№ 21412
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110148133 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД срещу ЗК
„Лев Инс“ АД.
Ищецът твърди, че на 10.01.2024г., в гр. София, на кръстовище „Орлов мост“,
настъпило ПТП между т. а. „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ************ и л. а. „БМВ
540“ с рег. № ************, като при осъществяване на ляв завой, водачът на товарния
автомобил навлязъл в съседна лента и ударил попътно движещия се лек автомобил, в
резултат от което му причинил увреждания по предна лява част. Между водачите бил
попълнен двустранен констативен протокол. Към датата на ПТП, лекия автомобил бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество,
като била предявена претенция от застрахования, по която била образувана преписка.
Другият автомобил бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“. Било
определено и изплатено обезщетение от 18 551,99лв. на автосервиза, извършил
ремонта, както и направени 15лв. ликвидационни разноски. Счита, че вина за
произшествието има водачът на товарния автомобил, като с изплащането на
застрахователно обезщетение встъпил в правата на застрахования спрямо
застрахователя на делинквента по „ГО“, който поканил да плати сумата в 30-дневен
срок, но не го сторил и изпаднал в забава.
Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
18 556,99лв., от които 18 551,99лв. – регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и 15,00лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 608,13лв. –
мораторна лихва за периода 20.05.2024г.-12.08.2024г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Счита, че ПТП се дължи на виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който при извършване на
маневра ляв завой по бул. „***********************“ не изчакал автомобилите,
движещи се направо по бул. „*****************“ посока изхода на София, вместо
1
което направил опит да ги заобиколи, навлизайки в дясната лента за движение спрямо
посоката му на движение. Евентуално твърди, че вина за произшествието имат и
двамата водачи. Оспорва иска и по размер.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство,
за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното
дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че на
10.01.2024г. в гр. София е настъпило ПТП между двата автомобила; че за МПС „БМВ“
е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, като ПТП
е настъпило в периода на действието й, а уврежданията представляват покрит риск; че
МПС „Фолскваген“ е било застраховано към датата на ПТП при ответното дружество
по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищцовото дружество е изпратило покана
до ответното дружество за изплащане на обезщетение в определен срок, като
ответникът е отказал плащане.
Спорните между страните обстоятелствата са относно точния механизъм на
настъпване на ПТП и кой водач е проявил противоправно поведение и е станал
причина за него.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол между двамата
водачи – л. 100. В обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, е
отбелязано, че превозно средство „А“ („БМВ 540“), управлявано от С. Д., и превозно
2
средство „Б“ („Фолксваген Крафтер“), управлявано от С. К., правят едновременно ляв
завой в успоредни ленти. В изготвената скица на пътната обстановка (т. 13) е
отбелязано, че МПС „А“ навлиза в лентата за движение на МПС „Б“ и настъпва удар
между тях. В графа „забележка“ водачът на МПС „А“ е посочил следното: „при ляв
завой ударих буса като вината е моя“, изписал е имената си С. Д. и се е подписал.
Разпитан като свидетел в проведеното открито съдебно заседание, водачът на л. а.
„БМВ“ С. Д. потвърждава, че протоколът е написан от него и го е подписал на местата
за водач „А“. Посочва, че при спускане по бул. „*****************“ на левия завой
към бул. „***********************и“ на „Орлов мост“ в насрещното движение имало
кола, която запушвала левия завой към бул. „**********************“, като с цел да я
избегне и да извърши левия завой, предприел лека маневра, при която чул шум
отдясно и видял, че бял бус минава през предната му броня. Отбили с другия водач и
се обадили на КАТ, които им казали да си съставят двустранен протокол. Между
водачите нямало разногласия за вината, като свидетелят Д. приел, че е виновен, тъй
като с маневрата, която направил, за да заобиколи автомобила на кръстовището,
навлязъл в лентата за движение на другия водач и се ударили. Посочва, че според
него, другият водач заходил за навлизане в собствената си лента за движение, а
свидетелят, за да избегне спрелия в кръстовището автомобил, навлязъл малко (до
половин метър) в неговата лента и се ударили. Разказва, че на самия завой на
кръстовището няма маркировка точно как продължават лентите за движение. Счита,
че хипотетично бусът може да е скосил завоя, но няма как да е сигурен, тъй като
събитието се случило за секунди.
Според изслушаното и прието по делото експертно заключение по допуснатата
авто-техническа експертиза, водачите на двата автомобила извършват ляв завой в едно
и също време и в една и съща посока. При извършване на маневрата, водачът на т. а.
„Фолксваген“ скосява завоя, като пресича траекторията на л. а. „БМВ“ и настъпва удар
между тях. Според вещото лице, причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на товарния автомобил, който не е осигурил безопасна
странична дистанция и скосява левия завой, вследствие на което настъпва
съприкосновение с попътно движещия се отляво л. а. „БМВ“. Посочва, че за
извършването на ляв завой на процесния участък са предвидени две ленти за
движение, като в самия завой липсва хоризонтална маркировка. Към момента на
предприетата маневра от страна на водача на л. а. „БМВ“ в срещуположната лента за
движение – направо по бул. „*****************“, има друг автомобил, който се
намира в кривата на левия завой на л. а. „БМВ“. При изслушването си в проведеното
открито съдебно заседание вещото лице посочва, че намиращият се в кръстовището л.
а. „Киа“ е в стационарно положение през почти цялото време, като според него същият
не препречва траекторията на л. а. „БМВ“ към лявата лента. Пояснява, че частично
ограничава движението му, но има достатъчно голяма разстояние, за да се разминат
двете превозни средства. Според него, товарният автомобил се е опитал да влезе най-
вероятно в средната лента за движение по бул. „***************“, а не в най-дясната,
но траекторията му не е към най-лявата лента. Разяснява, че ако го нямаше л. а. „Киа“,
водачът на л. а. „БМВ“ най-вероятно е щял да скоси още повече завоя и да влезе в най-
лявата лента за движение, но с оглед неговото местоположение е било необходимо да
го заобиколи. Посочва, че ако го нямаше л. а. „Киа“ в кръстовището, е възможно
водачът на л. а. „БМВ“ да скоси още повече завоя и да мине безпроблемно – да завие в
лявата лента, а бусът в средната, без да настъпи съприкосновение между тях.
Разяснява, че при извършване на маневрата водачът на л. а. „БМВ“ е имал
възможността да възприеме товарния автомобил, но самото движение по скосяване на
завоя е внезапно за него.
3
Съдът се запозна подробно и с представените по делото и приети видеозаписи от
камерите, намиращи се в кръстовището на „Орлов мост“, като между страните не е
спорно тяхното съдържание. На тях ясно е визуализирано настъпването на
произшествието. С оглед тяхното съдържание и събраните по делото доказателствени
източници, преценени в своята съвкупност, съдът намира, че не следва да кредитира
експертното заключение в частта относно главната причина за настъпване на
произшествието.
От видеоматериалите се установява, че двата автомобила се намират в съседни
ленти на бул. „*****************“ за предприемане завой на ляво към бул.
„***********************и“, като хоризонталната маркировка и на двете ленти
допуска такъв завой. Товарният автомобил (бусът) се намира в дясната лента, а лекият
автомобил в лявата, като и двата автомобила са първи в колоната, изчакваща да светне
зелена светлина на светофарната уредба. Установява се, че на кръстовището остава в
спряло (неподвижно) положение автомобил със син цвят и марка „Киа“, който се
движи в срещуположна посока – от Ректората към ж. к. Младост, който препречва
пътя и траекторията на завиващите от най-лявата лента автомобили (в която се
намират водачът на л. а. „БМВ“). Установява се от видеозаписите, че водачът на
товарния автомобил тръгва първи да извършва маневрата по завиване на ляво, а
водачът на лекия автомобил е малко зад него. С оглед на това, за съда не съществува
никакво съмнение, че водачът на лекия автомобил е възприел както спрелия в
кръстовището л. а. „Киа“, който препречва неговата траектория, така и движението на
товарния автомобил. Вместо да намали и спре (както изисква чл. 20, ал. 2 ЗДвП.) с
оглед наличните препятствия, които изцяло възприема, за да изчака изтеглянето на л. а.
„Киа“ от кръстовището, ясно се вижда от видеозаписа, че същият първоначално дори
ускорява и едва след като стига почти сигурна точка на съприкосновение с товарния
автомобил, спира. Непосредствено преди спирането на автомобила, предприема лека
маневра вдясно, с която навлиза в лентата за движение на товарния автомобил, който
към този момент почти е завършил собствената си маневра и по тази причина
съприкосновението за него е в задната лява част на буса. При конкретните
обстоятелства се налага несъмнен извод, че ПТП не би настъпило, в случай че водачът
на л. а. „БМВ“ бе изчакал изтеглянето на л. а. „Киа“, който препречва траекторията му.
От видеозаписа ясно се вижда, че след изтеглянето на този автомобил, движещите се
по същата траектория автомобили от бул. „*****************“ към бул.
„***********************и“ взимат завоя безпроблемно, без да настъпи каквото и да
е съприкосновение между тях, като намиращите се в лявата лента завиват към най-
лявата, а намиращите се в дясната към средната лента. Следва да се има предвид, че
след ПТП-то автомобили с марки „Фолксваген“, „Пежо“ и „Ауди“ предприемат
абсолютно идентични маневри, намиращи се в успоредно положение едни на други,
като дори л. а. „Фолксваген“ преминава през останалите по платното счупени части от
ПТП-то, тоест скосява завоя повече, отколкото го е сторил товарният автомобил, и
въпреки това с намиращите от ляво на него превозни средства има достатъчно
разстояние, за да не настъпи никакво съприкосновение. При предприемане на манерва
завой наляво или надясно за включване по друг път, водачите са длъжни да извършват
завоя така, че по възможно най-краткият път да навлязат в лентата за движение. Това
означава, че при две ленти завой на ляво, намиращият се от лявата страна водач следва
да влезе в най-лявата позволена лента за движение в неговата посока по пътя, в който
се включва, а намиращият се от дясно водач, в намиращата се непосредствено до нея
лента. Следователно, първопричина за настъпване на произшествието е
противоправното поведение на водача на л. а. „БМВ“, който в нарушение на правилата
за движение по пътищата, предприема маневра завой на ляво, при положение че
възприема спрелият в средата на кръстовището автомобил, препречващ изцяло
4
неговата траектория на движение за извършване на маневрата. В същото време
възприема и намиращият се от дясно на него товарен автомобил (бус), който извършва
в същото време идентична маневра, но в неговата лента за движение, без да навлиза по
какъвто и да било начин в лентата за движение на л. а. „БМВ“. Тази причина на
настъпване на произшествието, освен че се установява по категоричен начин от
видеозаписите, съответства изцяло и на съставения между страните двустранен
констативен протокол и на показанията на водача на л. а. „БМВ“. Ето защо, съдът
приема, че произшествието се дължи на противоправното поведение на този водач.
Същият е нарушил чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП., които предвиждат, че водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента (в
случая водачът на буса). Налице е нарушение и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
В същото време, чрез извършеното леко скосяване на завоя и несъобразяване
изцяло с пътната обстановка и намиращите се около него превозни средства, водачът
на товарния автомобил също е проявил противоправно поведение, с което е
допринесъл за настъпване на произшествието. Неговият принос обаче се оценя от
настоящия съдебен състав на 20%. Ето защо, ищецът има право на възстановяване от
ответника само на 20% от паричната равностойност на уврежданията. Според
експертното заключение, което в тази част съдът изцяло кредитира, средната пазарна
цена за отстраняване уврежданията по лекия автомобил към дата на произшествието
възлиза на 18 551,99лв., като 20% от тях са 3710,40лв. Ето защо, ищецът има право на
регресно вземане спрямо ответното дружество, в качеството му на застраховател по
застраховка „ГО на автомобилистите“ на товарния автомобил, за тази сума, към която
следва да бъдат добавен и ликвидационни разноски от 15лв.
По изложените съображения, искът за главното вземане се явява основателен до
този размер, а за разликата до пълния предявен подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира и лихва за забава в размер от 608,13лв. за периода
20.05.2024г.-12.08.2024г. Видно от събраните писмени доказателства /л. 10-11/,
ищцовото дружество е изпратило регресна покана до ответното дружество за
възстановяване на платената сума в 30-дневен срок от получаването на поканата, която
е вречена на 18.04.2024. Предвид че задължението е парично, с изтичане на срока
ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1
5
ЗЗД, считано от 19.05.2024г., но ищецът претендира от по-късен момент – 20.05.2024г.
и с оглед действащият принцип на диспозитивното начало в гражданския процес,
съдът е ограничен от заявеното. Нейният размер върху приетата за дължима сума от
3725,40лв. за периода 20.05.2024г-12.08.2024г. възлиза на 120,59лв., изчислени на
основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на общодостъпен интернет калкулатор. Ето
защо, акцесорният иск се явява основателен до този размер и подлежи на отхвърляне
за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 792,68лв. за държавна такса, 500лв.
депозит за експертиза, 40лв. депозит за свидетел (който обаче подлежи на
възстановяване, тъй като не е изразходван), както и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 100лв. Съразмерно следва да
му се присъдят 279,33лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 300лв. депозит за експертиза, 40лв.
депозит за свидетел (който обаче подлежи на възстановяване, тъй като не е
изразходван), както и претендира юрк. възнаграждение, което съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 100лв. Съразмерно следва да му се присъдят 319,77лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3725,40лв., от които
3710,40лв. регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 10.01.2024г. в гр. София, на кръстовището на пл. „Орлов мост“, между т.
а. „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ********* и л. а. „БМВ 540“ с рег. № **********, за
което при ищеца е образувана преписка по щета № ***************, и 15,00лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
13.08.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
120,59лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 20.05.2024г.-12.08.2024г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 279,33лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 18 566,99лв. и иска за мораторна лихва за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 608,13лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №
51Д, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 319,77лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6