тези в исковия
процес, които са в размер, както следва: в заповедното производство 646,30
лева, от които 196,30 лева – ДТ и 450,00 лева – адвокатско възнаграждение,
по настоящото дело 646,30 лева, от които 196,30 лева - ДТ и 450,00 лева –
5
адвокатско възнаграждение.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 422 ГПК, по отношение на СТ.
ХР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: **********, че спрямо него
съществува вземане на „Н.Г.Б.“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на
управление гр. С. З., п.к.*, ул. „И.“, представлявано от Изпълнителен
Директор Д. П. П., със съдебен адрес: гр. С. З., ул. „П. М.К.“ № *, офис № *,
адв. Я.Ж. И., за сумите, както следва:
9500,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
паричен заем от 18.10.2021 г.;
315,00 лева, представляваща Договорна лихва, в размер на 5% от
стойността на заема за периода 18.10.2019 г. до 25.06.2020 г., както
и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СТ. ХР. Д., ЕГН ********** да заплати на „Н.Г. Б.“ АД,
ЕИК *, направените разноски, както следва: по ч. гр.д. 115/2020 г., по описа
на РС – З., в размер на 646,30 лева, от които 196,30 лева – ДТ и 450,00 лева –
адвокатско възнаграждение, а по настоящото дело 646,30 лева, от които
196,30 лева - ДТ и 450,00 лева - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – З: ____________Д.Х.___________
6