Решение по дело №354/2021 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 37
Дата: 29 април 2022 г.
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20211850200354
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. К., 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20211850200354 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
АС. Н. В., ЕГН ********** от гр. Б., бул. „М.“ № 4, ет. 3, ап. 4 е подал
жалба до РС - гр. К. чрез административнонаказващия орган – Началникът на
РУ – гр. Г. срещу наказателно постановление № 21 – 0267 - 000235 /
30.08.2021 г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ
И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение,
с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован не се явява, не изпраща представител и не е взел
становище.
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред
настоящата инстанция не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
1
административно нарушение № GA 357150 / 02.08.2021 г., че на 02.08.2021 г.
около 13.53 часа в община Г., на ВП II – 81, км 30 +900, с посока на движение
от гр. С. към гр. М., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Тойота
РАВ 4“, с рег. № М 53 35 ВМ, негова собственост и се движи с несъобразена
скорост с пътните условия, релефа на местността на лява крива губи
управление над автомобила, излиза вдясно от пътя и реализира ПТП в
крайпътните дървета и по този начин е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение Началникът на РУ – гр. Г. издава наказателно постановление № 21
– 0267 - 000235 / 30.08.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179
ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложил на АС. Н. В., ЕГН ********** от гр. Б., бул.
„М.“ № 4, ет. 3, ап. 4 административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00
/ двеста / лева. Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие
въз основа на свидетелските показания на свидетелите Р. Т. Б. и Кр. М. Кр. -
актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 28.10.2021 г., а жалбата е
подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган с вх. №
243000 – 4417 / 01.11.2021 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на
обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 -
дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Настоящият състав намира, че при описание на извършеното
нарушение, както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит,
както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и
обстоятелства при които е извършено нарушението. В процесния случай това
не е сторено с необходимата конкретност, изисквана от спецификите на
нарушената правна норма - чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 20, ал.2 от
ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
2
всяко предвидимо препятствие. С оглед съдържанието на цитираната норма
се налага извод, че съществен елемент от „обстоятелствата при които е
извършено нарушението“ по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва
изрично да бъдат посочени, както в АУАН, така и в НП следните
обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на движение на МПС 2. Какви са
били конкретните особености на пътната обстановка, с които водача е
трябвало да се съобрази. При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, това са съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието
на които се прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма
или не. Само при описание в АУАН каква е била конкретната скорост на
движение и какви са били конкретните особености на пътната обстановка,
съдът има възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта
или не, тоест съставомерно ли е деянието или не. В конкретния случай
единствено е посочено, че жалбоподателят не се е съобразил с пътните
условия, с релефа на местността и на лява крива губи управлението на
автомобила.
В процесните АУАН и НП, както вече се отбеляза е посочен правния
извод на административно наказващия орган, че деецът не е съобразил
скоростта с особеностите на пътната обстановка. Не са посочени какви са
били конкретните условия на пътната обстановка, с които е следвало да се
съобразява водача / мокра, хлъзгава пътна настилка и др. /. Липсва също така
посочване каква е била конкретната величина на скоростта, с която се е
движил жалбоподателят. При непосочване на съответните правно релевантни
факти, съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на правните
изводи на административно наказващия орган, което е основание за отмяна на
НП. В случая при липса на посочване какви са били конкретните условия на
пътната обстановка и каква е била скоростта на движение съдът е в
невъзможност да прецени съобразена или несъобразена е била тя с
конкретната пътна обстановка.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението,
с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу
което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се
явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в положение
да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки
той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква
3
същият да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в
началото на административно-наказателното производство, т.е към монета на
съставяне на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по - късен
етап - на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно
следствие не санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН.
Необходимостта от посочване на съставомерните признаци в АУАН е
още по - голяма при АУАН, издадени по ЗДвП, доколкото съгласно чл. 189,
ал.2 от ЗДвП констатациите в тях имат презумптивна доказателствена сила
до доказване на обратното, т.е при разместена доказателствена тежест
нарушителят би бил поставен в положение да оборва фактически положения,
с които дори не е наясно какви са.
Действително в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че НП се издава и
когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига
да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,
извършителят и неговата вина. От граматическото и телеологическото
тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по
несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е
описано в АУАН, характеризиращо се като система от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали
телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване.
От гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен
начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е
описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички
останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване,
съставомерни признаци на състава на нарушението. При непосочване в
АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и неговите
съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери
приложение, доколкото не съществува възможност да се провери
идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за
което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това
тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес и правото
на защита на нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние,
което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се
защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН
на реквизити, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци
от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение.
С оглед гореизложените принципни съображения следва да се приеме,
че евентуално изясняване чак в съдебно заседание, при разпита на
актосъставителя или чрез други доказателствени средства, на съставомерното
4
обстоятелство – какви са били атмосферните условия и каква е била скоростта
на движение, за която в АУАН и НП се твърди, че не е съобразена, не може
да санира пропуска това съставомерно обстоятелство да бъде отразено в
АУАН и НП, което представлява самостоятелно формално основание за
отмяна на НП, без да се произнася по същество относно останалите
основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21 – 0267 - 000235 / 30.08.2021 г.
издадено от Началника на РУ – гр. Г., с което на АС. Н. В., ЕГН **********
от гр. Б., бул. „М.“ № 4, ет. 3, ап. 4 е наложено на основание чл. 179 ал. 2 пр.
1 от ЗДвП административно наказание : „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста /
лева, за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5