Старозагорски районен съд Петнадесети граждански състав

На двадесет и четвърти април Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: Олга Златева

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 5005 по описа за 2017 година.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Ю.Д.Л. *** против „...” ЕООД гр...., с правна квалификация чл. 128 т. 2 и чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че имала сключен трудов договор с ответника, за периода от 01.02.2005г. до 23.09.2009г., като със Заповед № 3/22.09.2009г. на основание чл. 327 ал. 2, т. 2 от КТ трудовото правоотношение било прекратено. На 04.08.2009г. била подписана декларация, с която ответникът декларирал, че дължи на ищцата и ще й заплати неизплатени трудови възнаграждения за месец май на 2009г. - 1 187,27 лв.; за месец юни на 2009г. - 1 198,18 лв.; за месец юли на 2009г. - 1 107,81 лв., като ответникът дължал и неизплатен отпуск в размер на 1 000 лв. за 2009г. за 22 работни дни и декларирал, че ще внесе вноските към НОИ, дължими от 01.01.2009г. до 31.08.2009г. В декларацията било отразено, че ищцата получила сумата от 500 лева на 31.08.2009 г., което било така. С ответника били проведени редица разговори и същият декларирал, при всеки разговор, че ще изпълни задължението си до средата на месец август 2017г., но до настоящия момент задълженията не били заплатени и след последния разговор през месец юни 2017г., ответникът спрял да вдига телефона и прекъснал комуникацията с ищцата.

Моли съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищцата дължимите брутни възнаграждения в размер на: главници: за заплати – общо 3493,26 лв. /за месец май 2009г. - 1187,27 лв.; за месец юни 2009г. – 1198,18 лв.; за месец юли 2009г. – 1107,81 лв./; за отпуски за 22 работни дни от 2009г. - общо хххлв.; лихви - общо ххх лв. /от м.януари до м.декември 2014г. – 500 лв.; от м.януари до м.декември 2015г. – 500 лв.; от м.януари до м.декември 2016г. – 500 лв. и от м.януари до м.декември 2017г. – 300 лв./. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер, възразява се за изтекла погасителна давност, исковата молба се счита за неоснователна, моли се делото да бъде прекратено.

В съдебно заседание ищцата не се явява, с постъпила молба пълномощникът й прави изменение на исковете, съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, като моли да се уважат до този размер, претендира разноски.

Ответното дружество не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства /копие от трудова книжка, Заповед №3/22.09.2009г./ ищцата е работила в ответното дружество, на длъжност „Ххх”, в периода от 01.02.2005 г. до 23.09.2009 г. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 3/22.09.2009г., на основание чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ.

С декларация от 04.08.2009г. управителят на ответното дружество е декларирал, че дължи на ищцата – управител на аптека „Джуди” суми за заплати, както следва:

- за месец май на 2009г. - 1 187,27 лв.;

- за месец юни на 2009г. - 1 198,18 лв.;

- за месец юли на 2009г. - 1 107,81 лв.

Декларирал е и че й дължи – за платен годишен отпуск за 2008г. – за 10 дни – 455 лв. и за платен годишен отпуск за 2009г. – за 22 дни – хххлв.

Общо – 4948,26 лв.

Върху декларацията е отбелязано и ищцата се е подписала, че на 31.08.2009г. е получила 500 лв. – част от задължението.

От приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че неплатените от ответното дружество на ищцата суми възлизат на:

Главници:

- за заплати – общо 3993,26 лв., в т.ч. по месеци:

- месец май 2009г. - 687,27 лв. /1187,27 лв. – 500 лв./;

- месец юни 2009г. – 1198,18 лв.;

- месец юли 2009г. – 1107,81 лв.;

- за отпуски за 22 работни дни от 2009г. за сумата от общо хххлв.

Лихви: Общо в размер на ххх лв., както следва:

- 2014г. от м.януари до м.декември – 500 лв.;

- 2015г. от м.януари до м.декември – 500 лв.;

- 2016г. от м.януари до м.декември – 500 лв.;

- 2017г. от м.януари до м.декември – 300 лв.

Сборът от главниците за заплати по месеци е хххлв.

Няма данни за извършени плащания по горните искови претенции от ответника към ищеца след завеждане на делото до датата на изготвянето на заключението.

В о.с.з. на 24.04.2019г. е допуснато изменение на исковете, съобразно заключението на вещото лице.

Ответникът възразява за изтекла погасителна давност, която е тригодишна, съгласно чл. 358 ал. 1, т. 3 от КТ. От показанията на разпитаната по делото свидетелка ...се установява, че периодично, почти всяка година, последно – през 2017г. тя или майка й /ищцата/ са провеждали телефонни разговори с управителя на ответното дружество, във връзка с неплатените заплати, като той всеки път е обещавал да плати, като е казвал, че има финансови затруднения. Съгласно чл. 116 б. „а” от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, поради което, с периодичните си признания на задълженията си към ищцата ответникът е прекъсвал давността.

Следователно, задълженията на ответника не са погасени по давност. Няма доказателства за плащане на горните суми, няма и такива твърдения.

Предвид изложеното, исковете следва да бъдат уважени, съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, като претенцията за лихва за забава за 2017г. следва да се уважи за периода до завеждане на исковата молба, т.е. до месец август 2017г. вкл.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от хххлв. - държавна такса, а по сметка на Старозагорския районен съд сумата от ххх лв. - възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда.

Ответното дружество следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ххх лв. Внесената от ищцата сума от ххх лв. за възнаграждение на вещо лице, не следва да се възлага в тежест на ответника, а като недължимо внесена - следва да се върне на ищцата, след представяне на молба, с посочена банкова сметка.

***съжда трудови възнаграждения и обезщетение за работа, следва на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК да постанови предварителното изпълнение на решението – в тази част.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „...” ЕООД, ЕИК ххх със седалище и адрес на управление гр. ..., ул. „Хххда заплати на Ю.Д.Л., ЕГН **********,***, сумата от общо хххлева, представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения, формирана по месеци, както следва: хххлева за месец юли – всичките на 2009г.; сумата от хххлева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009г.; сумата от общо ххх лева лихви за забава /хххари до м.декември 2016г. и хххвкл./, както и сумата от ххх лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „...” ЕООД, ЕИК ххх със седалище и адрес на управление гр. ..., ул. „Хххда заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от хххлева – държавна такса, а по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от ххх лева - за възнаграждение на вещото лице.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ.

Решението може да се обжалва от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 08.05.2019г. – денят, в който в съдебно заседание съдът е обявил, че то ще бъде постановено.

Районен съдия:

Номер на акта:	585
Дата:	8 май 2019 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия:	Олга Иванова Златева

Дело:	20175530105005
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	4 септември 2017 г.

Решение по дело №5005/2017 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Старозагорски районен съд Петнадесети граждански състав