№ 15256
гр. ***, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20211110147069 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „*** ***“ ЕАД сумите, както следва:
Н. Д. А.: сумата от 1700.85 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
12.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 14, находящ
се в гр. ***, ул. „***“ № 75В, ет. 4, сумата от 179.03 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 30.10.2018г. до
22.12.2020г., сумата от 24.70 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
12.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.94 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 30.10.2018г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 12.08.2021г., до окончателно
изплащане на задължението;
М. А. А.: сумата от 566.95 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
12.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 14, находящ
се в гр. ***, ул. „***“ № 75В, ет. 4, сумата от 59.68 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 30.10.2018г. до
22.12.2020г., сумата от 8.23 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
12.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.64 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 30.10.2018г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 12.08.2021г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът „*** ***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответниците, респ. техния наследодател А. А. А., в качеството им
на собственици на горепосочения имот въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
1
приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна
лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон, като допълва, че клаузите на приложимите
в случая общи условия, в сила от 11.07.2016г., били аналогични на цитираните. Поддържа,
че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците
изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от особения представител на ответниците, с който предявените срещу тях искове се
оспорват с довод, че същите не са били в облигационни отношения с ищеца през исковия
период по повод на процесния имот, доколкото не са били собственици или вещни
ползватели на същия и доколкото не са сключвали писмен договор за продажба на топлинна
енергия, а и доколкото ответниците, както и останалите етажни собственици не били
изразявали валидно воля за присъединяване на сградата, в която се намира жилището, към
топлопреносната мрежа. Оспорва се освен това ответниците да са приели наследството на
своя наследодател. Като самостоятелно основание за недължимост на цената на услугата
дялово разпределение се сочи обстоятелството, че тази цена не била заплатена от ищеца в
полза на дружество- топлинен счетоводител. Оспорва се и дължимостта на обезщетение за
забава, доколкото не било доказано поставянето на клиентите в забава съобразно клаузите в
общите условия на ищеца, в сила от 2014г. В условията на евентуалност спрямо така
наведените доводи е релевирано възражение за погасяване на част от процесните
задължения по давност.
На 07.07.2023г. по делото е постъпила молба от името на ответниците, подадена от адв.
Г. И., за когото към тази молба са представени доказателства, че е надлежно упълномощен
лично от всяка от ответниците. В молбата са изложени твърдения за сключено с ищеца
споразумение с предмет вземанията по делото, което споразумение е приложено към
молбата и от което се установява, че е уговорено разсрочено плащане на процесния дълг на
вноски, дължими в периода от 29.06.2023г. до 29.12.2023г. Изрично в проведеното на
21.02.2024г. първо по делото открито съдебно заседание упълномощеният процесуален
представител на ответниците е заявил, че не поддържа наведените в отговора на исковата
молба, подаден от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, доводи и
възражения.
С молба от 23.04.2024г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че в хода на
процеса и въз основа на представеното от името на ответниците извънсъдебно споразумение
са извършени плащания, с които са погасени задълженията за цената на топлинната енергия,
на услугата дялово разпределение, обезщетенията за забава върху тях, законната лихва до
датата на плащането, както и сторените съдебни разноски за настоящото производство. С
оглед на това и при съобразяване на момента на извършените плащания е заявено искане за
присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
2
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„*** ***“ ЕАД да достави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и вредата от
неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение, изразяваща се в
пропуснатата полза от ползването на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със
законната лихва за периода.
В случая ответниците са заплатили предявените по делото вземания за главници и за
обезщетения за забава, както и законната лихва, изтекла за периода от подаване на исковата
молба до датата на плащането, като последното е потвърдено от ищеца, вкл. в молбата му от
23.04.2024г., както и в проведеното на 15.05.2024г. открито съдебно заседание. Извършеното
извънсъдебно погасяване на процесните задължения представлява по правната си същност
конклудентно признание на неизгодно за страната обстоятелство- съществуването на главен
и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното в исковата молба основание и в
посочените в същата размери. А признанието на неизгодни за страната факти представлява
едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес,
което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание на съда да приеме за
установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени. С
оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически факти, включени
във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и за обезщетение за
забава.
По делото не се спори, че всички плащания за погасяване на процесния дълг са
извършени след образуване на производството, поради което и при съобразяване на
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, предявените искове следва
да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен
предмет.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащанията разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуемо парично
вземане от ответниците, което последните е следвало да погасят преди това, но не са
сторили, поради което с поведението си са дали повод за завеждане на делото срещу тях. С
оглед на това и доколкото от представените по делото доказателства не се установява
погасяване на вземането на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство, а такова не се и твърди, в полза на топлофикационното дружество следва да
бъде присъдена сумата от общо 100.00 лева (3/4 части, дължими от Н. А., и ¼ част- от М.
А.)- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
3
помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото,
естеството и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, както
и обстоятелството, че се касае за обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на
страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „*** ***“ ЕАД, ЕИК ****,
сумите, както следва:
Н. Д. А., ЕГН **********: сумата от 1700.85 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 12.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 14, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 75В, ет. 4, сумата от 179.03 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 30.10.2018г. до 22.12.2020г., сумата от 24.70 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 12.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 4.94 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.10.2018г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
12.08.2021г., до окончателно изплащане на задължението;
М. А. А., ЕГН **********: сумата от 566.95 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 12.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 14, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 75В, ет. 4, сумата от 59.68 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
30.10.2018г. до 22.12.2020г., сумата от 8.23 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 12.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.64
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 30.10.2018г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 12.08.2021г., до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. Д. А., ЕГН **********, да заплати на „*** ***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата
от 75.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, да заплати на „*** ***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата
от 25.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „ПМУ ****“
ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4