Р Е Ш Е Н И Е № 203
гр. Сливен 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 274/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Х.С.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.Б. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000315/21.05.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР Сливен, сектор „ПП“, с която на Х.С.А., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. С.Б. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 21.05.2021 г. около 12:00 часа в г.С., у.К. до П. г., посока изток оспорващият управлявал товарен автомобил Форд с рег.номер *******, когато бил спрян за проверка от контролните органи на МВР. При предложена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARNJ 0096, водача не издишал достатъчно въздух в уреда за да бъде извършена качествена проверка, с което осуетил същата. Водачът видимо не отговаря на м. и. за управление на МПС (имал нужда от п. п. на к., като к. б. била в купето на автомобила, д. т. и на зададените въпроси по ЗДвП не отговарял адекватно). В 12.30 ч. на същия ден бил издаден талон за медицинско изследване № 0055881, но водача не е дал кръвна проба за анализ. За констатираното нарушение на чл.174, ал. 3, пр.първо от ЗДвП е съставен АУАН № GA384074/21.05.2021 г..
На 21.05.2021 г. Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000315 по чл. 171, т. 2а б. „б” от ЗДвП, с която по отношение на Х.С.А. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни. Заповедта била връчена на А. на 01.07.2021 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 13.07.2021 г.
Издадено е и Наказателно постановление № 21-0804-001733 от 01.06.2021 г, с което за описаното в АУАН нарушение, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Към доказателствата по делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция "Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта е посочен началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, извършено е позоваване на съставения на водача АУАН № GA384074/21.05.2021 г., а именно : водача не издиша достатъчно въздух в уреда, за да бъде извършена качествена проверка, с което осуетява същата. Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от шест месеца до една година. Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства.
Субект на мярката по чл. 171, т. 2а б. "б" ЗДвП може да бъде единствено водача на автомобила. Жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водач, да откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
По делото се установи, че по отношение на оспорващия контролните органи са направили опит за извършване на проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARNJ 0096, но същият не е издишал достатъчно количество въздух, за да може уреда да отчете пробата. Бил издаден талон за медицинско изследване № 0055881, но водачът не е дал кръвна проба за анализ. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно установената в същия фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минимално предвидения в закона срок.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.А., ЕГН **********, подадена чрез адв. С.Б. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000315/21.05.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР Сливен, сектор „ПП“, с която на Х.С.А., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: