Определение по дело №221/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 80
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20227120700221
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

07.06.2022 г.

    Град

Кърджали

 

Административен

съд                   

 

състав

 

На

07.06.

                                          Година

2022 г.

 

В

Закрито

заседание и следния състав:

 

                                    Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                           Членове

 

 

                                    Съдебни заседатели

 

 

Секретар

 

 

 

Прокурор

 

 

 

Като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

221

По описа за

2022

 година.

 

Производството е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и сл. АПК.

Депозирана е жалба на пълномощника на Я.Ю.М. от ***, против Разпореждане № 2113-08-389#3/16.05.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление с вх. № 2113-08-389/28.03.2022 г. на Я.Ю.М. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Счита разпореждането за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че изводите и констатациите на административния орган се явявали необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи.

Релевира доводи, от една страна, че оспореното разпореждане е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т.е. поради липса на мотиви, съставляващо основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, а от друга, че обжалвания акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа относимите за случая фактически и правни основания.

Твърди, че Разпореждане № 2113-08-107#7/20.05.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което му било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не бил разрешен със сила на присъдено нещо. В този смисъл сочи, че това разпореждане не съставлявало пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като правоотношението по упражняване и реализиране на правото му на пенсия не било приключило, а правото му подаде ново заявление за отпускане на пенсия не било преклудирано.

На следващо място, излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, времето на наборната му военна служба. Сочи, че трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, се признавал за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Следователно пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., през който е бил отбил наборната си военна служба, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане, след което да върне преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-389/28.03.2022 г. за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Ответникът по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, не взема становище по жалбата.

Съдът, след като се запозна с представените по административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.04.2020 г. Я.Ю.М., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. № Ц2113-08-664 – л.71/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това заявление били приложени и документи, удостоверяващи придобития от жалбоподателя осигурителен стаж и осигурителен доход.

С Разпореждане № Ц2140-08-161/11.09.2020 г./л. 56/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на Я. Ю. М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж, както следва: 00 г. 01 м. 14 дни – I категория; 00 г. 11 м. 11 дни – II категория; 17 г. 02 м. 12 дни – III категория. Приет е за установен общ осигурителен стаж без превръщане в размер на 18 г. 03 м. и 07 дни,  от който действителен осигурителен стаж от 14 г. 08 м. 19 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2020 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 6 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Няма данни за връчване на разпореждането, както и няма данни същото да е оспорвано по административен ред.

Впоследствие, на 15.02.2021 г. Я.Ю.М. е депозирал ново заявление за отпускане пенсия /вх. № 2113-08-107 – л. 54/, с което отново поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По повод горното заявление, с Разпореждане № 2113-08-107#7/20.05.2021 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали/л. 22/, предвид зачетения на Я.Ю.М. общ осигурителен стаж, без превръщане, в размер на 17 г. 10 м. 26 дни, от който действителен осигурителен стаж от 14 г. 04 м. 08 дни, отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, изискуеми съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпореждането е връчено лично на адресата му на 03.06.2021 г. /известие за доставяне – л.77/ и няма данни да е оспорено пред горестоящия административен орган.

На 28.03.2022 г., Я.Ю.М. отново е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали заявление с вх. № 2113-08-389/28.03.2022 г./л. 20/.

С оспореното Разпореждане № 2113-08-389#3/16.05.2022 г./л. 6/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление вх. № 2113-08-389/28.03.2022 г. на Я.Ю.М.. На практика, с това разпореждане, на посоченото в него основание, е отказано разглеждане по същество на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия. В акта са изложени доводи, че с влязлото в сила Разпореждане № 2113-08-107#7/20.05.2021 г. на жалбоподателя било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това, че същия нямал 15 години действителен стаж. Посочено е, че при депозиране на новото заявление за отпускане на пенсия (вх.№2113-08-389/28.03.2022 г.), лицето не представило нови доказателства за придобит осигурителен, както и че липсвали данни за положен нов такъв. С оглед изложеното пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че по отношение горецитираното заявление за отпускане на пенсия, са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, а именно наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и между същите страни.

Разпореждане № 2113-08-389#3/18.05.2022 г., предмет на настоящото съдебно производство, е връчено лично на жалбоподателя на 23.05.2022 г. / известие за доставяне - л. 8./. Жалбата срещу административния акт е подадена до съда чрез административния орган на 26.05.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.

Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. В тази връзка процесното разпореждане е издадено от К. Н., изпълняваща функциите на ръководител „ПО“  в условията на заместване, в съответствие със заповед № 1015-08-106/10.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали /л. 7/ и предвид отсъствието на титуляра – началник на отдел „Пенсии“, за периода от 16.05.2022 г.  до 18.05.2022 г. вкл., основано на болничен лист №***/л. 76/.

Разпореждането е издадено и в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт поражда недопустимост на новото искане.

Оспореното разпореждане е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Разпореждането е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.

Според разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт поражда недопустимост на новото искане.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Правото на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според която правото на пенсия не се погасява по давност.

В конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане № 2113-08-107#7/20.05.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. не се признати права, а напротив отказани са такива, поради което административното правоотношението по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, респ. правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. От това следва извода, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6258/2020 г., Определение № 9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8935/2021 г. и др.

На следващо място, съдът намира за изцяло неправилни и несъответни на наличните в административната преписка доказателства, изводите на административния орган, че по отношение на подаденото на 28.03.2022 г. заявление за отпускане на пенсия, не са налице нови факти и обстоятелства за правото на пенсия спрямо предходното такова, т.е. заявлението от 28.03.2022 г. е идентично с предходното такова. Видно от съдържащите се в административната преписка заявления за отпускане на пенсия, от предпоследното искане за отпускане на пенсия (15.02.2021 г.) до последното такова (28.03.2022 г.), са изтекли повече от 12 месеца, т.е. по отношение на заявителя на пенсия е налице ново обстоятелство, свързано с навършената от него възраст. Доколкото, от една страна, последната е съществен елемент от фактическия състав за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от друга, са налице и различни материалноправни предпоставки за правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО през 2021 г. и 2022 г., то при всички случаи са налице нови обстоятелства, по които пенсионния орган следва да извърши преценка относно правото на пенсия. Друг аргумент в тази насока е и наличието на данни в пенсионната преписка за проведено от жалбоподателя самоосигуряване за времето след 10.06.2021 г., което е било предмет на проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Кърджали, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01123082/03.05.2022 г./л. 9/. С други думи, в периода от 15.02.2021 г. до 28.03.2022 г., т.е. в периода между двете коментирани по-горе заявления за отпускане на пенсия, по отношение на лицето са били налице и нови данни за положен трудов стаж. Последното взето в съвкупност с по-горе изложеното сочи за наличие на нови данни, свързани с възрастта и осигурителния стаж на заявителя, което от своя страна по категоричен начин опровергава направените в оспореното разпореждане изводи за идентичност на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия от 28.03.2022 г. с предходното такова от 15.02.2021 г., респ. налице са нови обстоятелства, които налагат административния орган да извърши по същество преценка за правото на пенсия чрез издаването на административен акт, с който да се произнесе по правата на заявителя. В тази връзка, заявлението за отпускане на пенсия от 28.03.2022 г. на Я.Ю.М. неправилно е прието от органа за недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и не е разгледано по същество, респ. по релевантното заявление не е издадено разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което се признава или се отрича претендираното със заявлението право на пенсия. Като е приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за ново упражняване на правото на пенсия, а именно наличието на влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни, административния орган е постановил незаконосъобразен акт, с който е отказал да разгледа по същество заявлението от 28.03.2022 г. и е прекратил производството по същото.

По изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния орган, с които е прието, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за отказ да разгледа по същество, като недопустимо, подаденото от Я.Ю.М. заявление за отпускане на пенсия от 28.03.2022 г., са незаконосъобразни, респ. противоречащи на материалния закон.

С оглед на гореизложеното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-389#3/16.05.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което е прекратено производството по заявление № 2113-08-389/28.03.2022 г. на Я.Ю.М., респ. отказано е разглеждането по същество на депозираното заявление за отпускане на пенсия, да бъде отменено като незаконосъобразно.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по подаденото от Я.Ю.М. заявление с вх. № 2113-08-389/28.03.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/2019 г., не е допустимо обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта.

Доводите на жалбоподателя относно зачитането за действителен осигурителен стаж на периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. , през който е отбил наборната си военна служба, са неотносими към настоящия спор, доколкото в случая от страна на административния орган липсва произнасяне по същество за правото на исканата пенсия, респ. процесния период не е бил предмет на разглеждане в оспорения административен акт.

С оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,

 

                                      

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И    :

 

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-389#3/16.05.2022г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, е прекратено образуваното производство по заявление с вх. № 2113-08-389/28.03.2022 г. на Я.Ю.М.

ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-389/28.03.2022 г. на Я.Ю.М. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното производство.

 

                                                                                    Председател: