РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110102259 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу С. Г. В., с която по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
1296,82 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 01.11.2011 г., сключен между „***“ АД и С. Г. В., вземанията по който
са прехвърлени от „***“ АД с договор за цесия от 31.01.2018 г. на „***“ ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 250 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 20.10.2021 г.; и
сумата от 250 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 18.08.2022
г., за които суми на 14.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44864/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на 01.11.2011 г. е сключен Договор за потребителски кредит без
предоставяне на обезпечение между „***“ АД и С. Г. В., по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1320 лв. Посочва, че
кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни
вноски, с краен срок за погасяване – 20.10.2021 г., като бил договорен годишен лихвен
процент в размер на 16,25 %. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не
е погасявал в срок и в необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи,
че на 31.01.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между
„***“ АД и „***” ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от
договор за потребителски кредит от 01.11.2011 г. е изкупено от „***” ЕООД. Сочи, че
длъжникът е бил уведомен на 22.12.2021 г., че считано от датата на получаване на
уведомлението за цесия кредитор по отношение гореописаното парично вземане е „***”
ЕООД. Със същото на ответника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение на
непогасеното задължение по процесния договор за кредит. Твърди, че срокът за заплащане
на задълженията съгласно договора за потребителски кредит е изтекъл на 20.10.2021 г.,
1
поради което всички задължения на длъжника по договор за кредит са изцяло изискуеми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. Г. В.,
с която оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че срещу нея е образувано
изпълнително дело при ЧСИ ***, по което са наложени запори и й се удържат суми, като
ответницата посочва, че се съмнява, че предметът на изпълнителното дело и предметът на
настоящото съдебно производство е един и същ. Посочва, че предявените искове са
недопустими, тъй като цесията не й е съобщена. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата заявява, че признава иска.
Признава, че е сключила процесния договор за кредит с ***и че дължи претендираните от
ищеца суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно
облигационно отношение между „***“ АД и ответника по договор за потребителски кредит,
по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата
молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума; размерът
на непогасеното задължение; настъпване на изискуемостта на процесното вземане; сключен
договор за цесия, по силата на който „***“ ЕООД е придобило посочените по-горе вземания
на „***“ АД срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между
„***“ АД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е
отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, наличието на валидна
уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава,
както и размера на задължението.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга, за което не сочи доказателства, както и да докаже
възраженията си.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
С оглед наведените доводи от ответника, който заявява, че не оспорва иска, признава
същия по основание и размер, то съдът приема, че всички юридически факти от
фактическия състав на процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето
защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Изявлението на ответника е подкрепено от събраните по делото и неоспорени от страните
писмени доказателства – Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
от 01.11.2011 г., сключен между „***“ АД и С. Г. В., погасителен план, Договор за
прехвърляне на парични вземания от 31.01.2015 г., сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД,
ведно с приложение № 1 към него, споразумение за разсрочване на парично задължение от
21.05.2021 г., сключено между „***“ ЕООД и С. Г. В..
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил претендираните вземания чрез
2
плащания. С оглед изложеното предявените искове се явяват основателни и като такива
следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответницата С. Г. В. с поведението
си е дала повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе изцяло разноските по
производството, макар и да признава иска. Съобразно дадените в Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
„***“ ЕООД има право на разноски в размер на 215,94 лв. за заповедното производство, от
които 35,94 лв. - заплатена държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение, и 35,94
лв. за исковото производство за заплатена държавна такса.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***,
срещу С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Г. В., ЕГН **********,
дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, следните суми: сумата от 1296,82 лв., представляваща
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
01.11.2011 г., сключен между „***“ АД и С. Г. В., вземанията по който са прехвърлени от
„***“ АД с договор за цесия от 31.01.2018 г. на „***“ ЕООД, ведно със законната лихва,
считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 250 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 20.10.2021 г.; и сумата от
250 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 18.08.2022 г., за
които суми на 14.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 44864/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***,
ап. ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 35,94 лв. – разноски за
исковото производство, и сумата от 215,94 лв. за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3