№ 470
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 262302 от 7 април 2021г. по гр. д. № 8436/2018г.
Софийски градски съд, ГО, 6 състав е отхвърлил предявените предявените от
Е. Д. А. против ЗД „Бул инс” АД обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв.
/тридесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
причинените й телесни увреждания, които са в причинно следствена връзка с
ПТП, осъществено на 30.03.2017г. в гр. София, виновно причинено от водача
на л.а.м. „Мерцедес Ц180“ с ДК № *** - застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016г. до 07.07.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-
30.03.2017г. до окончателното изплащане; осъдил ищцата да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника сумата от 1440 лв. /хиляда
четиристотин и четиридесет лв./ разноски, направени от ответника.
1
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ищцата Е. Д. А. срещу посоченото решение на СГС. Поддържа, че исковата
й претенция е доказана. Не е вярно според жалбоподателката, че протоколът
за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелството, а именно: в коя от двете пътни ленти се е движил
автомобилът, потеглил ли е от място или се е движил без да спира, имало ли е
други автомобили в съседната на процесния автомобил пътна лента, с какъв
ход се е движила пешеходката. Счита, че фактите и обстоятелствата, отразени
в протокола за ПТП, неоспорени от страните „се приемат за безспорни
относно това ПТП и той се ползва с абсолютна доказателствена стойност“.
Поддържа още, че съдът не е взел становище по показанията на бащата на
водача на МПС, който е заявил, че е разбрал от сина си за процесното ПТП и,
че пострадалата е възрастна жена, която по невнимание се е блъснала в
управлявания от него автомобил. Ответникът от своя страна, също не оспорил
състоялото се ПТП, нито механизма на същото. Липсвала в случая СТЕ, въз
основа на която да бъде прието, че установеният механизъм на ПТП изключва
отговорността на водача, управлявал застрахованото МПС. Ответникът от
своя страна, подчертава жалбоподателката, чрез способите на пълно и главно
доказване, не е оборил фактите, възпроизведени в протокола за ПТП,
доказващ настъпването на застрахователното събитие. Доказана била и датата
на постъпването й в болница след ПТП. С тези доводи обосновава
неправилност на обжалваното решение и иска отмяната му и вместо това,
изводимо от оплакванията, - уважаване на предявения от нея иск.
Ответникът по жалбата ЗД „Бул инс” АД е депозирал отговор на
жалбата, с който е оспорил основателността й с доводи, че водачът на
автомобила не е осъществил непозволено увреждане. Преповтаряйки
възраженията от защитата си по същество срещу иска, сочи, че в случая няма
събрани доказателства за конкретен механизъм на ПТП, при който е
пострадала ищцата. Изтъква, че тя е постъпила за пръв път в болница на
17.04.2017 г., повече от две седмици след твърдяното ПТП, а вещото лице в
съдебно заседание е заявило, че не може да се каже с категоричност дали
мекотъканната увреда на 30.03.2017г. е били същата като установената на
17.04.2017г. Евентуално поддържа, че обезщетението, което претендира
ищцата не отговоря на действителната вреда, то е и прекомерно, а евентуално
би възлизало на 1 000 лв. Обобщено е от ответника, че твърдените телесни
2
увреждания, вследствие на ПТП от 30.03.17г., не са удостоверени
категорично с представени първични медицински документи. Ответникът
поддържа и евентуалното си възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, която според него е „можела да избегне удара с автомобила, но не е
направила необходимото, като с поведението си се е поставила в превишен
спрямо нормалния риск“.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
че по делото не е установен чрез пълно и главно доказване механизмът на
ПТП, от което ищцата твърди, че е пострадала, като представеният
констативен протокол за ПТП не удостоверява непосредствено възприети от
длъжностното лице, негов съставител, факти, относими към механизма.
Според първоинстанционния съд доказано е настъпването на ПТП, но поради
липса на доказателства в коя от двете пътни ленти се е движил автомобилът,
потеглил ли е от място или се е движил без да спира, имало ли е други
автомобили в съседната на процесния автомобил пътна лента, с какъв ход се е
движила пешеходката, не може да се направи и еднозначен извод за вина на
застрахования при ответника водач. По тези съображения е приел и,че
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото и за правилно.
Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането
срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което
застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу
риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на
застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща
дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
3
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното
производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба и насрещните
доводи в отговора на жалбата, и в приложение на императивните норми на
материалния закон, за които съдът следи служебно, въззивният съд, за да
разреши спора по същество, приема за установено на първо място следното
относно механизма на ПТП:
Ищцата Е. Д. А. основава иска си за заплащане на обезщетение като
пострадало лице, предявен срещу застраховалия гражданската отговорност на
застрахования при ответника делинквент – водач на автомобил, - на
увреждане, настъпило в резултат от ПТП, станало на 30.03.2017г. в гр. София
по бул. „Константин Величков”. Посочила е, че на 30.03.2017г., около 15 ч.
водачът Б. Б. Б.., управлявайки л.а. „Мерцедес Ц180“ с ДК № ***, застрахован
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № BG/02/116001884060, валидна от 08.07.2016г. до 07.07.2017г.,
движейки се по бул. „Константин Величков“ с посока на движението от ул.
„Цар Симеон“ към бул. „Ал.Стамболийски“ и в района на спирка МГТ №
1051 не спира зад спрелия на спирката трамвай и не пропуска пресичащия
към него пешеходец, в резултат на което я блъска и й причинява следните
телесни увреждания: контузия и навяхване на десен глезен, сериозни
охлузвания на кожата и тъканта на крайника, силно разтежение на глезенните
връзки, отоци и синини по гърба от удара с огледалото на автомобила и
падането на пътното платно. След оказана й спешна помощ, е извършена
имобилизация с шина на десния долен крайник, която е свалена на
01.05.2017г., като до този момент ищцата твърди, че се е придвижвала с
инвалидна количка, проходилки и патерици, тъй като не е могла да стъпва на
контузения крайник. В периода 17.04.2017г.-26.04.2017г. е провела
4
рехабилитация. Ищцата не можела да се придвижва без помощта на
технически средства и чужда помощ в продължение на около три месеца.
През цялото това време е изпитвала силни болки и страдания, душевен и
физически дискомфорт, имала силно главоболие, страдала от безсъние,
нямала желание да излиза навън, не можела да се самообслужва при хранене
и лична хигиена, поради което имала нужда от чужда помощ. И към
м.05.2018г., когато е подадена исковата молба, не била в състояние да движи
крака си в пълен обем в глезенната става, като се придвижва с помощта на
бастун и продължава да изпитва силни болки в ставата. Иска от съда да осъди
ответника да й заплати сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди ведно със законната лихва от 30.03.2017г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е оспорил
причиняването на непозволено увреждане от застрахован при него водач,
счита, че е налице случайно деяние, като е оспорил и отразеното в
констативния протокол за ПТП. Възразил е и, че твърдените увреждания,
вследствие на ПТП от 30.03.2017г., не са удостоверени категорично с
първични медицински документи, а ищцата е представила епикриза, която е
от 17.04.2017г. Оспорил е и размера на търсеното обезщетение, като счита, че
евентуално 1 000 лв. биха обезщетели вредите. С евентуално възражение за
съпричиняване на вредата от пострадалата иска намаляване на отговорността
си, като поддържа, че тя е можела да избегне удара с автомобила, но не е
направила необходимото,като с поведението си се е оставила в превишен
спрямо нормалния риск. Оспорил е и искането за присъждане на лихва за
забава от датата на ПТП. С тези възражения от защитата си по същество,
както се посочи, е обосновал и своите доводи срещу въззивната жалба.
В констативния протокол, съставен по повод процесното ПТП, в
графа „обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено от съставителя на
протокола, че л. а. „Мерцедес Ц180“ с ДК № ***, управляван от Б. Б. Б., се е
движил в гр.София по бул. „Константин Величков“ с посока на движението
от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Ал. Стамболийски“ и в района на спирка МГТ
№ 1051 не спира зад спрелия на спирката трамвай и не пропуска пресичащия
към него пешеходец Е. Д. А., за която е посочено е освободена от Пирогов с
контузия и навяхване на десен глезен. Вещото лице по назначената авто-
техническа експертиза за отговор на задачи, свързани с механизма на ПТП, е
5
посочило, че от приложения протокол не може да се събере информация в коя
от двете пътни ленти се е движил автомобила, потеглил ли е от място или се е
движил без да спира, имало ли е други автомобили в съседната на процесния
автомобил пътна лента, с какъв ход се е движила пешеходката. По тези
причини е в невъзможност да отговори на поставените от страните задачи. С
оглед заявеното от вещото лице ищцата е оттеглила искането си за
изслушване на АТЕ, като се е позовала на протокола за ПТП и отразените
обстоятелства в него относно механизма на ПТП, за който в хода на
производството е заявила, че е съставен в Пирогов, въпреки че в него е
удостоверено, че мястото на ПТП е посетено.
В показанията си св. Б. – баща на управлявалия л. а. „Мерцедес Ц180“
с ДК № *** Б. Б. Б. - е заявил, че знае от сина си, че за ПТП, станало с него, –
от него научил, че пешеходката се е блъснала в колата, станала и
продължила.
От показанията на св. А. – син на ищцата, подлежащи на преценка по
реда на чл. 172 ГПК, е установено, че майка му е била в Пирогов за прегледи
и изследвания след претърпяно ПТП на 30.03.2017г., където установили
нараняване на глезена й, и вечерта се прибрала вкъщи. Преглед на ищцата в
Пирогов е удостоверен и в амбулаторен лист от посочената дата с основна
диагноза „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“, а в графа
„Анамнеза“ е записано „Паднала“; в този ден са й направени и рентгенови
снимки.
От МВР-Дирекция „Национална система 112“, регионален център
София – 112, е удостоверено, че за ПТП от 30.03.2017г. са постъпили 2
обаждания, едното в 15.24 ч. и другото в 18.50 ч. – второто от лице, което се е
представило с името на сина на ищцата.
Поради невъзможността да бъде призован като свидетел
управлявалият МПС, с което се твърди, че е причинено непозволеното
увреждане - Б. Б. – сочен за делинквент, на основание чл. 158, ал. 1 ГПК СГС,
поради трудността за събирането на гласните доказателства, е отменил
определението за допускането му до разпит и е приключил разглеждането на
делото при наличните доказателства.
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД, съотв.
отговорността на застраховалия гражданската отговорност на делинквента, е
6
необходимо да се установи наличието освен на вреда, така и на
противоправно поведение и причинна връзка - вредата да е последица от
деянието, като това са елементите от обективното основание на
отговорността, а субективното й основание е вината, която се презумира (чл.
45, ал. 2 ЗЗД). Ето защо и предпоставките на презумпцията – елементите на
обективното основание на отговорността - се доказват от ищеца, а
делинквентът (в случая застраховалият отговорността му) може да обори
презумпцията за вина. При липса на писмени доказателства, ползващи се с
обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на ПТП (чл. 179,
ал. 1 ГПК), основният източник по делото на тази информация принципно са
гласните доказателства и протокола за ПТП, в който са отразени факти,
относими за определяне на механизма на ПТП, - местоположението на
участниците в ПТП и мястото на произшествието, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото и др.
Действително, както поддържа ищцата, констативният протокол за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, е
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Като такъв официален
свидетелстващ документ той има материална доказателствена сила и
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия. Следователно,
когато фактите, вписани в протокола, относно механизма на произшествието
не са възприети лично от съставителя, този протокол не съставлява
доказателство за механизма на ПТП, невъзприет от съставителя. Това като
резултат е прието и в обжалваното решение. В процесния констативен
протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, неочевидец на ПТП, не са
отразени достатъчно конкретни факти за настъпването му освен, че МПС не е
спряло зад спрял на спирка трамвай и, че не е пропуснало пресичащ към
травмая пешеходец – факти, които съобразно посоченото по-горе принципно
положение, като невъзприети от автора на протокола, не се считат за
удостоверени с обвързваща съда доказателствена сила. Тези обстоятелства са
счетени за недостатъчни от вещото лице, назначено за изготвяне на
заключение по АТЕ, и ищцата е оттеглила искането си за изслушването й за
установяване на конкретния механизъм на ПТП. Поради неустановяването на
механизъм на ПТП, чието установяване е в тежест на ищцата, която следва да
проведе главно и пълно доказване, е безпредметно ответникът да провежда
7
насрещно доказване относно механизма на ПТП, разколебаващо доказването,
в доказателствена тежест на ищцата. В разглеждания случай съвкупният
анализ на събраните доказателства налага именно извод за недоказаност на
начина на настъпване на ПТП. Противно на доводите на жалбоподателката не
отговаря на фактите по делото, че ответникът не е оспорил механизма на ПТП
– обратно, той е предприел защита срещу основателността на иска, отричайки
осъществяването на непозволено увреждане от сочения за причинител на
вредите, и по този начин е оспорил и твърдения механизъм на ПТП, за чието
доказване ищцата е получила указания, че е в нейна тежест да докаже като
спорен факт по делото (чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 153 вр. чл. 154, ал. 1 ГПК).
Това означава, във връзка с основните доводи на жалбоподателката срещу
правилността на обжалваното решение, релевирани в срока на въззивно
обжалване, че и въззивният съд намира, че по делото не е установено при
условията на главно и пълно доказване, изключващо всякакво съмнение,
противоправно поведение от страна на Б. Б. Б. (което подлежи на изследване
само откъм установяване на конкретен механизъм на ПТП), осъществено при
твърдения в исковата молба механизъм на непозволено увреждане (чл. 45, ал.
1 ЗЗД). По делото може да се приеме за безспорно установено от обсъдените
по-горе доказателства, в това число и от гласните доказателства, събрани чрез
разпита на двамата разпитани свидетели, настъпването на ПТП с посоченото
в исковата молба МПС, както и травматично увреждане на ищцата по повод
на това ПТП, което увреждане, с оглед недоказаността на механизма на ПТП,
въззивният съд не обсъжда в детайли. За да се приеме обаче, че заради
противоправно поведение на водача на автомобила, застрахован при
ответника, са причинени вреди на ищцата, по делото следва да е доказано
(като съдът подчертава, че на първо място в случая противопправното
поведение не е установено), и че негови действия/бездействия като водач са
предизвикали като резултат съприкосновение с нея като пешеходец (която
твърди, че е блъсната) и съответно телесното й увреждане.
С оглед изложеното, при положение, че и въззивният съд не формира
категоричен несъмненен извод за конкретен механизъм на ПТП с
осъществено противоправно поведение от страна на соченото като
делинквент лице, чиято отговорност покрива ответният застраховател, което
в приложение на последиците от доказателствената тежест отнася във вреда
на носещата тежестта на доказване ищца (чл. 154, ал. 1 ГПК), искът по чл.
8
432, ал. 1 КЗ е неустановен по основание и подлежи на отхвърляне. Тъй като
не е възникнала отговорността на причинителя на основание деликт, не е
възникнала и отговорността на застрахователя на основание
застрахователното правоотношение по застраховка срещу гражданска
отговорност. Субективното основание за отговорността по чл. 45 ЗЗД се
презумира само, ако се установи, че някой е причинил вредата, като в този
случай законът заключава, че съответно лице е действало и виновно, т. е., за
да се приложи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на първо място
следва да се установи противоправно поведение, което както се посочи, е
елемент от обективното основание на отговорността за непозволено
увреждане. С оглед формирания извод за недоказаност на противоправно
поведение, което да се отнесе към правната сфера на застрахования при
ответника, не подлежи на обсъждане и евентуално съпричиняване на
вредоносния резултат от действията на самата пострадала.
По горните съображения правните изводи на въззивния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението му като
правилно подлежи на потвърждаване и чрез препращане към мотивите,
изложени към него (чл. 272 ГПК). При този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, на ответника по жалбата се присъждат, както е поискал,
разноски по делото, в размер на 2 000 лв. с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262302 от 7 април 2021г. по гр. д. №
8436/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 6 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. А., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул инс“ АД ,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2 000 лв. –
разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ, при условията на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10