№ 6673
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110157240 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с която са предявени обективно
кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. и В.
В.и дължат солидарно сумата 1408,17 лева за главница за цена на доставена топлинна
енергия за имот в ***********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 165,42 лева за
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.05.2022 г.; сумата 66,84 лева за главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата
12,72 лева за мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 10.05.2022 г.,за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№28238/2022 г. по описа на СРС. Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно
правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния
имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените
срокове от ответниците като клиенти на топлинна енергия по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, които
отговарят солидарно по силата на закона - чл. 32 от СК. Последните не изпълнили и
задължението да заплащат услуга за дялово разпределение. Претендира се право на
обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
Ответната страна оспорва исковете по основание и размер. Счита за изцяло
неоснователни поради липса на облигационно правоотношение спрямо отв. Н. В., която не е
собственик, а партидата е открита на друго лице. Оспорва се вземането за лихви като
начислено по нищожни и неравноправни клаузи от ОУ. Навежда се възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че ищецът не е материално легитимиран да претендира цена на
извършена услуга „дялово разпределение“. По реда на чл. 414 от ГПК ответната страна
заявява, че не дължи и поради липса на доставка.
Tретото лице-помагач на страна на ищеца – „Д.“ ЕООД, не взима становище.
1
Представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №145 по нот.дело
№659/16.10.2007 г. на Нотариус с рег. №321 на НК се установява, че ответниците, като
ипотекарни длъжници, учредяват ипотека върху собствения им недвижим имот, находящ се
в ***********. Съдът приема, че те са признали писмено, с полагане на подпис върху
документа, че са съпрузи и притежават правото на собственост върху недвижимия имот,
като за тези факти и права документът притежава характеристиките на частен
свидетелстващ и се ползва с материална доказателствена сила -по арг. от чл. 180 от ГПК.
Правото на собственост върху имота е придобито, съгласно Договор за продажба на жилище
по чл. 117 от ЗТСУ от 16.04.1980 г., сключен от В. А. В.. Правото на собственост е
придобито в режим на съпружеска имуществена общност, защото вещно право е придобито
през време на брака на съпрузите, на осн. чл. 103, във вр. чл. 13 от СК-1968 г. (отм.).
Oтветниците се намират в граждански брак от 15.03.1975 г., съгласно Акт за женитба
№101/1975 г., който не е прекратен до наши дни.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответниците се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, и
отговарят за неплатените суми към ищеца. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление
на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на
правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ –
ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е
сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно
е дали ответникът фактически е обитавал имота.
За процесния период е приложима материалноправната норма на чл. 32 от СК,
съгласно която съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството и възникнали разходи по повод ползването на вещи, които съпрузите
притежават в режим на съпружеска имуществена общност, а такъв разход безспорно е този
за доставяна топлинна енергия за имота. Солидарността на съпрузите произтича от закона и
съществува докато трае бракът им. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът по вземания
срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си и може да иска
изпълнение на цялото задължение от всеки един, а всеки един отговоря за пълния размер на
вземането на кредитора.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
30.05.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода от 01.05.2019
2
г. до 30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три
години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди
30.05.2019 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж.
ОУ на л.60 от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според
чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Падежът на плащане на
сметката за м.05.2019 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Предвид това няма вземане, което да е покрито с давностен срок и възражението на
ответната страна се явява неоснователно.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на Съда на
Европейския съюз за това, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за 01.05.2019-30.04.2021 г. за ап.
№107 реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 1408,15 лв., в
нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. Извършен е индивидуален и реален отчет
на 2 бр. изправен водомер за топла вода и на 4 бр. индивидуални разпределители за разход
отопление. Съдът счита, че констатацията на вещото лице, че редовната метрологична
проверка на общия топломер на абонатната станция след 2019 г. е проведена вместо 2021 г.
през 2022 г. не внася съмнение за реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период, защото вещото лице е установило, че няма данни за подмяна, а през 2019 г.
е извършена проверка и поставен изправен топломер с марка и фабричен номер, идентичен
на проверения през 2022 г., което еднозначно сочи, че не са установени отклонения в
измервателния уред, монтиран по-рано. При това положение следва да се приеме, че за
ищеца е възникнало правото на парично вземане за главница за цена на доставка на
топлинна енергия по отношение на ответната страна за сумата 1408,15 лв., в който размер
следва да се уважи иска, а за разликата до предявения -отхвърли
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената главница за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2020-10.05.2022 г. в размер на сумата 165,40 лв., определен на осн.
3
чл. 162 от ГПК, като в останалата част акцесорната претенция е неоснователна.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства и заключение на СТЕ
съдът приема, че са предоставени услугите за дялово разпределение за сумата 66,84 лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и
начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -30.05.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство. В полза на ищцовото дружество и по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете следва да се пресъди общо сумата 512,14 лева за
платени държавни такси, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт, последното на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в предвидения минимален
размер по чл. 25-26 от НЗПП.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА
ищецът трябва да заплати на процесуалния представител на ответниците – адв. К. Гигова,
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на всеки един, съразмерно
отхвърлената част от исковете, сумата 7,18 лв. за настоящото производство, и 0,77 лв. за
заповедното производство, на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ пар. 1, вр. чл. 6, т. 5 от
НМРАВ ред. ДВ- бр.68 от 31.07.2020 г., с оглед на дата на сключване на договора за правна
помощ, или общо 7,95 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. К. В., с ЕГН:**********, и В. А. В., с
ЕГН:**********, и двамата с адрес: **********, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 318, ал.
2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1408,15 лева -
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 165,40 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 10.05.2022 г., и сумата 66,84 лева - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху главниците, считано от 30.05.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№28238/2022 г. по описа на СРС; като иска за главница за цена на доставка на топлинна
4
енергия над уважения размер от 1408,15 лева до пълния предявен размер от 1408,17 лева, за
мораторна лихва, начислена върху главницата за цена на доставка на топлинна енергия, над
уважения размер от 165,40 лева до пълния предявен размер от 165,42 лева; и за мораторна
лихва, начислена върху главницата за цена на услуга дялово разпределение, за сумата 12,72
лева за периода 01.07.2019-10.05.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. К. В., с ЕГН:**********, и В. А. В., с ЕГН:**********, и двамата с
адрес: **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 512,14 лева – съдебни
разноски по ч.гр.дело №28238/2022 г. и гр.дело №57240/2022 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на адвокат К. П. Гигова-САК, с личен №**********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, бул. „Витоша“ №1А, ет. 3, кантора 313, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА, сумата 07,95 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч.гр.дело №28238/2022 г.
и гр.дело №57240/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5