№ 224
гр. *, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20241600100502 по описа за 2024 година
Предявени са обективни съединени искове с правно основание чл. 432
във връзка с чл. 499 от Кодекса на за застраховането КЗ/ във връзка с чл. 45 и
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Ищецът Г. К. твърди в исковата си молба, че на 22.02.2024 г. около
08.20 ч. в с. *, общ. *, на ул. „*” е възникнало ПТП между л.а „*“ * с рег. № *
собственост на Р.С. ЕГН: **********, управляван от И.С., ЕГН ********** и
управлявания от него л.а. „*“ с рег. № * Удара между двата автомобила е
настъпил след като л.а „*“ * с рег. № *, който се е движил в с. * с посока на
движение от гр. * към с. *, е навлязъл безпричинно в насрещната пътна лента
и реализирал челен удар с насрещно движещия се л.а. „*“ с рег. № * В
следствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие е пострадал Г.Е.
тежко с опасност за живота.
Във връзка с посоченото ПТП е бил издаден Протокол за ПТП № 2024-
1023-50027.
В Спешна медицинска помощ в МБАЛ „Д-р. С. И.” АД в гр. * на ищеца,
където е приет за лечение на 22.02.2024 г. е поставена следната
диагноза:Травматичен пневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина.
Контузио торацис. Пневмоторакс син. Фрактура косте VII- VIII син. Фрактура
хумери син. В.К. фациеи.
В хода на лечението са били извършени редица диагностични процедури
подробно описани в исковата молба.След преценка на здравословното му
състояние е било проведено лечение на белия дроб с оперативна намеса. На
22.02.2024г.- поставен е под обща анестезия ОП№ 398-Торакоцентезис син. |
Сутура плевре. Ревизио. Сутура вулнерис. На 01.03.2024г. ОП№ 475-
1
Затваряне на торакоцентезен дрен. На 03.03.2024г. ОП№ 471- Торакопункцио
син. Назначена е терапевтична схема: Цефазолин, фраксипарин, стерофундин,
урбазон, аналгин.
На 06.03.2024 г. ищеца е бил изписан от МБАЛ „Д-р. С. И.” АД и е
насочен към специализирана клиника по ортопедия и травматология за
продължаване на лечението.
На 06.03.2024 г. Г.Е. е транспортиран и настанен в УМБАЛСМ „Н.И.П.”
ЕАД, гр. * за продължаване на лечението с диагноза: 842.20 Счупване на
горния край на раменната кост (хумерос), закрито 522.40 Множество
счупвания на ребра, закрито, 827.20 Травматичен хемопневмоторакс, без
открита рана в гръдната кухина.
След извършените диагностични процедури ищецът е настанен в
отделение по ортопедия и травматология с данни за счупване на лява раменна
кост в проксимална част, показано за оперативно лечение и гръдна травма-
счупване на две ребра в ляво аксиларно, както и данни за пневмоторакс вляво,
за което в болница МБАЛ „Д-р. С. И.” АД, гр. * е поставен гръден дрен, който
е отстранен преди изписването. След извършените допълнителни
диагностични изследвания се установяват данни за наличие на
хидропневмоторакс в ляво, показан за торакален дрен.
На 07.03. 2024г. в клиниката е извършена отново оперативна
интервенция:На 15.04.2024г. поради продължаващите болки и оток в
оперираната лява ръка се изписват обезболяващи медикаменти и го насочва
към физикална терапия и рехабилитация.
На 31.05.2024г. ищецът е посетил личния си лекар, заради оплаквания,
свързани със световъртеж, замайване, нарушения в координацията и
главоболие, чувство на отпадналост и нарушения в съня, които са следствие на
черепно- мозъчна травма, придружена със загуба на съзнание в следствие на
пътния инцидент. Г. Е. е насочен от личния си лекар към лекар по Нервни
болести, който му е назначил изследване „Компютърна аксиална или спирална
томография“, извършена на 14.06.2024г. и му е изписал медикаменти
„Сомазина“ за неврологичните отклонения и „Леваксан“ за безпокойството,
умората, затруднената концентрация, мускулното напрежение и нарушенията
в съня.
На 05.06.2024г. е направено изследване: Рентгенография на череп и
рентгенография на гръбначни прешлени.
На 06.08.2024г., поради неспиращите болки в оперираното рамо,
ищецът е посетил лекар- ортопед, който констатира влошено здравословно
състояние, ограничени и болезнени движения на оперираната ръка.
На 16.08.2024г. на ищецът е издаден ТЕЛК от МБАЛ д-р. „С. И.“ АД,
с който болничния му лист за неработоспособност е бил продължен с още два
месеца във връзка, тъй като възстановяването му от получените травми
вследствие на катастрофата не е приключило.
По повод настъпилото събитие е образувано досъдебно производство
№ 181/2024г. по описа на РУ - *, което все още не е приключило.
2
С молба с вх. N° ОК - 474890/27.06.2024г., ищецът е предявил
претенция за изплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв. - за
неимуществени вреди и 2254 лв. - за имуществени вреди, пред застрахователя
издал полицата по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“
на л.а „*“ * с рег. № *. Във връзка с претенцията от ЗД „Б.И.“ АД са
образували щета № ********** - ПТП/27.06.2024 г.
С писмо с изх. № НЦ- 4734/10.07.2024г. от застрахователното дружество
е отказано да му бъде заплатено обезщетение.
Към настоящият момент ищецът не се е възстановил от получените
травми, като продължаващото физиотерапевтично и рехабилитационно
лечение не е ясно, кога ще приключи. Болките, които изпитва в областта на
оперираното рамо и гръдния кош се засилват при преумора и промяна на
времето, като е нужно да използва постоянно обезболяващи средства, за да
може донякъде да бъде пълноценен, а затрудненото дишане, получено
вследствие на инцидента е още един фактор, който влошава значително
качеството му на живот.
Описаните физически недъзи са ограничили дейностите, които Г. Е. е
извършвал в ежедневието си и са допринесли за неговото отрицателно
възприемане на действителността. Той не е в състояние да работи
пълноценно, има страх от шофиране, ограничил е до минимум социалните си
контакти, като не вижда перспективи за бъдещото си.
Всичките тези последици са в пряка и причинна връзка с
претърпяното от него ПТП.
Ищецът е бил с животозастрашаващо увреждане на белите дробове,
изискващо незабавана лекарска намеса, комоцио със загуба на съзнание,
многофрагментарно счупване на лява ръка, счупване на две ребра. Поради
естеството на травмите, възстановяването на Г.Е. продължава и в настоящия
момент, а това е дълъг период от време, през който са му създадени
значителни неудобства в ежедневието.
Моли съда след като установи основателността на изложените по-горе
обстоятелства да постанови решение, с което да осъди ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК*,като издател на полица № ВС*, със срок на валидност - 10.02.2024г. до
09.02.2025г., по застраховка „Гражданска отговорност“, издадена за л.а. „*“ *,
с рег. № * да изплати на Г.Е., обща сума в размер на 82 254 лв, от която 80 000
лв. - за неимуществени вреди, свързани с претърпените болки, страдания и
неудобства и 2 254 лв.- за имуществени вреди, свързани с възстановяването и
лечението на травматичните му увреждания, настъпили в следствие на ПТП
от 22.02.2024 г. между л.а „*“ * с рег. N° * и л.а. „*“ с рег. № * ведно със
законната лихва, считана от датата на застрахователното събитие /22.02.2024г./
до окончателното изплащане на дължимата сума.
Моли ответното дружество да заплати направените по делото разноски
и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът
ЗК“Б.И.“ АД гр.* чрез адв. А. И. преупълномощен от адв. М. Г., с който се
3
оспорва претенцията по основание и размер.
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „*"' с рег. №
* - И.С.. Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с
което да е настъпило процесното ПТП. До настоящия момент няма влязла в
сила присъда, която да е задължителна по реда на чл. 300 ГПК.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване и причините за ПТП. Без да е установен механизмът на ПТП и
конкретните причини които са го породили, не може да бъде направен извод,
за това кой от участниците е действал противоправно. Без установено
противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина
по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината представлява субективно отношение към
определено противоправно поведение или резултат.
Оспорва исковете за неимуществени вреди по размер. Претенцията не
отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява
прекомерна.
Смята, че претендираната от ищеца сума за обезщетяване на
процесните неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговоря на
закона, ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към
датата на деликта и практика на ВКС за сходни и дори по — тежки вреди.
Съгласно т.п. № 7/78 година на ВС т. 9 Отговорността на застрахователя е
функционална. Обусловена е от основанията за отговорността на самия
застрахован. Без всякаква опора в закона и нормалната житейска логика срещу
застрахователите се претендират, а и присъждат по - големи обезщетения,
отколкото срещу деликвенти физически лица или в други случаи на
отговорност за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане,
въпреки, че за определяне размера на обезщетението винаги се прилага
правилото на чл. 52 ЗЗД и тълкувателната практика на ВС, за тази законова
разпоредба (ППВС № 4/68 година). Такава е и конкретната претенция в делото
- прекомерна и неотговаряща на тежестта на травмата и „икономическата
конюнктура” в страната, както и практиката на ВС отразена в ППВС № 4/68
година.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди. Счита, че са недоказани
по основание е размер. Няма данни разходите да са във връзка с проведено
лечение на травми от процесното ПТП, нито това да се неизбежни и нормални
разходи за такава дейност. На обезщетяване подлежат само неизбежните
разходи, които имат пряка връзка с проведеното лечение на ищеца, за
травмите предизвикани от пътния инцидент. Извънредни и необичайните
разходи на следва да се вземат в предвид и не следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя за такива разходи.
Претенцията за лихва по реда на чл. 497 КЗ, считано от датата на
застрахователното събитие - 22.02.2024 г. е неоснователна, като я оспорва.
Претенцията за лихва от датата на ПТП е неоснователна и не е съобразена с
чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. След предявяване на претенцията от увреденото лице,
застрахователят е изискал допълнително документи за установяване
4
основателността й. Такива не са представени от молителите, а съгласно чл. 497
ал. 1 т. 2 КЗ: Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение... освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3, какъвто е настоящия случай. Няма представени доказателства за
постановен от застрахователя отказ, за да се изплати обезщетение.
Моли съда да отхвърли исковата претенция изцяло.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител,
поддържа исковата молба, като твърди, че от приетите по делото експертизи
се установяват претендираните вреди, респ. искът следва да уважи като
основателен.
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа депозирания отговор, като моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли иска като неоснователен и да присъди сторените в
производството разноски. В условията на евентуалност моли да не уважи иска
в пълния му размер.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и
изслушани три експертизи – съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и
съдебно-психологическа.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че на 22.02.2024 г. около 08.20 ч. в с. *, общ. *, на ул. „*” е възникнало ПТП
между л.а „*“ * с рег. № * собственост на Р.С. ЕГН: **********, управляван от
И.С., ЕГН ********** и управлявания от ищеца Г.Е. л.а. „*“ с рег. № * Удара
между двата автомобила е настъпил след като л.а „*“ * с рег. № *, който се е
движил в с. * с посока на движение от гр. * към с. *, е навлязъл в насрещната
пътна лента и реализирал челен удар с насрещно движещия се л.а. „*“ с рег. №
*
От съдебно-автотехническата експертиза се установява следния
механизъм на ПТП: Процесното произшествие е настъпило в населено място,
където допустимата скорост на движение е ограничена до 50 км/ч. В
материалите по делото няма данни за наличие на пътни знаци, ограничаващи
скоростта на движение под допустимата.
Платното за движение на ул. „*“ в с. *, съвпада с третокласния път от
РПМ III-112 (с. * - *).Платното за движение е с двупосочен режим на
движение с две пътни ленти, по една за всяка посока, които са разделени от
единична непрекъсната осова линия (средна пътна маркировка М1 „Единична
непрекъсната линия“, която е забранена за пресичане и застъпване). ШИ.та на
платното за движение е около 7,00 м.
Лекият автомобил „* *“ се е движил в посока от * към с. *“.
Лекия автомобил „*“ се е движил в обратна посока - от с. * към *.
На ул. „*“ в с. * двата автомобила е следвало да се разминат безпроблемно при
5
движение на всеки от тях в полагаща му се дясна пътна лента за движение.
Видно от приложената План-схема, л. 9 от ИЛ 1.2, (която е неразделна
част от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица), произшествието е
настъпило изцяло в полагащата се пътна лента за движение на л.а. „*“,
движещ се посока *. След удара, лекият автомобил „*“ е отхвърлен в посока
назад и надясно, като е установен извън границите на платното за движение,
напречно на оста му.
Лекият автомобил „* *“ неправомерно е навлязъл в лентата за
насрещно движение, по която в същия момент, но в срещуположна посока се е
движил л.а. „*“, като е преминал вляво от пътна маркировка М1 (цяла
непрекъсната линия), която е забранена за пресичане и застъпване.
По делото няма данни за предприето изпреварване на движещ се отпред
друг автомобил или заобикаляне на препятствие на платното от водача на л.а.
„* *“, поради което да е навлязъл в лентата за насрещно движение. Водачът не
е упражнявал непрекъснат контрол при управление на автомобила, като не се
е съобразил, че управлява на територията на населено място, където
допустимата скорост на движение е до 50 км/ч. При движение с допустимата
за населено място скорост, автомобилът ще следва стабилно траекторията на
пътя, ще се движи в границите на полагащата му се дясна пътна лента за
движение и водачът ще има техническата възможност да предприеме
действия за аварийно спиране или друга спасителна маневра за избягване на
удара при възникване на опасност за движението.
Автоекспертът определя, че причина за настъпване на процесното ПТП е
неправомерното навлизане в лентата за насрещно движение от страна на
водача на л.а. „* *“, по която в същия момент, но в срещуположна посока
правомерно се е движил л.а. „*“.
Мястото на удара е вляво от разделителната пътна маркировка
(надлъжна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“, която е забранена
за пресичане и застъпване, осова линия, средна пътна маркировка), разделяща
платното за движение на две срещуположни пътни ленти.Имайки предвид
материалните щети, които са нанесени в резултат на удара по двата
автомобила, масата на автомобилите и телесните увреждания по пътуващите
лица, вещото лице счита, че скоростта на движение на л.а. „*“ е била
значително над допустимата за движение в населено място, която е до 50
км/ч.Причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. „* *“ с рег. № * в
насрещната лента за движение.
Водачът на л.а. „* *“ ще има техническата възможност да предотврати
настъпване на процесното ПТП, като управлява на територията на с. * със
скорост до 50 км/ч, каквато е допустимата скорост за движение в населено
място. Произшествието е настъпило след пътен знак Д11 за посоката на
движение на автомобила, определящ началото на населеното място, с чието
местоположение и изисквания водачът е следвало да се съобрази.
Причините за настъпване на произшествието са в резултат на
субективните действия на водача на процесния лек автомобил, който:
6
-в условията на произшествието е управлявал с технически несъобразена
скорост, при която при възникналата опасност за движението е бил длъжен да
намали скоростта си или при необходимост да спре с цел избягване на удара;
-водачът не е упражнявал непрекъснат контрол при управление на автомобила
и при възникналата опасност е бил длъжен да предприеме действия за
аварийно спиране или друга спасителна маневра с цел избягване на удара.
МОС възприема заключението на вещото лице О. Ванков като обективно и
компетентно дадено.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.
Г., се установява, че в резултат на ПТП, осъществило се на. 22.02.2024 Г.Е. е
претърпял инцидент-ПТП. В условията на спешност е настанен в Хирургично
отделение на съответното болнично заведение. След провеждане на кръвни и
апаратни изследвания като травматични увреждания са описани:
разкъсноконтузна рана на лицето; контузия на гръден кош в ляво със счупване
на две ребра и навлизане на въздух в междуплевралното пространство
(пневмоторакс); счупване на лява мишнична кост в горна трета (областта на
„хирургична“ шийка). По приоритетни показания по време на 13 (тринадесет)
дневен болничен престой на Е. е проведено оперативно отваряне на гръдната
клетка с цел възстановяване на отрицателното налягане в междуплевралното
пространство. Успоредно с оперативното лечение на пострадалия са
провеждани консултации и периодични изследвания, както и антибиотична,
противовъзпалителна, обезболяваща и противосъсирваща медикаментозна
терапия. След стабилизирането на хемодинамичните показатели Е. е насочен в
специализирана клиника
От проведените огледи и изследвания на Г. Е. са описани следните
травматични увреждания: разкъсноконтузна рана на лицето; счупване на
две ребра с левостранен пневмоторакс; счупване в горна трета на лява
мишнична кост (в областта на хирургична шийка). Контузията на гръден
кош със счупване на две ребра и навлизане на въздух в междуплевралното
пространство е съществувала реална и действителна опасност за живота на
пострадалия, предотвратена от навременната и адекватна медицинска намеса,
което представлява-разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Счупването на мишничната кост е причинило трайно затруднение движението
на ляв горен крайник, за срок на оздравяване не по - малък от два-три месеца
при нормално протичане на оздравителния процес, с последващо постепенно
натоварване и поетапно раздвижване на засегнатия крайник. Описаната рана в
областта на лицето сама по себе си е причинила на пострадалия рзстройство
на здравето-временно и неопасно за живота със срок на оздравяване две-три
седмици, до месец без наличие на усложнения, за каквито липсват данни.
Вещото лице е посочило, че описаните уврежданията е възможно да са в
резултат на тъпа травма и според вида и разположението си добре отговарят
да са причинени в условията на упоменатия инцидент - ПТП при удар на два
движещи се автомобили и е налице причинна връзка между настъпилото ПТП
и причинените увреждани.
От заключението на вещото лице И. Д. по изпълнената съдебно-
7
психологичната експертизата се установява, че процесния инцидент се е
отразил по травмиращ психиката начин на ищеца. Пътнотранспортното
произшествие, което е преживял Г., само по себе си е инцидент, кризисна
ситуация с неочакван характер. При подобни инциденти, преживяващия има
усещане за несправедливост, за загуба на контрол над действителността, като
това усещане може да промени и често променя, възприемането на хода на
жизнения цикъл на дадения човек, разделя го по травматичен, неочакван и
нежелан начин на преди и след травмиращото събитие.
След преживяване на инцидент, особено и при налагането на медицинско
лечение, което е продължило във времето, личността на пострадалия
неминуемо е подложена на редица остри, а в последствие и хронично
протичащи негативни психически преживявания, мисли, усещания, които са
дълбоки, интензивни по своята честото и сила, и са приоритетно в страхово -
тревожния и депресивен регистър. Медицинските интервенции с оперативен
характер, които се осъществяват по-спешност, както и в случаите, когато в
близък времеви период се осъществява повторна оперативна интервенция
водят до остра психическа травматичност поради самият характер на
интервенциите. Тези събития водят до остро и интензивно усещане за крах на
Аз-те структури, психологическа парализа и/или отцепване на преживявания,
усещания и за кратък период преминават в другата крайност на изключително
интензивни вътрешни преживявания и усещания от негативния
психологически регистър.
Непосредствено след инцидента, ищецът се е намирал в състояние на
психичен шок и последвала остра стресова реакция.
Вещото лице е категорично, че психологическите травми свързани с
катастрофата категорично ще оказват влияние в негативен аспект
/психологически, емоционален, социален, семейни отношения, работа/ в
ежедневието му и за в бъдеще.МОС възприема заключението като обективно
и компетнтно дадено.
От показанията на св П.Х., която е майка на ищеца разпитана в съдебно
заседание от 22.04.2025година се установява, че след инцидента и изписването
му от болница единствено тя се е грижила за него, тъй като е несемен.Същата
подробно описва етапите на лечение на сина й, както и психичското и
физическото му състояние след катастрофата.Същата споделя, че въпреки
направените рехабилитации Г. продължава да изпитва болки при промяна на
времето, често има проблеми с дишането, психиката му се е променила и се
затворил от приятелския кръг, който имал преди.Животът му е коренно
променен. Получените физически недъзи са ограничили дейностите,
които Г. Е. е извършвал в ежедневието си и са допринесли за неговото
отрицателно възприемане на действителността.МОС възприема показанията
на С.ката като обективни и изградени на непосредствени впечатления.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно
основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
8
За да бъде уважен искът по чл.432 от КЗ, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки за
наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина. Също така следва да е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане
вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От назначената автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно изготвена, се установява, че процесното ПТП е
причинено от противоправното поведение на водача на л.а „*“ * с рег. № *
собственост на Р.С. ЕГН: **********, управляван от И.С., ЕГН **********.
Причините за настъпване на произшествието са в резултат на
субективните действия на водача на процесния лек автомобил, * който:
-в условията на произшествието е управлявал с технически несъобразена
скорост, при която при възникналата опасност за движението е бил длъжен да
намали скоростта си или при необходимост да спре с цел избягване на удара;
-водачът не е упражнявал непрекъснат контрол при управление на автомобила
и при възникналата опасност е бил длъжен да предприеме действия за
аварийно спиране или друга спасителна маневра с цел избягване на удара.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че водачът на автомобила е
нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която определя допустимата
скорост за движение в населено място, съответно забранява нейното
превишаване. Освен това, дори да се приеме, че водачът е управлявал
процесния лек автомобил с допустима спрямо ограниченията за населено
място скорост, същият е следвало при избиране на скоростта си, да се
съобрази с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя
и на превозното средство, интензивността на движението и конкретните
условия за видимост (чл.20, ал.2 от ЗДвП). Така установеното води до извода,
че деянието на водача на лекия автомобил е противоправно, като няма нито
едно доказателство водещо до извод в обратна посока.
От назначената съдебно-медицинска експертиза се установяват и
настъпилите от процесното ПТП вреди, които са причинени на ищеца, а
именно: разкъсноконтузна рана на лицето; контузия на гръден кош в ляво със
счупване на две ребра и навлизане на въздух в междуплевралното
пространство (пневмоторакс); счупване на лява мишнична кост в горна трета
(областта на „хирургична“ шийка). Описаните физически недъзи са
ограничили дейностите, които Г. Е. е извършвал в ежедневието си и са
допринесли за неговото отрицателно възприемане на действителността.
В причинна връзка с инциднета е и преживяната от ищеца остра стресова
реакция, последвана от депресивно състоние, силна тревожност, безпокойство
и остър стрес. Това се установява от съдебно-психологичната експертиза, като
тук е мястото да се посочи, че и двете експертизи, установяващи настъпилите
9
за ищцата вреди, се кредитират от съда като обективни и компетентно
изготвени. Освен това настоящият състав намира, че по делото няма нито едно
доказателство, което да обори презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че е налице фактическият
състав на непозволено увреждане. С доклада по делото съдът е обявил за
безспорен фактът, че л.а „*“ * с рег. № * към датата на ПТП е разполагал с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответника,
съответно следва да се приеме, че в случая е възникнало задължение за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
С оглед комплексния характер на причинените на ищеца увреждания,
съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на
настъпилите вреди. За определяне размера на обезщетението съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни
увреждания, следва да се вземат предвид: характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
и емоционални болки и страдания, психическите и физически последици за
пострадалия, степента на възстановяване и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането.
Във връзка с гореизложените критерии, съдът намира за безспорно
установено, че на ищеца е причинено разкъсноконтузна рана на лицето;
контузия на гръден кош в ляво със счупване на две ребра и навлизане на
въздух в междуплевралното пространство (пневмоторакс); счупване на лява
мишнична кост в горна трета (областта на „хирургична“ шийка. Съгласно
СМЕ към момента на прегледа оздравителния процес при Е. все още не е
завършил, което добре кореспондира с представената рентгенова находка и с
описаните ограничения в движенията на посочените стави, респективно
пълноценното функциониране на ляв горен крайник. Прогнозата за пълно
оздравяване и възстановяване на движенията на горния крайник е позитивна,
но с необходимост от поне една оперативна интервенция с последващо
поетапно и постепенно натоварване на крайника.
Съдът като взе предвид горното, както и вида и продължителността на
преживените от ищеца болки и страдания, неудобства, емоционални и
психически сътресения, както и съществуващата в страната икономическа
конюнктура към момента на увреждането, приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от Г. неимуществени вреди е сумата от
70000.00лева в каквато и част предявения иск е основателен.над този размер
до предетендирания от 80000.00лева исковата претенция като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
10
Ищецът е претендирал и имуществени вреди- разходи направени във
връзка с лечението от претърпяния инцидент в размер на 2254лева.На л.36 до
л.41 от първоначално образуваното дело пред СГС ищецът е представил 6
броя фактури за закупени материали и извършени медицински изследвания в
периода след претърпяното ПТП, от които сумарно се получава сумата от
2254лева.
Съдът намира, че тези разходи в размер на 2254лв. са направени във
връзка с лечението на ищеца, поради което съставляват имуществени вреди,
които следва да бъдат репарирани от застрахователя. Застрахователят следва
да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума .
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава. Това се
приема по следните съображения:
Ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя на 27.06.2022
г., като към нея са представени заверени копия на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица,Епикриза и други документи. Застрахователят не се е
произнесъл в срок по така направеното искане
Съобразно изложеното, съдът намира, че в случая не може да се
приложи разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2, пр.2 от КЗ, тъй като ищеца
обективно не е разполагала с възможност да предостави повече документи,
тъй като досъдебното производство не е приключило. При липса на
образувано наказателно производство не е налице възможност да се
предостави влязъл в сила съдебен акт. На основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и
предвид, че първата претенция е предявена на 27.06.2022 г., лихва за забава, в
случая се дължи с изтичането на 15 работни дни от тази дата, тъй като е
установено, че към момента на предявяване на застрахователната претенция
ищцата е предявил всички обективно съществуващи доказателства, с които е
разполагала за установяване на основанието и размера на претенцията й.
Следователно ответникът дължи лихва за забава от 12.07.2022 г.
По разноските:
Всяща от странитеследва да понесе своята част от разноските съобразно исхда
на делото.Ищецът е направил рознски в размер на 1400лева за държавна такса
и за вещи лица.Ответникът претендира адвокатско възнаграждение на
процесалния представител в размер на 9420лева.касае се искова претенция от
82254лева, която е уважена до размер от 72254лева или 0,07%.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 1392 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, има право на
разноски в размер на 1201,20 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете,
които следва да му бъдат заплатени от ищеца.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на "Адвокатско дружество В.,У. и партньори“ с Булстат *, адвокатско
възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на
11
ищеца при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В случая,
предвид защитавания материален интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото
възнаграждение за една инстанция възлиза в размер на 1218.00лева.Това
възнаграждение е определено в минимален размер съобразно Наредба №1 за
възнагражденията за адвокатската работа, съобразено е с извършените
процесуални действия от пълномощника на ищеца, поради което и
възражението направено от страна на ответника за прекомерност е
неоснователно.
С оглед изхода на делото се дължи държавна такса в размер на 2810 от която
от ищеца е внесена частично в размер на 600.00лева или ответникът слдва да
заплати по сметка на МОС сумата от 2290лева за държавна такса.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-*
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.*, р-н „*“, бул./ул. „*“ №* да заплати на. Г.Е.,ЕГН: ********** от с. *, общ.
*, ул. „*“, №* сумата от 72540,00 лева, от които 70000лева
представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди и
2254.00лева обезщетение за претърпяни имуществени вреди в резултат на
претърпяно ПТП на 22.02.2024 г., настъпило по вина на управляван от
И.С., ЕГН ********** лек автомобил *“ * с рег. № * собственост на Р.С., за
който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, като за разликат анад уважения размер от
70000.00лева до претендираните 80000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
12
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, р-н „*“, бул./ул. „*“ №*, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, да заплати на, Г.Е.,ЕГН: ********** от с. *, общ. *, ул. „*“, №* сумата
от 1218 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Е.,ЕГН: ********** от с. *, общ. *, ул. „*“, №*, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.*, р-н „*“, бул./ул. „*“ №* сумата от
1201,20лева, представляваща направени в производството разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.*, р-н „*“, бул./ул. „*“ №*, да заплати на "Адвокатско дружество В.,У. и
партньори“ с Булстат *, адвокатско възнаграждение за предоставяне
безплатно на правна защита и съдействие на ищеца при условията на чл. 38,
ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата в размер на 6250лева, а по сметка на
Окръжен съд * държавна такса в размер на 2290лева
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-* в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
13