№ 83
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Г.ев
Членове:Иваничка Д. Славкова
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100600046 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 280 по НОХД №
2757/2024год. по описа на Районен съд-Варна, 29-ти състав, постановена на 21.11.2024
г., с която подсъдимият К. Н. П. е бил признат за виновен, за това, че на 03.12.2022
г., в гр. Варна, като държал огнестрелно оръжие - револвер марка „Арминиус", модел „
HW3" кал. 22LR / 5.6 мм./ с фабричен номер 1624907, с 8 броя патрони в барабана на
същия, кал. 22LR / 5.6мм./ представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие, не
вземал необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в
надлежните правилници, наредби и инструкции - Чл. 59, ал.1 от ЗОБВВПИ: "Лицата,
получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби,
изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на
злополуки или наранявания при употребата им", Чл. 98. ал. 1 от ЗОБВВПИ:„
Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси,
неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за
физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено
удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите
за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за
уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес",
като допуснал достъп на други лица - на съпругата си Е. М. Д. до посоченото оръжие,
с 8 броя патрони за същото в барабана му, оставяйки го в мъжка чантичка, на дивана,
1
в стая на жилището си и от това последвало причиняване на смъртта на съпругата му -
Е. М. Д., като деецът не е искал и не е допускал това – престъпление чл. 338 ал.3 вр.
ал.1 от НК , за което на основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК, му е наложено наказание
„Лишаване от свобода ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На
основание чл. 53 ал.1 б. „а“ от НК първоинстанционния съд постановил вещественото
доказателство по делото револвер „Арминиюс" с релефен надпис „ Cal.22.R /5,6 мм/ и
сериен №1624907, да бъде отнето в полза на Държавата и след влизане в сила на
присъдата да бъде изпратено в служба „КОС“ на ОД на МВР, по компетентност.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. Г. А.–
защитник на подс. П., с която се иска въззивната инстанция да отмени
първоинстанционният съдебен акт и да признае подсъдимия за невиновен в извършено
престъпление по чл.338 ал.3 от НК. Изложени са доводи за това, че присъдата е в
противоречие с граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.338 ал.1 от НК, тъй
като в нея е посочено, че тя касае нарушение на „ правилници, наредби и
инструкции“, но не и на закон или кодекс. Поради това и се сочи, че деянието е
несъставомерно от обективна страна. В условията на алтернативност се иска да бъде
приложена разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, доколкото според защитата всички
доказателства сочат на изключително ниска степен на обществена опасност на
деянието и това, че настъпилия резултат е в пряка причинна връзка с поведението на
самата пострадала.
В съдебно заседание, защитникът на подс. П. - адв. А. поддържа жалбата като
добавя към нея нови основания, въз основа на които формира искане делото да бъде
върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав. Той счита, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо е приложил разпоредбата на
чл.55 от НК, тъй като са посочени стандартни смекчаващи отговорността
обстоятелства , които не винаги водят до приложението на чл.55 от НК. Адв. А. сочи,
че според него няма нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което и не са били налице основания за приложението на чл.55
от НК при определяне на наказанието . Отново прави искане да се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. На следващо място защитата сочи, че липсват
мотиви защо съдът не е възприел обясненията на подс. П. , което счита, че се
приравнява на липса на мотиви. Като нарушение на процесуалните правила адв. А.
изтъква и липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по отношение на
веществените доказателства по дело. В заключение се иска обжалваната присъда да
бъде отменена.
По съществото на делото в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна, че в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и че присъдата не е немотивирана. Представителят на ВОП
счита, че наложеното на подсъдимия наказание като вид и размер е адекватно и
правилно е била приложен чл.55 ал. 1 от НК при неговото определяне. Поради това и
пледира присъдата да бъде потвърдена.
Подс. К. П. в съдебно заседание се присъединява към казаното от неговия
защитник, заявява, че не знае как пистолета му се е оказал в чантата, както и че
ключът за касата може и да е останал на масата, защото в същия ден е местил багаж. В
последната си дума подсъдимия изразява предположение, че по делото ще бъде взето
правилно решение.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира следното:
Въззивната жалба на адв. А. - защитник на подс. П. , е процесуално
допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред РС-Варна е протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК, като е
било дадено и одобрено съгласие да не се провежда разпит на св. В. П., С. Д. и Н. К.,
както на вещите лица д-р В. Д., д-р Д. В., д-р И. Ж. и Д. Д..
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички
релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подс. К. П. притежавал и държал в дома си множество огнестрелни оръжия,
боеприпаси и аксесоари за тях, като имал Разрешение № 0251897 за съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, валидно до 31.03.2026
г. Той бил собственик и на пневматични оръжия. Подсъдимият носел ежедневно със
себе си огнестрелно оръжие - револвер марка „Арминиус", модел „HWЗ“ кал. 22LR /
5.бмм./ с фабричен номер 1624907.
Ha 03.12.2022 г., в гр. Варна, около 07.00 часа, подс. П. излязъл от дома си,
вземайки една oт ловните си пушки и отишъл на лов заедно с брат си - свид. И. П..
При излизане от дома си подсъдимият оставил мъжката си чантичка на дивана във
всекидневната. B нея бил законно притежаваният oт него револвер „Арминиус",
модел „ HWЗ" кал. 22LR / 5.бмм./ с фабричен номер 1624907, в барабана на който
имало 8 броя патрони , кал. 22LR / 5.6мм./ представляващи боеприпаси за огнестрелно
оръжие. Пo този начин, подс. П. не взел необходимите мерки за безопасност,
предвидени в чл.59 ап.1 и чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, задължаващи лицата, получили
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, да ги опазват от кражби, изгубване и достьп на
други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при
употребата им, и изискващи огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях да се
съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи
се устройства.
Пo същото време съпругата на подс. П. — Е. М. П.а била в дома им. На
12.06.2022г. тя имала осъществен неуспешен суициден опит, при който изпила голямо
количество лекарства. П.а страдала от психично заболяване с диагноза „Умерено
тежък депресивен епизод" и провеждала лечение с назначените й медикаменти. На
08.11.2022г. й бил проведен преглед, при който тя отрекла да има суицидни мисли и
намерения . В тази връзка се установило известно подобрение в психичното и
състояние.
3
На 03.12.2022г. Е. П.а видяла чантичката на мъжа си, оставена на дивана,
отворила я и видяла, че револверът е в нея. Тя решила да сложи край на живота си,
като се възползвала от това, че огнестрелното оръжие на съпруга й било оставено на
достъпно за нея място. П.а го взела , насочила го към тялото си и се самопростреляла
с него в областта на горната част на корема. След това върнала револвера в чантичката
на съпруга си. B резултат на прострелването настьпили травматични увреждания на
вътрешни органи и кръвоизлив в коремната кухина на жената, които довели до
постепенно влошаване на състоянието й.
Подс. П. се прибрал в дома си около 10.00 часа на 03.12.2022 г. Съпругата му му
казала, че не се чувствала добре, но не споделила факта, че се е самопростреляла с
револвера му. През деня тя продължила да споделя неразположението си. Кръвното й
било ниско и около 19.00 часа съобщила на съпруга си, че била изпила пет от нейните
хапчета. Подс. П. се обадил на телефон 112 за да поиска медицинска помощ за
съпругата си, около 19.09 часа. Ha място пристигнал екип на спешна помощ в 19.28
часа и установил, че П.а е починала.
Предвид данните за евентуално самоубийство, бил подаден сигнал в полицията.
Извършен бил оглед на трупа на П.а, при който била установена рана на три
сантиметра под гръдната кост с диаметър около 0.9 сантиметра. Било образувано ДП
№ 579/2022г. по описа на 05 PУ-ОД МВР- Варна. В хода на разследването било
установено че смъртта на Е. П.а настьпила на 03.12.2022 г. в дома й , е в резултат на
самопрострелване с огнестрелно оръжие - револвер марка „Арминиус", модел „ HW3"
кал. 22LR / 5.бмм./ с фабричен номер 1624907, собственост на съпруга й – подс. П..
При извършения оглед на местопроизшествието в дома на П. и съпругата му на
03.12.2022 г. била иззета текстилна чантичка с дълга дръжка, която се намерила на
дивана в стая от жилището. B нея П. държал револвера си , лични вещи и документи,
като при излизане от дома си на 03.12.2022 г., той не взел посочения огнестрелното
оръжие със себе си, нито го прибрал по надлежния ред в метална каса.
В хода на разследването бил извършен оглед на веществени доказателства, като в
чантичката бил установен посочения вече револвер марка „Арминиус", поставен в
кожен кобур. B барабана му се установили осем гнезда с налични 7 броя боеприпаси и
една гилза. Също в чантичката бил намерен калъф от кафява кожа , съдържащ
пластмасов държач за гилзи, на който имало 16 броя патрони oт жълт метал с надпис
нa дъното на гилзата „ С" и 13 броя патрони от бял метал с надпис нa дъното нa
гилзата „SB".
Изложените обстоятелства са били установени от приобщените на основание чл.
371 т.1 вр. чл.372 ал.3 вр. чл.283 от НПК свидетелски показания, заключения на
експертизи, както и от останалите доказателства по делото, приобщени на основание
чл.283 от НПК. Обясненията, които подс. П. е дал в хода на съдебното следствие съдът
4
е възприел като защитна теза доколкото същите не са били подкрепени от останалите
доказателства по делото.
Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е
установил гореизложената фактическа обстановка въз основа на показанията на св. И.
П. и св. Д. В. , дадени в хода на съдебното следствие , от показанията на св. В. П., св.
С. Д. и св.Н. К., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на основание
чл.371 т.1 от НПК, от заключенията на съдебно-медицинската експертиза и съдебно –
балистичната експертиза, също приобщени на основание чл.371 т.1 от НПК, както и от
всички събрани в хода на наказателното производство писмени доказателства -
справка за съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на
веществени доказателства, фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване,
записи от разговори от тел. 112, справки за разрешителни за носене на оръжие и др. ,
като така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и не
водят на различни правни изводи.
Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд не е
кредитирал обясненията на подс П., дадени в хода на съдебното следствие за това, че
не е извършил деянието, в което е обвинен , и е приел, че заявеното от него не се
подкрепя от останалите доказателства по делото. Безспорно по делото е установено, че
законно притежаваният от подсъдимия револвер, който е бил зареден, не се е намирал
в касата, а в текстилна чанта, която е била намерена на дивана в стаята и иззета при
извършения оглед. Самият той пред първоинстанционния и въззивния съд не може да
посочи и къде точно са се намирали ключовете за касата- дали са били в него когато е
тръгнал на лов, или са били оставени на масата. Във всички случаи със своето
бездействие подс. П. не е изпълнил задълженията си да съхранява законно
притежаваното от него оръжие по предвидения ред, като е дал възможност на
съпругата си да има достъп до него. Поради това съдът намира възраженията на адв.
А. в тази насока за неоснователни.
Като такива въззивният състав възприема и тези, свързани с твърдения за
обективна несъставомерност на деянието поради това, че разпоредбата на чл.338 ал.1
от НК изисква да е допуснато нарушение на правилници, наредби и инструкции, а не
на ЗОБВВПИ . Нормата на чл.338 ал.1 от НК предвижда наказание за този, който като
държи огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не взема необходимите мерки за
сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или
инструкции. В настоящият казус е била ангажирана наказателната отговорност на
подс. П. за това, че не е взел мерки за сигурност, визирани в чл.59 ал.1 и чл. 98 ал.1 от
ЗОБВВПИ. Нито от граматическото, нито от логическото тълкуване на текста на
чл.338 ал.1 от НК може да се направи извод, че деянието е съставомерно само ако е
нарушен правилник, наредба или инструкции, а не закон, така както се твърди в
жалбата, най-малкото защото тези подзаконови нормативни актове се издават въз
основа и относно приложението на конкретен закон. Поради това и възраженията в
тази насока са неоснователни.
Съобразно установеното по делото от фактическа страна по никакъв начин не би
могло да се приеме, че за осъщественото от подс. П. деяние би могло да се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Деянието не е с изключително ниска степен на
обществена опасност и настъпилия смъртен изход за съпругата на подсъдимия , макар
и в резултат на нейното поведение, е в причинна връзка с бездействието на подс. П. за
спазване на мерките за безопасност и сигурност по отношение на държаните от него
5
огнестрелни оръжия. След като е знаел за направения няколко месеца по-рано
суициден опит то е следвало независимо от обстоятелствата по преместване на багаж и
др., да бъде изключително внимателен по отношение на възможността тя да получи
достъп до огнестрелно оръжие. Именно неглижирането на тези негови задължения е
довело до извършване на деянието, което по никакъв начин не може да се приеме за
малозначително.
Въззивната инстанция намира, че при разглеждане на делото не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, както и че правилно
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че обвинението, предявено на подс.
П. е съставомерно от обективна и субективна страна, като деянието е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Настоящата въззивна инстанция намира за правилна дейността на
първостепенния съд във връзка с индивидуализация на наложеното на подс. П.
наказание. Правилно са били оценени смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а именно че е пенсионер с чисто съдебно минало, с добри
характеристични данни, като и бил съобразен и изминалия от деянието до момента
период от време. Правилно тези обстоятелства са били приети за многобройни, но не и
за изключителни и правилно на подс. П. е било наложено наказание при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен
срок от 3 години. Мотивите на съда в тази насока са достатъчно ясни и конкретни,
като обстоятелството че смекчаващите отговорността обстоятелства са „ стандартни“,
както се сочи от защитата в хода на съдебното заседание, не опровергава правилността
на извода относно приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Поради това и възраженията
в тази насока са неоснователни.
Като такива въззивният съдебен състав преценява и твърденията за това, че след
като с присъдата не е направено произнасяне по отношение на веществените
доказателства по делото, то е налице съществено процесуално нарушение. С
атакуваната присъда решаващият съд е постановил отнемане в полза на Държавата на
револверът на основание чл.53 ал.1 б. „а“ от НК. От съдържанието на обвинителния
акт и от приложените по делото протоколи за доброволно предаване, разписки и др.,
става ясно , че по делото като веществени доказателства са приобщени предадените от
подс. П. ловни пушки, карабини, въздушна пушка, пистолети, патрони и др. По
отношение на тях безспорно е необходимо да има произнасяне и процесуална
възможност за това дава чл.306 ал.1 т.4 от НПК. Поради това и съдът намира, че не е
налице твърдяното от защитата процесуално нарушение.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че първоинстанционната
присъда е правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива, като не констатира
основания за отменяне или изменяне на същата, с оглед на което и на основание чл.338
от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 280 по НОХД № 2757/2024год. по описа на
Районен съд-Варна, 29-ти състав, постановена на 21.11.2024 г.
6
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7