№ 11877
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110168392 по описа за 2023 година
„Т....“ ЕАД е предявило срещу У. П. Д. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 127,07 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 05.2019 г. – 08.2019 г., ведно със законната лихва от 01.09.2023 г. до окончателното
изплащане и 50,99 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 22.08.2023 г. за
топлоснабден имот в гр. София, ул. „... за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 49471/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност на претендираните вземания. Не оспорва, че е ползвала доставена топлинна енергия
в процесния обем и стойност. Не оспорва основанието и размера на претендираните
вземания, а единствено правото на ищеца да ги претендира.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
Ответницата не оспорва, че за процесния период е била собственик на процесния имот,
а и това обстоятелство се установява от нотариален акт от 20.02.2008 г., по силата на който
ответницата е придобила в груб строеж недвижим имот в гр. София, ул. ...... с който се е
разпоредила с нотариален акт от 09.09.2019 г. С оглед на това съдът намира, че по силата на
закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение обект с абонатен № 422181, без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът
е доставил на ответницата топлинна енергия в твърдения в исковата молба обем и стойност.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
2
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 01.09.2023 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия би било непогасено за месечните вноски с падеж след
01.09.2020 г., но доколкото процесният период обхваща 05.2019 г. – 08.2019 г., то съдът
намира, че възражението за погасяване по давност на процесните вземания е основателно за
целия процесен период, с оглед на което и предявеният главен иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
Поради неоснователност на главния иск, като неоснователен и погасен по давност
следва да се отхвърли и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, която е претендирала
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т....” ЕАД, ЕИК ......... срещу У. П. Д., ЕГН **********,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 127,07 лева
– стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 08.2019 г., ведно със
законната лихва от 01.09.2023 г. до окончателното изплащане и 50,99 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 22.08.2023 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „... за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 49471/2023 г. на
СРС, 82 състав, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Т....” ЕАД, ЕИК ......... да заплати на У. П. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на
400 лева.
Решението е постановено при участието на „.......з“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4