Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр. Горна Оряховица, 27.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1464 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.146, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Гаранционен фонд България“ ЕООД твърди, че
между „Фреш кредит“ ЕООД и ответника А.Г.П. е сключен договор за потребителски
кредит от 26.03.2018 г., съгласно който кредиторът предоставил на ответника
сумата от 200 лв., а той се задължил да я върне до 26.09.2018 г. на месечни
вноски, ведно с възнаградителна лихва. В договора било уговорено задължение на
ответника да осигури обезпечения, а когато такива не бъдат осигурени, се
сключвал договор за поръчителство с одобрено от кредитора дружество-поръчител
(ищецът „Гаранционен фонд България“ ЕООД) срещу възнаграждение, платимо на
равни месечни вноски. На 26.03.2018 г. между „Фреш кредит“ ЕООД и ответника А.Г.П.
бил сключен и договор за допълнителни услуги, съгласно който „Фреш кредит“ ЕООД
се задължило да финансира възнаграждението на поръчител от 117,60 лв. като го
заплати на ищеца на вноски вместо ответника, а ответникът се задължил да върне
сумата на кредитора. На същата дата между кредитора, длъжника и ищеца бил
сключен договор за гаранционна услуга (поръчителство), по силата на който
ищецът се задължил да отговаря пред кредитора на ответника като поръчител за
задълженията му по двата договора.
Ищецът признава, че към 09.04.2019 г. ответникът е
платил на „Фреш кредит“ ЕООД 97,33 лв. от главницата по договора за кредит;
9,05 лв. – договорна лихва по договора за кредит; 59,16 лв. – главница по
договора за допълнителни услуги и 2,01 лв. – лихва за забава по договора за
потребителски кредит. На същата дата кредиторът на ответника поканил ищеца да
заплати остатъка от задълженията в общ размер 243,74 лв. – сбор от непогасените
главници по двата договора, договорната лихва и лихвата за забава от датата на
първото просрочие до датата на поканата. На 09.04.2019 г. ищецът е погасил
задължението към „Фреш кредит“ ЕООД за заплащане на посочената сума, с което и
задължението на ответника било погасено. Ищецът счита, че като поръчител,
изпълнил задължението на главния длъжник, е встъпил в правата на кредитора и
ответникът му дължи заплащане следните суми по договора за кредит: 102,67 лв. –
главница; 3,71 лв. – договорна лихва за периода от 26.03.2018 г. до 09.04.2019
г.; 9,92 лв. – лихва за забава за периода от 27.04.2018 г. до 09.04.2019 г.,
както и следните суми по договора за допълнителни услуги: 58,44 лв. – неплатен
остатък от възнаграждението на поръчителя и 69 лв. – СМС известяване. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на
вземанията за тези суми, за които е издадена заповед № 833/12.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 716/2019 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица, с присъждане на сторените в заповедното
и исковото производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба и не е заявил становище по предявените искове.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От договор за потребителски кредит № 0002925/26.03.2018
г., общите условия и погасителния план към него се установява, че между „Фреш
кредит“ ЕООД и ответника А.Г.П. бил сключен договор, по силата на който
дружеството се задължило да й предостави сумата от 200 лв. при възнаградителна
лихва – фиксиран лихвен процент от 21,55 % (чл.2, ал.6 от договора) и годишен
процент на разходите от 47,52 %, а ответницата поела задължение да върне сума в
общ размер 212,76 лв. на шест равни месечни вноски от по 35,46 лв. всяка, до
26.09.2018 г. Съгласно чл.2, ал.5 от договора при забава в плащането на
погасителна вноска ответникът дължал заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху неплатената част от вноската до окончателното й
погасяване. Видно от представената разписка, на 26.06.2018 г. ответникът
получил заемната сума от 200 лв. в брой.
Договорната клауза на чл.3, ал.1 предвиждала
задължение на ответника в срок от 48 часа от сключване на договора да осигури
обезпечение на кредита си – поръчителство на две физически лица, работещи по
безсрочни трудови договори с минимално месечно трудово възнаграждение от 1500
лв. за всеки от тях или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитора банка. Съгласно ал.2 на същата договорна клауза непредоставянето на
едно от тези обезпечения в посочения срок се считало за съгласие и
упълномощаване на кредитора да сключи от името и за сметка на ответника договор
за поръчителство с одобрено от него дружество-поръчител, което да предостави
гаранционна услуга (поръчителство) за обезпечаване на задълженията на ответника
по договора за кредит срещу възнаграждение от 117,60 лв., платимо от ответника
разсрочено на равни месечни вноски. В чл.4 от договора ответникът заявил, че ще
се ползва от допълнителни услуги съгласно Тарифа на кредитора и финансиране на
разсроченото плащане на възнаграждението за поръчителството на одобреното от
кредитора дружество.
На 26.03.2018 г. между „Фреш кредит“ ЕООД, ответника
и ищеца бил сключен договор за гаранционна услуга (поръчителство), влизащ в
сила два дни след тази дата и при условие, че ответникът не е предоставил
уговорените в чл.3, ал.1 от договора за кредит обезпечения. По силата на
договора ищецът поел задължение да отговаря като поръчител солидарно с
ответника за изпълнение на задълженията му по договора за кредит, в т.ч. и за
допълнителните задължения, поети след сключване на договора и разноските за
събирането им. Предвидени били основания за освобождаване на поръчителя от
отговорност и погасяване на поръчителството, в т.ч. и непредявяването на иск за
изпълнение срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа (чл.5 от договора). За
предоставеното от ищеца поръчителство, ответникът се задължил да му заплати
възнаграждение от 117,60 лв., платимо на вноски от по 19,60 лв. заедно с
вноските по договора за кредит, за което възнаграждение била предвидена и
възможност за заплащане от кредитора „Фреш кредит“ ЕООД чрез допълнителна
услуга.
По искане от ответника, между него и „Фреш кредит“
ЕООД бил сключен договор за допълнителни услуги към договора за кредит, по
силата на който кредиторът се задължил да предостави услугата „Финансиране,
разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство за кредита“ със съдържание
заплащане на възнаграждението на поръчителя, а ответникът се задължил да му
заплати (върне) сумата от 117,60 лв. на шест вноски от по 19,60 лв., дължими
заедно с вноските по договора за кредит.
Така ответникът дължал на „Фреш Кредит“ ЕООД
заплащане на шест месечни вноски от по 55,06 лв., от които 35,46 лв. – месечна
анюитетна погасителна вноска по договора за кредит и 19,60 лв. – месечна
погасителна вноска по договора за допълнителни услуги (видно и от представения
график на плащанията). Представената справка за задължения съдържа извънсъдебно
признание на кредитора за заплащане от ответника на общо 167,55 лв., с които
кредиторът погасил частично главницата по договора за кредит (до 97,33 лв.),
договорната лихва (9,05 лв.), задължението по договора за допълнителни услуги
(до 59,16 лв.) и обезщетение за забава в плащането до 09.04.2019 г. в размер
2,01 лв.
На 09.04.2019 г. „Фреш Кредит“ ЕООД изпратило покана
до ищеца за заплащане на непогасения остатък от задълженията по договора за
кредит и договора за допълнителни услуги в общ размер 243,74 лв. Видно от
протокол за прихващане от същата дата, ищецът е погасил задължението чрез прихващане
с насрещни задължения на „Фреш Кредит“ ЕООД.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.146, ал.1 и чл.143, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземания по регресна претенция на поръчителя срещу длъжника в размер на
изпълненото към кредитора, за които е издадена заповед за изпълнение. С оглед твърденията на ищеца, в негова
тежест е установяването, че между ответника и „Фреш кредит“ ЕООД са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
допълнителни услуги с твърдяното съдържание, както и че ищецът се е задължил да
обезпечи задълженията на ответника по двата договора срещу възнаграждение,
съгласно договор за гаранционна услуга, сключен между страните и „Фреш кредит“
ЕООД; че „Фреш кредит“ ЕООД е изпълнило задълженията си по договор за
потребителски кредит – да предостави на ищеца заемната сума от 200 лв. и по
договор за предоставяне на допълнителни услуги – да заплати на ищеца
възнаграждение от 117.60 лв.; че на 09.04.2019 г. „Фреш кредит“ ЕООД е поканило
ищеца да плати задължението на ответника по договора за кредит и договора за
предоставяне на допълнителна услуга и че на 09.04.2019 г. ищецът е погасил
задължението на ответника чрез прихващане. Доколкото ищецът черпи основание за
претенцията си от твърденията, че е поръчител, изпълнил задължението на главния
длъжник, на разглеждане подлежи въпроса дали е имал това качество, в т.ч. и към
момента на погасяване на задължението.
От фактическа страна се установи, че по силата на
договора за гаранционна услуга, ищецът да се задължил да отговаря солидарно с
ответника пред кредитора му „Фреш кредит“ ЕООД за изпълнение на задълженията му
по договора за кредит и за допълнителните задължения по договора за
предоставяне на допълнителни услуги. Отлагателното условие на договора се е
сбъднало, доколкото не се твърди и от доказателствата не се установява ищецът
да е предоставил едно от посочените в чл.3, ал.1 от договора за кредит
обезпечения.
Поръчителството е обусловено от съществуването на
действително главно задължение, което да обезпечава (арг. от чл.138, ал.2 ЗЗД),
в случая, съгласно твърденията на ищеца – задълженията на ответника по договора
за кредит и договора за предоставяне на допълнителна услуга. Установи се съществуването
на главното задължение по договора за кредит, доколкото „Фреш кредит“ ЕООД е
предоставило на ответника сумата от 200 лв. срещу задължението за връщане до
26.09.2018 г., ведно с възнаградителна лихва в общ размер 12,76 лв. за целия
срок на договора. Няма основание да се приеме, обаче, че съществува главното
задължение в частта му по договора за предоставяне на допълнителна услуга. По
силата на този договор „Фреш кредит“ ЕООД се е задължило да финансира, т.е. да
заплати наместо ответника, възнаграждението за поетото от ищеца поръчителство,
а ответникът – да върне тази сума на вноски, заедно с погасителните вноски по
кредита. С доклада по делото на ищеца бе възложено да установи изпълнението на
задължението на кредитора на ответника по договора за допълнителна услуга, като
на основание чл.146, ал.2 ГПК му бе указано, че не сочи доказателства за
твърденията си. Ищецът не ангажира доказателства, че „Фреш кредит“ ЕООД му е
заплатил дължимото възнаграждение, поради което съдът следва да приеме този
факт за неосъществен. Тъй като кредиторът не е изпълнил задължението си по
договора за допълнителна услуга, то ответникът не му дължи плащане
(възстановяване или връщане) на възнаграждението на поръчителя, нито
поръчителят дължи на кредитора „Фреш кредит“ ЕООД повече отколкото главния
длъжник. Без значение в случая е, че съгласно договора за гаранционна услуга
ответникът дължи възнаграждение на ищеца, защото исковата претенция не е
основана на тази уговорка, а на погасяването на задължението за заплащане на
допълнителната услуга от ищеца като поръчител. Така с оглед изложеното, съдът
намира, че поръчителството на ищеца обезпечава само задължението на ответника по
договора за кредит.
Независимо от изложеното, падежът и на двете твърдени
главни задължения е настъпил на 26.09.2018 г. От тази дата е започнал да тече
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и чл.5 от договора за гаранционна услуга,
след изтичането на който при непредявяване на иск от кредитора срещу длъжника, поръчителството
се погасява. Този срок е преклузивен и за него съдът следи служебно (приетото в
т.4б на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС). Не се твърди „Фреш кредит“ ЕООД да е предявило иск срещу ответника до
26.03.2019 г., а поканата за плащане към ищеца е отправена след изтичане на този
срок – на 09.04.2019 г., когато поръчителството вече е било погасено. Ищецът не
е имал основание и задължение да изпълни, защото отговорността му е била
погасена по силата на факта на изтичане на срока. Понеже не е имал качеството
поръчител, ищецът не може да встъпи в правата на удовлетворения кредитор срещу
главния длъжник за платеното на основание специалната норма на чл.146, ал.1 ЗЗД. Такова суброгационно право за ищеца не може да възникне и по силата на общото правило на
чл.74 ЗЗД, защото то е обусловено от наличие на правен интерес у третото лице
да изпълни чужд дълг. Такъв има когато облигационното отношение между кредитора
и длъжника, в частност неизпълнението на длъжника, би рефлектирало върху
имуществената сфера на третото лице, засягайки негови конкретни имуществени
права (в посочения смисъл Решение № 5/04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г. на
IV Г.О. на ВКС). В случая няма факти, обуславящи правен интерес за ищеца от
погасяване на задължението на ответника, освен поръчителството, а след изтичане
на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, този интерес е отпаднал. По изложените
съображения ищецът не разполага с правото да се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор, а би могъл да търси връщане на платеното на извъндоговорно основание
(неоснователно обогатяване), каквото не е заявено нито в заповедното, нито в
исковото производство. Предявеният иск на претендираното основание се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е сторил разноски в производството, а
на ищеца, с оглед изхода от спора, няма основание да му бъдат присъдени такива,
поради което отговорност за разноски не следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, блок № 161, етаж партер,
представлявано от управителя П.С.С. срещу А.Г.П., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК
съществуването на вземания за суми, платени на „Фреш кредит“ ЕООД от
"Гаранционен Фонд България" ЕООД в качеството му на поръчител, както
следва: по договор за потребителски кредит № 0002925/26.03.2018 г.,
сключен с „Фреш
кредит“ ЕООД – сумата от 102,67 лв. /сто и два лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума от
11.04.2019 г. до погасяването й; сумата от 3,71 лв. /три лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
26.03.2018 г. до 09.04.2019 г.; сумата
от 9,92 лв. /девет лева и деветдесет
и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащанията за
периода от 27.04.2018 г. до 09.04.2019 г., и по договор за допълнителни услуги
от 26.03.2019 г. към договор за потребителски кредит № 0002925/26.03.2018
г. – сумата от 58,44 лв. /петдесет и осем лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща възнаграждение на поръчител, ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.04.2019 г. до погасяването й и сумата от 69 лв. /шестдесет и девет лева/,
представляваща цена на услугата „СМС известяване“, ведно със законната лихва
върху тази сума от 11.04.2019 г. до погасяването й, за които е издадена заповед № 833/12.04.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 716/2019 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: