№ 17611
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20251110110428 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.
Б. Х. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
и чл. 153 ЗЕ и чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на ищеца следните суми: 996,48 лева (деветстотин
деветдесет и шест лева и 48 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *************, аб. № 200185 за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане
на вземането, 171,59 лева (сто седемдесет и един лева и 59 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 14.10.2024 г.,
27,37 лева (двадесет и седем лева и 37 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2022 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до
изплащане на вземането, 6,81 лева (шест лева и 81 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.05.2022 г. до 14.10.2024 г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 62922/2024 г. по описа на
СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на
1
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е
престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 62922/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата.
С молба вх. № 303995/17.09.2025 г. ответницата М. Б. Х. е направила
предложение за сключване съдебна спогодба, като от нейна страна признае
иска и заплати претендираната сума на две равни вноски – първата, платима
до 05.11.2025 г., и втората, платима до 05.12.2025 г.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът намира, че предвид молба вх. № 303995/17.09.2025 г. е налице
направено от ответника изрично признание на исковата претенция, както и
предвид заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението
е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл. 237 от ГПК, като съдът счита, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае
2
право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето
право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това
може да се осъществи на всеки един етап от производството, като
признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да
поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 от ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 от ГПК.
Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че
признава предявения иск, а ищецът с молба от 05.10.2023 г. е заявил, че иска
постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови
своето решение при условията на чл. 237 от ГПК.
По отношение искането за разсрочване изпълнението на процесното
задължение:
Съдът намира, че с молба вх. № 303995/17.09.2025 г. ответникът е
направил искане по чл. 241 ГПК, което е основателно по следните
съображения. Ответникът е предложил вариант за изпълнение на две равни
вноски в относително кратък период от време – първата, платима до 05.11.2025
г., и втората, платима до 05.12.2025 г. Такова изпълнение би било в интерес и
на двете страни – ищецът в относително кратък период от време (в рамките на
два месеца) би получил пълно изпълнение без големи процесуални
усложнения, а ответникът ще може да погаси задължението си без същият да
бъде притиснат да изпълни веднага и в цялост и без да бъде натоварен с
генериране на допълнителни разноски.
Съдът намира, че възприетото по-горе разрешение на разглеждания
спор, макар и да не е обективирано във формата на съдебна спогодба, както е
поискала ответницата, в максимална степен удовлетворява правния интерес и
на двете страни, доколкото съответства на тяхната воля, спестява процесуално
време на страните, тъй като не е необходимо делото да бъде отлагано за
разглеждане в друго открито съдебно заседание, в което задължително да
присъства представител на ищеца и ответникът, които да подпишат
спогодбата, а и с оглед обстоятелството, че на съда е служебно известно, че
упълномощените от ищеца процесуални представители не разполагат с
изрично правомощие за сключване на спогодба съгласно разпоредбата на чл.
34, ал. 3 ГПК. Същевременно ако този подход на съда за уреждане
3
отношенията на страните не се възприеме от същите, то за тях остава открита
възможността да обжалват решението на съда пред въззивната инстанция.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира такива в минимален
размер на 200,00 лв., от които за заповедното производство 25,00 лв. за
държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и за
заповедното производство 25,00 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Б. Х., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 ЗЕ и чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* следните суми, а именно: сумата от 996,48 лв.,
представляваща главница за стойността на доставена от ищеца топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, аб. №
200185 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 171,59 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2022 г. до 14.10.2024 г., сумата от 27,37 лв., представляваща
главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.03.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
23.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,81 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за
период от 16.05.2022 г. до 14.10.2024 г., за които суми е била издадена заповед
за изпълнение по ЧГД № 62922/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Б. Х., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 200,00
лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241 ГПК изпълнението на дължимите
4
суми по настоящотото съдебно решение за главница, лихви и разноски, като
М. Б. Х., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* дължимите суми на две равни погасителни вноски – първата,
платима до 05.11.2025 г., втората, платима до 05.12.2025 г.
УКАЗВА на ответника, че в заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, както и в исковата молба, препис, от които е
получила, има банкова сметка, по която може да превежда дължимите суми, а
в долната част на всяка страница от исковата молба се съдържа и информация
за контакт с ищеца.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ООД, ЕИК
********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решениетo може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението пред Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта, с която
изпълнението на дължимите суми е разсрочено, имаща характер на
разпореждане – в едноседмичен срок от съобщението пред Софийски
градски съд с частна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5