№ 174
гр. Плевен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20254430200016 по описа за 2025
година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Р. В. ЕГН********** от гр.П. ,
ул. „*** чрез адв. Н.И.-АК-грПлевен , срещу наказателно постановление №24-
0938-003869 от 14.10.2024г., издадено от Началника група към ОДМВР
Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателят на основание
чл.179, ал.2 вр . с чл. 179 ал. 1 т.5 пр4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
119 ал1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв и на
основание чл 175 ал2 вр с чл 175ал1т5 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 123, ал.1 т.3 глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месец.
В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, съгласно дефиницията дадена в § 6,
т. 30 от ДР на ЗДвП за пътнотранспортно произшествие, ПТП е:
„събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети.Намира,че от изложеното е видно, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени
обстоятелствата, при което е извършеното нарушението и доказателствата,
1
които го потвърждават.
Административно наказващият орган, не се явяват и не заемат становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Срещу М. Р. В. е съставен АУАН серия GA№ 14011314/30.09.2024 г. за това, че
на 30.09.2024 г. в 07:05 часа в град Плевен булевард Русе до номер 58 с посока
на движение към булевард Европа, като водач на лек автомобил Ауди А4 с
регистрационен номер *** (негова собственост) извършва следните
нарушения : 1.При движение по булевард Русе не пропуска правилно
пресичащият от ляво на дясно пешеходец на пешеходна пътека тип Зебра
обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17, като го удря с предна
част и реализира ПТП с пострадало лице. 2.При разногласия относно
настъпилото ПТП не остава на място и не уведомява съответната служба за
контрол на МВР. След справочно-издирвателни дейности и прегледани записи
от изграденото видео наблюдение на община Плевен, водачът е установен в
09:20ч. на 30.09.2024г. и е призован по телефона на мястото на
произшествието.,като е установено че е извършил нарушение , като НЕ
ПРОПУСКА ПРЕМИНАВАЩИТЕ ПЕШЕХОДЦИ допуска ПТП, с което
виновно е нарушил/а чл.119 ал. 1 от ЗДвП; и поради разногласия относно
настъпилото ПТП не остава на място и не уведомява съответната служба за
контрол на МВР, с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.З б. В от ЗДвП;
За така установените нарушения, срещу В. е издадено и процесното
Началника група към ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателят на основание чл.179, ал.2 вр . с чл. 179 ал. 1 т.5 пр4 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 119 ал1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лв и на основание чл 175 ал2 вр с чл 175ал1т5 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 123, ал.1 т.3 глоба в размер на 200 лв и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: Жалба; АУАН №1401314/30.09.2024г.;
Сведение от М. В.; НП №24-0938-003869/14.10.2024г.; Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 31.10.2024г.; План –схема на ПТП; Заповед
2
№8121з-1632/02.12.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е основателна,
макар и не по изложените в нея съображения.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които обуславят неговата отмяна. Въпреки,че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление не са спазени някой от
императивните разпоредби на ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 119, ал.1 от ЗДвП,като на
30.09.2024 г. в 07:05 часа в град Плевен булевард Русе до номер 58 с посока на
движение към булевард Европа, като водач на лек автомобил Ауди А4 с
регистрационен номер *** (негова собственост) не пропуска правилно
пресичащият от ляво на дясно пешеходец на пешеходна пътека тип Зебра
обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17, като го удря с предна
част и реализира ПТП с пострадало лице. При разногласия относно
настъпилото ПТП не остава на място и не уведомява съответната служба за
контрол на МВР. След справочно-издирвателни дейности и прегледани записи
от изграденото видеонаблядение на община Плевен, водачът е установен в
09:20ч. на 30.09.2024г. и е призован по телефона на мястото на
произшествието.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение
е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е
описано и квалифицирано така, както е в акта.
По делото се събраха както гласни доказателствени средства
/показания на свидетелите – актосъставител П. П. и свидетелите Д. М. и
свидетелят очевидец В. Г.. Съдът преценява като непредубедени и
3
добросъвестни показанията на разпитаните по делото свидетели, независимо
от по – общия им характер при излагане на относимите за делото
обстоятелства. Отдава последното на естеството на работа на свидетелите,
предполагаща ежедневно извършване на еднотипни проверки по ЗДвП.
Противоречиви доказателства не се събраха, поради което не се и налага
отделното им обсъждане.
При съставяне на обжалваното НП не е изследвана действителната
фактическа обстановка при ПТП-то. Вследствие на неправилна преценка на
фактите, довели до ПТП. В АУАН не е изяснен въпросът относно
поведението на участниците в ПТП. Автомобилът участвал в ПТП не е
бил на мястото, а пострадалата откарана в бърза помощ ,изводите за
виновността са правени от настъпилите щети.
От друга страна, съдът счита , че посочените като нарушени
материално-правна и санкционна норми визират резултатно нарушение,
съществен елемент от което е нарушението да е създало непосредствена
опасност за движението. Подобен резултат нито е бил констатиран на място,
нито в АУАН и НП са описани обстоятелства, свързани с подобен резултат.
Тази констатация е довела до правилен и обоснован извод за посочване на
правилно нарушението на материалният закон –чл119ал1от ЗДвП, но
приложената санкционна норма е приложена неправилно и води до
незаконосъобразност на наложената санкция по чл 179 ал2 вр .с чл.179, ал.2,
вр. ал.1, т.5 ЗДвП. Следва да се отбележи и обстоятелството, че видно от
наказателното постановление административно наказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушението по чл. 119, ал.1 ЗДвП е ангажирана на
основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, като съдън намира ,че
посочената санкционна норма е направилно опраделена от административно
наказващият орган.Правилно според съда е административно – наказващият
орган да е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба, а
именно чл.183 ал.5 т.2 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл.119 ал.1
от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 100 лева. Тази
санкционна норма на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДВП предвижда конкретно по вид и
размер наказание – глоба в размер на 100 лв.
Непосочването на предложението на правилната санкционна норма ,а именно
чл 183,ал5т2 от ЗДвП което да съответства на словесното описание на
твърдяното нарушение чл119ал1 от ЗДвП създава неяснота по отношение на
основанието за ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателят и съответно невъзможност същата да бъде разбрана не само
от нарушителя, но и от съда, с оглед задължението му за осъществяване на
4
проверка за законосъобразност. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са
посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.42 т. 4 и т. 5 и
чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението , датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствите между
описаното в АУАН и НП административно нарушение и административното
нарушение визирано от посочените законови разпоредби.
В конкретния случай несъмнено е налице разминаване между посоченато
в АУАН и в НП нарушения, тъй са посочени различни състави на
административни нарушения.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано
по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма
предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и
неговата вина. Цитираната норма на първо място касае нарушение допуснато
при съставяне на АУАН, а не такова свързано с издаденото НП, какъвто е
настоящият случай. На второ място чл. 53 ал. 2 от ЗАНН не е основание за
саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително
тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от
ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН
да се отстранява допуснато противоречие между описаното като нарушения в
АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като
нарушена правна норма. Подобно противоречие би могло да се отстрани
единствено и само чрез съставяне на нов АУАН стига да не са изтекли
преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно наказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на
извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия
закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в
едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и
5
дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от
посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с
дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига
обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето
възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и
именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за
законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на
нарушителя.
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП:
В т.2 на атакуваното НП на жалбоподателя е наложено административно
наказание за извършено от него административно нарушение по чл.123, ал.1,
т.3, б. „в” от ЗДвП. Посочената норма въвежда задължение на водачите,
участници в ПТП, когато между тях няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомят
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
/МВР/ на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват
дадените им указания. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за
съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени
само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в
същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него. Изброените предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да
бъде ангажирана отговорността на нарушителя. В случая е безспорно
установено, че жалбоподателят е притежавал качеството на водач на пътно
превозно средство /ППС/ по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. Не е спорно, че същият е бил участник в ПТП, тъй като с
поведението си е допринесъл за настъпването му, както и че в резултат на
допуснатото ПТП имаме пострадало лице.
Съдът намира, че не е налице последният от елементите, които са от
значение за съставомерността на деянието като административно нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от ЗДвП, а именно липсата на съгласие относно
обстоятелствата, свързани с произшествието. В хода на съдебното следствие
от показанията на актосъставителя и свидетелите . се установява, че между
участниците в ПТП не са нанесени имуществени вреди, не е имало спор по
отношение на механизма на настъпилото ПТП, както и не желание от
пострадалата да и се окаже първа помощ тъй като не усещала да и има нещо ,
6
за да се твърди, че е имало разногласия относно щетите, и че въпреки на тези
разногласия, нарушителят е напуснал местопроизшествието и не е уведомил
съответните органи. Не се установява да е воден разговор между тях, даже
напротив установява се ,че и двамата участници са напуснали
местопроизшествието след като са разговаряли и са се разбрали,и след като
пострадалата е уверила водача на МПС че и няма нищо и че бърза и двата са
напуснали местопроизшествието. Нещо повече, видно от гласните
доказателства жалбоподателят се е върнал на мястото на произшествието
веднага щом е бил повикан и е присъствал при пристигане на служителите от
Пътна полиция.
Наред с това, съдът констатира, че нито в акта, нито в НП е отразено
липсата на съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП.
Това е довело до несъответствие между описанието в обстоятелствената част
на НП и посочената за нарушена правна норма, което представлява
съществено процесуално нарушение, обосноваващо на самостоятелно
основание отмяната на обжалвания административен акт в тази му част.
Съществува и несъответствие между описанието на нарушението в АУАН
поради разногласия относно настъпилото ПТП не остава на място и не
уведомява съответната служба за контрол на МВР, както и не изпълнява
указанията им,с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.З б. В от ЗДвП;,като
в НП е описано като второ нарушение ,коренно различно нарушение
ПОВТОРНО НАРУШАВА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ КАТО УЧАСТНИК В ПТП,
с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.З от ЗДвП.
Съдът констатира явно несъответствие между НП и АУАН в описание на
нарушението в НП с което е нарушил чл57 т5 от ЗАНН при издаване на
НП.Описвайки нарушението като повторно такова, административно
наказващият орган е следвало да ангажира доказателства и да посочи на какво
се основава извода им за повторност на нарушението.
С оглед на изложеното съдът намира, че издаденото против
жалбоподателя наказателно постановление по т.2 от същото, се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част.
Възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка, въз основа на която е
наложено административното наказание, е неправилно преценена. В хода на
административното производство АНО не е проверил обстоятелствата във
връзка с настъпилото ПТП. Административно наказващият орган не е
извършил разследване на спорните обстоятелства.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че НП следва да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
7
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0938-003869 от
14.10.2024г., издадено от Началника група към ОДМВР Плевен, Сектор
„Пътна полиция“, с което на М. Р. В. ЕГН********** от гр.П. , ул. „*** чрез
адв. Н.И.-АК-грПлевен на основание чл.179, ал.2 вр . с чл. 179 ал. 1 т.5 пр4 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 119 ал1 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лв и на основание чл 175 ал2 вр с чл 175ал1т5 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал.1 т.3 глоба в размер на 200 лв и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месец като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-
Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8