РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. гр. Хасково, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Частно гражданско дело
№ 20245640102748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по молба от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост,
бул. „Цариградско шосе” № 111 П с правно основание чл. 51, ал. 1 от Закона за
наследството /ЗН/.
Молителят твърди, че на ************************ между
кредитодателя „ПИБ" АД („Банката") и кредитополучателя Х. А. Ю. е бил
сключен договор за предоставяне на банков кредит - овърдрафт по
разплащателна (картова) сметка на физически лица
****************************** („договор за овърдрафт"), по силата на
който Банката предоставила на кредитополучателя правото да ползва
овърдрафт по разплащателна (картова) сметка с
****************************** при максимален размер на надвишението
(лимит) до 2000 лв. (т. 1 от договора за овърдрафт). Договорът за овърдрафт
бил сключен при условията на чл.298, ал. 1, т. 1 ТЗ и негови неразделни части
били общите условия за предоставяне на банков кредит - овърдрафт по
1
разплащателна (картова) сметка на физически лица („общи условия") и
методиката за определяне на референтен лихвен процент (т. 1 и т. 3.3 от
договора за овърдрафт). Крайният срок за погасяване на овърдрафта бил
13.03.2019 г. и се удължавал автоматично всеки път за нов срок от една година,
при условие че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора за овърдрафт по реда, предвиден в общите условия (т. 2 и т. 2.1 от
договора за овърдрафт). Последното автоматично удължаване съгласно т. 2.1
от договора за овърдрафт на срока за ползване и погасяване на овърдрафта по
разплащателна (картова) сметка било до 13.03.2025 г. Кредитополучателят
заплащал на Банката годишна възнаградителна лихва в размер на Лихвения
процент, базиран на спестяванията (СЛП) на Банката за лева, увеличен с
надбавка от 10,5933 пункта (т. 3 от договора за овърдрафт). Към датата на
сключване на договора за овърдрафт СЛП за лева бил в размер на 0,4067%
годишно (т. 3.2 от договора за овърдрафт) и годишният процент на разходите
по кредита бил в размер на 11,74% (т. 6 от договора за овърдрафт).
Наказателната лихва за забава на кредитополучателя била в размер на
възнаградителната лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва (т. 8 от договора за овърдрафт). В случай на допуснато плащане над
разрешения размер на овърдрафта, посочен в договора за овърдрафт,
вследствие на извършена трансакция и/или начислени от Банката такси,
комисиони и лихви, сумата на надвишението се считала за ползван
неразрешен овърдрафт, който бил незабавно изискуем от кредитополучателя
(т. 3.3 от общите условия). От 01.08.2023 г. кредитополучателят бил в забава
на плащанията по договора за овърдрафт и не били издължени 15 вноски за
възнаградителна лихва със следните падежи: 01.08.2023 г., 01.09.2023 г.,
01.10.2023 г., 01.11.2023 г., 01.12.2023 г., 01.01.2024 г., 01.02.2024 г., 01.03.2024
г., 01.04.2024 г., 01.05.2024 г., 01.06.2024 г., 01.07.2024 г., 01.08.2024 г.,
01.09.2024 г. и 01.10.2024 г. На 31.07.2023 г. кредитополучателят надвишил
разрешения размер (лимит) на овърдрафта от 2000 лв. и сумата на
надвишението не била незабавно погасена. Така, към 13.10.2024 г. общият
размер на просрочените и непогасени от кредитополучателя Х. А. Ю. суми по
договора за овърдрафт възлизала на 2322,57 лв., от които: 2000 лв. - главница,
279,05 лв. - възнаградителна лихва от 01.08.2023 г. до 13.10.2024 г., и 43,52 лв.
- наказателна лихва за забава от 01.08.2023 г. до 13.10.2024 г.
На следващо място е посочено от молителя, че на
2
*********************** между кредитодателя „ПИБ" АД и
кредитополучателя Х. А. Ю. бил сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка ***************************
(„договор за кредитна карта"), по силата на който Банката приела да открие и
води на името на кредитополучателя разплащателна (картова) сметка с
********************************* и да издаде към нея револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставила на кредитополучателя
правото да ползва кредитен лимит в размер до 1200 лв. (т. 1 и 2 от договора за
кредитна карта). Договорът за кредитна карта също бил сключен при
условията на чл. 298, ал. 1 ТЗ и неразделна негова част били общите условия
за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MASTERCARD и VISA („общи условия") (т. 12 и 18 от договора за кредитна
карта). Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит (овърдрафт) бил
до 10.03.2024 г. и се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен
период, при условие че никоя от страните не е уведомила другата за
прекратяване на договора за кредитна карта (т. 3 от договора за кредитна карта
във връзка с т. 19.1.1 от общите условия). Последното автоматично
удължаване на срока за ползване и погасяване на кредитния лимит
(овърдрафт) било до 10.03.2025 г., тъй като никоя от страните не е уведомила
другата за прекратяване на договора за кредитна карта. Кредитополучателят
бил длъжен всеки месец на 5-то число да внася по сметката си в Банката
минимална погасителна вноска в размер на 3% от дебитното салдо по
картовата разплащателна сметка, но не по-малко от 10 лв. (т. 10.1 във връзка с
т. 1.1, б. „р" и от общите условия). Кредитополучателят имал право да
извършва плащания с кредитната карта само до размера на разрешения
кредитен лимит, като при неговото надхвърляне кредитополучателят бил
длъжен незабавно да погаси сумата, с която е надхвърлен лимитът (т. 11.2 от
общите условия). Кредитополучателят дължал на Банката годишна
възнаградителна лихва в следните размери: 17,90% - за дебитни салда,
формирани в резултат на ПОС трансакции, и 18,90% - за всички останали
дебитни салда по разплащателната (картовата) сметка (т. 8 от договора за
кредитна карта). При неплащане от кредитополучателя на минимална
погасителна вноска или при надвишаване от кредитополучателя на
разрешения кредитен лимит Банката начислявала наказателна лихва за забава
3
в размер на възнаградителната лихва, увеличена с наказателна надбавка в
размер на 10 пункта (т. 9 от договора за кредитна карта). Годишният процент
на разходите бил в размер на 19,74% (т. 11 от договора за кредитна карта). От
05.07.2023 г. кредитополучателят бил в забава на плащанията по договора за
кредитна карта и не били издължени 16 минимални погасителни вноски със
следните падежи: 05.07.2023 г., 05.08.2023 г., 05.09.2023 г., 05.10.2023 г.,
05.11.2023 г., 05.12.2023 г., 05.01.2024 г., 05.02.2024 г., 05.03.2024 г., 05.04.2024
г., 05.05.2024 г., 05.06.2024 г., 05.07.2023 г., 05.08.2023 г., 05.09.2023 г. и
05.10.2023 г. На 20.11.2023 г. кредитополучателят превишил разрешения
кредитен лимит от 1200 лв. и сумата, с която бил превишен лимитът, не била
незабавно погасена.
Така, към 13.10.2024 г. общият размер на просрочените и непогасени от
кредитополучателя Х. А. Ю. суми по договора за кредитна карта възлизал на
1496,69 лв., от които: 1200 лв. - главница, 212,34 лв. - възнаградителна лихва
от 20.11.2023 г. до 13.10.2024 г., и 84,35 лв. - наказателна лихва за забава от
20.11.2023 г. до 13.10.2024 г.
Поддържа се в молбата, че кредитополучателят Х. А. Ю. починал, но
Банката като кредитодател нямала право извънсъдебно да поиска от Община
Стамболово издаване на удостоверение за наследници на Х. А. Ю..
С допълнителна молба вх. рег. № 18442/15.11.2024 г. и след снабдяване
със съдебно удостоверение, молителят уточнява, че наследници по закон на
починалия Х. А. Ю. са лицата Е. Р. Ю., Е. Х. А. и Й. Х. А. и е направено
искане съдът да определи срок, в който те да заявят приемат ли наследството
на Х. А. Ю. или се отказват от него.
Е. Р. Ю., Е. Х. А. и Й. Х. А. не са заявили в указания им срок дали
приемат наследството на Х. А. Ю., вкл. редовно призовани, не са се явили в
съдебно заседание, за да вземат становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
От представените от молителя Извлечение от счетоводните книги на
„Първа инвестиционна банка“ АД за кредитополучател Х. А. Ю.; Договор за
предоставяне на банков кредит овърдрафт по разплащателна (картова) сметка
на физически лица ****************************, сключен между „Първа
4
инвестиционна банка“ АД и Х. А. Ю.; Общи условия на „Първа
инвестиционна банка“ АД за предоставяне на банков кредит – овърдрафт по
разплащателна (картова) сметка на физически лица, ведно с Методика на
„Първа инвестиционна банка“ АД за определяне на референтен лихвен
процент по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите
на недвижими имоти на потребители; Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт)
по разплащателна сметка *************************, сключен между
„Първа инвестиционна банка“ АД и Х. А. Ю.; Общи условия на „Първа
инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти Mastercard и Visa, изменени и допълнени с
решение в сила от 15.08.2022 г. се установяват описаните в молбата факти и
обстоятелства, поради което съдържанието им не следва да се излага отново
текстуално.
От удостоверение за наследници изх. **********************.,
издадено от Община Стамболово се установява, че Х. А. Ю. е починал на
************ и е оставил следните наследници по закон: Е. Р. Ю. (съпруга),
Е. Х. А. (син) и Й. Х. А. (син).
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата е процесуално допустима, тъй като от приетите писмени
доказателства може да се направи обоснован извод, че "ПИБ" АД има
качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗН.
Безспорно е, а и от приложеното по делото удостоверение за
наследници се установява, че кредитополучателят Х. А. Ю. е починал и е
оставил като свои законни наследници посочените по-горе лица.
По делото не се твърди, а и не се установява Е. Р. Ю., Е. Х. А. и Й. Х. А.
да са приели наследството му с писмено заявление до съответния районен
съдия или чрез извършване на действия, които несъмнено предполагат
намерението им да приемат наследството.
Както се посочи по-горе, в указания им срок те не са заявили дали
приемат наследството на Х. А. Ю. или се отказват от него.
При това положение и съобразно чл. 51, ал. 2 ЗН с изтичането на срока
се погасява правото им да приемат наследството.
5
Ето защо следва да се впише в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1
ЗН, че Е. Р. Ю., Е. Х. А. и Й. Х. А. са загубили правото да приемат
наследството на Х. А. Ю..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга на Районен съд – Хасково по чл. 49,
ал. 1 ЗН, че на основание чл. 51, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗН, Е. Р. Ю., ЕГН
**********, с адрес: *********************************; Е. Х. А., ЕГН
**********, с адрес: ********************************* и Й. Х. А., ЕГН
**********, с адрес: ********************************* са загубили
правото да приемат наследството на Х. А. Ю., ЕГН **********, б.ж. на
*********************************, починал на ************
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секреатар: Т. Т.
6