РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2136
24.10.2018 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при
секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 2038 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на К.С.Т. с адрес ***, ЕГН **********
против Решение № 2153-15-125 от
11.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане № **********/ПР-2140-15-290 от 12.04.2018 г. на ръководителя на ПО
при ТП на НОИ-гр. Пловдив. В жалбата се навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят посочва, че
съгласно издаденото му удостоверение за наборна военна служба като курсант му
се признава периодът от 26.12.1988г. до 24.08.1990г., както и че през месец
декември 2017г. на основание чл.4 ал.8 и чл.9а, ал.1, 2 от КСО е внесъл
осигурителни вноски за останалия му период за обучение като курсант във ВВОВУ
„Васил Левски“ в ТП на НАП Пловдив за периода от 01.09.1990г. до 30.06.1993г.,
за което му е издадено удостоверение за внесени осигурителни вноски обр.УП- 16
№ 1021-15-84#1/12.12.2017г. Жалбоподателя сочи, още че използвайки
предоставения персонален идентификационен код (ПИК) от ТП на НОИ Пловдив, след
направена справка в сайта на НОИ е констатирал, че е публикувано разпореждане №
**********/Протокол № 01131/05.04.2018г., с което му е отпусната лична пенсия за
ОСВ в размер на 910 лв., като дори са му преведени по банковата сметка пенсии
за месец май и за месец юни. Сочи, че към датата на подаване на жалбата при
справка за пенсионер в сайта на НОИ вижда, че е актуализирана към 01.06.2018г.
Иска се отмяна на решението и се претендират разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ -
Пловдив, чрез процесуалния си представител
юриск. П., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена, като излага аргументи в тази насока в представената
по делото писмена защита. Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Същата е и основателна.
Със заявление вх. № 2113-6342/14.12.2017 г. (лист
19-21) Т. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.69, ал.1 от КСО. Към датата на заявлението лицето има
навършена възраст 46 г. 11 м. 18 дни. Въз основа на представените и изискани по
служебен път документи за осигурителен стаж за времето от 22.04.1988 г. до
13.12.2017 г. е зачетен осигурителен стаж както следва: Осигурителен стаж от първа
категория 24 г. 03 м. 23 дни Осигурителен стаж от трета категория 04 г. 08 м.
04 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж от трета категория
труд 45 г. 02 м. 12 дни. В Разпореждане № **********/ПР-2140-15-290 от
12.04.2018г. ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив е посочил, че за Т.
не е приложима разпоредбата на § 50 ПЗР на ЗИДКСО, тъй като не е изпълнено
условието за наличие на 27 години общ осигурителен стаж, а Т. до 31.12.2015г.
има 25 г. 02 м. 14 дни. Посочено е и, че осигурителния стаж зачетен на
основание чл.9а ал.1 от КСО не се
включва в общата продължителност на стажа до 31.12.2015г. тъй като е закупен на
07.12.2017г. Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив на основание чл.69
ал.1 от КСО е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
тъй като Т. има изискуемия стаж, но няма изискуемата възраст. В разпореждането
е посочено, че на основание чл.69б, ал.1, т.1 от КСО лицата които са работили
10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират ако не
са приидобили право на пенсия по чл.168 или когато са променили осигуряването
си по чл.4в и са навършили 53г. за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 100 за мъжете за 2017г., като на Т. следва да се откаже отпускане на
пенсия , тъй като няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100. На основание чл.69,
ал.1, чл.69б, ал.1, т.1 от КСО на К.С.Т. е отказано отпускане на лична пенсия
за ОСВ.
Т. е обжалвал така постановеното разпореждане пред Директора на
ТП на НОИ гр. Пловдив, като е оспорил осигурителния стаж зачетен като редовна
военна служба във ВВОВУ „Васил Левски“ – гр.Велико Търново.
С обжалваното в настоящото производство решение №
2153-15-125/11.06.2018 г., Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, е оставил без
уважение жалбата на Т. против разпореждането, като е преповторил мотивите на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр.
Пловдив.
По делото от страна на жалбоподателя са представени:
копие от удостоверение обр. УП – 16 № 1021-15-84#1/12.12.2017г. (лист 12) за внесени
осигурителни вноски за осигурителен стаж; вносна бележка за плащане към бюджета
(лист 13); копие от декларация обр. № 8 за „Данни за внасяне на осигурителни
вноски на основание чл.9а от КСО“ от 05.12.2017г. (лист 14); копие от
разпореждане № **********/ Протокол № 01131/05.04.2018г. на Ръководителя на ПО
в ТП на НОИ – Пловдив – свалено от сайта на НОИ (лист 15-16); копие от актуална
справка за
пенсионер към 01.06.2018г. – свалена от сайта на НОИ (лист 17).
В съдебно заседание от 15.10.2018г. от страна на
жалбоподателя по делото е представено и прието разпореждане № ********** от 01.07.2018г.
Настоящия съдебен състав, счита обжалваното решение за
незаконосъобразно, тъй като при постановяването му са нарушени
административните правила по издаване на административни актове —чл.35 и чл.36
от АПК. Съображенията в тази насока са следните:
Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се
отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и
възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
В
настоящия случай с Разпореждане
№ **********/ПР-2140-15-290 от 12.04.2018 г. на ръководителя на ПО при ТП на
НОИ-гр. Пловдив на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на
основание чл.69, ал.1, чл.69б, ал.1, т.1 от КСО. Но по делото от страна на жалбоподателя
бе представено копие от разпореждане № **********/ Протокол №
01131/05.04.2018г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Пловдив – свалено от
сайта на НОИ, видно от което на К.С.Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер за изплащане 910 лв.
В тази
връзка в съдебно заседание процесуалния представител на ответника сочи, че разпореждането
с което е отпусната пенсия на жалбоподателя е едно проектно разпореждане и е
било анулирано. На първо място за съда не става ясно какво е проектно
разпореждане и как въз основа на едно проектно разпореждане на жалбоподателя за
месец май и месец юни 2018 г. е била отпусната именно сочената в разпореждането
от 05.04.2018г. сума е размер на 910 лв. На следващо място ответника не
представи доказателства за анулирането на това проектно разпореждане.
Отделно
от изложеното относно разпореждане
№ **********/ Протокол № 01131/05.04.2018г., което жалбоподателя е свалил от
сайта на НОИ и за което процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание сочи, че е проектно разпореждане, в представеното по делото писмено
становище вече сочи, че не е индивидуален административен акт и че извлечението от ПИК на
жалбоподателя е генерирано погрешно в системата, като отново не са представени
доказателства за корекция на грешно генерираната информация в системата по
отношение на статуса на жалбоподателя, а именно „активен“.
Напълно
неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника,
че въз основа на извлечението от ПИК жалбоподателя се е ползвал със статута на
пенсионер до последвалото установяване и коригиране на несъответствието. По
делото няма данни К.С.Т. да се е ползвал със статута на пенсионер, а относно
сумите които е получил за месец май и месец юни следва да се отбележи, че Т. е
добросъвестен.
Именно
защото разпореждането с което на жалбоподателя е отпусната пенсия е с дата
05.04.2018г. и предхожда времево оспореното в настоящото производство
разпореждане № **********/ПР-2140-15-290
от 12.04.2018 г., с което е отказано отпускане на пенсия на същото лице,
пенсионния орган е следвало да изясни въпроса относно първото разпореждане.
Само за пълнота следва да се отбележи, че ако първото разпореждане от
05.04.2018г. е влязло в сила, това означава изчерпване на дадената по силата на правна норма
компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение.
Именно, преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства,
върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е
разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. А влезлият в сила административен акт,
гарантира на адресата си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения
с него материалноправен проблем така, както е установено в акта. Поради
изложеното законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство,
само в рамките на което е възможно да се измени или отмени разпореждането,
издадено по реда на чл. 98 от КСО. В случая нямаме данни да е проведено такова
производство за отмяна на разпореждането от 05.04.2018г., с което на
жалбоподателя е отпусната пенсия.
Органът
първо следва да изясни дали предходното разпореждане е проектно и ако е
проектно, защо на жалбоподателя е отпусната пенсия за месец май и месец юни,
или дали разпореждането от 05.04.2018г. е генерирано погрешно в системата, като
в тази насока прави впечатление, че като начална дата на отпускане на пенсията
(14.12.2017г.) в разпореждането от 05.04.2018г., което жалбоподателят е свалил от сайта на НОИ е
именно датата на подаване на заявлението му. Съвпадение има и в зачетения осигурителен стаж от първа
категория - 24 г. 03 м. 23 дни и от трета категория - 04 г. 08 м. 04 дни, както
и в общия осигурителен стаж трета
категория по чл. 104 от КСО - 45 г. 02
м. 12 дни, така както е зачетен с оспореното в настоящото производство
разпореждане.
С оглед
горното административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл.
36 от АПК да изясни изцяло обстоятелствата по случая и липсата на мотиви на
пенсионния орган в тази насока обосновават извод за незаконосъобразност на
оспорения административен акт.
За
пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че едва след изясняването на
горните обстоятелства, може да се пристъпи към обсъждане на другите спорни по
делото въпроси свързани със зачитане на определен трудов стаж положен от
жалбоподателя и съответно с приложението на материалния закон. Ако е налице
влязло в сила разпореждане, с което на жалбоподателя е отпусната пенсия и ако
същото не е отменено по определения за това ред, то отпада необходимостта за
обсъждане на останалите възражения.
При посочения изход на спора, на жалбоподателя се
дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 600
лв. - адвокатски
хонорар (видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие
на лист 61).
Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ и чл. 173, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-125 от 11.06.2018
г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/
ПР-2140-15-290 от 12.04.2018 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр.
Пловдив.
ИЗПРАЩА административната преписка на
Ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-гр. Пловдив за ново произнасяне при
съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив да заплати на К.С.Т.
с адрес ***, ЕГН **********, сумата от
600 лв., представляваща
сторените от последния разноски по производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ :