РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Русе, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520101801 по описа за 2024 година
Е. Г. С. заявява, че на 06.08.1972г. сключила граждански брак със С. И. С..
През 1990г. съпрузите закупили от Общински народен съвет – Русе апартамент №....в
гр.Русе, комплекс „И.“, бл.“П.“, вх.... ет....., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 60 кв.м., с прилежащо избено помещение №20 с полезна
площ 3.10 кв.м. (сдЕ., обективирана в Договор №11972/12.11.1990г.). На 27.08.1990г.
заплатили 2483 лева – част от продажната цена (10 743 лева), а за остатъка – 8260 лева С. И.
С. сключил договор за кредит с ДСК.
Ищцата твърди, че с лични средства, предоставени от баща й Г. Б. Г., погасила част от
кредита – 5000 лева, а остатъка заплатили с ответника чрез месечни вноски. Пояснява, че на
27.03.1991г. получила от баща си 4000 лева, а останалите 1000 лева изтеглила на следващия
ден от спестовните влогове на децата, парите по които били внесени от Г. Б. Г..
С решение №240/28.02.2023г., постановено по гражданско дело №6210/2022г. бракът
между страните бил прекратен с развод.
МолитЕ.та счита, че след прекратяване на СИО следва да й бъде определен по-голям
дял, предвид факта, че е погасила по-голяма част от кредита за покупката на жилището с
лични средства, дарени от баща й. Поддържа, че е налице значителен принос в придобиване
на имота, който значително надхвърля приноса на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че приноса й е
съществен при придобиване на имуществото по време на брака и да увеличи дела й от
1
апартамент с идентификатор 63427.7.526.1.71 с площ 60.04 кв.м., в р.Русе, ул.“Б.“№....,
бл.“П.“, вх....., ет...., ап......и избено помещение с придобивна стойност 10 743 лева; гараж с
площ 20 кв.м. с идентификатор 63427.7.544.44 в гр.Русе, ж.к.“И.“, ул.“Б.“ на стойност 72 562
неденоминирани лева, с данъчна оценка – 7418.10 лева при следните права: за Е. Г. С. –
11580.60/18161.10 идеални части, а за С. И. С. – 6580.50/18161.10 идеални части от имота.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. И. С. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че по време на брака с ищцата са придобили описаните в исковата молба
апартамент и гараж. Поддържа, че приносът на бившата му съпруга в придобиване на
общото имущество по никакъв начин и в никаква степен не надхвърля неговия принос.
Оспорва твърдението, че молитЕ.та е получила по дарение от баща си сумата 4000
лева. Счита, че парите от детските влогове на децата Е. и С. не представляват лично
имущество на майката.
Сочи, че средствата, получени по договор за заем за закупуване процесното жилище
са общи, тъй като съпрузите са солидарно отговорни за тяхното връщане, а евентуално
последващо погасяване на част от кредита с лични средства на ищцата не се отразява върху
принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в
съсобствеността.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Въз основа Договор №11972 за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, С. И. С. и Е. Г. С. придобили Апартамент №...., на ......етаж,
в жилищна сграда – блок „П.“, вход ....., построена върху държавна земя в комплекс „И.“,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 60.04 к.м., с
избено помещение №20 с полезна площ 3.10 кв.м., с 1.373% идеални части от общите части
на сградата, при съседи: североИ. – апартамент 12, югоИ. – комплекса, северозапад –
апартамент 10 и стълбище, югозапад - комплекса, а за избеното помещение: североИ. – изба
10, югоИ. – терен, северозапад – коридор, югозапад – изба 21, за сумата 10 743 лева. В
Договора е отразено, че цената на имота е покрита, както следва: на 27.08.1990г. са внесени
2483 лева, а остатъка от 8260 лева е заплатен със заемни средства от ДСК.
Представени са схема и данъчна оценка на процесния имот.
На 27.03.1991г. Е. С. изготвила декларация с нотариална заверка на подписа, според
която получила от баща си Г. Б. 4000 лева за погасяване на жилищния заем.
На 29.03.1991г. С. И. С. внесъл в ДСК сумата 5000 лева за погасяване на жилищния
заем.
М. С. Н. (дъщеря на страните по делото) твърди, че баба й и дядо й по майчина линия
2
направили спестовни влогове на нея и сестра й. През 1991г. родителите й изтеглили по 500
лева от двете спестовни книжки, за да изплатят закупеното семейно жилище. Освен тези
суми, ищцата поискала от родителите си 4000 лева за същата цел. Според свидетЕ.та баба й
и дядо й осигурили сумата с намерени да помогнат на родителите й да изплатят жилището.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.29, ал.3 СК.
Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права,
придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от
това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 СК, а съгласно ал.2 на същата разпоредба
съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и
работа в домакинството. Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при
възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко – продажба на
недвижим имот и движими вещи (чл.21, ал.3 СК).
По иска с правно основание чл.29, ал.3 СК ищцата следва да установи, че с ответника
са бивши съпрузи и приносът й в придобиването на семейното имущество, описано в
молбата, значително надхвърля приноса на ответника.
Посредством визираната правна норма се допуска определяне на по-голям дял от
имуществото, придобито по време на брака, в полза на съпруга, който докаже, че има
значително по-голям принос в придобиването му. Тази норма касае цялото имущество,
придобито възмездно по време на брака, включително и тези движими вещи и недвижими
имоти, които страните не са посочили в хода на производството, но по силата на чл.21, ал.1
СК са съпружеска имуществена общност. Приносът се изразява в осигуряване на по-големи
доходи, работа в домакинството и грижа за децата. Не следва да се отдава приоритет на
никоя от тези форми на принос. Те трябва да бъдат разглеждани като еднакво значими и
равностойни, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака, е с взаимно
разбирателство, общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи да
осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и
издръжката на децата.
Следва да се отбележи, че преценката за приноса по смисъла на чл.29, ал.3 СК се
формира въз основа всички установени по делото факти през времетраенето на брака, а не
само тези, осъществили се до момента на придобиване съответното имущество. Затова
определянето на по-голям дял от имуществото следва да се определи като съотношение на
доходите на съпрузите след сключване на брака до неговото прекратяване.
Средствата, получени по договор за заем, които са използвани за закупуване или
построяване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за тяхното връщане съпрузите
отговарят солидарно. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с
негови лични средства, също не се отразява върху принадлежността на придобитото право
на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни
3
задължения за други съпруг. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия
от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може да
претендира от другия заплащане на припадащата се част от платеното.
В настоящия случая ищцата не е ангажирала каквито и да е доказателства, въз основа
които съдът би могъл да направи съпоставка относно приноса на двамата съпрузи в
придобиване на спорното имущество, съобразно критериите заложени в чл.21, ал.2 СК.
Според показанията на свидетеля страните по делото използвали средства от детските
влогове за частично погасяване на жилищния кредит, а родителите на ищцата предоставили
4000 лева с намерение да подпомогнат съпрузите да изплатят жилището. Тази информация
не обуславя извод, че приносът на ищцата в придобиване имуществото в режим на СИО
значително надхвърля приноса на ответника. Липсват каквито и да е данни за доходите на
всеки от съпрузите; за труда и грижите, които са полагали за благополучието на семейството
и отглеждането на децата; за размера на кредита, използван за закупуване на имотите.
По изложените съображения съдът счита, че претенцията като недоказана следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата са направените от
ответника разноски по делото. В случая се претендира възнаграждение за безплатно оказана
правна помощ. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора; процесуалните
действия, извършени от пълномощника на ответника и даденото тълкуване в решение по
дело С-438/22г. на СЕС, съдът определя възнаграждение да процесуално представителство в
размер на 500 лева, които ищцата следва да заплати на адвокат К. К..
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Г. С. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Русе,
ул.“Ф.“№...., ет....., офис .....– адв.Г. М. Г. срещу С. И. С. с ЕГН ********** с адрес: село С.,
област Русе, ул.“В.“№.....иск за признаване установено, че приноса й е съществен при
придобиване имуществото по време на брака и увеличаване дела й от апартамент с
идентификатор 63427.7.526.1.71 с площ 60.04 кв.м., в р.Русе, ул.“Б.“№..., бл.“П.“, вх..., ет....,
ап......и избено помещение с придобивна стойност 10 743 лева; гараж с площ 20 кв.м. с
идентификатор 63427.7.544.44 в гр.Русе, ж.к.“И.“, ул.“Б.“ на стойност 72 562
неденоминирани лева, с данъчна оценка – 7418.10 лева при следните права: за Е. Г. С. –
11580.60/18161.10 идеални части, а за С. И. С. – 6580.50/18161.10 идеални части от имота.
ОСЪЖДА Е. Г. С. с ЕГН ********** да заплати на адвокат К. К. възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5