№ 12114
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110106769 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. срещу С. Т. Д., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 58960/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1
054,79 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г. до изплащане на вземането,
161,91 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.10.2020г. до 11.10.2022г., 40,36 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
28.10.2022г. до изплащане на вземането, и 8,76 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в гр. София, ., аб. № ., топлинна енергия на претендираната стойност, която
не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на
услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху
главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба извън законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че след смъртта на майка му Мария Лазарова имотът е
необитаем и никой не живее в него. Посочва, че всички опити за демонтаж на
радиаторите в имота завършили с неуспех.
Третото лице – помагач – „Б. не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
Ответникът не оспорва, че се явява клиент на топлинна енергия за процесния
имот, като това се установява и от събраните доказателства. С нот. акт от 1983г. Мария
Иванова Лазарова придобива собствеността върху процесния апартамент. Ответникът
признава, че Мария Лазарова е негова майка, която е починала, и ответникът се явява
негов законен наследник, като тези обстоятелства са отделени за безспорни в
проведеното на 06.07.2023г. открито съдебно заседание. От експертното заключение,
както и от признанието на ответника, се установява, че сградата, в която се намират
имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа, а самият имот е топлоснабден.
С оглед изложеното и при съобразяване задължителните разяснения, дадени в
горецитираното ТР, съдът приема, че през процесния период ответникът в качеството
му на собственик на имота се явява клиент на топлинна енергия и материално
легитимирано лице, което да отговаря за стойността на потребената топлинна енергия.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, се установява, че през процесния период в имота е имало 2 бр. отоплителни
тела, на които са поставени ИРРО, щранг – лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода.
Вещото лице посочва, че топлинната енергия за отопление през процесния период е
изчислявана на база реално извършен отчет на разпределителите, като топлината,
отдадена от щранг-лирата, е изчислявана по т.6.5 от приложението към Наредба № 16-
334 и Наредба № Е-РД-04-1. Този извод съответства на представените от третото лице
– помагач писмени доказателства, от които е видно, че е извършено реално отчитане на
измервателните уреди и е налице консумация на топлоенергия, противно на
твърденията на ответника. Експертът посочва, че топлоенергия за БГВ (топла вода) не
е начислявана. За имота е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, изчислена по формулата на т.6.1.1. от Приложението към горните наредби.
Вещото лице посочва, че стойността на потребената топлинна енергия в имота за
2
отопление и сградна инсталация излиза на обща стойност от 1036,57лв. през процесния
период.
При горните обстоятелства, съдът приема за доказано, че през процесния период
до имота е доставена топлинна енергия от ищцовото дружество на стойност 1036,57лв.,
като до този размер предявеният иск за това вземане се явява основателен, а за
разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
задълженията чрез плащане или по друг начин на падежа, поради което същият е
изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва. През
процесния период в отношенията между страните са действали общите условия,
одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че
денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е
определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми, а едновременно с това
и длъжникът изпада в забава. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 1036,57лв.
възлиза на сумата от 159,11лв. за периода 16.10.2020г.-11.10.2022г. Ето защо, този иск
се явява основателен до размер на сумата от 159,11лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 161,91лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на
услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по
СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето
защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени
доказателства –л. 28, които не са оспорени се установява, че нейният размер за периода
м.09.2019г.-м.04.2021г. възлиза на сумата от 40,36лв., колкото е и размерът на
претенцията. Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер
възлиза на претендираната от ищеца сума от 8,76лв. за периода 31.10.2019г.-
11.10.2022г., изчислен на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск също следва да
бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски спрямо ответника в
размер на 75,32лв., от които следва да му се присъдят 74,06лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 74,68лв. за
3
платена държавна такса, 250,00лв. депозит за експертиза и претендира юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 424,68лв., съразмерно на уважената част следва да му се
присъдят 417,62лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски в заповедното и исковото
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Т.” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. София, . срещу С. Т.
Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. Илинден, бл. 71, вх. Д, ет. 7, ап. 102, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 58960/2022г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 1036,57 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г. до изплащане
на вземането, 159,11 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.10.2020г. до 11.10.2022г., 40,36 лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 28.10.2022г. до изплащане на вземането, и 8,76 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1036,57 лева до пълния предявен от 1054,79 лева и иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
159,11 лева до пълния предявен от 161,91 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 С. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. Илинден, бл. 71, вх. Д, ет. 7, ап. 102, да заплати на „Т.” ЕАД, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, . сумата от 74,06 лева – разноски в
заповедното производство и сумата от 417,62 лева – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4