Решение по дело №348/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Лидл България ЕООД енд КО“ КД-гр. София, против решение № 119/26.03.2024 г., постановено по АНД № 1536/2023 г. по описа на Районен съд-Видин, с което е потвърдено наказателно постановление НП № 003115/07.11.2023 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца при Комисията за защита на потребителите, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 7500,00 лева, на основание чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП („съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща”).

Касаторът излага подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното първоинстанционно решение. Моли да бъде отменено въззивното решение, както и потвърденото с него НП. Претендира присъждане на разноски за производството по делото.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител депозира писмено становище, с което оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски за процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на оспорването.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното: при извършена проверка на 06.03.2023 г. в търговски обект: магазин „Лидл Видин”, находящ се на адрес: гр. Видин, ул.”Акад. Стефан Младенов” № 20, служители на ответника установили използване на нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставяне на потребителите на невярна и подвеждаща информация върху етикет с надпис „Само сега” за срока на предлагани за продажба нехранителни стоки: електрическа пила № 0499328, цена 24,99 лева; детско Softshell яке за момиче № 0375429, цена 24,99 лева и уред за почистване на лице № 0377268, цена 34,99 лева. Установено било, че същите стоки са били включени в рекламна брошура за минал период (27.02.2023-05.03.2023 г.), като след изтичането на срока на тях бил поставен етикет с надпис „Само сега!”, без да има уточнен срок или условия за закупуването им, както и предишна цена.

За извършената проверка бил съставен констативен протокол № К-2743066/06.03.2023 г., с което било изискано становище от търговеца, който следвало да изясни защо описаните стоки се предлагат за продажба с надпис „Само сега!”, след като са били рекламирани и в брошурата за минал период на същата цена.

На 10.03.2023 г. било депозирано такова становище вх.№ М-03-132/10.03.2023 г.

В резултат на събраните доказателства в хода на проверката било прието от органите на ответника, че търговецът „Лидл България ЕООД енд КО” КД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предлага описаните по-горе стоки с подвеждаща информация и етикет „Само сега!”, като по този начин въвежда в заблуждение потребителите, че тези стоки ще бъдат налични в обекта само за кратък период от време, като по този начин ги мотивира да вземат необосновано решение за закупуването им, което решение не биха взели, ако не им е била предоставена такава подвеждаща информация.

При така установеното бил съставен АУАН № К-003115/11.05.2023 г. от С. Й. И., ст. инспектор в КЗП, РД за областите Видин, Монтана и Враца, против който постъпило писмено възражение вх.№ М-03-132/30.05.2023 г. от пълномощник на дружеството. Същото не било кредитирано и било издадено процесното пред ВРС постановление, с което на касатора било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 7500,00 лева, като били изложени подробни мотиви относно така определения размер на санкцията.

Като събрал относимите към спора доказателства съставът на ВРС постановил процесното решение, с което потвърдил атакуваното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва решението на ВРС и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението на ВРС е правилно. Развитите от съда съображения се възприемат и от настоящата инстанция.

С императивната норма на чл.68в от ЗЗП е въведена изрична забрана за осъществяване на нелоялни търговски практики. Съобразно чл.68г, ал.4 от ЗЗП нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. Съгласно разпоредбата на чл.68д, ал.1 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Съобразно чл.210а от ЗЗП, за нарушение на чл.68в и чл.68г на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50000 лева.

В процесния случай от страна на касатора е осъществено именно посоченото в акта и наказателното постановление нарушение: същият е осъществил нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща). При проверката е установено, че описаните в АУАН и НП три артикула са предлагани след изтичане на периода, в който са били включени в рекламна брошура, с обявен на етикет надпис „Само сега!”, без да бъде посочен конкретен срок или предходна цена. По този начин у неограничен кръг потребители е създадено невярно впечатление, че се касае за предлагане на тези стоки за ограничен период от време, мотивирайки ги да ги закупят, което те не биха сторили, ако не им е била предоставена тази подвеждаща информация.

Описаното представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на цитираните законови разпоредби.

Доводите на наказаното лице, че стоките не са постоянен асортимент, а цените им са значително по-ниски от средните за пазара са неотносими в случая, тъй като от данните по делото се установява, че тази информация изобщо не е била предоставена на потребителите, а напротив, чрез поставения етикет „Само сега!” у тях се е създало погрешното впечатление, че следва да предприемат възможно най-бързи действия за закупуването им, преди да бъдат изчерпани, макар че тези стоки реално не са им необходими.

С оглед спецификата на процесното нарушение съдът приема, че не се касае за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Заблуждаващата търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. Цената на продуктите, както и срокът на тяхното предлагане са фактори с изключително решаващо значение за вземането на търговско решение, мотивиращо потребителя да посети търговския обект, за да закупи стоката в промоция. Съобразно практиката на ВАС преценката за възможността съответната търговска практика да има искания от разпоредбата резултат се прави винаги от гледната точка на средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител, в който смисъл са Решение от 12 май 2011 г., Ving Sverige, С-122/10, EU: C: 2011: 299, точка 22; Решение от 26 октомври 2016 г., Canal Digital Danmark, С-611/14, EU: C: 2016: 800, точка 39; Решение от 25 юли 2018 г., Dyson, С-632/16, EU: C: 2018: 599, точка 56. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай.

При установените обстоятелства по делото и приложимите разпоредби на националното законодателство: чл.68в, чл.68г, ал.4 и чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП, правилно административнонаказващият орган и контролните органи са приели търговската практика за заблуждаваща по смисъла на изричните законови разпоредби. Нарушението е формално и се характеризира като типично за вида си, поради което доводите за малозначителност са изцяло неоснователни. За заблуждаващата търговска практика е от значение обективният факт на предоставяне на невярна или подвеждаща информация, а не евентуално настъпилите от него последици.

Предвид изложеното съставът на ВРС правилно е приел наказателното постановление за законосъобразно, като е осъществен административнонаказателният състав, въз основа на който е ангажирана отговорността на наказаното лице. Размерът на наложеното административно наказание е в рамките на нормативно установения размер, като наказващият орган е изложил подробни и обосновани мотиви за неговата индивидуализация.

При издаването на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи цялостна отмяна на наказателното постановление. Предвид гореизложеното решението на ВРС относно приетото от него извършване на нарушението е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил мотивите си, поради които не е приел жалбата за основателна относно извършване на вмененото нарушение, като развитите доводи, които са посочени като необсъдени от съда, не биха довели до различен правен резултат.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Възнаграждението следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ОДМВР-Видин следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в размер на 150,00 лева, предвид сравнително високата фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119/26.03.2024 г., постановено по АНД № 1536/2023 г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД енд КО“ КД-гр. София, ЕИК *********, с адрес: с. Равно поле, ул.”Трети март” № 1, общ. Елин Пелин, област София, представлявано от „Лидл България” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: с. Равно поле, ул.”Трети март” № 1, общ. Елин Пелин, област София, действащо чрез управителите М. Е. Д.-Д. и Л. М. Х., да заплати в полза на Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите направените разноски за процесуално представителство в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.