№ 10160
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110170142 по описа за 2023 година
Ищецът Г. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. Ю. Г. – САК, е предявил
срещу "С" ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С..., искове с правно основание чл. 26, ал.1,
пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал.1 и ал.2, чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 11, ал.1, т.10, във
вр. с чл. 22 от ЗПК, и иска да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит
№ ****** от 01.08.2022г., по който са страни, поради противоречието му със закона и
добрите нрави.
Алтернативно се иска да се прогласи нищожността на клаузите на чл. 3, ал.1, т. 5 и т. 7 от
договора относно уговорените с тях ГПР и ГЛП, както и на чл. 11, ал.1, и чл. 12, ал.1 от
договора.
Ответникът чрез пълномощник е депозирал отговор на исковата молба в срок, с който
излага съображения за недопустимост, алтернативно за неоснователност на предявените
искове.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:
Между ищеца Г. Б. К. като кредитополучател и ответното дружество „С“ ООД като
кредитор е сключен договор за потребителски кредит № ******/01.08.2022г., по силата на
който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 2100 лв., при ГПР 49,86% и ГЛП 40,05%, като
ищецът се задължил да върне сума в общ размер на 2317,29 лв. на 23 погасителни вноски с
първа дата на плащане 08.08.2022г. и последно плащане на 09.01.2023г. В чл. 11, ал. 1 от
договора била уговорена неустойка в размер на 1201,71 лв., която ищецът следвало да
заплати при неизпълнение на задължението си да предостави в 3-дневен срок от сключване
на договора на обезпечение по заема, договорено в чл. 5 от същият. Съгласно чл. 5 от
1
посочения договор, същият е следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: 1.
Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за период от
сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последанта
вноска по него, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, вкл. главница и лихви или 2. Да осигури поръчителство на едно или две
физически лица, по отношение на които са поставени определени в точки от 2.1. до 2.6 на
чл. 5 условия. Съгласно чл. 11, ал.2 от процесния договор, е уговорено неустойката да бъде
заплатена разсрочено, съгласно погасителния план към, т.е. на 23 погасителни вноски, ведно
с дължимата главница и договорна лихва, като по този начин общият размер на кредита
възлизал на 3519,00 лв.
При преценка на оспорените клаузи на договора за потребителски кредит №
******/01.08.2022г., регламентиращи заплащането на неустойка, съдът счете предявеният
иск за основателен в тази част, поради следното:
Уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора неустоечна клауза е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на
същата на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 21, ал. 1 вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради противоречието й със закона. Клаузата, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави, тъй като, от
една страна, се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора,
а от друга страна, поради прекомерност на размера на неустойката, което противоречи на
принципа за добросъвестност и справедливост. Тази клауза прехвърляла риска от
неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. С начина, по който е уговорена в чл. 11 и чл. 5 от
процесния договор, неустойката излиза извън присъщите й функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване
на кредитора. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 3 на
ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. С тази неустойка се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. По съществото си
неустойката представлявала добавък към възнаградителната лихва, поради което
представлявала сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността на договора.
Така уговорената неустойка довежда до увеличаване на подлежащата на връщане сума
допълнително с още проценти, извън уговорените лихви върху предоставената главница.
Сумата, предвидена като неустойка е част от дейността по управление на кредита и следва
да са включени в годишния процент на разходите, което не е сторено. По този начин,
2
посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действително
прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което се заобикаля изискването
неговият размер да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва – чл. 19, ал. 4
ЗПК. При уговорен годишен лихвен процент от 40,05% и обстоятелството, че годишния
процент на разходите включва само договорената между страните договорна лихва /чл.3,
ал.2 от договора/, възможността след включване към ГПР на размера на неустойката от
1201, 71 лв., ГПР да надхвърли максимума от 50% е реална, дори неизбежна. Именно по
изложените съображения, клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор за паричен заем,
сключен между страните по делото, е нищожна и съдът трябва да прогласи тази нищожност.
Следователно предявения главен иск следва да се уважи само относно уговорената в
договора неустойка. Това искане е част и от едно от алтернативно предявените такива –
относно действието на чл. 11, ал.1 от договора. При това положение, ГПР по договора няма
да надвиши уговорения такъв от 49, 86%, както и законовия максимум от 50%, затова
алтернативното искане за прогласяване нищожността на чл. 3, ал.1, т. 5 е неоснователно.
Неоснователно е и алтернативното искане да се прогласи нищожността на договора в
частта на чл. 3, ал.1, т.7 относно приетия фиксиран лихвен процент от 40,05%. Същият не
противоречи на закона, който не ограничава неговия размер, както и на добрите нрави,
защото видно от погасителния план по договора, при главница от 2100 лв., общия размер на
дължимата договорна лихва е 217, 29 лв., който размер не е прекомерен съответно не
нарушава интересите на потребителя и добрите търговски практики.
При частично уважаване на главния иск, съдът дължи произнасяне и по искането да се
прогласи нищожността на чл. 12, ал.1 от договора, съгласно който кредиторът предава на
кредитополучателя заемната сума в български левове при фиксиран курс на БНБ на лева
спрямо еврото, съгласно който 1 евро се обменя за 1, 95 лв. При промяна на официалния
курс лев/евро, страните се съгласяват, че кредитополучателят ще дължи на кредитора
равностойността на толкова евро, колкото е съставлявал дългът му преди момента на
промяната. Искането е основателно, тъй като посочената уговорка създава неяснота в
договорните отношения между страните. Процесния кредит е отпуснат и усвоен съгласно
договор № ******/01.08.2022г. в български лева, съгласно чл. 3, ал.1, т.12 от договора следва
да се върне в лева – в размер на 2317, 29 лв., и всяка уговорка, която обвързва връщането му
в евро с несъществуващ курс на БНБ на евро/лев е нищожна.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца.
Той е платил държавна такса от 50 лв. Със списък на разноските пълномощникът му
претендира адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Представя сверено
копие на договор за правна защита и съдействие, в който е посочено само правното
основание за претендираното възнаграждение. Липсва декларация от ищецът, на който е
предоставена правна помощ за това, че е материално затруднето лице и по тази причина не е
платило възнаграждение на пълномощника си. В представения договор също не са посочени
такива обстоятелства, което е първоопределящо за присъждане на възнаграждение по чл. 38,
3
ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, а не посочването на правното основание. Затова в полза на
ищеца следва да се присъди само платена от него държавна такса в размер на 50 лв.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 143, ал.1 и ал.2, чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 11, ал.1, т.10, във вр. с чл. 22 от ЗПК, предявени
от Г. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. Ю. Г. – САК срещу "С" ООД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. С..., нищожността на договор за потребителски кредит № ****** от
01.08.2022г., в частта относно дължима неустойка в размер на 1201, 71 лв. по чл. 11, ал.1 и
ал. 2, във вр. с чл. 5 от договора, както и в частта относно чл. 12, ал.1 от договора, поради
противоречието им с добрите нрави и като неравноправни клаузи.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно алтернативното искане да се прогласи нищожността на
клаузите на чл. 3, ал.1, т. 5 и т. 7 от договора относно уговорените с тях ГПР и ГЛП, поради
противоречие със закона, добрите нрави и като неравноправни клаузи.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С..., да заплати на Г. Б. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски по делото, като в частта относно заплащане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ отхвърля искането като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4