№ 9271
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110147636 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Н. АНТ. Б., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2773,12 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 33, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. №
108306, ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 348,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019
г. до 23.04.2021 г., сумата от 64,37 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
17.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и 11,17 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 23.04.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 27316/2021 г. по описа на
СРС.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
1
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В постъпилия извън срока отговор, предявените искове се оспорват. Навеждат се
доводи за недопустимост на иска, като се сочи, че по делото липсват доказателства, че
ответникът е заинтересована страна в производството. Исковете се оспорват и като
неоснователни. Оспорва се твърдението ищецът да е предоставил до процесния имот
твърдяната топлинна енергия в искания обем, качество и цена. Оспорва се твърдението, че
сумите са начислени по реално потребена и коректно начислена ТЕ в имота. Сочи се, че
претендираните суми не са ликвидни и изискуеми. Излага се, че лихвите за забава и сумите
за топлинно счетоводство са недължими. Ответникът оспорва наличието на изравнителни
сметки. Оспорва, че вземането за дялово разпределение е в патримониума на ищеца.
Оспорва да е титуляр на сочения от ищеца абонатен номер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва
на процесния адрес да има монтирани измервателни уреди, наличието на облигационни
отношения между страните, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че
ищецът не е водил редовно счетоводните си книги, като в тази връзка сочи, че приложените
документи са негодни. Сочи, че „Т.“ ЕООД не притежава необходимия лиценз за
извършване на дялово разпределение. Развива съображения и в насока, че претендираните
от ищеца суми не са изискуеми, доколкото не е бил поканен да ги заплати. Заявява, че не са
представени отчети за показания на общия топломер в абонатната станция с технически и
нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия, който се приспада от
измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие. Развива
подробни съображения за недължимост на претендираните лихви. Излага, че липсват
фактури и доказателства, от които да е видно къде е поставен централният топломер на
входа, както и такива относно изправност на уредите. Твърди, че договорът между ЕС и
ищеца е изтекъл и към процесния период няма валидно действащ такъв, както и че липсва
договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение. Прави възражение за
недействителност на приложения протокол от ОС на ЕС за избор на фирмата за дялово
разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С молба от 23.05.2022г. третото лице-помагач „Т.“ ЕООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за
основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото
разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Релевираните от ответника възражения, че не е в облигационни отношения с ищеца, касаят
неговата материалноправна легитимация, а не процесуалноправната такава.
2
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. В доказателствена тежест на ответника при
установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая, за установяване собствеността върху процесния имот е ангажирано писмено
доказателство – Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.12.2015г., по силата на
който ответницата Н. АНТ. Б. е била надарена с правото на собственост върху процесния
имот, а именно апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 33, вх. А, ет. 1.
При така представения документ за собственост и при липса на твърдения и доказателства
от страна на ответницата за отчуждаване на имота след неговото придобиване следва
изводът, че за процесния период от м.05.2018г. до м.04.2020г. ответницата е била собственик
на процесния имот и в това си качество е била потребител на топлинна енергия за битови
нужди съгласно правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
представените с исковата молба протокол от ОС на етажната собственост във входа за избор
на изпълнител на услугата дялово разпределение, договор за извършване на услугата дялово
разпределение, представените от третото лице – помагач индивидуални изравнителни
сметки, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. От
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота е
имало пет броя отоплителни тела с поставени индивидуални разпредлители на топлинна
енергия /ИРРО/ и един водомер за топла вода. Топлинната енергия за отоплени на имота и за
3
битово горещо водоснабдяване е начислена по реален отчет, като вещото лице сочи, че
показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била изчислена по формула
съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ /отм./ на база инсталирана отоплителна мощност
на инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установил, че са приспаднати
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ /отм./ и Общите условия на ищцовото
дружество. Експертът е установил, че през процесния период общият топломер в абонатната
станция е бил монтиран на 09.09.2016г. и е преминавал периодични метрологични проверки
на 04.02.2019г. и на 23.06.2021г., като е установено, че същият съответства на одобрения
тип.
Релевираното от ответника възражение за недължимост на процесните суми поради
обстоятелството, че топломерът в абонатната станция е преминавал последваща
метрологична проверка през периоди по-дълги от 2 години, е неоснователно. От значение за
претенцията за цена на доставена топлинна енергия е наличието на точен измерител на
доставената в сградата енергия през процесния период, а не кратността на неговата
периодична метрологична проверка. След като при извършените проверки на 04.02.2019г. и
23.06.2021г. е установено, че топломерът съответства на одобрения тип, то той е бил
изряден и е мерел в класа си на точност през целия предхождащ период до датата на
предишната проверка, независимо от това, дали двугодишният срок за извършване на
периодични проверки е бил спазен. Неспазването на срока е основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на ищеца, но не и за недължимост на
отчетеното количество енергия, след като топломерът е отговарял на одобрения тип.
Неоснователно е и оспорването на експертното заключение с аргументите, че вещото
лице било работило по представени му от ищеца документи, както и че не било посетило
имота. Видно от съдържанието на заключението, вещото лице е извършило изчисленията си
въз основа на представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални справки и
протоколи за отчет, а не само въз основа на представените от ищеца книжа. Посещението на
имота при изготвяне на заключението е ирелевантно за предмета на експертизата – доставки
на енергия за минал период, тъй като състоянието на имота към датата на посещението е
неотносимо към процесния период. Неоснователно е и оспорването на доказателствената
стойност на представените от третото лице-помагач протоколи за главен отчет, тъй като
същите не са подписани от ответницата. В законовата и подзаконовата нормативна уредба,
както и в общите условия на ищеца не се съдържа изискване протоколите за отчет да бъдат
подписвани от собственика на имота, а от неговия обитател, който е допуснал служителя на
ФДР. Въпросът дали подписалото се лице притежава вещни права върху имота е
ирелевантен за достоверността на съдържащите се в протокола данни.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените отчетни документи,
4
както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през процесния имот, а
не единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество. Съгласно експертното
заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. след приспадане на резултата от изравнителните сметки /сума за
възстановяване в размер на 748,66 лева/ е 2738,69 лева. В тази насока съдът кредитира
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, а не това по съдебно-
счетоводната експертиза, според което осчетоводеното вземане за цена на топлинна енергия
за същия период е в размер на 2773,12 лева, тъй като видно от представените от третото
лице изравнителни сметки, изравнителният резултат за периода е сума за възстановяване в
размер на 748,66 лева /както е посочено в СТЕ/, а не сума за възстановяване в размер на
общо 714,21 лева /580,70 + 133,51/, както е осчетоводено.
Също така от приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че сумите за възстановяване по изравнителните сметки не са отнасяни към
вземания за предходни периоди и не са налице плащания на процесните вземания /такива не
се и твърдят от ответника/.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия се
явява основателен до размера от 2738,69 лева, а за разликата до пълния предявен размер от
2773,12 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Т.“
ЕООД, като видно от експертното заключение по СТЕ и предоставените от третото лице –
помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през
процесния период. Релевираното от ответника възражение, че третото лице не било
лицензирано да извършва дейността е неоснователно, тъй като уреденият в чл. 139а ЗЕ
режим не е лицензионен, а регистрационен. Видно от съдържанието на договора от
03.06.2020г., както и от публичния регистър, воден от Министерството на енергетиката,
третото лице е регистрирано надлежно за извършване на дейността. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Вземането на ищеца за цена на
тази услуга се основава на осъщественото от ищеца възлагане по силата на сключения
договор между него и третото лице като фирма за дялово разпределение на основание чл.
139, ал. 2 ЗЕ, както и на посочената клауза от общите условия на договора с потребителя.
Индивидуалната стойност на услугата се установява от експертното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза. От заключението се установява, че за процесния период от
м.05.2018г. – м.04.2020г. стойността на услугата е в размер на 64,37 лева, поради което
предявеният иск за така посочената сума е изцяло доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
5
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за
плащане на сумата.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от
15.09.2019г. до 23.04.2021г. върху главница за топлинна енергия от 2773,12 лева равнява на
348,42 лева. Въз основа на данните в експертното заключение /таблица 4/ съдът определи по
реда на чл. 162 ГПК лихвата върху дължимата главница от 2738,69 лева на 344,09 лева, до
който размер предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния претендиран размер
следва да бъде отхвърлен.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 11,17 лева –
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018
г. до 23.04.2021 г., следва да бъде отхвърлен изцяло.
Релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е заявено извън
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което е недопустимо и не подлежи на разглеждане.
Такова възражение липсва и в текста на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Само за
пълнота следва да се посочи, че най-старото процесно вземане за доставена топлинна
енергия през м.05.2018г. е възникнало на 01.06.2018г. и е станало изискуемо на 15.07.2018г.
с изтичане на 45-дневния срок за плащане, а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 17.05.2021г.
6
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 113,94 лева. С оглед уважената част от исковете следва да
му бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 112,16 лева. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 99,56 лева,
за депозити за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 500 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на 100 лева, или общо 699,56 лева. С оглед уважената част от
исковете следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на
688,63 лева. Ответницата не е сторила разноски в заповедното и исковото производство, но
в последното е била защитавана безплатно от адв. О.Д., който има право на възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът определи размера на адвокатското възнаграждение на
453,80 лева. С оглед отхвърлената част от исковете на адв. Д. следва да бъде присъдена
сумата от 7,09 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Н. АНТ. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 33, вх. А, ет. 1,
ап. 1, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец“ № 23Б, сумата от 2738,69 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 33, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № 108306, ведно със законната лихва
от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 344,09 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.04.2021 г. и сумата от
64,37 лева, представляваща на цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
27316/2021 г. по описа на СРС, 175 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск
за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 2738,69 лева до пълния претендиран
размер от 2773,12 лева, предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 344,09 лева до пълния претендиран размер от 348,42 лева, както и
предявения установителен иск за сумата от 11,17 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 23.04.2021
г.
ОСЪЖДА Н. АНТ. Б. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 112,16 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
7
сумата от 688,63 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. ОЛ. К. Д., с ЕГН:
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Денкоглу“ № 11, ет. 1, ап.
5, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 7,09 лева, представляваща възнаграждение за
предоставено безплатно процесуално представителство на Н. АНТ. Б. в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Т.“ ЕООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8