Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на пети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 5479 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от „Б.Д.“ ЕАД срещу В.И.Д. и Д.Х.Д., за установяване в
отношенията между страните, че последните двама дължат солидарно на банката
суми по Договор за ипотечен кредит от 18,08,2008г., а именно: 38513,51евро главница;
1265,61 евро договорна лихва начислена за периода от 12,11,2012г. до
14,12,2016г.; 2443,50евро представляваща санкционна лихва начислена за
периода от 05,10,2014г. до 14,12,2016г.;
722,24 евро, предствляващи заемни такси; ведно със законната лихва считано от
15,12,2016г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба „Б.Д.“ ЕАД твърди, че с Договор за ипотечен кредит от 18,08,2008г. банката
отпуснала на кредитополучателите В.И.Д. и Д.Х.Д. кредит в размер на 38600 евро,
с краен срок за погасяване – 240 месеца, считано от датата на разрешаване на
кредита – 18,08,2008г. Страните договорили задължението да се погасява на
месечни вноски съгласно погасителен план съгласуван при подписване на договора,
при падеж всяко 15-то число на съответния месец. След подписване на договора за
кредит били съгласувани и подписани пет допълнителни споразумения касаещи
лихвения процент, сроковете и начина на плащане.
За обезпечаване на кредита била учредена договорна ипотека върху недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 7, в гр.Плевен, ул. „********вх. А, ет. *.
Дължимите вноски съгласно погасителният план ответниците внасяли до м.
09,2014г., като внесли само част от вноската за м. 10,2014г., с остатък за
погасяване в размер на 170,88евро. Следващите 25 вноски не са погасени или към
датата на предсрочната изискуемост – 23,11,2016г. непогасени са 26 вноски.
Съгласно т. 20,2, раздел 7 „Отговорност и санкции“ от ОУ към Договора за
ипотечен кредит и допълнителните споразумения към него, поради допуснатата
забава над 90 дни банката обявила кредита изцяло за предсрочно изискуем. За
обявената предсрочна изискуемост уведомили длъжниците с нотариални покани
връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради липса на изпълнение в негова полза
възникнали вземанията за обезщетение за забава, наказателни лихви и разноски.
Твърди, че поради неизпълнението банката депозирала заявление и се снабдила
със Заповед за изпълнение № 5917/16,12,2016г. въз основа документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9450/2016г. по описа на РС Плевен, за процесните
вземания, както следва: 38513,51евро главница; 1265,61 евро договорна лихва
начислена за периода от 12,11,2012г. до 14,12,2016г.; 2443,50евро
представляваща санкционна лихва начислена за периода от 05,10,2014г. до 14,12,2016г.; 722,24 евро,
предствляващи заемни такси; ведно със законната лихва върху всяко отделно
претендирано вземане считано от 15,12,2016г. до окончателното им изплащане.
След като получили призовката за доброволно изпълнение по образуваното въз
основа изпълнителният лист издаден по заповедта за изпълнение изпълнително
производство, длъжниците възразили срещу заповедта за изпълнение, по повод
което ищеца предявил настоящият установителен иск.
Претендира да бъде прието за установено в отношенията между страните
съществуването на вземане представляващо неплатени главница, лихви и разноски
по договор за ипотечен кредит сключен между страните.
Ответниците в срока за отговор не оспорват, че между тях и ищците е сключен Договор за
ипотечен кредит от 18,08,2008г. с
твърдяните параметри.
Възразяват, че вземанията са погасени по давност. Възразяват и, че към
датата на подаване на заявлението, по което е издадена заповедта за изпълнение
са направили вноски, които не са отчетени като погасени чрез плащане. В
отношение на евентуалност оспорват вземанията по размер.
Претендират исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, чл. 60 ЗКрИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, че между него и ответниците е налице облигационно правоотношение по
договор за банков кредит с твърдяните параметри, по което е изправна страна, и
по което ответниците са усвоили посочената като заета сума, както и, че е
упражнил правото си да обяви вноските с ненастъпил падеж за предсрочно
изискуеми, чрез отправяне на изявление за това до длъжниците към датата на
подаване на заявлението, както и, че ответниците дължат цената по договора за
кредит в размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че между „Б.Д.“ ЕАД и В.И.Д. и Д.Х.Д. е сключен Договор за ипотечен
кредит от 18,08,2008г., по силата на който банката е отпуснала на
кредитополучателите В.И.Д. и Д.Х.Д. кредит в размер на 38600 евро, с краен срок
за погасяване – 240 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита –
18,08,2008г. Страните договорили задължението да се погасява на месечни вноски
съгласно погасителен план съгласуван при подписване на договора, при падеж
всяко 15-то число на съответния месец. След подписване на договора за кредит са
съгласувани и подписани пет допълнителни споразумения касаещи лихвения процент,
сроковете и начина на плащане. За обезпечаване на кредита е учредена договорна
ипотека върху недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 7, в гр.Плевен, ул. „********вх.
А, ет. 3.
Видно от приетите като доказателство два броя ноариали покани изпратени от
„Б.Д.“ ЕАД до В.И.Д. и Д.Х.Д. и
констативни протоколи изготвени от Нотариус С.И., рег. № 516, р-н на действие
РС Плевен двата изготвени на 29,09,2016г., до длъжниците В.И.Д. и Д.Х.Д. са
изпратени два броя нотариални покани от „Б.Д.“ ЕАД, с които последната ги
уведомява, че поради просрочие в погасяването на задълженията по сключеният
между тях Договор за потребителски кредит от 18,08,2008г., банката обявява
същият за предсрочно изискуем. Съгласно удостовереното в констативните
протоколи нотариалните покани се считат връчени на длъжниците на 29,09,2016г.,
по реда на чл. 47 ГПК.
Не е спорно и въз основа събраните доказателства съдът приема за
установено, че „Б.Д.“ ЕАД е депозирала заявление и се снабдила със Заповед за
изпълнение № 5917/16,12,2016г. въз основа документ по чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 9450/2016г. по описа на РС Плевен, за процесните вземания, солидарно
срещу длъжниците, както следва: 38513,51евро главница; 1265,61 евро договорна
лихва начислена за периода от 12,11,2012г. до 14,12,2016г.; 2443,50евро
представляваща санкционна лихва начислена за периода от 05,10,2014г. до 14,12,2016г.; 722,24 евро,
предствляващи заемни такси; ведно със законната лихва върху всяко отделно
претендирано вземане считано от 15,12,2016г. до окончателното им изплащане. В
установеният по ГПК срок В.И.Д. и Д.Х.Д. са депозирали възражение сещу
заповедта за изпълнение, по повод което ищеца предявил настоящият установителен
иск.
От заключението по приетата ССчЕ се
установява следното:
Кредита е изцяло усвоен. Сметката на В.И.Д. и Д.Х.Д. е заверена с
разрешената сума по кредита в размер на 75385,80лв., която е левова
равностойност на 36000евро на 18,08,2008г. За погасяване на задълженията по
кредита са постъпили общо суми в размер на 17153,32евро, включващи главници,
лихви договорни, санкционни лихви и заемни такси, подробно описани по пера в
заключението. Съгласно същото последното плащане за погасяване на кредита е
извършено на 17,02,2015г., като е погасена частично дължимата вноска с падеж
05,10,2014г. След тази дата е преустановено погасяването на кредитното
задължение. Забавата на вноските към 15,12,2016г., когато е подадено
заявлението по чл. 417 ГПК е 802 дни. Счетоводното записване на задължението на
кредитополучателите по договора за кредит като предсрочно изискуемо, съгласно
извлечението по сметката на кредита е извършено от банката на 23,11,2016г.
Съгласно заключението неиздължената сума по Договор за ипотечен кредит от
18,08,2008г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист – 15,12,2016г. е в размер както следва: 38513,51евро
главница; 1265,61 евро договорна лихва начислена за периода от 12,11,2012г. до
14,12,2016г.; 2443,50евро представляваща санкционна лихва начислена за периода от 05,10,2014г. до 14,12,2016г.; 722,24 евро,
предствляващи заемни такси. Съгласно заключението първоначалният лихвен процент
по кредита е 11,49% и е променян трикратно, на 11,99%, 8,29% и 779%, като
лихвеният процент не е променян в резултат на неизпълнение на условията по
програмата ДСК Уют.
При така установеното съдът намира, че ищеца е установил главно и пълно
наличието на горните предпоставки за основателност на иска:
Намира заключението по приетата ССчЕ за обективно и компетентно дадено и
като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.
Въз основа него приема за установено, че кредита е изцяло усвоен.
Ответника не е установил главно и пълно да е извършил плащане на дължимите
вноски по кредита след 17,02,2015г., когато е преустановил плащанията, което е
неизпълнение на основното му задължение да върне заетата сума на основание чл.
430 ТЗ. Това безспорно съставлява случай на неизпълнение по договора –
неплащане на кое да е задължение на дата дължимост, при наличието на каквото
кредитора „Б.Д.“ ЕАД е упражнил правото си да обяви цялата ползвана и
непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от 23,11,2016г. Относно
редовно падежиралите суми - срокът кани вместо кредитора.
Въз основа заключението по приетата ССчЕ съдът приема за установено, че
вземането на „Б.Д.“ ЕАД формирано от неплатена главница, лихви и разноски по
Договор за ипотечен кредит от 18,08,2008г. възлиза по пера както следва:
38513,51евро главница; 1265,61 евро договорна лихва начислена за периода от
12,11,2012г. до 14,12,2016г.; 2443,50евро представляваща санкционна лихва
начислена за периода от 05,10,2014г. до
14,12,2016г.; 722,24 евро, предствляващи заемни такси.
Възражението за погасяване по давност на вземанията е неоснователно, затова
те следва да бъдат присъдени в полза на ищеца в установения размер, ведно със
законната лихва считано от 15,12,2016г. до окончателното им изплащане.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на ищеца следва да се
присъди сумата 3010,14лв., от която 600.00лв. платен хонорар за защита от
адвокат, 300,00лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт и сумата 2110,14лв. сторени разноски за
държавна такса в заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.Д., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
дължат при условията на солидарност на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявно от В.М.С.– главен изп.директор, -К. –
изп.директор, суми по Договор за ипотечен кредит от 18,08,2008г., а именно:
38513,51 /тридесет и осем хиляди петстотин и тринадесет, 0.51/евро главница;
1265,61 /хиляда двеста шестедест и пет, 0.61/ евро договорна лихва начислена за
периода от 12,11,2012г. до 14,12,2016г.; 2443,50 /две хидяди четиристотин
четирдесет и три, 0.5/евро представляваща санкционна лихва начислена за периода от 05,10,2014г. до 14,12,2016г.; 722,24
/седемстотин двадесет и две, 0.24/евро, предствляващи заемни такси; ведно със
законната лихва считано от 15,12,2016г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 5917/16,12,2016г. въз
основа документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9450/2016г. по описа на
РС Плевен.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявно от В.М.С.– главен
изп.директор, М.Д.П.-К– изп.директор, сумата
3010,14 /три хиляди и десет, 0.14/лв., представляваща сторени пред СГС
съдебни разноски, от която 600.00лв. платен хонорар за вещо лице, 300,00лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт и
сумата 2110,14лв. сторени разноски за държавна такса в заповедното
производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: