РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503005 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е ВЖ от С. П. СТ., ЕГН ********** против решение №262266 от
21.09.2021 г. по гр.д.N14725/2020 г. на ПРС, 1гр.с.,с което е осъден ДА ЗАПЛАТИ на „Изи
Финанс“ ЕООД с ЕИК *****, СУМАТА от 600 лева, платена с платежно нареждане от
09.06.2016г. по банковата сметка на ответника в Уникредит Булбанк АД с IBAN *****, с
която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, при начална липса на
основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА от 350 лева разноски по делото..
Изложени са съображения за неправилност, необоснованост на решението и
съществени нарушения на съдопроизводстветие правила, поради което се иска неговата
отмяна и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата „Изи Финанс“ ЕООД чрез юрк.А.Г.–оспорва
жалбата.Претендира разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Във въззивната жалба са изложени доводите, че неправилно ПРС е приел, че в ССЕ
1
ВЛ било посочило, че има данни, че по банковата сметка на С. е постъпила сумата от 600 лв.
на основание „договор за заем №****“ без да съобрази, че от представените по делото
доказателства е станало ясно, че съществуват няколко договора за заем между страните с
№****; че същевременно има други два договора с №**** между страните, в които е
уговорен кредит на стойност по-голям от 600 лв., единият от които е от същата дата, поради
което следвало да се направи извод за наличието на правон основание ; от приетите по
делото вл.с. решения на ПРС и ПОС не се установява твърдяната сума да е предавана на
кредитополучателя; представените по делото ОУ на банката не е следвало да бъдат
приемани, т.к. не са подписани от страните по делото.
В отговора на ВЖ са изложени доводите, че: С. не е ангажирал доказателства ,
че е получил превода от 600 лв. на правно основание; че съдът не е длъжен да обсъжда
приложените по делото съдебни решения; от вл.с. решение по гр.д.№7245/2019г на ПРС,12
гр.с., което има СПН, се установило, че договор за кредит от разстояние №****/09.06.2016 г.
за заемната сума от 600 лв. не е сключен, че не съществува – обстоятелството, че датата на
единият от договорите съвпада с датата на превода е ирелевантно и може да се дължи на
техническа грешка ; че ако жалбоподателят счита, че са налице 3 договора за кредит с един и
същи номер и че сумата е получена на правно основание, е следвало да го докаже; още
повече, че във ВЖ е посочил, че договор няма, тъй като липсва подписи.
Предявен е иск с пр.осн.чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата 600 лв., като платена без
правно основание и чл.86 ЗЗД – за заплащане на законната лихва върху сумата, считано от
от подаване на ИМ и при условията на евентуалност – за неоснователно обогатяване – чл.59
ЗЗД.
В ИМ се твърди, че на 09.06.2016г. „Изи Финанс“ е превел по банковата сметка на С.
сумата от 600 лева, която сума била недължимо платена поради липса на основание – по
несъществуващ между страните договор за кредит. В условията на евентуалност, се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева, в резултат на
неоснователно разместване на блага, изразяващо се в обогатяването на ответника за сметка
на ищеца със сумата от 600 лева, с която ищецът се е обеднил.
Ответникът в отговора на ИМ по чл.131 ГПК е оспорил иска с твърдението, че не е
получил сумите по ИМ.
В с.з. на 24.02.2021 г. ПРС е разпределил правилно доказателствената тежест по
делото, а именно: ищецът да установи предаването на сумата 600лв. на ответника, а
ответника – да докаже осованието за нейното получаване/задържане.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приетото по делото заключение на вещото лице С. К. от 03.09.2021г./л.75/,
неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че на
09.06.2016г. по откритата в Уникредит Булбанк АД банкова сметка с титуляр Ст.С., „Изи
Финанс“ е превел сумата от 600 лева с посочено основание договор за заем № ****.
От приложеното по делото гр.д.№7245/2019г на ПРС,12 гр.с. и гр.д.301/2020 г. на
2
ПОС се установява липсата на сключен между страните договор за заем №****. С
цит.решение е прието, че не е доказано по делото наличие на твърдан договор за кредит от
разстояние №****/09.06.2016 г., по силата на който „Изи Финанс“ ЕООД да е предоставил
на С. заемната сума от 600 лв. Цит.съд.решение е влязло в сила, поради което има СПН и по
отношение на настоящия правен спор, тъй като е между същите страни и поради наличие
СПН този факт се явява ненуждаещ се от доказване.
В доказателствена тежест на ответника е доказването, че е получената от него сума
от 600 лв. е на правно основание. Същият не ангажира доказателства за това.
Ответникът не е оспорил заключението вещото лице и не е поискал разширена
експертиза, респективно твърдението му, че не е получил процесната сума, или че
преведената му сума от 600 лв. е на годно правно основание - е останало недоказано.
При така установеното от фактическа страна ПОС намира, че възивникът се е
обогатил неоснователно със сумата 600 лв., поради което предявения иск по чл.55 ЗЗД се
явява основателелен и следва да се уважи. До същият извод е достигнал РС в своето
решение, поради което същото е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
На въззиваемия следва да се присъдят разноски за производството пред ПОС в
размер на 150 лв.- юрисконсулско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262266 от 21.09.2021 г. по гр.д.N14725/2020 г. на ПРС,
1гр.с.
ОСЪЖДА СТ. П. СТ., ЕГН ********** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК
***** сумата от 150 лв. – разноски по делото пред ПОС за юрисконсулско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3